Големина на текста:
“Българският елит в трансформация”
Датата 10 ноември 1989г. се свързва с края на комунистическия
режим и бележи началото на прехода към демокрация в България. Тази
дата е нещо далечно, а събитията, свързани с нея са твърде неясни за
нашето поколение, но тя е определяща за живота на нашите родители и на
всички нас.
В книгата си “Преходът – елити и стратегии” Д. Минев и П.
Кабакчиева прилагат нов подход за обясняване на трансформационните
процеси в България, който разкрива доминиращата постановка за
“уникалността на социализма и на прехода”. Те представят
господстващите идейни течения, които обясняват ставащите промени в
страната. Първото приема, че е извършена революционна промяна, която
разрушава стария ред. Възниква хаос, но в този хаос са заложени и от него
се очаква да се родят характеристиките на нов демократичен ред. Хаосът
изглежда като необходимо и достатъчно условие за трансформацията.
Второто обяснява, че е извършена революционна смяна, която е
прекъсната, развитието са връща назад, т.е. започва реставрация.
Аргументите са, че бившите комунистически партии се завръщат на власт
в Източна Европа и някогашната партийно-държавна висша номенклатура
отново заема ключови позиции в управлението на страните. За третото
идейно течение преходът представлява трансформация на политическата
власт на бившия партиен елит в икономическа. В рамките на това
обяснение някои приемат, че преходът е реална промяна към
демократично пазарно стопанство.
В книгата “Какво се случи” социолозите Андрей Райчев и Кънчо
Стойчев описват два основни модела на трансформация. В първия старата
власт (елит) бива подменена от алтернативна, а във втория старият елит
(власт) се разделя на части, някои от които поемат функциите на нов.
Под понятията “власт” и “елит” ще разбираме събирателно за
различните “етажи” на всяка една от видовете власти в обществото. В този
смисъл на думите се включват както титулуваният държавник, така и
“главните” (обществено значимите) лекари, преподаватели, журналисти,
стопански дейци, свещеници и т.н.
Въпреки че тези два модела не се срещат в чист вид, първият вариант
обикновено се обозначава като “революция”, а вторият като “реформа”. В
първия случай обикновено масите са на сцената, а във втория най-често
сцената е под масата. Съществуват множество примери в световната
история, които описват тези два модела.
В България преходът започва по втория модел.
Във всекидневното съзнание този модел се свежда до разкази за това
как някой лош или добър е направил еди-какво си, за да стане това, което е
1
станало. При първия модел всичко е ясно и разбираемо “от само себе си” и
логиката на интерпретациите някак произтича от събитията, докато при
втория по-скоро събитията произтичат от интерпретациите.
В дъното на тези интерпретации стои действителният факт, че много
бързо – за броени седмици – старият социалистически елит/власт се
раздвоява и постепенно и само отчасти се обновява. Рекрутираният нов
елит черпи членовете си от плътно затворени социални кръгове с твърде
ограничен обхват.
На първо място става дума за относителния дял на вишистите тогава,
който възлиза на 10%. Втори редуциращ фактор е, че огромното
мнозинство овладяващи върха са жители на столицата. Третото принципно
ограничение е характерът на дисидентското движение в България:
“половината” от новия елит се селектира основно от кръговете на
хуманитарната интелигенция (творци, учени, икономисти и пр.). Сериозна
допълнителна бариера поставя и владеенето на западен (предимно
английски) език: говоренето му се оказва не обикновено житейско
предимство, а ключов политически инструмент.
Лидери на новия политически елит стават хора, сравнително добре
интегрирани в предишното общество. Преобладаващата им част се излъчва
от много малък социален слой, чийто размер можем да оценим на 0.1% -
0.2% от пълнолетните българи, т.е. говорим за не повече от няколко
хиляди души.
Легитимацията на новите политически елити става на публичната
Кръгла маса в началото на 1990г. От едната страна са реформаторски
настроените ръководители на БКП (прясно и нежно свалили режима на
Тодор Живков и много популярни в този момент сред хората), а от другата
– нововъзникналите за седмици антикомунисти. Кръглата маса не
констатира някакво съотношение на силите и намеренията, а генерира
самите тези сили и намерения.
Това е може би решаващо за разбирането на особеностите на прехода
у нас. От политическата форма (Кръгла маса) се обуславят две важни
съдържания:
1. Външно (формално): новият елит се подразделя на две
части, на два принципни дяла.
2. Вътрешно (по същество): легитимационната процедура от
този род има две страни. Едната е шумно манифестирана,
другата – неексплицирана, но определяща.
Фактически действащото споразумение съдържа четири пункта:
Пункт 1. Мирен преход, без насилие;
Пункт 2. Демокрация, избори, свобода на словото;
Пункт 3. Пазарна икономика, “капитализъм”;
Пункт 4. Европейска геополитическа ориентация на България, “път
към Европа”.
2
Консенсусът “за бъдещето” е условие за възможност на
легитимацията на политическия елит и обратно – противопоставянето е
почти напълно и изцяло във връзка с миналото. Така че “войната за
миналото”, която в България заема цялото последно десетилетие на XX
век, не е някаква психична или национална особеност. Тя е структурно
обусловена и е видимата част на айсберга със скучното име “легитимация
чрез противопоставяне”.
Става ясно, че не проект е противопоставил (в този смисъл създал) в
началото “червените” и “сините”, а само една интерпретация; т.е. не
позиция за бъдещето, а само отношение към миналото. Последиците са
огромни и всъщност целият наш преход може да се разкаже като една
нестихваща години и години такава “последица”.
Причината за това “миналото” да се окаже предмет на
противопоставяне може да се търси в особеностите на българския
социализъм.
На първо място България влиза в “съветската империя”, без да се е
модернизирала и дори без да се е урбанизирала достатъчно. Именно БКП
след 9 септември 1944г. е организатор на една сравнително успешна
урбанизация с всичките нейни модернизационни “екстри”: културна
революция, масово ограмотяване, индустриализация, механизация на
селския труд, битово – хигиенна революция и пр. Стартирала през 1945г. с
около 80% селско население, през 80-те години страната има не повече от
1/3 селяни, а под 20% от пълнолетните са заети със селскостопански труд.
Още по-важен е фактът, че урбанизацията на България не е
съпроводена с падане на жизненото равнище, а точно обратното – със
значителен негов ръст. Съществуват много доказателства. В този смисъл
известната фраза на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков
“Ние построихме две Българии” не е метафора. Тя е своеобразно
недооценяване на изпълнения от компартията ангажимент: създаден е
масовият български град и масовият български гражданин – и двете с
неизбежен, дълбок и неотстраним селски печат. Подобно “форсирано” и
“безплатно” модернизиране води до една негова особена частичност. Така
новообразувалите се граждани си остават за поколения напред “отчасти
селяни”. Не само по манталитет, култура, хигиенни и трудови навици, но и
по своята способност да се кооперират, обединяват, да действат (или по-
скоро да не действат) задружно и социално насочено. За поколения те си
остават “чужденци” в града.
На второ място това “качване” на БКП върху вълната на българската
урбанизация обуславя не само сравнително по-голямата й приемливост
като лидер в очите на населението, но и по-ниския потенциал за
обособяване на реформаторско крило в нея.
На трето място в особеностите на българския социализъм се поставя
ролята, която Русия изиграва исторически в България. Тя няма същата
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българският елит в трансформация

Датата 10 ноември 1989г. се свързва с края на комунистическия режим и бележи началото на прехода към демокрация в България. Тази дата е нещо далечно, а събитията, свързани с нея са твърде неясни за нашето поколение, но тя е определяща за живота...
Изпратен от:
evesan
на 2008-01-13
Добавен в:
Анализи
по Политология
Статистика:
106 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Организационна култура в предпрятие
добавена от ecigularova 14.07.2015
0
6
Подобни материали
 

Преходът в България

23 окт 2006
·
814
·
6
·
1,485

След десетилетия на преход днес сме в състояние ясно да видим както постиженията, така и недостатъците на този процес. Няма съмнение, че бяха вложени огромни усилия за модернизиране на икономическата организация. Утвърди се открита плуралистична култура.
 

Ролята на политическите партии по време на прехода към демокрация в България

09 яну 2007
·
420
·
12
·
2,557

Политическите партии винаги са играели основна роля в развитието на страната. Още непосредствено след Освобождението от османско робство.
 

България по пътя на демократизацията след 10 ноември 1989 година

05 апр 2007
·
756
·
9
·
2,010
·
240
·
1

През десетилетието, изминало от рухването на тоталитарната система в България българското общество се изменя коренно.
 

Политически партии

19 юни 2007
·
699
·
7
·
1,474
·
205
·
1

Същност, функции, типология на политическите партии...........
 

Теоретични виждания за духа на капиталистическото общество и икономическата култура

01 мар 2006
·
425
·
9
·
3,720

В общество, в което интересът към политиката е бил по-голям, отколкото към икономиката, е напълно естествено повече да се обсъждат проблемите на политическата, а не толкова на икономическата култура. ...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Българският елит в трансформация

Материал № 76032, от 13 яну 2008
Свален: 106 пъти
Прегледан: 58 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Анализ
Брой страници: 9
Брой думи: 2,119
Брой символи: 17,970

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българският елит в трансформация"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения