АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ
Гр.Пловдив
Курсова работа на тема-
Система за борба с
плевелите в рамките на
сеитбообращение-царевица-
царевица
Изготвил-
Проверил-
Гр.Пловдив
Царевицата е житно растение с многостранна употреба.Отглежда се заради зърното,като храна за
хора и домашни животни,или за индустриални цели.Освен зърно от царевицата може да се
използва цялата надземна част или части от нея за зелено хранене,за приготвяне на силаж и
дехидрат.
За родина на царевицата се счита Южна или Централна Америка.В Европа е пренесена в края на
XV век,най-напред в Испания,откъдето е разпространена в останалите страни на Стария континент.
След масовото приложение на силажирането,като метод за съхраняване на зелени фуражи
,царевицата става основна силажна култура за много страни в Европа,особено след края на Втората
световна война.
При царевицата важно значение от производствено гледище има обстоятелството,че високата
хранителност е свързана с високата продуктивност.За разлика от други окопни култури тя е лесна
за отглеждане,прибиране и силажиране.Процесите от засяването на царевицата до раздаването на
силажа в яслите на животните могат да бъдат напълно механизирани.
Място в сеитбообращението
Много добри предшественици за царевицата за силаж са бобовите култури-фасул,соя,грах,фий и
смеските им с житни и люцерна.
Подходящи предшественици са и зимните житни със слята повърхност-пшеница и
ечемик.Слънчогледът и захарното цвекло са малко подходящи.Соргото е неподходящ
предшественик за царевицата.
Биологичните особености на културата позволяват отглеждането й като краткотрайна
монокултура,но на повече от 3-4 години на площи,назаплевени с коренища и кореновоиздънкови
плевели.
Грижи през вегетацията на царевицата
Грижите за царевицата през вегетацията се състоят в борбата срещу плевелите, подхранване при
поливни условия, напояване, борба с болестите и неприятелите.
Механичната борба с плевелите се свежда до брануване и окопаване. Може да се извършат две
бранувания в зависимост от заплевеляването, първото - няколко дни след сеитбата, а следващото до
фаза 3-и - 5-и лист. Първото окопаване се извършва на дълбочина 10-12 см във фаза 3-и - 5-и лист,
второто след 10-15 дни на дълбочина 8-10 см.
Напояването е най-ефективното мероприятие за повишаване на добивите от царевицата.
Влажността на почвата до изметляване трябва да се поддържа в границите 70-75% от ППВ, по
време на изметляване и цъфтеж - 80-85% от ППВ и след това - 70-75% от ППВ. При нормални
години това се постига с 3-4, а в сухи години - с 4-6 поливки в зависимост от почвения тип.
Поливната норма е в границите на 60-80 м
3
вода на декар и зависи от начина на напояване.
Борба с плевелната растителност
1.Механична борба
Извършва се с брануване и междуредови обработки.Брануването започва веднага след сеитбата и
продължава до фаза 4-5 ти лист,като се пропуска момента на поникване на царевицата,и плевелите
да са във фаза 1-2ри лист.За брануване на посевите се използват зъбни брани от лек и среден тип с
работна скорост на агрегата 6-7 км/час,а за ротационните мотики-10-12км/час.
Междуредовите обработки започват от фаза 4-5 лист на растенията и продължават до 8-10ти
лист.Дълбочината на първото окопаване е 7-8 см,а на второто -5-6см.При отглеждане на силажна
царевица без напояване е целесъобразно второто окопаване да бъде съчетано с леко загърляне,а при
напояване-с отваряне на поливните бразди.
2.Химична борба
Използването на хербециди за борба с плевелите дава възможност в голяма степен да се
рационализира технологията на отглеждане на царевицата за силаж и да се постави изцяло на
промишлена основа.Най-подходящите за условията на нашата страна почвени и листни
хербециди,времето,дозата и приложението им по отношение на плевелите са посочени в таблица 1
и таблица 2.
Табл.1 Използвани хербециди след сеитбата преди поникването(ССПП),дози
на декар
Хербециди,дози на декарПлевели
