Големина на текста:
Във всички политически общества избирателната система е инструмент за
формиране на представителните органи. Те са иманентно свързани с избирателната
система.
Избирателната система е средство за образуване на представителните органи.
Изборите са акт на конституиране на политическо представителство. Формирането на
политическото представителство чрез свободни демократични избори стои в основата
на парламентарното управление. Депутатите изразяват народния суверинитет и
политическата воля на народа.
Представителите и други, пряко избирани от народа, органи са съществували
във всички политически общества. Те са съпровождали деспотични и демократични
форми на държавно управление през различни етапи от развитието.
Представителните органи у нас са структурирани за осъществяване на
законодателна власт и местно самоуправление от избрани политически представители
на народа. Народът чрез избирателният корпус предоставя на определени лица –
политически представители, да осъществяват държавна власт от негово име и в негов
интерес.
Конституирането на политическо представителство е делегиране на
властнически пълномощия на определени лица (депутати, народни представители),
чрез избор от суверена – народа. Политическият представител осъществява публичната
власт от името на титуляра на властта. Той интерпретира волята на представляваните и
изразява техните основни интереси.
Голямото значение на изборите и функциите, които се осъществяват чрез тях,
изисква систематизиране и институционализиране. Това се осъществява чрез изборната
система. Изборната система е подредена съвкупност от правни правила, конструкции и
техники, при чието действие избирателите изразяват политическата си воля чрез
гласуване, предназначено да конституира представителните органи на власт в
държавата. Тези правила са конститутивни за подготовката и провеждането на изборите
и за превръщането на резултатите им в мандати. Относно същността и елементите на
изборните системи в конституционноправната теория са застъпени различни становища
в широка амплитуда, съобразно с особеностите на установената правна и
представителна система в конкретната държава или наддържавна общност. Въпреки
голямото многообразие днес господства разбирането, че изборната система е
съвкупност от правила, регулиращи изразяването волята на избирателите в
подготовката и произвеждането на избори за държавни и местни органи и
превръщането на избирателският вот в представителни мандати.
Избирателната система отразява измененията, които настъпват в сферата на
политическите отношения в резултат на демократичните промени, които се извършват
в условията на развитие на политическата система. Избирателната система се
усъвършенства в направление на гарантиране на свободата на волеизявление на
избирателите. Тя е съвкупност от различни по характер обществени отношения, които
възникват в процеса на изборите и в преобладаваща си част се регулират от
избирателното право. Това означава, че се касае за отношения, превърнали се в
избирателни правоотношения. Избирателната система може да се разглежда като
съвкупност от избирателни правоотношения и отношения, уредени от неюридически
правила.
От позициите на конституционноправната наука достойнствата на избирателната
система се оценяват от това доколко са ефикасно средство за вярно отразяване на
политическата воля на избирателите при образуване на представителни органи. Според
други критерий на една избирателна система в сравнение с друга е, доколко тя
осугурява създаването на трайно парламентарно мнозинство и стабилно правителство.
1
Всяко общество създава такава избирателна система, която съответства на
реално съществуващите социално условия, на достигнатата степен на развитие на
демокрацията. Характерът на избирателните системи се обуславя от съотношението на
политическите сили в обществото.
Особено голяма е ролята на политическите партии в изборния процес. Те
съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на народа чрез избори
или други демократични начини. В цялата си дейност те трябва да използват
демократични средства и методи за постигане на своите цели, включително и в
изборния процес, в борбата с политическите си опоненти. Цялата своя дейност,
включително и в предизборната си кампания те са длъжни да осъществяват в
съответствие с Конституцията, и с разпоредбите на избирателното законодателство.
Партиите и коалициите мобилизират своите членове и привърженици за участие
в изборите и са основен фактор във всички фази на организацията на изборите, особено
при подбора на кандидати и в преизборната агитационна кампания. Борбата между
партиите и коалициите на гласовете обуславя динамичния характер на избирателнита
кампания.
Партийната система непосредствено влияе върху структурата на правителството
в парламента и другите изборни органи.
Същността и ролята на избирателната система не могат да бъдат определени
изолирано от характера на партийната система.
Характерът и структурата на партийната система в значителна степен влияе за
предпочитанията към даден вид избирателна система реда и механизмите за
организацията на изборите и най-вече начина за определяне на изборните резултати.
Партийната и избирателната система взаимно си влияят, защото в условията на
демокрацията те са иманентно свързани помежду си. Изборите са политически акт и
поради това са практически невъзможни без участието на партиите, които са основен
фактор в политическият живот. Партийната и избирателната система осезателно влияят
върху характера на политическата организация на обществото, за демократизирането на
държавните структури, а оттук и за ефективното функциониране на публичната власт.
Избирателните принципи могат да имат различна стойност и характер в
зависимост от социалните условия, при които се прилагат. Затова при приложението на
едни и същи принципи могат да се създават коренно различни по характер
представителни органи, т.е избирателните принципи сами по себе си не предопределят
характера на изборните органи.
Основните принципина съвременното избирателно право са всеобщото
(общото), равно и пряко избирателно право при тайно гласуване. Те са международно
признати. Според Международният пакт за гражданските и политически права (чл.25,
т. а, б) всеки гражданин има право „да взема участие в ръководството на обществените
работи пряко или посредством свободно избрани представители” и „да гласува и да
бъде избиран в истински, периодично провеждани избори, при всеобщо, равно и тайно
гласоподаване, гарантиращо свободно изразяване на волята на избирателите”.
Тези принципи са в основата на нашето избирателно законодателство и са негов
определящ елемент. Те са регламентирани оъ Конституцията (чл.10). основните
принципи на избирателното право обуславят характеристиката на субективнте
избирателни права на гражданите.
Една балансирана изборна система, съдържаща Основните принципина
съвременното избирателно, е задължителна технология за установяване и поддържане
на представителната демокрация.
Прилагането на конкретна изборна система е в основата на представителната
демокрация, защото чрез избори волята на суверенния народ определя легитимните
2
представители, които упражняват контрол върху изпълнителната и съдебна власт и са
отговорни пред избирателите при периодично провеждани дефинитивни разпоредби.
Ядрото на всяка избирателна система е принципът, по който съобразно с
подадените за партии и кандидати избирателски гласове се постига разпределянето на
парламентарните мандати между тях. Прилагат се основно два принципа – мнозинство
и пропорция, и съответно за тях – два основни типа изборни системи: мажоритарна и
пропорционална. Концептуално различията между тях произтичат от различното
третиране на избирателската воля. С цел засилване предимствата и минимизиране
недостатъците на тези два основни типа изборни системи в световната, но особено в
европейската практика са постигнати компромиси в комбинирането и съвместяването
на двата принципа и като резултат са разработени и се прилагат различни варианти на
трети тип изборна система – смесена система.
Всъщност няма предопределена уеднаквена класификация на изборните
системи. Вътре в рамките на тези три основни типа – мажоритарна, пропорционална и
смесена, днес правната теория констатита огромно многообразие в комбинирането на
отделните детайли.
Различните избирателни системи, като способ за определяне на резултатите са
законодателно регламентирани специфични методи и процедури за определяне на
кандидатите, които са спечелили изборното състезание. Спецификата на тези методики
определят същността и наименованието на избирателните системи. Съдържанието и
същността на всяка система за определане на изборните резултати са обусловени от
типа на социална организация, от характера на реално установения поличически
режим, от степента на развитие на праламентарната демокрация и не на последно място
от интересите на управляващите, които чрез законодателството регламентират
способите за определяне на резултатите от изборите.
Динамичното развитие на тези фактори има за последица промяната в реда на
организацията и начина на определяне на резултатите от гласуването. Както показва
историческият опит смяната на типа на политическата система винаго води до промяна
на избирателната система. Това се прави с цел чрез промяната на реда за формиране на
изборните органи да се повлияе върху тях по начин, който да съдейства за
утвръждаването на новозараждащите се политически отношения. Обикновено се
отрежда прекалено голяма роля на избирателната система за смяната на политическата
организация на обществото. Именно пораси това в преходните периоди често се сменят
или изменят избирателните системи. Избирателните системи се сменят или променят в
резултат на същностни изменения в характера на политическия режим в рамките на
съществуващата политическа система. Тези промени могат да бъдат предизвикани от
криза във властта или в обществото. Но едва ли с промяната на избирателната система
могат да бъдат преодолени кризисните ситуации, които са породени от множество
обективни социални и други фактори.
Избирателната система се променя и в резултат на естественото развитие на
обществото, на демократичните процеси, за да бъдат предвидени в съответствие с
обективните обществени потребности и тенденции.
Избирателната система се променя и за да бъде пригодена да обслужва по-добре
интересите на политическата сила. Но това обикновено става в рамките на
конституционно установените принципи и основни положения на избирателното право.
Разбира се, интересите на управляващите в никакъв случай не са основен фактор, кайто
определя типа избирателна система, но за съжаление именно тези интереси твърде
често играят решаваща роля за промяна характера на избирателната система.
Определено значение за предпочитането на определен вид избирателна система има
моделът на парламентарно управление. Не е без значение степента на развитие на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Избирателни системи

Избирателната система е средство за образуване на представителните органи. Изборите са акт на конституиране на политическо представителство. Формирането на политическото представителство чрез свободни демократични избори...
Изпратен от:
Antoaneta Stoyanova
на 2011-11-25
Добавен в:
Курсови работи
по Конституционно право
Статистика:
81 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Избирателна система


Понятие, възникване, развитие. Мажоритарна и пропорционална система за определяне на изборния резултат. Развитие на избирателната система в България. Закон за избиране на Великото народно събрание от 1990 г. Пряко изборни органи според конституцията...
 

Избирателни системи

Материал № 759507, от 25 ное 2011
Свален: 81 пъти
Прегледан: 110 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 12
Брой думи: 4,782
Брой символи: 32,238

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Избирателни системи"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала