Големина на текста:
Курсова работа
На тема :Възникване,същност и проблеми на местното самоуправление
I.Въведение в проблематиката
Местното самоуправление в България има хилядолетна история, то е съществувало в една
или друга форма дори и когато националната държава не е присъствала на политическата
карта. Това е така, защото за българина винаги е била важна средата, в която протича
неговото ежедневие, грижи се за своето семейство, отглежда своето потомство и
удовлетворява своите насъщни материални и духовни потребности. Изхождайки от тези
исторически корени и вярвайки в необратимостта на демократичните промени в
българското общество, се възлагат големи надежди на местната власт като на основа на
демокрацията в България.
Местното самоуправление е гарантирано от Конституцията, според която:
• Република България е парламентарна република с местно самоуправление;
• Територията на страната се дели на общини и области;
• Общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява
местно самоуправление;
• Общината има самостоятелни бюджет и собственост, който се използват в интерес на
териториалната общност;
• Гражданите могат да участват в управлението на общините по два начина - непряко - чрез
избраните от тях на общинските избори органи на местно самоуправление и пряко - чрез
референдуми и общи събрания.
Основна териториална единица у нас е общината. По отношение на местната власт, до 1991
г., централизацията е явление с противоположна насока на самоуправлението и изисква
пълно подчинение на местните властови органи на централната власт. Централизираните
решения се спускат “отгоре”, независимо дали става въпрос за култура, здравеопазване,
образование или финансови ресурси на съответната община. Постепенните демократични
процеси в България неизменно водят до популяризиране и развитие на движението на
регионализма и самостоятелността на местните власти. Държавата постепенно прехвърля
повече функции върху регионите, включително и върху основните административно-
териториални единици. Това се прави с цел, по-добър баланс между центъра и
периферията, между активните и депресивните райони, по-бързо се подобрява
инфраструктурата, управлението на редица дейности се приближава до хората. След
политическите промени през деветдесетте години на ХХ век, България оценява значението
на местното самоуправление като фундаментална част от демократичните реформи. По
време на прехода, както и в настоящия след преходен период, са извършени значителни
промени и трансформации, които естествено засягат и областта на местното
самоуправление и финансовата децентрализация. В България вече действат редица
нормативни актове, в чиято основа е залегнал нов подход към финансовата автономност.
Днес, когато страната се стреми към присъединяване към структурите на Европейския съюз,
продължаващото укрепване на системата на местно самоуправление и финансовата
автономност трябва да бъде сред основните й приоритети. В специализираната литература,
се посочва, че “местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на
местните власти да управляват обществените дела на територията на общината в полза на
населението й.”
След 1989 г. в прехода към политически плурализъм отпадат законовите ограничения пред
местното самоуправление и не правителствения сектор, но социалната тъкан е непоправимо
атрофирала и се нуждае от спешни възстановителни мерки. Липсата на солидарност и
неспособността за съвместни действия в името на общи ценности пронизва вертикално
всички пластове на социума и създава негативни нагласи както към централната и местната
власт, така и към свободното сдружаване около някаква общополезна кауза.
Тази ситуация прави необходимо проучването на чуждия опит, което послужи като база за
изграждане на стратегия за развитието на гражданския сектор и формата на
взаимодействието му с местната и централната власт. В хода на нейното създаване
отчитайки спецификата в местното управление у нас, се предлага стратегия за
изпреварващо предотвратяване на грешни решения и конфликти, създаващи кризисни
моменти. И едните и другите се дължат както на механично привнасяне на външни модели,
така и на трудността в процесите на демократизиране.
II.Възникване на Местното самоуправление
Самоуправлението възниква в древността по време на родовата организация, като първи
властнически органи са родовите събрания. С възникването на държавата
самоуправлението отмира, за да се възроди от нашето време, като продукт на гражданското
общество на една от най-демократичните форми на съвременната държава. Местното
самоуправление има своите исторически форми през цялото развитие на човечеството.
Класически пример за самоуправляващи се общини са древногръцките полиси, които са
независими общности и се управляват от собствени норми и ценности, и в които винаги
определена група от свободни граждани (полити), определят обществения живот. Вътрешно
правната система на управление на първото българско царство при славяните е федерация
от области със запазена индивидуалност и самостоятелност. Всички села са плащали
данъци на областните владетели и на жупаните. Данъците са били повинности. Селото си
избирало един старейшина - носител на административната, полицейската и правосъдните
власти. Междинната самоуправителна асоциация е била жупата, която представлявала
автономното публично правно устройство на племето. Общите работи, както на селото, тъй
и на жупата е бил градът - крепост, който е нямал характера нито на античния град, нито на
славянското село. Малко по-късно градовете стават стопански средища. Жупанът бил
избиран, няколко жупи образували области с князе. Всички тези автономни публично правни
тела са били юридически личности.
С идването си, българите обединили отделните области, като запазили тяхното автономно
самоуправление. Връзката между централната власт и областите е била тая, че някои от тях
й плащали данъци, всички участвали във войните под общата команда на върховната власт.
Византийското иго не е засегнало пряко българското самоуправление. То, обаче, засилило
чрез законодателството неблагоприятната за това самоуправление социална
диференциация. Засилило се е прониарството и духовенството. Прониарът събира
определените по опис данъци за себе си и за държавата. Те събирали данъците в
натура:вино, мед, дърва и др. Цялото село плащало. Едно след друго селата били
подарявани на прониара или на манастира. Самоуправителните единици намаляват, а на
запазените от тях ограничавали правата.
След 1186 г. жупите и областите като самоуправителни тела в по-голямата си част изчезват.
На тяхно място идват частно-правните пронии и манастирски области. Само селата запазват
част от своите самоуправителни функции и то не свободните села са запазили известно
самостоятелно правораздаване, а свободните са упражнявали същата по-раншна съдебна и
стопанско-финансова автономна разпоредителна власт*.
Стремеж за самоуправление на хората през средновековието първоначално е означавало
дружествено управление. При дружественото управление дружество от равноправни
членове възлага на временно избрани служители изпълнението на дружествените задачи. За
разлика от него господстващото държавно управление възлага изпълнението на
обществените задачи на централизиран апарат от професионални чиновници. Така е било
например по времето на абсолютизма.
Идеята за самоуправление в Германия се е възродила в началото на ХІХ век от барон фон
Щайн. Той се е надявал успешно да се справи с реорганизирането на Пруската държава след
загубите й във войната с Наполеон, като за целта издигнатите прослойки на буржоазията са
се заели с решаването на локалните управленчески задачи. Това е трябвало, от една страна,
да насочи богатството от идеи в служба на държавата, а от друга, да спести разходи за
управлението. Идеите на Щайн за реформата са намерили своя израз в пруския закон за
градската управа от 1808 г. Той е дал възможност на гражданите, които упражнявали занаята
си или притежавали земя или къща (от 1853 г. важи избирателното право за трите класи),
сами да влияят върху съдбините на своя град. Останалите немски провинции скоро
последвали примера на Прусия. С течение на времето градоустройственият правилник на
Щайн е претърпял сериозни изменения. Независимо от това до края на ХІХ век се оформя
силно общинско управление, което се занимава с въпросите на правото и реда, на културата
и училището, на социалното дело и здравеопазване, на транспорта и снабдяването и на
общинското стопанство** .
Социалните и политически промени характерни за втората половина на ХІХ и началото на ХХ
век, довели до сериозни изменения в устройството и характера на държавата. Появяват се
нов тип икономически интереси, зад които стоят различни социални общности. Развитието
на търговията, внедрените постижения на научния прогрес, концентрацията на
промишлеността в крупни градски центрове, засилват зависимостта на отделните
териториални единици от общонационалния политически и икономически курс. Бързия
растеж на градовете определя необходимостта от крупни инвестиции. Заражда се идеята за
държавата на всеобщото благосъстояние, пълномощията, на която вече не се свеждат само
до защитни и регулиращи функции. От нея се очаква тя да осигури разумен стандарт на
населението. Принципът за равноправието се утвърждава не само към политически права и
свободи, но и към икономически и социални възможности на гражданите и техните
потребности. Постепенно започва преоценка на традиционните ценности на местната
автономия. Принципът за свободата и независимостта на местните власти се заменя с нови
ценности - рационалност, ефективност и икономия.
Местното самоуправление започва да се разглежда не само като обща демократична цел, а и
като средство за решаване на локалните проблеми и осъществяване по места на
общонационален политически курс. Държавата се заема с организацията и управлението на
процесите по задоволяване на непрекъснато нарастващите обществени потребности, но
това се оказва непосилно за един властен център. Затова държавата се освобождава от част
от тези си функции и ги възлага на други структури - административни (общини); нe
административни (неформални образувния) и целеви (стопански, търговски и индустриални
камари, църковни и училищни настоятелства). Така възникват публично правните
организации.
Държавата отстъпва на местните власти част от своите властни права, в границите на които
им позволява да действа самостоятелно. “… Както знаем, с протичане на времето и
културата, претенциите на хората и на общността все повече и повече се диференцират.
Всяко изтънчване на потребностите води след себе си по-тясно индивидуализиране на
групите от хора и на местностите. Тъй израстват за общностите много потребности, които са

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Възникване, същност и проблеми на местното самоуправление

Местното самоуправление в България има хилядолетна история, то е съществувало в една или друга форма дори и когато националната държава не е присъствала на политическата карта....
Изпратен от:
radostina_stoeva
на 2011-11-20
Добавен в:
Курсови работи
по Право
Статистика:
263 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Местно самоуправление - обща характеристика

15 дек 2007
·
1,140
·
9
·
1,580
·
305
·
3

Територията на всяка държава се разделя на административни единици, в които наред с централното управление се осъществявя и местно управление от местни органи. Местното самоуправление като част от дейността на държавните органи винаги се осъществява...
 

Взаимодеиствие между гражданското общество, правовата държава и правото

29 мар 2006
·
816
·
17
·
3,669
·
138
·
1

Взаимодеиствие между гражданското общество, правовата държава и правото - историческа еволюция, гражданското общество и правото и т.н.
 

Конституционни основи на местното самоуправление

17 май 2006
·
1,765
·
6
·
534
·
90

Конституционните принципи на местното самоуправление се съдържат в глава 7 от Конституцията на Република България. Основно тези принципи може да сведем до следните: 1-вият принцип е принципа на народният суверенитет.
 

Основи на правото - термини

15 май 2008
·
2,167
·
197
·
70,901
·
2,050
·
1
·
1

Съдържа основни термини, свързани с дисциплината "Основи на правото"
 

Същност и форма на държавата

27 фев 2007
·
1,236
·
2
·
568
·
124

Същността на държавата се разкрива чрез присъщите й белези: власт, народ, територия и данъци...
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Обща теория на правото за студенти от 1-ви курс
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 20 въпроса от Общата теория на правото. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс, изучаващи дисциплината.
(Труден)
20
185
3
1 мин
10.11.2016
Тест по Търговско и Финансово право за студенти
тематичен тест по Право за Студенти
Тестът обхваща въпроси от търговско и финансово право - 15 въпроса, някои от тях имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
48
1
1 мин
28.10.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Възникване, същност и проблеми на местното самоуправление

Материал № 755237, от 20 ное 2011
Свален: 263 пъти
Прегледан: 349 пъти
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 25
Брой думи: 8,870
Брой символи: 58,675

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Възникване, същност и проблеми на местното само ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения