Големина на текста:
1. Зърнени житни култури. /Към тях се отнасят пшеница, ечемик, ръж, тритикале, овес, царевица, сорго, просо и ориз. Обединени с в
две подгрупи: зърнено-житни на умерения пояс- пшеница, ечемик, ръж, тритикале, овес и зърнено- житни на топлия климат царевица,
ориз, просо, сорго. Житните култури имат широко приложение в света. Най-разпространена е пшеницата, ориза и царевицата.
Пшеницата е 230 млрд дка, ориз и царевица 180-200 млрд дка.Зърното се съхранява и пренася лесно на големи разстояния. Зърното им
съдържа много хранителни в-ва. Богато е на скорбяли белтъчни в-ва. Съдържа малко влага затова лесно и продължително може да се
съхранява. Житните са важни източници на фураж. Царевицата, соргото, ръжта и тритикалето се използват за силаж, сено и
паша.Зърното е ценна суровина за хранително-вкусовата промишл. и за добиване на спирт. Сламата се използва за получаване на
целулоза. Житните култури се отличават с голяма приспособимост към различни почвени и климатични условия. Разнообразието от
сортове, както и възможностите за пълно механизиране на процесите при отглеждането им е другото условие за тяхното широко
разположение. Разпространени са във всички части на страната с изключение на високо-планинските. Добиви в Б-я: пшеница- 9 млн.
дка, 350-400 кг/дка; ечемик- 2м млн. дка, 300-350 кг/дка; ориз –50-55 хил. дка, 400-500 кг/дка; царевица- 4-5 млн. дка,при поливни
условия над 1000кг/дка.
2. ЗЪРНЕН0- ЖИТНИ КУЛТУРИ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА /Към групата на зърнено-житните се относят важните за света и
нашата страна култури пшеница, ръж, тритикале, ечемик, овес, царевича, сорго, ориз и просо. Отглеждат се за продоволствени,
фуражни и технически цели. Ботанически са обединени в сем. Poaceae (Gramineae). /Поради различия в изискванията си към топлината
се подразделят на зърнено-житни на умерения климат (пшеница, ръж, тритикале, ечемик, и овес) и зърнено-житни на топлия климат
(царевица, сорго, ориз и просо). /Стопанско значение, разпространение, продуктивни възможности. Значението на зърнено-житните
култури може да се обоснове главно със следните по-важни обстоятелства: /1. Зърното им съдържа необходимите за жизнената дейност
на хората и селскостопанските животни хранителни съставки - белтъчини, незаменими аминокиселини, главно скорбяла и захари
(БЕВ), мазнини, витамини, минерални вещества и др. Нещо повече - съотношението между белтъчините и БЕВ (1:5-1:6) е най-
подходящо за поддържане на жизнените функции в човешкия и животински организъм. /2. Белтъчините са в лесноусвоима форма. /3.
Поради ниското съдържание на влага в зърното (12-14%) то лесно и продължително време може да се съхранява и е транспортабилно. /
4. Отпадъците от мелничарството се използват като съществена част при съставянето на дажбите за селскостопанските животни. /5.
Царевицата, соргото, ръжта и тритикале се използват и за зелено изхранване и под формата на силаж, сено и паша. /7. Технологията на
отглеждане на зърнено-житните култури може изцяло да се механизира, което е предпоставка за висока икономическа ефективност. /-
Най-разпространената зърнено-житна култура в света е пшеницата, следвана от ориза, ечемика, соргото и т.н. /-В световен мащаб най-
голямо количество зърно се добива от царевицата, ориза и пшеницата. /Средните добиви от царевицата, ориза, пшеницата, ечемика и
овеса през последните 15 години нарастват. Увеличава се производството на зърно от пшеница, ориз, царевица, сорго и тритикале, а
намалява това на ръжта, ечемика, овеса и просото. /С изключение на пшеницата, овеса и соргото, чиито площи остават относително
постоянни, площите на останалите зърнено-житни култури, отглеждани у нас, през последните години намаляват
3. Коренова система /тя е брадест тип. Съставена е от много еднакви по дебелина е дължина корени. През своето развитие житните
образуват 2 вида корени първични и вторични. Първичните(от1 до 10) играят важна роля за първоначалното вкореняване на
растението. Вторичните се образуват от възела на братене. Те снабдяват растението с вода и хр.вещества. Ръжта и тритикалето имат
по- мощна коренова система от колкото пшеницата. Царевицата и соргото развиват по-мощна коренова система отколкото ориза и
просото. Стъбло-житните имат цилиндрично стъбло. То е кухо при пшеница, ечемик, тритикале и овес, при царевица и сорго е
изпълнено със сърцевина. Разделено е чрез възли на междувъзлия. Лист-разположението на листата и спираловидно. Всеки лист се
състои от влагалище и петура. На границата между тях има езиче и ушички. Съцветие-бива два вида клас и метлица. Пшеницата,
ръжта, тритикалите и ечемика имат съцветие клас, а ориза, просото, соргото и овеса- съцветие метлица. Царевицата е еднодомно
разделно полово растение което развива два типа съцветие- метлица (мъжко) на върха на стъблото и кочани (женско) в пазвата на
листата. Зърно-плодът на житните е зърно-плодна и семена обвивка са сраснали. То бива голо и плевесто. Има основа връх, гръбна и
коремна страна. Състои се от 3 основни части-обвивка,едносперм и зародиш. Най-голяма част от състава на зърното са въглехидратите,
белтъчините и водата. В зърното се съдържат и много витамини от група Б, А, Е, Д и др.
4. БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА /Коренова система. Житните растения формират брадест тип коренова система, съставена
от първични и вторични корени. /-Броят на първичните корени, които формират отделните видове варира от 1 до 10. Първичните
корени са нежни, нарастват предимно вертикално и установяват първоначалният контакт на никнещото семе с почвената среда. /-
Вторичните корени се формират по-късно и снабдяват главно растенията с хранителни вещества и вода. Образуват се от възела на
братене. От възлите намиращи се непосредствено над повърхността на почвата при царевицата и соргото се образуват и т.н. въздушни
корени. Тяхната роля е опорна. Общият брой на вторичните корени е в зависимост от вида и варира от 15-17 до над 50. /-Стъбло. Има
мета мерно устройство. Изградено е от 5-7 подземни и 5-7 до 18-20 и повече надземни междувъзлия ,свързани помежду си с възли .То
е кухо или изпълнено с гъбеста. /- Лист. Съставен е от влагалище и петура. Влагалището обхваща плътно стъблото и му придава
еластичност и здравина. То също фотосинтезирът и в някои случаи има решаващо значение за продуктивността на посева. Там, където
завършва влагалището и започва петурата, се формират т. н. езиче и ушички ,които са в различна степен развити при отделните житни
и служат за разпознаването им. /-Съцветие. Житните култури формират два вида съцветия - пшеницата, ечемика, ръжта и тритикале-
клас, а соргото, ориза, овеса и просото метлица. Царевицата образува два типа съцветия - кочан (женско) и метлица (мъжко). /- Класът
е съставен от членесто коленчато вретено с приседнали върху всяко колянце различен брой класчета. /- Метлицата се състои от
централна ос и странични разклонения от различен порядък. По тях на къси дръжки или приседнали са разположени класчетата. /-
Класчето при всички житни има еднакво устройство. Изградено е от класови плеви и различен брой цветчета. /- Цветчетата са
съставени от вън навътре от цветни плеви,плодник с двуделно пересто близалце, три тичинки и 2 лодикули.Фертилното женско цветче
при царевицата има особено устройство. В основата на цветчето е яйчника. Той е удължен в стълбче, завършващо с близалце (в
практиката се нарича свила или коса). Близалцето е двуделно покрито с космици за задържане на прашеца от мъжките цветове. /- Плод.
Плодът на житните е зърно,тъй като семенната и плодната обвивки са срастнали. Бива плевесто или голо. Има основа, връх, коремна и
гръбна страни. Анатомично зърното е съставено от три части : обвивка, едоносперм и зародиш .Обвивката предпазва зърното от
повреди. Съдържа пигменти и при смилане се отделя като трици. Ендоспермът е с най-голям относителен дял - 70-85 %. Съставен e от
алейронов (външен) слой клетки и скорбялна част. Скорбялната част е изградена от тънкостенни едри клетки в които се натрупват
скорбелни зърна. В празните пространства между тях се отлагат белтъчини. /- Зародишът. Съставен е от следните части: 1. централна
пъпка 2. коренова част 3. Щитче 4. Епибласт /Химичен състав на зърното. По-високо белтъчно съдържание е налице в зърното на
тритикале, твърдата и мека пшеница. От съществено значение е състава на б е л т ъ ч и н и т е и тяхното съотношение. От четирите
групи белтъчини - албумини, глобулини, глутенини и глиадини, ценни за хлебопекарната промишленост са неразтворимите във
вода.Те формират т.н. глутен, чието наличие в голяма степен определя качеството на хляба.Качеството на глутена зависи преди всичко
от съдържанието и съотношението на глиадините и глутенините.На-голямо количество суров глутен се съдържа в зърното на меката
пшеница, ръжта и ечемика. /- Върху количественото съдържание на белтъчини в зърното оказват влияние сорта, прилаганата
агротехника и външните биологични фактори. Горещото и сухо време при наливането на зърното благоприятстват повишаването им и
обратно. /- Аминокиселини състав на белтъчините, по-точно съдържанието на незаменимите аминокиселни и преди всичко на лизин е
от съществено значение. /- Мазнините- С по-високо съдържание на мазнини се отличава зърното на овеса, царевицата и просото (4.5 -
6.0%). В най-голямо количество са съединенията на фосфора, калия, магнезия и калция. /- Целулозата изгражда клетъчните стени. В
по-големи количества е съсредоточена в обвивката и плевите на плевестите форми, където заема по-голям дял (ечемик, овес, ориз - 5.2
- 11.5%). /Зърното на житните съдържат в и т а м и н и т е А, B
2
, B
6
, D, E, F, K и PP. /- Ензимите , като съставки в зърното на житните,
играят съществена роля при разграждането съответно на белтъчните в-ва, скорбялата и мазнините, регулират биохимичните процеси
при набъбването и покълнването на зърното, при втасването на тестото, както и при усвояването на хранителните в-ва, съдържащи се в
зърното.
5. БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ /Растежа и развитието на зърнено-житните растения се характеризира със стадийно развитие и
преминаването на фенологични фази (фенофази). /Стадийно развитие. Установени са два основни стадия- яровизационен
(температурен) и светлинен. В зависимост от изискванията си към температурата, житните култури се делят на две групи - на
умерения и топлия климат. За преминаване на яровизационния си стадий първите изискват въздействие на температури от 0 до 2
o
С за 20 до 60 дни, докато тези на топлия климат - 8-10
o
C за 10-20 дни. Най-важният фактор за протичането на светлинния стадий е
продължителността на деня и качеството на светлината. В зависимост от изискванията си към дължината на деня житните се
делят на растения на дългия ден (пшеница, ръж, тритикале, ечемик и овес) и растения на късия ден (царевица, сорго, ориз и
просо,). /Фази на развитие. Зърнено-житните растения преминават през следните фенофази: покълнване, поникване, трети лист,
братене, вретенене, изкласяване, цъфтеж, формиране и наливане на зърнот, узряване. /1. Покълнване. При покълнването зърната
на житните поемат вода и набъбват. Появяват се зародишни коренчета и кълн. За да се осъществи процеса на кълнене са
необходим минимални стойности на влага, температура и кислород. /2. Поникване. Зърното е поникнало, когато над почвата се
покаже първия лист, обвит от колеоптила. Колеоптилът е прозрачен лист, който обвива зародишната пъпка и листенцата и ги
предпазва от повреди.Той е безцветен, но при ръжта и тритикале е виолетов. По дължина варира от 3 до 7 см. При благоприятни
условия житните поникват за една-две седмици, но при липса на влага този период се удължава. За покълнването и поникването
на житните от умерения климат минималната температура е 2 -3
о
С, а за тези на топлия климат 10-14
о
С. /3. Трети лист. При
съчетаване на оптимални условия фазата настъпва около три седмици след поникването.Възела на братене е най-жизнената част
на растенията. Дълбочината на залагане на възела на братене зависи от вида, сорта, дълбочината на сеитба и др. агротехнически и
биологични фактори.
Възелът на братене има голямо значение за развитието на растенията. Ако той се запази здрав, а другите части на растението загинат от
студ или суша, растението може да се възстанови и да продължи развитието си. /4. Братене. Фазата настъпва с появата на странични
подземни разклонения, водещи началото си от пъпките в основата на подземните възли на стъблото, образуващи “възел на братене”.
“Братята” представляват развити пъпки заложени още във възлите на зародиша. Братята образуват самостоятелна коренова система. Не
всички от тях изкласяват. Освен от вида и сорта, тя зависи и от различни други фактори. Ечемикът брати повече от овеса, а ръжта -
повече от пшеницата. Царевицата брати слабо. По-силно е братенето при влажен, отколкото при топъл и сух климат. Братенето
протича нормално при оптимална температура между 12 и 20
о
С. Братенето е нормално, когато сеитбата е извършена на оптимална
дълбочина. Срокът на сеитба, както и едрината на посевния материал влияят на братенето. При сеитба в оптимален срок с едри семена
братенето е по-силно и обратно. /5. Вретенене. Фазата започва когато на 1-2 cm над повърхността на почвата на централния брат се
образува първият стъблен възел. Характеризира се с интензивно удължаване на надземните междувъзлия. Увеличава се листната
повърхност, кореновата система достига почти максималното си развитие. Това е една от важните фази, тъй като окончателно се
оформят стойностите на дължината на класа, броя на класчетата и цветчетата в него. Растенията в тази фаза трябва да са осигурени с
достатъчно вода и хранителни вещества. /6. Изкласяване- Фазата настъпва когато от последния лист се покаже половината от класа или
метлицата. Последното междувъзлие продължава да се удължава, а съцветието постепенно се издига над последния лист. Тази фаза се
счита за критична по отношение на влагата, защото растежът на стъблото продължава, листната повърхност се оформя напълно и
растенията изразходват максимално количество вода. Ечемикът изкласява за кратко време. По-продължително изкласява ръжта, а
пшеницата и тритикале заемат междинно положение. /7. Цъфтеж. Обикновено няколко дни след изкласяването или изметляването
започва цъфтежът. Ечемикът зацъфтява преди да е изкласил: /Най-напред цъфти съцветието на централното стъбло, а останалите
цъфтят по реда на образуването си. /Класът цъфти от средата към върха и основата, метлицата - от върха към основата, а кочанът - от
основата към върха. Самоопрашващите се култури (пшеница, ечемик, тритикале, овес и ориз) цъфтят със затворени цветчета.
Кръстосаноопрашващите се видове, каквито са царевицата, ръжта и соргото, цъфтят с отворени цветчета. Цъфтежът протича
нормално при температура 18-22
О
С и относителна влажност на въздуха над 60%. /8. Формиране и наливане на зърното. След
оплождането образуваният завръз започва да нараства. Вътрешността на зърното се изпълва с воднисто зелена течност. Постепенно
съдържанието на сухото вещество се увеличава. Белтъчните вещества се отлагат в началото на фазата, а въглехидратите по-късно.
Наливането на зърното протича нормално при температура 20-25
о
С и добро снабдяване на растенията с вода и хранителни вещества. /
9. Узряване. Характеризира се с три степени на зрялост. /- Млечна зрялост. Зърното е оформено изцяло, зелено е на цвят.
Съдържанието на вода в него е около 50%. При стискане се отделя млекоподобна течност оцветена от натрупаната скорбяла. /- Восъчна
зрялост. Зърното е с характерния цвят за сорта. Има восъчна консистенция. Съдържанието на вода в него е около 20-25%. Всички части
на растението са пожълтели. Притокът на хранителни вещества от почвата е преустановен. /- Пълна зрялост. Стъблото, листата и
съцветието са изсъхнали и са чупливи. Зърното е твърдо, с характерния за вида и сорта цвят, с ниско съдържание на вода - 12-16%. /-
Физиологична зрялост. Известен период след жътвата зърното не може да покълне. Необходимо е да премине следжътвеното
дозряване. При царевицата е с продължителност 10-20 дни, а при някои сортове ечемик и овес
6. Пшеница /Пшеницата е основна зърнено-хлебна култура. Широкото и разположение се дължи на високата хранителна стойност на
зърното. Белтъчините и въглехидратите в него се усвояват много добре и са основен източник на енергия за човешкия организъм.
Освен за храна зърното на пшеницата се използва като суровина за получаване на спирт и други производни и хранително- вкусовата
промишл. Използва се за фураж. Пшеничната слама се използва като груб фураж и за постеля на животните. През 2006г в Б-я заетите
площи с пшеница са 9млн дка, средния добив е около 350-400 кг/дка. Ботаническа х-ка: /1. Коренова с/ма- тя е от брадест тип и се
образува от първичните и вторични корени. Основната маса на кореновата с/ма е разположена до 20 см дълбочина. /2. Стъбло– то е
кухо, разделено чрез възли на междувъзлия. На височина е около 80-100 см. 3.Лист- състои се от влагалище и петура, а на границата
м/у тях има езиче и ушички. /4. Клас- съставено е от вретено, което чрез коленца е разделенено на членчета. На всяко коленце се залавя
едно класче. То се състои от две класови плеви-глуми. /5.Зърно– то бива голо и плевесто. Има грабна и коремна страна, основа и връх.
То има три части: обвивка, едносперм и зародиш. Качеството на хлебните изделия зависи от количеството и качеството на
гултена. /Систематика и сортове: пшеницата принадлежи към род triticum, семенни Житни Сортове- Победа, Милена, Преслав, Катя,
Кристал. /Биологични изисквания: /1. Изисквания към топлина- има средни изисквания към топлината. Пшеницата пониква при
температура 13-14 градуса, оптимална за поникването и температура е 18-20 градуса. /2. Изисквания към светлина- пшеницата е
растение на дългия ден. Засенчването през вегетацията не е желателно. /3. Изисквания към влага– култура със средна взискателност
към влагата. При липса на влага пшеницата не пониква. За да покълне зърното трябва да поеме вода около 50% спрямо масата си. /4.
Изисквания към почва– пшеницата е взискателна към почвата. Тя се развива добре на богати с хранителни в-ва, с добра влагоемност и
влагозадържаща способност, чисти от плевели почви. /Предшественици- най подходящи са едногодишните зърнено бобови култури-
грах, леща, фасул и др. които ранно освобождават полето. Пшеницата добре се развива и след торените окопни култури царевица,
слънчоглед, тютюн, памук, картофи. Най-добър предшественик са картофите. Лоши Предшественици са пшеницата, ечемик, овес,
тритикале, защото при тяхното отглеждане почвата обеднява на хранителни вещества,запленяване и силно нападения от болести и
неприятели. От обработката на почвата зависи качеството на сеитбата,бързото поникване. След предшествиници които освобождават
ранно полето и при наличието на влага се извършва оран на дълбочина 18-20см с едновременно брануване. До сеитбата оранта се
поддържа чрез дискуване и култивиране. Последната обработка се извършва на 6-8см за да се създаде рохкав слой и твърдо легло. След
слънчоглед и царевица се налагат 2-3 дискувания. След пшеница оран и дискуване. Пшеницата заема големи площи в нашата
страна,поради това често се налага да се засява след себе си и след други житни култури. След такива предшественици пшеницата
може да се отглежда 1-2год.без значително намаляване на добивите само при прилагането на подходяща агротехника. Торенето на
пшеницата изхожда от това какви добиви искаме да получим. Калия,фосфора и 1/3 от азота се внасят преди сеитба а 2/3 като рано-
пролетно подхранване. Сеитба-подготовка на семената-избира се сорта семената се почистват и обеззаразяват за предпазване от
болести. Пакетират се и се извозват до мястото на сеитба. Срок на сеитба- определя се от температурата по време на сеитба която
трябва да е около 14 градуса. Колкото района е по-топъл толкова сеитбата е по-късно. 25. 09- 15.10– за планински райони. 15-25.10– за
северна България,а за южна 25-30.10. Дълбочината на сеитбата се определя от състоянието на почвата. По-плитко се сее при висока
влага. След сеитбата се извършва валиране за да попаднат всички семена в еднакви условия. /Борба с плевели /- широколистни- води се
през пролетта с универсални хербициди. /-житни- на есен със селективни хербициди които унищожават само плевилите. Борба с
болести и неприятели- започва с обеззаразяване на семената. /Три вида неприятели за пшеницата: /- житен бегач- пръска се със
системно действащи инсектициди /- житна пиявица- пръска се надземна техника. /- житна дървеница- поразява житото. Пръска се
надземна техника с препарати с кратък срок на действие. /Прибиране на пшеницата- в България се извършва еднофазово с комбайна
при пълна зрялост на зърното. Влажност под 14 градуса. При съхранение е важно зърното да е добре изсушена.
7. Ечемик /Ечемикът е основна фуражна и техническа култура. Зърното му е много добър концентриран фураж за животните. По-
ниското съдържание на белтъчини и по-високо на въглехидрати прави двуредния ечемик ценна суровина за пивоварната
промишленост. Късият му вегетационен период дава възможност на засяване на втори култури след него. В Б-я са засети около 2 млн.
дка, средните добиви са около 300-350 кг/дка. /Ботанически изисквания: /1. Коренов с/ма- брадест тип. Основната част от нея се
разполага в почвения слой на дълбочина от 30 см. /2.Стъбло– съставено от възли и междувъзлия. На височина достига около 100см. /3.
Листа- съставени от влагалище и петура, на границата м/у тях се образуват силно развити дълги ушички и езиче. /4. Съцветие–то е
клас, съставено е от вретено и стъпаловидно разположени по него по три класчета. При узряване цветните плеви срастват със зърното. /
5. Зърно- има вретеновидна форма, обикновено е плевесто. /Систематика и сортове: принадлежи към сем. житни, многореден -sativum
vulgare, двуреден– sativum distichum. Сортове – Обзор, Кортен, Изгрев, Руен. /Биологични изисквания: /1. Към температура– семената
поникват при минимална температура 1-2 градуса, оптимална е 16-20. /2. Към влага– сухоустойчив е, в по- засушливите райони зимния
ечемик дава по-добри резултати в сравнение с пшеницата. /3. Към светлина- растение на дългия ден, засенчването на растенията се
отразява неблагоприятно. /4. Към почва- най-подходящи са типични и карбонатни черноземни, смолници и горските почви.
8. Царевица /Заема второ място след пшеницата. По-голяма част от зърното се използва за фураж. Зърното е ценна суровина за
добиване на спирт, захар и др. Зелената царевица е отличен сочен фураж. Тя е най-важния предшественик на пшеницата в Б-я. Като
окопна култура допринася за почистване на почвата от плевели. Отглежда се основно в Сев. Б-я и Горнотракийската низина. У нас са
засети около 4-5 млн. дка, среден добив е около 600 кг/дка, при поливни условия около 1000кг. /Ботаническа особености: /1. Коренова
с/ма– брадеста, силно развита. Достига дълбочина да 2-3 метра. Състои се от първични и вторични корени. /2. Стъбло– състои се от
подземни и надземни междувъзлия. Дебелината е около 2-7 см, изпълнено със сърцевина. Достига от 0,5-3 метра. /3.Листа –листно
влагалище и листна петура, езиче и ушички на границата им. /4.Съцветие– царевицата е еднодомно разделно полово растение.
Мъжките цветове са събрани в съцветие метлица, което се формира на върха на стеблото. Женското съцветие кочан се формира на
върха на страничните разклонения на стеблата. В основата на кочана е дръжката с която се залавя за стъблото. Съставено от възли и
междувъзлия. От възлите излизат листа които обвиват кочана. /5. Зърно– състои се от обвивка, ендосперм и зародиш. /Систематика и
сортове: спада към вида Zeamays. Бива: мека, твърда, конски зъб, захарна и покрита. Сортове- Пловдив, Ивана, Валута. /Биологични

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 мар 2021 в 18:25 в момента не учи
02 мар 2021 в 11:53 в момента не учи
17 фев 2021 в 18:53 студент на 28 години от София - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", факулетет - Миннотехнологичен факултет, специалност - Маркшайдерство и геодезия, випуск 2018
24 яну 2021 в 21:23 студент на 41 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Аграрен факултет, специалност - Агрономство, випуск 2023
15 дек 2020 в 20:57 студент на 36 години от Силистра - ВУАРР - силистра, специалност - Аграрна икономика, випуск 2020
15 дек 2020 в 16:02 потребител
06 юли 2020 в 21:08 в момента не учи на 54 години
03 мар 2020 в 10:11 ученик на 30 години от Стара Загора - ПГЕ "Джон Атанасов", випуск 2009
24 фев 2020 в 21:11 студентка на 31 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Аграрен факултет, специалност - Агрономство, випуск 2019
02 фев 2020 в 22:25 учител на 46 години от Средец - СОУ "Св. Св. Кирил и Методий", випуск 2013
 
Подобни материали
 

Обща характеристика на зърнено-фуражна култура тритикале

24 яну 2010
·
44
·
3
·
935
·
216

Значение, произход, разпространение, добиви. Най-новата зърнено-житна култура, създадена от човека след изкуствено кръстосване на пшеницата с ръж от немския селекционер Rimpau през 1891 г....
 

Житни култури. Характеритика за соргото

16 фев 2010
·
24
·
2
·
802
·
70

Ботаническа характеристика и биологични изисквания. Технология на отглеждане...
 

Зърнени житни култури. Морфологична характеристика. Разпространение и добиви

31 май 2011
·
128
·
3
·
1,132
·
278

Зърнено-житни култури спадат към ботаническото семейство Poacea (Gramineae). В България се отглеждат: пшеница, ечемик, ръж, тритикале (създадена е чрез изкуствено кръстосване на пшеница и ръж), овес, просо, царевица, сорго, ориз и някои други...
 

Отглеждане на зърнени житни култури в рамките на биологичното земеделие

04 юни 2016
·
66
·
13
·
3,211
·
66

Биологичното земеделие навлиза в съвременното земеделско стопанство като направление още пез 19-ти век. С течение на годините концепцията за био-земеделие търпи редица промени...
 

Царевица, значение, произход, разпространение

07 фев 2010
·
175
·
13
·
2,075
·
289

Значение, произход, разпространение, добиви. Ботаническа характеристика, систематика. Хибриди. Технология на обработка...
1 2 »
 
Онлайн тестове по Земеделие
Теcт по диверcификация
изпитен тест по Земеделие за Студенти от 5 курс
Тест по системата VJL за Cвищов - магиcтратура. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
60
6
1
3 мин
11.07.2013
» виж всички онлайн тестове по земеделие

Зърнени житни култури

Материал № 755143, от 20 ное 2011
Свален: 225 пъти
Прегледан: 460 пъти
Предмет: Земеделие, Селско стопанство
Тип: Лекция
Брой страници: 8
Брой думи: 8,608
Брой символи: 51,948

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Зърнени житни култури"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала