Големина на текста:
Мускули
Скелетните мускули се групират около частите на скелета, от където идва
наименованието им. В организма на човека има над 600 скелетни мускула, които са
35 – 40 % от общата телесна маса. Те са активната част на опорно – двигателната
система и благодарение на възможността си да съкращават осигуряват различни
движения на тялото. Според подреждането на снопчетата от мускулни влакна и
ориентацията им спрямо сухожилията, се различават следните групи мускули по
форма: вретеновидни, перести, плоски и пръстеновидни.
Мускулите са изградени от напречно- набраздени мускулни влакна. Всеки мускул има
централна част – тяло и и два края – сухожилия. Тялото на мускула е изградено от
напречно- набраздени мускулни влакна, свързани помежду си в снопчета чрез
съединителна тъкан. Сухожилията са изградени от плътна съединителна тъкан.
Около мускулите и сухожилията се разполагат спомагателни образувания, които
са четири основни групи: фасции, синовиални торбички, сухожилни влагалища и
сезамовидни костици.
Фасцията (fasciae) е тънка съединителнотъканна обвивка на мускула. Фасциите
придържат мускулите кум костите. Фасциите придържат мускулите към костите и
ограничават издуването им при съкращение.
Според функцията си мускулите са:
- агонисти – извършват движения в една посока
- антагонисти – извършват противоположни движения. Те са разположени от различна
страна на ставата.
- синергисти – взаимно допълващи се при извършване на едно общо движение. Те
обикновено се разоплагат от една и съща страна на ставата.
Според формата си биват:
- дълги – на крайниците
- къси – между прешлените
- широки – на гърдите, корема и гърба
- кръгови – около очите, устата и ануса
В зависимост от броя на главите мускулите са:
- двуглави
- триглави
- четириглави
Според положението си мускулите формират няколко групи:
- на главата
- на шията
- на туловището – гръдни, коремни, гръбни
- на крайниците
Мускулите на главата са мимически и дъвкателни.
Мимическите мускули са прикрепени с единия си край за костите на черепа, а в
другия си край са вплетени в дълбокия слой на кожата. Те са разположени
повърхностно в подкожната мастна тъкан на лицето. Нямат собствена фасция.
Съсредоточени са в областта на черепния покрив и около естествените отвори – ушни,
носни, очни и устна цепка.При съкращаването си тези мускули изменят израза
(мимиката) на лицето. Разположени са предимно около очите, устата и носа и при
съкращаването си отварят и затварят очните цепки, движат устните, стесняват и
разширяват ноздрите. Разделят се на 3 основни групи:
- мускули на черепния покрив – m. epicranius
- мускули около очната цепка – m. orbicularis oculi
- мускули около устата и носa
Всички мускули на мимическите мускули се инервират от клонове на лицевия нерв.
Дъвкателните мускули са по 4 от всяка страна на лицето и извършват движенията в
долночелюстната става. Те са:
- същинският дъвкателен мускул (masseter) е разположен по външната страна на клона
на долната челюст
- слепоочният мускул (m. temporalis)
- криловидните мускули
Започват от кости на черепа и се залавят за долната челюст, като осигуряват
дъвкателните движения. Същинският дъвкателен мускул (m. masseter) е разположен по
външната страна на клона на долната челюст.
Мускули на шията
Шията е една от най-подвижните части на тялото. Според топографското си
разположение мускулите на шията се делят на повърхностни, подезични и дълбоки.
Многобройните мускули на шията движат главата, гръкляна и долната челюст.
Повърхностните мускули се разполагат по предно-страничната част на шията. Те са
платизма и гръдноключичносовиден. Инервират се от черепномозъчни нерви.
M. platysma е плосък мускул с незначителна дебелина, разположен подкожно. Функция:
освобождава от натиск и влияе върху напълнеността на подкожните вени.
M. sternocleidomastoideus е най-големият мускул на шията и се отроява добре при
движение на главата встрани. Започва с две сухожилни глави от manubrium sterni и от
ключицата, насочва се косо нагоре и назад и се залавя за processus mastoideus на
слепоочната кост.
Подезичните мускули се делят на горни и долни. Всички те прикрепват и движат
подезичната кост и участват в говора, дъвкането и гълтането.
Дълбоките мускули се разполагат върху гръбначния стълб и се залавят за него,
черепната основа и гръдния кош. Това са три на брой стълбести и предгръбначните
мускули
Мускулите на туловището са 3 групи:
- на гърба
- на гърдите
- на корема
Мускулите на гърдите се разделят на две основни групи:
- повърхностни – гръдните мускули на раменния пояс
- собствени – дълбоки автохонни
Повърхностните мускули са свързани с горните крайници. Те са: голям гръден
мускул (m. pectoralis major) с форма на ветрило, малък гръден мускул (m. pectoralis
minor), преден зъбчат (m. serratus anterior) и подключичен (m. subclavius).
M. pectoralis major е широк мускул с формана ветрило. Неговите три части започват
съответно: pars clavicularis – от медиалната част на ключицата, pars sternocostalis – от
гръдната кост и ребрата и pars abdominalis – от коремната фасция.
M. pectoralis minor се разполага под големия гръден мускул и има триъгълна форма.
Започва от ребрата с отделни зъбци и се залавя за proc. coracoideus на лопатката. По
този начин при съкращението си измества лопатката напред и надолу.
M. subclavius е малък мускул, разположен между ключицата и първото ребро.
Собствените мускули се разполагат в междуребрията и взимат участие в изграждаенто
на гръдната стена. Инервират се от междуребрените нерви. Към тази група спадат
външни и вътрешни междуребрени мускули и напречният гръден мускул. Функциите
им са свързани с гръдното дишане.
Mm. intercostals externi са къси мускулни снопчета, разположени в междуребрията с
посока косо отзад напред.
Mm. intercostals interni се разполагат също в междуребрията под външните мускули и
противоположна на тях посока.
Mm. intercostals intimi са третия, най-вътрешен слой на междуребрените мускули.
Между втория и третия слой мускули се разполага междуребрения съдовонервен сноп.
Диафрагмата е типичен плосък мускул, разделящ гръдната от коремната кухина. Тя е
мускулно-сухожилна пластинка. Мускулните й снопчета образуват купол, изпъкнал
към гръдната кухина. При съкращаване куполът се смъква надолу и обемът на гръдния
кош се увеличава, белите дробове се разширяват и се осъществява вдишване. При
отпускане куполът заема изходно положение, белите дробове се прибират и се
осъществява издишване. Диафрагмата притежава два купола към кухината на гръдния
кош и три големи отвора за преминаване на хранопровода, аортата и долната куха вена.
Тя е основен дихателен мускул и при съкращението си взема участие във
вдишването.Функцията й е свързана и с коремната преса.
Мускулите на корема са широки и се разполагат в пространството между
долния отвор на гръдния кош и таза и изграждат страничната и предната стена на
коремната кухина.В страни, един зад друг се намират три плоски мускула – външен и
вътрешен коси коремни мускули и напречния коремен мускул. Всички се инервират от
долните 6 междуребрени нерва. В долната част на предната коремна стена между
плоските мускули се разполага слабинният (ингвинален) канал () , през който при мъжа
преминава семенната връв, а при жената – облата маточна връзка. Една от функциите
на коремната стена е поддържане на нормалното положение на органите в коремната
кухина. Коремните мускули участват и в движенията на гръбначния стълб. При
едновременно съкращаване на всички коремни мускули, включително и на
диафрагмата, върху коремните органи се оказва натиск (коремна преса), което помага
за изпразването им. Коремните мускули участват и в дихателните движения.
Функцията на коремните мускули е свързана с коремната преса и коремното дишане.
Мускулите на гърба са повърхностни и дълбоки.
Повърхностните мускули започват от израстъците на гръбначния стълб и се залавят за
костите на рамянния пояс и мишницата. Към тази група се отнасят: трапецовиден (m.
traperius), широк гръбен (m. latissimus dorsi), ромбовиден (mn. rhomboidei), и повдигач
на лопатката (m. levator scapulae).
Дълбоките мускули се прикрепват за гръбначния стълб и ребрата, а дори за черепа.
Към тях се отнасят: m. splenius, m. iliocostalis, m. longissimus, m. spinalis.
Мускулите на горния крайник се делят на мускули на раменния пояс, на
мишницата, на предмишницата и на ръката. Те извършват сложни и разнообразни
движения характерни само за човека.
Мускулите на раменния пояс се разполагат около раменната става. Те започват
от костите на раменния пояс и се залавят за раменнат кост. Това са:
- делтовидният (m. deltoideus)
- надбодилков и подбудилков мускули
- малък и голям объл мускул
- подлопатков
Функцията им е свързана с движения в раменната става.
Мускулите на мишницата се разполагат около раменната кост и се разделят
чрез съединителнотъканни преградина две групр – предна и задна. Те действат главно в
лакътната става и движат предмишницата.
Предната група мускули са: двуглав мускул на мишницата (m. biceps brachis),
клюновидно-мишничен (m. coracobrachialis), мишничен (m. brachialis).

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Мускули на човешкото тяло

Скелетните мускули се групират около частите на скелета, от където идва наименованието им. В организма на човека има над 600 скелетни мускула, които са 35 – 40 % от общата телесна маса. Те са активната част на опорно - двигателния апарат...
Изпратен от:
qnicaruseva90
на 2011-11-16
Добавен в:
Курсови работи
по Кинезитерапия
Статистика:
108 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Кинезитерапия след фрактура в проксималния край на мишничната кост

11 апр 2011
·
608
·
33
·
3,353
·
736
·
1

Влиянието на приложената методика на кинезитерапия при пациент с фрактура в проксималния край на мишничната кост...
 

КТ при дегенеративни ставни заболявания

14 апр 2018
·
8
·
3
·
833
·
17

Цел, задачи и средства на кинезитерапията при ортопедични заболявания...
 

Кинезитерапия в ортопедия

14 мар 2014
·
60
·
13
·
5,249

В практиката се набдават най често хипоплазии, аплазия, синостози, удвояване на ребрата, дефекти в артиклулацията с гръбначния стълб или допълнителни акцесорни ребра в шийния и по-рядко в лумбалните сегменти...
 

Кинезитерапия след мускулна транспозиция при рооватравма на раменния сплит

28 яну 2014
·
132
·
36
·
4,788
·
165

Курсовата работа има за цел да покаже методиката на КТ при пациенти с РТРС (акушерска парализа)....
 

Кинезитерапия при счупване на хирургическата шийка на хумеруса

11 ное 2013
·
234
·
25
·
4,141
·
237

Литературен обзор. Анатомични особености. Раменната става е най-свободната става при човека. В нея се съчленяват ставната ямка (cavitas glenoidalis) на...
1 2 3 4 5 » 8
 
Онлайн тестове по Кинезитерапия
Тест по фармакология
професионален тест по Кинезитерапия за Студенти от 4 курс
Тест по фармакология за 7-ми семестър , четвърти курс Национална Спортна Академия. Въпросите са с един и повече от един верен отговор.
(Труден)
53
46
1
4 мин
10.02.2012
» виж всички онлайн тестове по кинезитерапия

Мускули на човешкото тяло

Материал № 752272, от 16 ное 2011
Свален: 108 пъти
Прегледан: 185 пъти
Предмет: Кинезитерапия
Тип: Курсова работа
Брой страници: 4
Брой думи: 1,501
Брой символи: 9,506

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Мускули на човешкото тяло"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала