Големина на текста:
Софийски университет “Св.Климент
Охридски”
ЕСЕ
по Политически комуникации
Тема: Медиите четвъртата власт
Изготвил: Проверил:Доц.Т.Буруджиева
Любомир Йорданов Георгиев
Спец.: Политология/ I курс/
фак.№50875
София, 2006г.
Невъзможно е да се управлява едно общество, ако не е създадена
динамична и системно действаща комуникация между държавните органи
и гражданите. Без добре информирани и активни членове на обществото
държавните ръководители както на централно, така и на областно и
общинско равнище не само трудно могат да осъществяват връзка с
избирателите си, но и губят реалната оценка за потребностите и
интересите на хората. Всяка програма на областно или общинско равнище
би била обречена на провал, ако обществото не бъде подробно
информирано за целите и начините на нейното осъществяване.
Властта, която притежават медиите разглежда единодушно като
изключително голяма. С чиито особености всяка друга обществена сфера
се съобразява. Концепцията за медиите като четвърта власт възниква преди
около 200 години в англосаксонския свят - „Fourth Estate“, „Fourth Branch
of Government“. В други култури значението и разбирането за медиите
като необходим властови фактор се пренася от тези демокрации. Какво
стои зад метафората на медиите като четвърта власт? Какво развитие и
промени е преминала четвъртата власт, за да се утвърди като такава?
Метафората на информационната власт като четвърта, е натоварена с
функциите да бди (независима) над останалите три власти – съдебна,
законодателна и изпълнителна. Като такава, тя гарантира тяхната
независимост една от друга и потентността им, функционалността им. В
демократичните конституции тази роля е положена във формулата на
гаранцията за свобода на пресата и мнението. Тя се изпълнява успешно
там, където разследващата журналистика или възможно неутралното
пресъздаване на действителността са приоритет и основна цел на медията.
Едно от големите постижения на демократичните общества е именно
развиването на тези функции. Разкритието на политически, социални и
икономически злоупотреби, корупция и скандали довежда до корекции
върху системите на съответната власт, в която последните са били открити
и извадени на публичното внимание. Изразът четвърта власт се налага
във Франция при аферата Драйфус. След войната между Франция и
Германия 1870 -1871 френският висш офицер Алфред Драйфус е обвинен,
че е немски шпионин и че предавал на германците тайна информация от
генералския щаб, с което допринесъл за загубата на Франция. Драйфус е
осъден набързо, изхвърлен е от армията и заточен в Гвиана. Само
благодарение на журналистическите разследвания и медийната кампания
срещу процеса, организирана и платена от френски интелектуалци и
общественици, се разкрива, че Драйфус е невинен.
В основата на инсценираната истерия и процеса стои само една
причина: Драйфус е евреин. Медиите са онези, които разкриват този
случай. “За щастие има една четвърта власт”, пише Емил Зола, “която е в
състояние да открива и коригира грешките, допуснати от трите секуларни
власти...”. Днес все по-малко медийни концерни обръщат особено
внимание на тази първична функция на четвъртата власт. Динамиката на
глобализацията води до сливане интересите на медии, концерни и
политика. Те са важни елементи на финансовите пазари: Мърдок, Тайм
Уорнър, Майкрософт и др.
Днес все повече се говори за „демократична цензура”.Не без
основание много изследователи на медииното развитие се опасяват
последиците й. Под „демократична цензура” се има предвид процеса, при
който медиите създават масовата култура, създават телевизията, киното,
музиката, владеят все повече от спорта.За тях тези сфери принадлежат към
едно цяло – и то изгражда света на медиите. Чрез него се преследва само
една цел: рентабилност и печалба. В този стремеж се игнорира
обществената задача, която би трябвало да има четвъртата власт.
Информацията се превръща в стока, чийто пазар се променя конюнктурно.
Но същевременно стокооборотът й създава и поддържа конюнктурата.
Статистики от 2004 сочат, че дневно всеки отделя средно 20 минути, за да
се информира. Предвид с колко селектирани новини или тривиални
информации са заети тези 20 минути, очевидно не остава място в тях за
сериозни и пълноценни факти. Това води до парадокса, че всъщност
информационното общество живее в (само)наложена едностранчивост и
дори в частично информационно затъмнение. Социолози наричат този
феномен “демократична цензура”.Не трябва да се отминава с лека ръка
този факт, имаики предвид че всичко пагубно и катастрофално в
човешката история е започвало така.На пръв поглед всичко това може да
ви се стори безобидно, но докато конвенционалната цензура е наложена от
офицозните органи и нейното съществуване не е тайна за никой, то
„демократична цензура” действа подмолно и незабележимо за
нас.Приспиването на нашето внимание и обществена съвест за процесите,
които водят до сливане на медиите с властта са сигурна крачка към загуба
на част от демократичните ни права. Класическата форма на цензурата,
каквато я познаваме от авторитарни и тоталитарни системи, не може да се
открие в демократичните общества. За разлика от нея се развива друга
форма – тази на демократичната цензура. Тя не отнема и не забранява
информация, а контролира или принуждава към конюнктурно мнение чрез
селекция или нихилизъм
При създадените обстоятелства медиите стават средство на властта.
Властта ги инструментализира за целите си, поставя ги в зависимост от
такъв род, че да не й вредят. Резонен въпрос се явява този, дали медиите
все още осъществяват ролята си на независима четвърта власт и доколко
могат да имат независима позиция?Оставям на самите вас да си отговорите
на този въпрос.
Медиите никога не са били перфектни в ролята им на коректор на
властта. Но никога, както през последните 50 години, медийните концерни
не са били толкова силни икономически играчи. Същевременно интересите

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 апр 2019 в 14:54 в момента не учи на 48 години от София
11 яну 2019 в 16:08 студент на 28 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Природо-математически, специалност - Компютърни системи и технологии, випуск 2017
08 ное 2018 в 21:08 студент на 23 години от София
26 окт 2018 в 15:03 ученик на 22 години от Пловдив - ЕГ "Пловдив", випуск 2016
 
Подобни материали
 

Либерализъм

01 май 2009
·
140
·
3
·
904
·
142

Този материал дава кратко и ясно описание на това,какво представлява идеологията либерализъм, с цел запознаване с политологичната материя...
 

На какво според вас се дължи невероятната популярност на г.л. Бойко Борисов всред българското общество

18 мар 2009
·
103
·
4
·
455
·
73

Появата на ген. л. Бойко Борисов и неговото силно присъствие в медийното и публично пространство станаха нарицателно наименование за ефективно справяне с престъпността...
 

Макс Вебер

05 окт 2009
·
223
·
3
·
492
·
184

Макс Вебер е един от основателите на модерната немска и европейска социология и политология на XX век. Съвременната политология се обособява паралелно с развитието на новите икономически и социологически анализи....
 

Политология - лекция

13 окт 2008
·
260
·
3
·
507
·
287

Лекция по Политология в УНСС при М. Иванов.
 

Теория за разделение на властите

16 окт 2008
·
140
·
13
·
1,582
·
38

Три вида власт строго определени власти А)законодателна Б)съдебна В)изпълнителна ...
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
157
1
1 мин
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Есе за четвъртата власт

Материал № 74890, от 11 яну 2008
Свален: 503 пъти
Прегледан: 237 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Есе
Брой страници: 4
Брой думи: 674
Брой символи: 5,765

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Есе за четвъртата власт"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения