Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
Увод:
Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" оставя трайни следи в съзнанието на читателя, защото го вълнува и
подтиква към размисъл по една от най-многопосочно тълкуваните теми в човешките взаимоотношения - любовта. Романтичната
любов и нейната трагична развръзка са разказани в контекста на времето, което жестоко ограничава личния избор на човека.
Съдбата на героите в повестта е част от безкрайното човешко страдание, предизвикано от болестите, насилието, глада и смъртта.
Сред тази отчайваща безпреспективност на света, в който живеят героите, се ражда тяхната светла,чиста и преобразяваща ги
любов.
Теза:
В края на лятото, когато плодовете са зрели и примамливи, един гладен военопленник се промъква в лозето на коменданта на
града. Така се осъществява съдбоносната среща м/у някогашния учител по музика Иво Обретенович и интелигентната и красива
съпруга на градоначалникът Михаил. Симпатията м/у двамата бързо прераства в силно, разтърсващо, страстно и изпепеляващо
чувство . Магията на любовта ги обгръща и сякаш събужда техните души с желанието за нов живот.
Изложение:
Пътят към желаното щастие е сложен и мъчителен. Елисавета започва да преосмисля живота си, както и онези обстоятелства в
него, с които по задължение е трябвало да се съобразява дълго време. Съпругът й е главна фигура в нейния дотогавашен свят,
изцяло съобразен и подчинен на общественото мнение във все още запазилия патриархалните си нрави провинциален град. Тя се
е пригодила по неволя към маниерите и към войнишкото битие на своя съпруг, но сега вижда в него "виновникът за пропиленият
й живот". Сръбският военопленник, гладен, изтерзан, започва да изглежда в съзнанието й като мъченик. Човешкото страдание я
прави дълбоко съпричастна към участта на пометениет от стихията на войната хора. Образът на военопленника вече е проникнал
в съзнанието й. С трепетно очакване и надежда героинята жадува да го види отново. Дълго стаяваната потребност от любов и от
щастие избликва неудържимо и още повече засилва неудоволетворението й от безрадостните години на съпружество, което дори
не я е дарило с деца. Краткият разговор м/у нея и пленника визират само външните детайли на социалния статус на двамата,
напомняйки за временната им социална неравнопоставеност в момента. Елисавета нито за миг не е освободена от мисълта, която
е плод единствено на стеклите се обстоятелства, че е жена на полковника, а Иво Обретенович е един от тези, които мъжът й
отказва да счита за хора. Това предопределя трагизма на връзката й с него. Любовта м/у тях трябва да остане и остава тайна, но
тя й дава повод за дълбок самоанализ. Любовта се оказва по-силна от войната. Тя възвисява героинята и й помага да открие
смисъла на живота си . До суровия си съпруг, Лиза може да очаква с примирение приближаващата старост, но с Иво тя се
преобразява. Трагичната развръзка в повестта става е една "съдбоносна вечер". В последните дни на войната ординарецът
застрелва Иво, а Елисавета се самоубива. Сякаш чрез физическата си гибел те съединяват душите си завинаги. За Елисавета и
Иво любовта е едновременно свобода и право на избор, макар да им е отсъдено да я защитят с цената на живота си .
Погубващата любов на двамата влюбени вдъхва повече оптимистично и светло чувство, отколкото отчаяние и невяра.
Заключение:
В повестта "Крадецът на праскови", Емилиян Станев ни убеждава и ни доказва,че без любов, свобода и щастие човекът не може
да бъде човек!
"Крадецът на праскови"-повест за победата на любовта
Едно от най-големите постижение на съвременната българската литература-"Крадецът на праскови" е най-известната творба на
Емилиян Станев.Писана в следвоенните години на страдание и смърт,тя разказва за събитията от Първата и Втората световна
война.Чрез своята творба Ем. Станев утвърждава любовта като основна двигателна сила в живота, като пробуждане на
сетивата ,спомагащи за един по-добър свят.
Още в заглавието на повестта "Крадецът на праскови" ,читателят открива в нареден ред вид основния конфликт.А именно
противоречията между нормите на обществото,християнските ценности и душевните стремления на личността.В сюжета на
повествованието военнопленникът е "реабилитиран" ,защото дава любов на Елисавета, която по-късно заплаща с живота си .
Четейки повестта "Крадецът на праскови" читателят забелязва една прераждаща се и непобедима сила на любовта . Тази любов
предизвиква противопоставянето на две двойки образи : от една страна са образите на полковникът и ординареца ; а от другата
са -Елисавета и пленника. Образа на полковникът в повестта не е много описателен . В очита на читателят полковника се вижда
като смешен и жалък с изскуственото си достолепие , и трагичен в своята обреченост . Полковникът е душевно сломен и с това
омразата му към пленниците нараства . Въпреки че е родолюбив и честен той винаги ще бъде надменен .Той носи всичко
негативно ,което войната изгражда у него и хората . Полковникът е човек, който се е научил да мрази , за него военнопленниците
са презрени същества , незаслежаващи да живеят. Чрез образа му е внушено , че войната заплашва всички нравствени идеали и
ценности. За ординареца не е споменато много , само е изяснено , че наскоро е овдовял . Елисавета е нещастна в своя семеен
живот. Тя е жена преминала първата си младост , бивша учетелка.Малко по малко тя зягубва способността си да се наслаждава
на нещата около себе си , да обича и да бъде щастлива . Светът , в който живее не й предлага нищо друго, освен едно монотонно
ежедневие и скучен брак . Главният виновник за това Елисавета да се отдели от своето ежедневие е Иво Обретенович .Той е
сръбски пленник т.е. "враг" на полковника и обкръжаващото го общество.Но също Иво е и мъж-подвластен на емоционални
подбуди.Откъснат от роднини и близки, самотен и гладен , бившият преподавател по музика ще намери сродна душа далеч от
родния си дом. Не любовта към вкустните плодове , а убийственият глад принуждава сърбина да прескочи ограда на лозето и да
открадне праскови.При първата срещата на Елисавета и Иво , пленникът има образ на мръсен , небръснат и одрепавял човек.
Бракът на Елисавета с полковника е нещастен. Макар да й предлага спокойствие и добър живот, той не съумява да я дари с
нежност и подкрепа- Не й дава и любов , от която така силно се нуждае романтичната й фигура. С времето Елесавета осъзнава ,
че тя и нейния съпруг живеят в два различни свята. Несъвместимостта е очевидна -полковникът е въплящение на казармения ред
, а душата на геройнята се нуждае от простор и любов. Тази толкова нужна за спасението на душата на Елесавета любов и дава
Иво Обретенович. Любовта между красивата българка и сръбския пленник е искрена и дълбока, но драматична и невъзможна. Тя
се ражда в трудните години на една война , когато не е време за нежност и сърдечни чувства. Тази любов стои отвъд морала на
обществото и има трагичен финал.Но макар неразбрана и осъждана , тя се оказа съдбоносно изжевяване в двата човешки живота.
Любовта между главните герои на повестта "Крадецът на праскови" е възраждаща и завладяваща, но само миг от вечнастта.
Смъртта на Иво и самоубийството но любимата му сякаш отначало е прозряна развръзка.Крадецът трябва да заплати за
стореното. Цената за открадването на женското сърце е най-висока - собственият му живот.
Повестта "Крадецът на праскови" е антимиталистрична, тя носи посланието за безмислието на войната , която нанася огромни
поражения върху човешката същност, разрушава човешките ценности. Най-категоричното обвинение срещу жестокостта на
войната е силата и нежността на любавта, която побеждава дори и смъртта.
“Крадецът на праскови “ от Емилиян Станев
1.Заглавието-метафорични значения
Военнопленикът не е крадецът, който познаваме от Библията.Той търси не само необходимост за оцеляване, но и спасение на
самотната си душа по времето на войната . Намира го в лицето на Елисавета и нейното човечно сърце, изпълнено с благородство.
“Ради бога,госпожо...гладен бях”
“Трябваше да ме помолите,щях да ви откъсна каквото пожелаете.”
2.Преображението на Елисавета
Елисавета,”примирената угнетена жена”,потискаща дълго в себе си силна нежност и женственост, заради “всички морални забрани
и ...разумни доводи”, носеща маска на византийска светица, наложена от епохата и остарелите разбирания на дедите.След първата
среща с Иво на преден план в душата й избликват страстта и любовта, чисто човешката жажда за свобода и щастие, защото без тях
човекът не може да се радва на пълноценно съществуване.Т я се преобразява в едно “вярващо, любещо и ликуващо
същество...желаеше да живее свободно и щастливо”.
“кожата й бе станала гладка и чиста...Очите й светеха с лъчезарна чистота...устата й се усмихваше...загадъчно.”
3.Утвърдени нравствени разбирания - проблематизиране
Елисавета е “възпитана в духа на тогавашния непреклонен, прост и жесток морал”, който осъжда любовта между двамата влюбени,
пазещи в тайна едно чисто човешко привличане, заради строгостта на “балканджийската нравственост на дедите” и епохата. Авторът
проблематизира сложния морален избор на жената, под властта на деспотичен съпруг ,от една страна, и жадуваната искрена любов на
чужденеца от друга .
“мисълта да напусне съпруга си...без никакви угризения”.
4.Чужденецът Обретенович
Той не е чужд само по народност, душата му, понасяща глад, мизерия и студенина , е изгубена из лабиринта на живота в едно
войнстващо време, търси спасение с любов и човешка подкрепа.Елисавета не спасява само неговото съществуване, но и душата му на
скитник и пленник.
“така живеят пленниците...много по-ужасно”.
5.Любовта и отчаянието в повестта
Отчаянието се открива в обречеността на една красива и истинска любов, когато пътищата на две човешки съдби, вплели се в едно, се
разделят заради остарелите канони на времето. Повестта ни представя една мечта за свят, в който силата на човешката любов може да
преодолее предразсъдъците и отчаянието.
“Може би не ще дойде повече”
“Днес аз съм луда”
“но тя знаеше,че той пак щеше да дойде,и това я изпълваше с радостна тревога.”
6.Срещата между Елисавета и Иво в 6-та част - мотивите за светлината и мрака
Много от мотивите, оформящи сложния възел на драматичните противоречия, са изразени също с описания - било на пейзажа, било на
обстановката и героите, на живота в полуделия от тревога град. В 6-тата част от повестта мотивът за светлината е изразен от силната и
чиста любов на героите, а мракът е породен от от невъзможността да са заедно , от страха , който изпитва Елисавета.
7.Любовта
Пламналата любов между двамата влиза в противоречие с обстоятелства, които й придават особен,съдбовен характер, правят я
невъзможна.Любовта им е свързана както с душевна и духовна близост, така и със сетивната наслада от собственото тяло и от скрития
в него живот.
8.Войната
Цялото действие на повестта се разгръща по време на войната.Омразата е възникнала на националистическа основа, наскоро
преминала в лична ненавист.Защото войните, националните вражди и следващите от тях катастрофи не са някакви абстрактни
понятия.Те засягат личния живот на човека, изкривяват и променят съдбата му.
9.Портретите на героите
Авторът е изградил портрета на пленника с няколко простички думи, които дават ясна представа за неговата физическа външност и
душевността му : ”Краката му бяха боси и одраскани.Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист, личеше,че е хубав
мъж.Къдравите му, отдавна неподстригани смолисточерни коси и неговите големи очи, които гладът беше направил блестящи, му
придаваха вид на избягал каторжник”. Докато авторът се е постарал с описанието на Лиза да й придаде светлина и на външността, и на
душевността :”Тя седеше на ниско столче пред вртата,облечена в светлосиня рокля,с широки ръкави,през които излизаха нейните
ослепително бели,разголени ръце.Къдравата й коса,златиста и
буйна,лежеше разчесана в скута й.........дълбоки сини очи,изпълнени с мека светлина и тъга.”
10. Кинематографични похвати - промяната на ракурса , осветлението и плана на изображение
11. ”Раздвояването на повествователя”
Ако разгледаме внимателно структурата на повестта, ще забележим, че разказвачите всъщност са трима.Първият , условно да го
наречем “автор”, е младият човек, който се връща в родния си град и воден от спомените, отива да се сбогува с бащиното си място,
което току-що е продалл.Вторият разказвач е старият учител, чиято вила е съседна едновременно на полковнишкото лозе и на лозето
на първия разказвач.Част от историята е разказана през неговите очи.Но истинският автор си остава Емилиян Станев.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 юни 2021 в 10:00 потребител
02 юни 2021 в 09:56 ученик на 17 години от Видин - ПМГ "Екзарх Антим I", випуск 2023
27 май 2021 в 21:24 в момента не учи
27 май 2021 в 10:51 потребител
16 май 2021 в 16:24 студент на 43 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2020
26 апр 2021 в 17:45 ученик на 20 години от София - СМГ "Паисий Хилендарски", випуск 2022
22 апр 2021 в 09:57 ученик на 17 години от София - 73 СОУ с преподаване на чужди езици "Владислав Граматик", випуск 2022
25 мар 2021 в 21:54 потребител
14 мар 2021 в 09:08 студент на 39 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Филологически факултет, специалност - Български език и история, випуск 2021
20 дек 2020 в 14:02 потребител
 
Подобни материали
 

Една невъзможна любов под ударите на войната

23 дек 2007
·
475
·
3
·
700
·
847
·
4

Едно от най-големие постижения на съвременната литература- “ Крадецът на праскови” е най- известната творба на Емилиян Станев. Писана в следвоенните години на страдание и смърт, тя разказва за събитията след Първата и Втората световна война...
 

Една невъзможна любов (Литературноинтерпретативно съчинение върху повеста „Крадеца на праскови” на Емилиян Станев)

29 май 2007
·
4,089
·
3
·
517
·
1,597
·
35

В повестта авторът разкрива трагедията на двама влюбени от различни националности-българка и сърбин, чиято любов е невъзможна сред ужасите на войната.Между тях стоят и психологически бариери.
 

Крадецът на праскови - историята на една невъзможна любов

17 апр 2008
·
1,364
·
1
·
236
·
918
·
8

Повестта на Емилиян Станев “Крадецът на праскови” е истински шедъовър на българската художествена проза. Основната форма на изказ е класическият разказ, създаден с помощта на три гледни точки – на автора, на стария учител и на т.нар. всевиждащ разказ...
 

Есе за любовта

02 дек 2006
·
3,618
·
2
·
398
·
476
·
8

Любовта е била и винаги ще продължава да бъде най-силната стихия. Тя е болка и радост, далечна и близка, отровна и сладка.
 

Какво е и какво не е любовта?

23 яну 2007
·
1,183
·
3
·
315
·
338
·
4

Казали са го мъдреците. Бях стигнала сама до този извод, макар и подреждайки ги в друг ред, разсъждавайки, като всеки човек, често за нея– любовта.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Българско Възраждане
тематичен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците. Съдържа въпроси с един верен отговор.
(Лесен)
18
1
7
3 мин
10.08.2020
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Вариант 1 на обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
20
1
13.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Емилиян Станев "Крадецът на праскови"

Материал № 747058, от 10 ное 2011
Свален: 202 пъти
Прегледан: 698 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 6
Брой думи: 3,030
Брой символи: 18,593

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Емилиян Станев "Крадецът на праскови" "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
335 26

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
180 7

виж още преподаватели...
Последно видяха материала