Големина на текста:
СУ “ Св. Климент Охридски”
Философски факултет
Специалност Европеистика
КУРСОВА РАБОТА
По дисциплината:
“Сравнителен анализ на европейските политически системи”
На тема:
Ролята на регионалния кливидж в координацията
между националните и регионалните партии в
Испания
С О Ф И Я
2 0 1 0
Испания е страна, която успява да възстанови парламентарната
демокрация след тригодишна гражданска война, завършила през 1939г. и
последвалото я 40-годишно авторитарно управление на генерал Франко.
Постигането на децентрализация е един от най-големите успехи за прехода на
Испания към демокрация в края на 1970г., сам по себе си един преход изпълнен
с много постижения. Изключителния процес на създаване на Автономни
области ( Estado de las autonomias) успя само за няколко години да замени силно
централизираното териториално разделение на властта с de facto, асиметрична
федерална държава състояща се от 17 автономни области, като всяка от тях има
свои собствени институции и ресурси. Според разпоредбите на новата
Конституция от 1978г., всички области имат свои собствени избрани
парламенти, правителства, публични администрации, бюджети и ресурси. Така
процеса на децентрализация превръща една унитарна страна в една от най-
децентрализираните в Европа.
Отличителна черта на испанската партийна система е, че говорим не за
партийна система, а по-скоро за партийни системи, които съществуват отделно
една от друга. От една страна това е общонационалната партийна
система(национални политически партии), от друга –това са регионалните
партийни системи(регионални и националистически партии), а също така и
специфична национална партийна под-система. Следователно става въпрос за
“многопластов” характер на испанската партийна система,в която моделите на
взаимодействие,сътрудничество и конкуренция между отделните партии са на
различни изборни, парламентарни и институционални нива.
Всички избори след 1977г. до днес са спечелвани от една партия, която
съставя хомогенно правителство с мнозинство или в коалиция/с външната
подкрепа на друга партия(регионална или националистическа). След
установяването на демократично управление в Испания винаги са съществували
2 силни национални партии,които управляват самостоятелно или с подкрепата
на споменатите по-горе партии. Приема се, че испанската система е
двупартийна, но с участие в управлението на тези регионални и
националистически партии.
Има три главни политически сили, които се ползват с широка подкрепа в
страната, както и подкрепата на регионални (или национални) групи. Трите
политически групировки, широко известни в Испания са лявоцентристката
Испанска Социалистическа Работническа партия (PSOE), дясноцентристката
Народна партия (PP) и много по-малката Комунистическа коалиция на
обединеното ляво (IU). Трите най-известни регионални партии са
лявоцентристката Каталунска Републиканска партия (ERC), дясноцентристката
Каталунска партия Конвергенция и Съюз (CiU) и също така дясноцентристката
Националистическа партия на Баските (PNV).
Първата партия, която идва на власт през 1982г. и печели четири поредни
избори е Испанската Социалистическа Работническа партия PSOE (Partido
Socialista Obrero Espanol). През 1982г. тя печели изборите с абсолютно
мнозинство, което се случва за първи път в Испания. До 1990г. не се забелязват
промени в начина на формиране на правителствата. През 1993г. PSOE и през
1996г. спечелилата изборите дясноцентристка Народна партия PP (Partido
Popular), формират кабинетите си с подкрепата на националистически и/или
регионални партии.
Народния съюз възниква като основна опозиция на правителствата, които
съставя PSOE през 1980г., но става жертва на вътрешни разцепления и в очите
на гласоподавателите е неспособна напълно да се отдели от авторитарния
режим на Франко. Партията участва в изборите през 1989г. под ново име
Народна партия и нов лидер – Хосе Мария Аснар. Аснар е избран за президент
на партията през 1990г., трансформира я в дясноцентристка и е избрана за
национално правителство за първи път през март 1996г.
В Испания има няколко регионални партийни системи с доста различни
черти от националната партийна система. Разликата най-често се дължи на
влиянието на една или повече партии, които показват различен ( не-испански
или поне не предимно испански) вид идентичност. Най-консолидираните от
тези партийни системи, където регионалните избори се провеждат отделно и
където националистическите партии контролират регионалните правителства от
началото на 1980г., могат да бъдат открити в Баската провинция и в Каталуня.
Тези партийни системи се различават не само от националната партийна
система, но и помежду си.
В Баската провинция например, баските националистически партии
печелят повече от 50% електорална подкрепа във всички избори от
възстановяването на демокрацията с изключение на първите свободни избори
през юни 1977 и изборите през 1996г. Често възниква спорът, че
националистическата ос е по-точно свързана с Баското електорално поведение
отколкото спектъра ляво-дясно. Подобно на това, големият успех на
Каталунските национални партии в регионалните избори често е обясняван
именно със същия аргумент. Получава се обаче следния парадокс:
националистическите партии са по-успешни когато влиянието на
националните/регионалните идентичности е по-слабо.
Баската националистическа партия-Partido Nacionalista Vasko-PNV-e най-
силната в баския регионален парламент и доста от характеристиките и са
сходни с тези на CiU. Партията е традиционно умерено националистическа,
близка е до регионалната бизнес общност и играе ролята на посредник между
баския темперамент и испанската политическа класа. През последните години
обаче PNV заема една доста по-радикална националистическа позиция и сега
открито подкрепя правото на самоопределение на Баската провинция. Партията
търси да “изцеди” колкото се може повече подкрепа за Batasuna- незаконната
политическа партия на ETA.
Двете националистически партии са дясноцентристката Конвергенция и
Съюз CiU ( Convergencia i Unio) лявата Каталунска ERC ( Esquerra Republican de
Catalunya). CiU всъщност е коалиция, формирана между каталунските
националистически групи – популистките „Convergencia“ и
християндемократическия съюз „Union“. CiU поддържа електорално
предимство във всички регионални избори от 1980г. насам. Това позволява на
партията да монополизира всички регионални правителства, формирани от

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Ролята на регионалния кливидж в координацията между националните и регионалните партии в Испания

Сравнителен анализ на европейските политически системи...
Изпратен от:
chochka111
на 2011-11-08
Добавен в:
Курсови работи
по Политология
Статистика:
23 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
182
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Ролята на регионалния кливидж в координацията между националните и регионалните партии в Испания

Материал № 745901, от 08 ное 2011
Свален: 23 пъти
Прегледан: 35 пъти
Предмет: Политология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 8
Брой думи: 2,302
Брой символи: 15,010

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ролята на регионалния кливидж в координацията м ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения