Големина на текста:
Тема 8: ДВИЖЕНИЕ ЗА НОВОБЪЛГАРСКА ПРОСВЕТА И
КУЛТУРА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
I.Предпоставки, етапи и характер на движението
1.Предпоставки
Опостошителните Османски завоевания от втората половина на XIV в.
предизвикват упадък в духовния живот по българските земи. С превземането на
Търново (1393 г.) и Видинското царство (1396 г.) най-големите средища на
средновековната българска култура са унищожени. Значителна част от
образованите българи са избити, други постигат спасение в съседните
славянски страни. В мрачните векове на робството бъларската книжовна
традиция се запазва в отделни църкви, манастири и килийни училища. От
началото на XVIII в. се усещат новите потребности от образование. Те са
предизвикани преди всичко от нуждите на зародилата се и възмогнала
българска буржоазия. За нея традиционната образователно-религиозна
система се оказва твърде недостатъчна и твърде остаряла с постиженията на
модерната европейска цивилизация. И тя все повече се стреми към
изучаването на светски науки. Така постепенно нараства потребността у
българския народ да възприеме европейските ренесансови и просвещенски
идеи. В тях се намират онези опори и стимули, на които българите се оповават
и чрез които се противопоставят на денационализаторските домогвания на
османската власт и Цариградската патриаршия. Затова българския народ
насочва изцяло усилията си към възраждане на обнова на българската
просвета и култура.
2. Етапи и характер
Движението за новобългарска просвета и култура през Възраждането
може да се раздели на два основни етапа. Първи етап: (преход от килийно към
светско училище) започва от началото на XVIII в. до 40-те години на XIX в., а
вторият етап – (начало и развитие на новобългарското образование) обхваща
времето от 40-те години на XIX в. до Освобождението 1878 г.
II. Първи период на просветното движение
1. Просветното дело до XIX в.
През периода XV-XVIII в. единствените училища в българските земи били
килийните. Според включената в научно обръщение документация през XV в.
на територията на страната функционирали 17 килийни училища, през XVI в.
били открити нови 29, през XVII в. – още 31, а през следващото осемнадесето
столетие – 75. Те се откривали обикновено към манастирите или техните
метоси, в частни домове или дюкяни. Учителите били предимно монаси,
свещеници, по-рядко грамотни занаятчии и търговци. Броят на учениците не
надвишавал 10-20 деца. Обучението се изразявало в усвояване на
първоначални умения по писане, четене и малко смятане, кото преподаването
се осъществява на църковно-славянски или гръцки език. Образованието на
килиите имало елементарен и религиозен характер. За учебници се използвали
Псалтирът, Апостолът, Часословът и др. Църковни книги. Светските знания
присъствали твърде слабо в тези училища. Действително църквата и
християнството предопределяли до голяма степен, контурите на килийната
просвета. но това не означавало, че появата на първите светски училища
просветното дело се е развивало само в орбита на религиозната догматика.
Основанията за подобна констатация са 2. Първо, в условията на Османско
владичество религиозно-християнското възпитание било мощен фактор за
поддържане на народностно самосъзнание на българите. Същевременно
присъствието на каквито и да било други културно-просветни институции,
килийните училища осигурявали един необходим минимум от знания, без които
просперитета на българите бил немислим. Всички големи изследователи на
българското просвещение, като Михаил Арнаудов, Иван Шишманов, Боян
Пенев, Христо Гадев, признават това и подчертават, че през XVIII в.
християнската просвета и християнската църква изобщо играели определяща
роля за разбуждащото се стопански, политически и духовен подем българско
общество. Втория аргумент в „защита” на килийното образование може да се
извлече от конкретното развитие на самите килии през периода на Ранното
българско Възраждане. През XVIII в. килиите получили широко
разпространение и към средата на столетието на територията на днешна
България функционирали 112 килийни училища, по-извесни от които били тези
в София, Котел, Самоков, Елена, в Рилския манастир, Троянския и др.
манастири. Според подготовката на учителите децата изучавали и малко
история, различни остроумни четива, книжовни произведения като
„Стематография” на Христофор Жефарович, Паисиевата история, Писмовници,
граматически трудове от руски, сръбски и гръцки произход.
Въпреки ниското равнище на подготовка килийните училища осигурявали
реални възможности за формиране на една не много бройна, но социално
активна прослойка от монаси, „граматици”, учители, зографи. Между
възпитаниците на килийните училища са Йосиф Брадати, Дойно Граматик,
Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Стойко Граматик, даскал Стоян,
Христо Граматик – все имена, оставяли трайна диря във възрожденската
история на българите.
Същевременно тъкмо през втората половина на XVIII в. и в началото на
XIX в. навлизането на светския елемент се наложило като водеща линия в
развитието на просветното дело по българските земи. На първо време тази
нова тенденция намерила израз в увеличаващия се брой на килиите откривани
от светски лица. В нач. На XIX в. видимо нараснала и ролята на даскалското
съсловие. Появили се и първите български буквари като този на Христофор
Жефарович, на Марко Теодорович от Банско, отпечатан през 1790 г.
Междувременно в духовния живот на Османската империя все по-тясно
се долавяло влиянието на Европейското просвещение. По различни пътища
най-вече чрез многобройни пътешественици, мисионери, търговци, дипломати,
военнопленници в османското общество прониквали идеите на Новото време.
Още през първата половина на XVIII в. във висшите кръгове на османската
аристокрация можели да се доловят нотките на една ранна „европеизация”,
намерила израз в откриването на първата типография в Цариград, в
създаването на редица нови литературни произведения.
Почти по същото време – средата на и втората половина на XVIII в., се
забелязали и първите видими резултати от духовна обнова на гърци и сърби. В
редица градове на Османската империя гръцките просветители открили
модерни светски училища, в които се преподавали математика, философия,
история, различни езици, природознание. Учебниците се подготвяли по
европейски образци, а учителите се издържали с паричните помощи на
богатите гръцки общини. Всичко това оказало благотворно влияние и върху
българите. Мнозина български младежи били привличани от по-големите
възможности за образование, които предлагали известните гръцки училища в
Цариград, Одрин, Букурещ. В тях получавали своята подготовка едни от най-
изявените възрожденски дейци Васил Стрилов, Петър Берон, Иван
Селимински, Георги Раковски, Сава Доброплодни, Иларион Макариополски.
Постепенно гръцките училища били открити и в отделни български градове,
като Пловдив, Самоков, Мелник, Търново, Сливен. Най-рано необходимостта от
развотие на ранното училище била обоснована в „История славянобългарская”
на Паисий Хилендарски, но по-завършен вид тези идеи намерили в
обществената и книжовната дейност на Софроний Врачански. Зараждащата се
търговска и занаятчийска буржоазия постепенно осъзнала нуждата от нов тип
училище, което трябвало да задоволи нарастващите и потребности от знания в
областта на географията, стокознанието, чужди езици, естествознанието.
Потребността от ново знание, придобивала все по-ясни контури в нач. На
XIX в., още повече, че именно тогава ясно се разбрало, че покрай
полиожителнотоси въздействие гръцките училища създавали реални
предпоставки за елинизиране на прохождащата българска буржоазия. Тезата
за асимилаторската роля на гръцките училища през Ранното Възраждане е
широко застъпена в българския историопис.
Такива училища започнали да се откриват в нач. на XIX в. По своя
характер те били светски. В тях се преподавали математика, силософия,
история, природознание. Основното обучение се извършвало на гръцки език, но
за разлика от чисто гръцките училища било включено и изучаването и на
български език. Подобно училище било открито в Сливен още през 1810 г.
Други автори свързват началото на светско българско училище с името на
даскал Антон, възпитаник на лицея в Букурещ, които през 1812 г. отворил в
Котел свое светско училище. Повечето специалисти обаче приемат, че първото
светско българско училище е ъзникнало в Свищов през 1815 г. под
ръководството на Емануил Васкидович. През 1819 г. с материална помощ на
Стефан Богороди и Котелската община успяла да преустрои местното килийно
училище в елитно-българско, като за учител бил назначен Райно Попович.7
години по-късно (1826 г.) Райно Попович се преместил в Карлово и там също
открил елитно-българско училище. По-късно такива училища били създадени в
Сливен от Иван Селимински, в Самоков от Неофит Рилски (1826 г.), в Смирна
от Константин Фотинов (1828 г.) в Търново, Шумен и Видин. За кратко време
широка известност придобило и училището на Константин Фотинов в Смирна.
То било създадено за нуждите на немалобройната българска колония в града,
но привлякло ученици и от други градове благодарение на педагогическото
умение на Фотинов и поради обстоятелството, че в него за първи път била
въведена взаимоучителна метода.
Съвременната историческа наука оценява елитните български училища
като преходна форма от „старото килийно средновековно религиозно
образование към новобългарска просвета”. Само за десетина години техните
възпитаници се вписали в духовната обнова на българското общество. Покрай
откриването на елитно-българските училища, започнало строителството на
нови училищни сгради, видимо се съживила дейността на местните структури
за самоуправление и на еснафите. Желанието да се организира съобразено с
потребностите на времето българско училище, подтикнало родолюбивите
чорбаджии, богатите търговци и манифактуристи да се включат активно в
реформирането на традиционното образование в своите селища. Така с

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
bagesta написа на 13 юни 2012 ОТГОВОРИ
потребител на 19 години
всичко е много добре,но моля ви обърнете внимание на правописните грешки,все пак си плащаме за информацията
Последно сваляне: на 13 юни 2012
 
Подобни материали
 

Презентация за българското Възраждане


Информация за етапите и факторите, които са повлияли за развитието на българското Възраждане...
 

Българското възраждане


Презентация за Българското възраждане - периоди, съдържание и творци...
 

Новобългарска просвета и култура през Възраждането

13 апр 2010
·
171
·
31
·
8,436
·
292

Българското възраждане е една от най-динамичните епохи в нашата история. Това е компенсационна епоха, чието съдържание се изразява в историческия преход от средновековието към буржоазния свят, в развитието и утвърждаването на буржоазните икономически...
 

Движение за новобългарска просвета и култура

10 ное 2015
·
3
·
6
·
2,632
·
22

В българските земи този дълъг и сложен процес започва в резултат от редица вътрешни и външни фактори в началото на XVIII век. Използвайки достиженията на Европейското просвещение...
 

За Възраждането на българския народ

18 мар 2014
·
20
·
2
·
335
·
70

Българското Възраждане е време когато българския народ се пробужда от тежките последствия от Османското владичество...
 
Онлайн тестове по История на България
Тест по История и цивилизация за 11-ти клас
входен тест по История на България за Ученици от 11 клас
Тестът е от най-ниска трудност. Съдържа само въпроси със затворен отговор. Предназначен е за ученици от 11-ти клас. Подходящ е за входно ниво. 16 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
16
10
1
3 мин
26.07.2018
Тест по История за 11-ти клас на тема "Българско Възраждане"
тематичен тест по История на България за Ученици от 11 клас
Тестът е тематичен и разглежда в 14 въпроса българското Възраждане. Всеки въпрос има само по един верен отговор. Предназначен е за ученици в 11-ти клас.
(Лесен)
14
68
1
1 мин
10.11.2016
» виж всички онлайн тестове по история на българия

Движение за новобългарска просвета и култура през Възраждането

Материал № 745103, от 08 ное 2011
Свален: 301 пъти
Прегледан: 557 пъти
Предмет: История на България, История
Тип: Тема
Брой страници: 15
Брой думи: 5,870
Брой символи: 38,193

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Движение за новобългарска просвета и култура пр ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Десислава Величкова
преподава по История на България
в град Русе
с опит от  1 години
19


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения