Големина на текста:
Тема № 10
Джон Лок- „ Два трактата за управлението” – основополагащият текст на класическия
политически либерализъм.
Джон Лок /1632 г. – 1704 г./ е създател на класическият европейски либерализъм.
Първата теория за разделение на властта е прокарана в съчинението на Лок „ Два трактата за
управлението”
На въпроса защо Джон Лок е либерал, а изключва жените като граждани може да се отговори, че
исторически Лок е бил ограничен и не е могъл да надскочи историческата си ограниченост, но
неговият последовател Джон Стюарт Мил започва да се застъпва за избирателни права на жените.
Понастоящем в международен план естественото състояние се запазва в отношението на държавите
помежду им, защото не присъства всеобщо признат принудителен център за прилагане на легитимна
сила.
Някои автори считат, че естественото състояние не е реално съществувало между хората, и че то е
единствено теоретичен пример за необходимостта от съществуване на държава.
Джон Лок говори за законодателна, изпълнителна и федеративна власт, като федеративната власт е
властта върху външната политика на държавата.Също така Лок знае, че в държавата трябва да
съществува и съд, но не го нарича власт.
Втори трактат от „Два трактата за управлението”
В ГЛАВА I Лок дава определение на политическа власт.Тя е правото да се създават закони
предвиждащи смъртно наказание и съответно по-малки мерки на наказание за регулиране и
съхранение на собствеността и за да се използва схемата на обединение за защита на държавата от
външно нападение.
ГЛАВА II разглежда естественото състояние.То е състоянието на пълна свобода.То също така е и
състояние на равенство.Всеки е длъжен да пази себе си и другите доколкото не е застрашен живота
му.Всеки трябва да съблюдава този закон и да го реализира.В естествено състояние всеки е със
съдебна и наказателна власт.
Гражданското управление, смята Лок премахва възможността някой да избяга от строгостта на
закона, когато трябва да съди сам себе си.Когато вътре в държавата естественото състояние се смени
с гражданско, то остава в отношенията на държавниците помежду им.
ГЛАВА III разглежда състоянието на война.То е раздор и вражда, предизвикана от справедливостта
да се унищожи онзи, който се опитва да ни унищожи, защото той не е свързан с ум и разум а със сила
и насилие.Следователно, който се опитва да подчини друг, той сам въвлича себе си в състояние на
война, защото е агресор.Отсъствието на общ съдия поставя всички хора в естествено състояние.Сила
без право насочена срещу личността на човека създава състояние на война, както в случаите на общ
съдия, така и в отсъствието му.
Когато използването на сила повече няма място, се прекратява състоянието на война и страните
започват да се съдят справедливо.Но ако няма съдии над тях войната продължава.За да се избегне
постоянната война хората създават обществото и се отказват от естественото състояние, защото
тогава имат власт и сила на земята, към която могат да се обърнат и войната да се състои.
ГЛАВА IV разглежда състоянието на робство.Естествената свобода представлява абсолютна свобода
на човека, когато се ръководи сам според законите на природата.Свободата на човека в обществото
се изразява в това, че има подчинение.Човекът се подчинява на онази законодателна власт, която е
установена в държавата, а всъщност се подчинява само на волята на законите, приети от този
законодателен орган.Свободата от деспотичната власт е необходима толкова, че човек не може да
подпише договор да се подложи в робство.Човек може да предпочете смъртта.Състоянието на
робство е продължение на състоянието на война между победителя и пленника.Ако се споразумеят
помежду си за организиране на властта върху роба от една страна и подчинение на роба, то
робството прекъсва за времето на действие на договора.Никой не може да предаде по споразумение
на друг човек властта върху собственият си живот, защото сам никой не я притежава.
ГЛАВА V разглежда въпросът за собствеността, труда и свързаната с него собственост, те са
неотменно право на всеки.Според Лок трудът създава различие между общата и личната
собственост.Трудът прибавя върху нещата повече от това, което природата е вложила в тях.Законът
на природата ограничава собствеността.Главната собственост е върху земята.Придобива се чрез труд
и подобряване на самото парче земя.Трудът създава разликата между стойността на
вещите.Например засятата земя струва повече.Трудът съставлява много по-голямата част от
стойността на вещите.Излизането отвъд предела на правомерната собственост поражда парите.Те не
се развалят и се приемат срещу вещи, които се развалят.Различните степени на усърдие в работата
водят до различни имущества, защото парите имат възможност да се натрупват и да довеждат до
увеличаване на имуществото.Трудът според Лок е първоначалният източник на право на
собственост.
ГЛАВА VI разглежда бащината власт /родителското право/.Това е правото на родителя върху
децата.Когато Лок казва, че всички са равни помежду си, той няма в предвид напълно.Децата не са
родени с пълно равенство, а за такова.Родителите трябва да хранят, пазят и възпитават децата.Там
където няма закон, няма свобода.Тя се състои в това да не се изпитва насилие от страна на други, а
ако няма закон това не може да се осъществи.Бащата се освобождава от грижата за децата, когато те
останат свободни.Който не достига до естествения разум за свободата, той никога не става свободен
човек.Според Лок детето става пълнолетно, когато монархът на страната се прецени, че може да
управлява сам.Властта на бащата не може да бъде деспотична, защото той е само опекун на децата
си.Почитта, благородството, благодарността, те не означават, че децата трябва да са абсолютно
покорни.Следва да се пази една граница, разлика между абсолютното покорство и резонното
уважение.
ГЛАВА VII разглежда проблема за политическото или гражданското общество.Брачното
съобщество е доброволен съюз, в който целта е създаването на децата и продължението на
рода.Вътре се регламентира бащиното право, отношението между съпруг и съпруга и между
стопаните на дома и слугите.Това е една кратковременна монархия.Гражданското общество е вече
по-развито, в него всеки се отказва от своята власт и я предава на законодателния орган при
гласуването, в името на своята собственост и спокойствие.При това положение абсолютната
монархия е несъвместима с гражданското общество и не може да бъде форма на гражданско
управление.Макар при нея да има защита, то от самия монарх няма защита.Нито за един човек
намиращ се в гражданско общество не може да бъде направено изключение от законите на това
общество.
ГЛАВА VIII разглежда възникването на политически общества.Под властта на друг можеш да
бъдеш само по собствено съгласие.При единия политически организъм държава и гражданско
общество всички управляват.Началото на политическото общество е когато човек даде съгласието
си, тогава всеки става член на която и е да е държава.
Глава IX разглежда целите на политическото общество и управлението.Целта да се напусне
естественото състояние е да се съхрани собствеността на живота на всеки индивид, защото в
естественото състояние не достигат следните основни фактори – установен закон, знаещ и
безпристрастен съдия и сила, която да реализира закона.В естественото състояние човек има два
вида власт – да прави необходимото за съхранението на себе си и другите в рамките на закона на
природата и второ да накзва срещу престъпления извършени срещу този закон на природата.Човек се
отказва от тези власти в полза на законодателната и изпълнителната власт, които не могат да се
простират по-широко за общото благо.Всеки законодател и изпълнител е длъжен да управлява
съгласно постоянни закони, известни на народа, а не по пътя на импровизирани укази.Да се ползва от
безпристрастни съдии, които да решават споровете, чрез тези закони и да използват силата, която
законите им дава в името на мира, сигурността и благото на народа.
ГЛАВА Х Лок разглежда формите на държавата.Когато управляват назначение на избрани
длъжности лица имаме демокрация; когато законодателната власт е в наследниците им и в избрани
лица имаме олигархия; когато едно лиже държи изпълнителната власт имаме монархия.Имаме и
смесени форми според Лок.Формите на държавата се определя, от онзи който държи
законодателната власт – парламента.
ГЛАВА XI се занимава с обема на законодателната власт.Законодателната власт е върховна, свещена
и неизменна.Указ на монарха, който няма санкциите на законодателната власт не може да бъде
закон.Но законодателната власт не е деспотична, защото е произлязла от предаването на всеки човек
на неговата власт по време на избори.Той я предава на избрания законодателен орган и никой няма
право над живота си и не може да предаде по-голяма власт от тази, която има сам.
Законодателната власт не е само правото да издава закони и укази, а е длъжна да се опира на
правосъдието, на постоянни закони и всеобщо известни съдии.Законодателната власт не може да
лиши никой от свободата му без съгласието му.Дори в армията, когато се разправят със живота на
войниците си, генералите нямат право и на не една монета от тяхното имущество.Данъците в полза
на държавата, се прибират от изпълнителната власт, но след гласуване или чрез
гласуване.Законодателният орган не може да придава законодателните си права на други лица, а
само народа чрез избори на законодатели може да променя държавното устройство
ГЛАВА XII разглежда законодателната, изпълнителната и федеративната власт.Законодателната
власт показва как да се прилага силата на държавата.Изпълнителната власт трябва да е разделена от
законодателната с цел да контролира закона на самия законодател.Външната власт Лок нарича
федеративна – това е правото на мирни съюзи.Тя се предоставя в ръцете на главата на
изпълнителната власт.
ГЛАВА XIII се занимава с въпросът за подчинението на властите.
Властта на народа стои най-високо над законодателната, следва изборната законодателната власт,
която може да бъде отстранена от народа чрез избори.Изпълнителната власт има власт да разпуска
законодателният орган, но няма власт над нея.Изпълнителната власт за разлика от законодателната
действа постоянно.В тази глава Лок казва и как трябва да бъде свикван парламента.
ГЛАВА XIV прерогативи /нерегламентирани от законодателната власт правомощия на
многогъвкавата власт, да се помества съобразно полезността на обществото/.
Народа се отнася спокойно към прерогативи, но се възмущават ако прерогативите не се използват за
правото на народа.Прерогативите не бива да се наследяват.
ГЛАВА XV разглежда бащината деспотична власт.Лок повтаря казаното до този момент за бащината
и политическата власт, а за деспотичната твърди, че е противоестествена и деспотичната власт на
пленниците е продължаване на състоянието на война.Състоянието на война може да се прекъсне,
когато с пленника се сключи договор.
Бащината власт съществува дотолкова, колкото непълнолетието прави детето да се разпорежда с
живота си.
Политическата власт съществува там където хората имат на разположение собственост.
ГЛАВА XVI разглежда въпроса за завоеванието на неправомерно и правомерно.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Джон Лок - „ Два трактата за управлението” – основополагащият текст на класическия политически либерализъм.

Първата теория за разделение на властта е прокарана в съчинението на Лок - „Два трактата за управлението”...
Изпратен от:
santimento
на 2011-11-07
Добавен в:
Лекции
по Политология
Статистика:
270 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Демокрацията

15 юли 2007
·
622
·
21
·
1,342
·
1

Демокрацията - предпоставки за възникването й, видове и демократични процедури.
 

Либерализъм

01 май 2009
·
145
·
3
·
904
·
153

Този материал дава кратко и ясно описание на това,какво представлява идеологията либерализъм, с цел запознаване с политологичната материя...
 

Теоретични виждания за духа на капиталистическото общество и икономическата култура

01 мар 2006
·
425
·
9
·
3,720
·
2

В общество, в което интересът към политиката е бил по-голям, отколкото към икономиката, е напълно естествено повече да се обсъждат проблемите на политическата, а не толкова на икономическата култура. ...
 

Косовската криза разгледана в международен аспект

22 мар 2006
·
1,055
·
11
·
2,047
·
110
·
2

Курсова работа за международните аспекти в Косовската криза
 

Дания - законодателни промени с оглед на членството й в ЕС

22 мар 2006
·
234
·
6
·
1,159
·
21
·
2

Анализ на промените в законодателството, които е извършила Дания с оглед на членството й в ЕС
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Джон Лок - „ Два трактата за управлението” – основополагащият текст на класическия политически либерализъм.

Материал № 744834, от 07 ное 2011
Свален: 270 пъти
Прегледан: 445 пъти
Предмет: Политология
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 1,744
Брой символи: 10,302

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Джон Лок - „ Два трактата за управлението” – ос ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала