Големина на текста:
„ОСНОВИ НА УПРАВЛЕНИЕТО”
/лекционен курс/
проф. д-р Стефан Петров
Уводни бележки:
Интересът към модерното управление /мениджмънт/ все повече
нараства. Това е напълно обяснимо, тъй като с прехода към пазарна
икономика се повишават изискванията към управляващите /мениджърите/.
Възкресява се предприемаческия дух на българина.
Създадоха се специализирани училища по мениджмънт. У нас има над
30 факултета по Стопанско управление.
Младите хора с желание се насочват към изучаването на
мениджърските учебни дисциплини, които им разкриват престижно място
в съвременния бизнес.
2
ТЕМА І
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА УПРАВЛЕНИЕТО
1. Въведение в учебната дисциплина „Основи на управлението”
/мениджмънт/.
1.1. Защо трябва да се изучава учебната дисциплина „Основи на
управлението” /мениджмънт/?
Това е важно най-малко по две причини:
- Развитието на обществото е поставено в зависимост от
специализирани институции и организации, които произвеждат стоки и
услуги, от които се нуждаят хората. Тези организации се управляват от
решенията на един или повече индивиди, назначени като мениджъри.
Мениджърите са хората, които разпределят ресурсите на обществото за
постигане на различни, често конкуриращи се цели.
Мениджърите притежават властта и отговорността да определят
условията, при които се получават работа, доходи, стоки, услуги, защита,
грижа за дравето и знания, които определят стила на живот.
- Хора, които нямат специално образование за мениджъри често се
оказват в положението на мениджъри. Много специалисти, които са
обучавани и работят сега като учители, счетоводители, търговски агенти,
художници, адвокати, вероятно в бъдеще ще издържат себе си и
семействата си работейки като мениджъри. Те ще управляват училища,
счетоводни къщи, оркестри, дистрибуторски организации, музеи, болници,
агенции.
Следователно бъдещето на обществото ще зависи от:
- управлението на производителността;
- способността да се приспособяват към промените в околната среда;
- от подходящото управление на работната сила.
1.2. Развитие на мениджмънта като учебна дисциплина.
Изучаването на дисциплината „Мениджмънт” е относително ново
явление в световната история. Мнозина от онези, които първи започнаха
да изучават и пишат за мениджмънта бяха практикуващи мениджъри. Те
3
описваха собствения си опит и се опитваха да обобщават принципите,
които според тях могат да се използват в подобни ситуации.
Сега обаче има и друга категория хора- такива, които проявяват
интерес към мениджмънта от научна гледна точка. Социолози и психолози
се отнасят към мениджмънта на организациите като към изключително
важно социално явление, което трябва да бъде изучавано с методите на
научния анализ.
Между тези две крайности- на практиката на мениджъра и на науката
за мениджмънта са налице голям брой индивиди, които също са
допринесли за неговото изучаване. Към тях се отнасят инженери,
социолози, психолози, антрополози, адвокати, икономисти, счетоводители,
математици, политолози.
Три са най-разпространените подходи към мениджмънта:
класическият, поведенческият и подходът на научния мениджмънт.
Класическият подход е първият опит да се изучава модерен
мениджмънт. И днес той дава базисно познание за модерния мениджър.
Мениджмънтът започва да се изучава по-сериозно в началото на века.
Мениджърите вече търсят отговори на основни, свързани с практиката,
въпроси. Те разглеждат мениджмънта като процес на координиране на
групови усилия за постигане на групови цели. Именно през този период на
планирането, организирането и контролът получават признание като
функции на мениджмънта.
При поведенческия подход мениджърите се сблъскват с проблеми,
при които поведението на подчинените им не винаги съвпада с очакваното
според класическия подход. Поведенческият подход използва концепции
от психологията, социологията, антропологията и други науки, изследващи
човешкото поведение. Акцентът при поведенческия подход е върху
взаимоотношенията между хората, работата и организацията. Той се
концентрира върху теми като:
- мотивация;
- комуникации;
- лидерство;
- формиране на работни групи.
4
В известен случай научният подход към мениджмънта е модерна
разновидност на акцента върху управлението на хората, който за първи
път поставя класическия подход. Негова същностна черта е използването
на математиката и статистиката като помощни средства при управлението
на производството и операциите.
Целта на обучението е студентите да научат да дефинират понятия, да
описват, да дискутират и идентифицират същностни въпроси, свързани с
модерния мениджмънт.
ТЕМА ІІ
ХАРАКТЕРИСТИКА НА УПРАВЛЕНИЕТО
Управлението е процес с универсално проявление. За управление
може да се говори в:
- живата природа;
- неживата природа;
- обществото.
Независимо от специфичните особености на този процес в различните
системи от посочените три сфери, той се характеризира с някои общи
черти:
1. Управлението представлява процес на въздействие на един обект-
управляващо устройство, управляваща система, т.е. субект на
управлението върху друг обект- управлявано устройство, управлявана
система, т.е обект на управлението.
2. Управлението е активен процес. Той не е просто пасивно
съзерцание на действителността, а активна намеса- интервенция на
субекта на управление в нормалното функциониране и развитие на обекта.
Следователно управлението е свързано с промени, с нови насоки на
развитие, с водене на ефективна фирмена политика. То е един неспирен
обновителен процес на привеждане на фирмата от едно състояние към
ново, по- добро, по-ефективно развитие. Със своята активна намеса
субектът на управление изменя естествения ход на събитията.
5
3. Управленското въздействие е целенасочено въздействие.
Управлението е винаги целенасочен процес, чрез него субектът на
управлението се стреми да постигне предварително поставените цели.
Целта е предварително замисления резултат от съзнателната дейност
на хората, това е нещо идеално.
4. С управлението се преследва постигането на някакви
предварително определени резултати. Но тяхното постигане не трябва да
става „на всяка цена”, т.е. то не трябва да води до нарушаване на
равновесието или унищожаване на обекта. За управление се признава само
тази намеса, при която се постигат целите на субекта без да се унищожава
или поврежда системата.
5. Управлението е съзнателен процес. Намесата във функционирането
и развитието на обекта от страна на субекта на управлението е напълно
осъзната, преднамерена. Самото управленско въздействие е избор на едно
от множеството други възможни въздействия върху обекта. След като
управлението е целенасочен процес, то естествено е, че управлението е и
съзнателен процес.
6. Управлението е типично човешка дейност- една от най-сложните,
отговорни и творчески дейности на хората. По тази своя дейност, те се
различават от всички други същества. Това обаче не изключва наличието
на управленски въздействия в други системи- биологически и технически.
Вътре в тях обаче не може да се говори за цялостен управленски процес в
класическия смисъл на думата. В биологическите и техническите системи
става въпрос за саморегулиране, самоорганизиране или в най-добрия
случай за самоуправление.
7. Управлението възниква и се развива като потребност от
съгласувани действия във връзка с получаване на очакваните резултати от
дейността на конкретен човек.
Върху уравленските процеси са влияели /разглеждано в исторически
аспект/ и влияят множество фактори, но с определено значение са
знанията и уменията на отделните личности.
Колкото и да се поддържа тезата, че възникването и развитието на
управлението се свързва с конкретна дейност на хората, безспорно е, че
6
именно съвместната дейност на хората е основната причина за появата на
управлението, т.е управленския процес се определя от това влияние.
С усложняването на труда се достига до идеята, че индивидуалната
дейност на хората не може да даде такива резултати, както съвместната им
дейност. Това налага да се координира, да се управлява, тъй като в
противен случай всеки ще действа съгласно своите виждания, своите
интереси и общата поставена цел няма да бъде изпълнена.
Човек може да управлява както себе си, така и другите. Това той може
да прави по два начина:
- съзнателно, като обмисля своята дейност;
- интуитивно /подсъзнателно/.
При съвременните условия акцентът следва да се постави на първия
начин.
Независимо от вида и характера на системата, управлението е
присъщо на нея, т.е. не може да съществува система без управление. Тъй
като всяка система се състои от множество елементи, притежаващи
определени свойства и особености, то всеки един от елементите има
определена съмостоятелност и може да се разглежда като подсистема.
Това означава, че всеки от елементите може да проявява инициатива и да
се саморегулира, но е задължително да се координира тяхната дейност,
което се осъществява чрез управлението.
От изложеното е видно, че понятието „управление” е многоаспектно и
универсално и се използва при различни случаи, което затруднява
неговото конкретно дефиниране. Трудности произтичат и от факта, че то е
не само икономическо, но и социално и философско понятие.
На съвременния етап управлението се превръща в една от най-
важните сфери, обслужващи цялостното обществено-икономическо
развитие. Чрез него се координират темповете на развитие, потреблението
на ресурси, взаимозависимостта: икономика- екология- социална
политика.
Разглеждайки управлението на икономическите системи с основание
възниква въпросът: Тъждествени ли са понятията „управление” и
„мениджмънт”? В литературата съществува дискусия по този въпрос.
7
Например проф. Св. Ставрев не прави разлика между тях. Друга група
автори отхвърлят подобно отъждествяване /проф. К. Каменов и др./.
Според доц. П. Пенчев мениджмънтът представлява разновидност на
стопанското управление при пазарни условия. В превод от английски език,
според една от най-утвърдените дефиниции, означава да управляваш или
да бъдеш управляван, а също така и хората, които управляват бизнеса /18-

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Основи на управлението

Обща слабост на тейлъровата школа е, че нейните привърженици не се интересуват от физическите възможности, желанията, настроенията на хората извън материалния интерес. Това абсолютизиране на организацията...
Изпратен от:
krisaa91
на 2011-11-02
Добавен в:
Лекции
по Основи на управлението
Статистика:
113 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Основи на управлението
Тест по Основи на управлението за студенти от 3-ти курс
тематичен тест по Основи на управлението за Студенти от 3 курс
Тест по дисциплината "Основи на управлението" за държавен изпит на студентите от Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг. Вариантът е от учебна 2009/2010 г. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
10
24
1
1 мин
07.10.2016
Управленско решение. Методи за вземане на решение.
изпитен тест по Основи на управлението за Студенти от 1 курс
Тестът включва въпроси относно методите за вземане на управленски решения на базата на математически изчисления, статистически анализи,теорията на вероятностите и други. Всички въпроси са затворени, като изискват един или повече верни отговори.
(Лесен)
24
102
2
2 мин
12.11.2014
» виж всички онлайн тестове по основи на управлението

Основи на управлението

Материал № 741729, от 02 ное 2011
Свален: 113 пъти
Прегледан: 267 пъти
Предмет: Основи на управлението
Тип: Лекция
Брой страници: 56
Брой думи: 23,544
Брой символи: 151,859

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Основи на управлението"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала