Големина на текста:
I.ОИТ
1.Основни проблеми на
икономическата организация на
общественото производство
1)Фактори на производство.
Процесът на производство на
материални блага представлява
целесъобразна трудова дейност на
хората, насочена към видоизменяне
и приспособяване на природните
вещи за задоволяване на човешките
потребности.
Постоянните елементи на
производствения процес са живия
труд, предмета на труда и
средствата на труда. Живият
труд е пръв елемент на всяко
производство и главно условие за
живота на хората.Трудът създава
човешкото общество, материални и
духовни блага, развива и обогатява
речта. Необходим елемент на всяко
производство са и предметите на
труда. Предмет на труда е всяко
нещо, върху което човек въздейства
с цел да се приспособи към
потребление. Предметите на труда
са няколко вида: даден
непосредствено от природата и
суровина. Друг елемент са
средствата на труда: сгради, оръдие
на труда, земята, средства на труда
за запазване и пренасяне на готовия
продукт. Средствата на труда и
предметите на труда образуват
средствата на производство. Те
включват трудови ресурси /активно
население/, природни ресурси
/земи, гори, води/, капитал. 2)Закон
за редкостта и граници на
производствените
възможности.Ресурсите са
ограничени, оскъдни. В тези
условия на ограниченост излиза
необходимостта от избор на стоки,
продукти, действия.Същността на
алтернативния избор може да се
илюстрира с кривата на
производствените
възможности.Ефективната
икономика функционира на
границата на производствените
възможности. Всяка точка от
линията А-Е е ефективна . Кривата
на производствените възможности
може да се отмества по далеч от
центъра на координатната система
т. е. Производствените
възможности да се увеличават при
следните условия: ако се
увеличават първичните
ресурси/машини, оборудване/, ако
се усъвършенстват равнището на
технологията и на организацията на
производство, и ако се използва
рационално работно време и се
правят на най-малки алтернативни
разходи. 3)
Закон за намаляващата
възвращаемост. Закона за
намаляващата се възвращаемост
гласи, че когато добавяме нови
променливи разходи при неизменни
постоянни разходи, ще получаваме
все по-малка и по-малко добавъчен
продукт. Този закон показва, че
увеличаването на отделни
компоненти от разходите до
определен момент води до
подобряване на качествените
показатели /производителност,
печалба/, но след определена точка
това увеличаване започва да
влошава тези показатели. Между
производството, в което се създават
блага и потреблението съществува
тясна взаимовръзка, а именно
непрекъснатост на производството
т.е. от възпроизводство, което
включва четири фази:
производство, разпределение,
размяна, потребление.
2.Механизъм на пазарното
равновесие
1)Скала и крива на
търсенето.Терминът търсене се
използва за да се обозначат
желанията и способностите на
хората да купуват стоки. Пазарното
търсене на дадена стока,
представлява това количество от
същата стока, което може да се
реализира при установена пазарна
цена. Пазарното търсене /d/ на
дадена стока е функция на: цената
на стоката /р/, цената на останалите
стоки на пазара /р1, р2, ............рп/,
среден потребителски доход /у/,
потребителски вкусове /Р/, броя на
потребителите /N/ Или..
Търсенето ката функция на цената
на дадена стока. 2)Закон за
търсенето Между търсенето на
една стока и нейната цена
съществува обратна зависимост.
Тази обратна зависимост носи
наименованието закон на
търсенето. Отношението между
търсенето и цената може да се
покаже от скалата и кривата на
търсенето.Графично това
отношение може да се представи
така: Взаимовръзката
цена –количество се нарича крива
на търсенето. Увеличението на
цената на дадена стока обикновено
води намаляване обема на нейното
търсене. Изменението на
величината на търсенето на една
стока изразява ефекта от
изменението на цената и
представлява своеобразно
приплъзване или придвижване
по кривата на търсенето.
Зависимостта между промените в
цената на една стока и търсеното
количество от нея се изразява с
коефициент на търсенето
Еластичността = процентно
изменение на количеството
процентно изменение на ценатa
3)Скала и крива на предлагането
Еластичността на търсенето в
зависимост от цената се отнася и за
еластичността на предлагането в
зависимост от цената. Предлагането
е процес на поведение на
производителите на пазара под
въздействието на фактори – стоки,
услуги. Зависимостта между
предлагането и цената се показва от
скалата и кривата на предлагането.
Взаимовръзката цена-количество,
се нарича крива на предлагането.
4)Пазарно равновесие и неговия
механизъм Под пазарно
равновесие разбираме състоянието
на балансираност на търсенето и
предлагането. То се постига, когато
търсеното количество от дадена
стока на пазара се изравнят при
дадена ценаСпоред Самуелсън, при
по-висока цена възниква излишък
на предлагането над търсенето, а
при по-ниска цена от равновесната
се формира недостиг и има
превишение на търсенето над
предлагането. Следователно
равновесната цена количество се
определят от точката, в която се
пресичат двете криви /Е/.
5)Моментно, краткосрочно и
дългосрочно пазарно равновесие
Когато предлагането е фиксирано и
има нулева еластичност спрямо
цената го разглеждаме като
моментно пазарно равновесие.При
краткосрочното пазарно равновесие
промяната в търсенето се поема
частично от увеличението на
пазарната цена и частично от
лекото увеличение в количеството
на предлаганата продукция. При
дългосрочното пазарно равновесие
измененията в търсенето се поемат
най-вече от промяната в
количеството на произвежданата и
предлагана на пазара продукция и в
много малка степен от промяната в
цената. 6)Спирала на
пазарна реакция: “паяжинова”
теорема или паяжиноподобен
модел на търсенето и
предлагането. Същност на
паяжиновата теорема: количеството
на предлагането на някои стоки
/като картофите например/ в дадена
година зависи от цените на същите
стоки през предходната година, а
количеството на търсенето им от
равнището на цените им в дадената
година. Характерът и динамиката
на пазарния процес зависят от
степента на еластичност на
търсенето и предлагането на
дадената стока.
3.Потребителско поведение и
търсене. 1)Полезност и
потребителски вкусове
Потребителският избор има за
обект различни стоки и услуги.
Моделите на потребление се
представят чрез кошница на блага
от различни количества стоки.
Консумацията на коя да е кошница
от стоки носи определено равнище
на удовлетворение на
потребностите или полезност на
потребителя.
Начинът по който потребителя
подрежда своите предпочитания се
представя графично чрез криви на
безразличие.
Полезността на потребителя е обща
и пределна .
Общата полезност се увеличава ,
ако се увеличава потребяваното
количество от благото.
2)Закон за намаляващата
пределна полезност и
потребителски избор.
Колкото повече се консумира от
дадено благо, толкова по-ниска
оценка получава потреблението на
една единица, т.е. допълнителното
удовлетворение или пределната
полезност, намалява с увеличение
на потреблението.
3)Криви на безразличието
Начинът, по който потребителят
подрежда своите предпочитания,
може да се представи графично
чрез криви на безразличието.
Кривата на безразличие представя
комбинации от блага, всяко от
които осигурява една и съща
полезност на купувача.
Потребителят е безразличен към
комбинациите от стоки и услуги,
представени чрез различни точки от
кривата. 4)Пределна норма.
Пределна норма на заместване.
Отношението, в което потребителят
желае да замени едно блага за
друго, като запази същото
удовлетворение на потребностите,
се нарича пределна норма на
заместване.Наклонът на кривата на
безразличието отразява величината
на пределната норма на
заместване.Бюджетни ограничения
и потребителски избор.В ситуация
на избор потребителят се сблъсква
с две ограничения: разполагаемия
доход и цените на стоките и
услугите на пазара. Доходът и
неговата покупателна способност
определят бюджетното ограничение
на потребителя. Бюджетното
ограничение /I/е: I= PxX +PyY
X , Y са количества за две стоки и
Р цени на две стоки. При
максимално удовлетворяване на
своите потребности, потребителят
достига състояние на равновесие.
Потребителското равновесие е това
състояние при което при
съществуващи цени потребителят
закупува количества блага, от които
получава най-голяма полезност,
изразходвайки целия си доход.
5)Кривите “доход-потребление” и
“цена-потребление”
Кривата “доход-потребление” е
крива, която съединява всички
равновесни точки на картата на
безразличие при промяна на дохода.
Тя показва как потреблението на
два продукта реагира на промяна на
дохода на консуматора.
Крива “цена-потребление” показва
как изменението на цената на
стоката влияе върху модела на
избор на потребител с постоянен
доход. 6)Ефект на
заместването и ефект на дохода.
Промяната в потреблението на
дадено благо, предизвикана от
изменението на цената му в
сравнение с цените на другите
блага се нарича ефект на
заместването. Промяната в
потреблението на дадено благо,
предизвикана от промяната в
реалния доход се нарича ефект на
дохода.
4 . Производство и разходи на
фирмата
1)Производството като функция
на производствените разходи Най-
общо под производство се разбира
всяка дейност на хората, насочена
към видоизменяне и
приспособяване на природните
вещи и процеси във форма годен за
задоволяване на техните
потребности, като потребителски
блага и производителни блага.
Потребителските и производствени
блага се наричат икономически
материални блага . Под
производство се разбира създаване
на материални и нематериални
/услуги/ блага. Производството е
процес на преобразуване на
суровините в продукти и
използване на съответните фактори
– труда, земята и капитала.
Производствените фактори са
изходните ресурси. На входа на
производството се намират точно
тези изходни ресурси, които
определят неговия обем и
структура. Чрез метода
производствена функция се описва
взаимовръзката между ресурсите
/факторите на производство/ и
продукта.
Производствената функция
представлява зависимостта
максималното количество стоки и
необходимите за тяхното
производство разходи, при дадено
равнище на технология и на
организация на производството. Q =
f(K,L) Q –количество
произв.продукция; f-използваните
в произв. фактори
K - средствата и предметите на
труда; L-работна сила.
2)Производство в краткосрочен и
дългосрочен период Краткосрочен
период е този, през който най-малко
един от ресурсите е фиксиран или
период през който количеството
само на някои от ресурсите може
да се променя. В краткосрочния
период производствените фактори
се делят на постоянни /амортизация
на основен капитал, плащане на
рента/ и променливи /суровини,
гориво, енергия/, съответно
производствените разходи биват
постоянни и променливи.
Фиксиран фактор следва да бъде
капитала, а променлив труда.
Зависимостта между заетите в
производството трудови ресурси и
количеството на произвеждана
продукция може да се покаже чрез
криви на средния и пределния
продукт на труда
Общ продукт-общия обем
продукция или максимално
количество продукция произведена
от брой заети /ТР/. Пределен
продукт на труда – това е
добавъчния продукт или прираст на
произведена продукция /
Среден продукт на труда-
количеството продукция
произведено от един работник.
В дългосрочен период фирмата има
възможност да изменя
технологичните режими, да изменя
мощността на съоръженията и
оборудването и по този начин и
обема на произвежданата
продукция. В дългосрочен период
постоянния /материализиран/ и
променливия /труд/ капитал са
променливи ресурси.Изоквантната
линия свързва всички възможни
ефективни комбинации.
3)Икономии и загуби от мащаба
Икономии от мащаба – когато V е
по-голямо от 1, което означава, че
прирастът на продукцията е по-
голям от прираста на разходите.
Загуби от мащаба – когато V е по-
малко от 1, което означава че
прирастът на продукцията е по-
малък от прираста на разходите.
4)Анализ на разходите
Постоянни /фиксирани разходи/.
Това са разходи които фирмата
прави в краткосрочен период,
сумата от които не зависи от
количеството произведен продукт.
Това са амортизация на основен
капитал, рента на земя и др. – FC
Променливи разходи-това са
разходи, които изменят своята
величина заедно с промените в
количеството на произведената
продукция към тях и включват
разходите за суровини, горива,
енергия и др. - VC
Общи разходи – това са
съвкупността от постоянни и
променливи разходи. TC
TC=FC+VC
5)Минимизиране на разходите в
краткосрочен и дългосрочен
период Основно внимание в
краткосрочен период е насочено
към по-бързото увеличаване на
производството в сравнение с
увеличаване на разходите.
Средни разходи – AC=
TC = AFC+AVC
Q
-представляват частното от
делението на променливите р-ди на
количеството благо.
Средни променливи – AVC = VC
Q
Средни постоянни –
AFC = FC
Q
Пределни разходи MC - това са
допълнителни разходи за
производство на допълн. Продукт.
Дългосрочния период от време
позволява на фирмите да
противодействат на закона за
намаляващата се възвращаемост
чрез съответни изменения в
основния капитал и обновяване на
технологията и асортимента. В
дългосрочен период важи общото
правило, че за да произведе дадено
количество стоки с най-малко
разходи, фирмата трябва да
използва такива и толкова фактори,
от които за всяка изразходвана
еднаква сума пари се получава
еднакъв пределен продукт..
5 . Организация на бизнеса.
Акционерни дружества.
1)Разновидност на фирмената
организация
В икономическата теория фирмата
се разглежда осн. структурна
единица или клетка на пазарното
стопанство.Фирмената дейност има
три осн.компонента: 1.
Придобиване на производствени
фактори 2. Организиране на
производството. 3.
Реализация на произвежданата
продукция От
тези три осн.компонента на
фирмената дейност могат да се
изведат и осн.функционални хар-
ки:1. Фирмата осъществява връзка
между пазара на произв.фактори и
пазара на стоки и услуги, като се
явява купувач и продавач. 2.
Дейността на фирмата има външна
и вътрешна страна- вътрешната се
състои в организацията на труда и
производството, а външната
реализиране на пазари. 3. Третата
характеристика е получаване на
печалба. Има три осн.
организационни форми: 1.
Еднолични фирми 2.
Дружествени фирми- видове:
събирателно дружество, дружество
с ограничена отговорност,
командитно дружество. 3.
Корпорации- могат да се
обединяват в консорциум и холдинг.
Общата цел на всички форми на
организация на бизнеса е
максимизиране на печалбата.
Общоприетото наименование на
стопанските субекти е търговец.
Наименованието, под което
търговецът упражнява занятието си
и се подписва, е фирмата.
2)Максимизиране на печалбата
на фирмата. В най общ план
печалбата на фирмата е разликата
между общите парични приходи на
фирмата и общите разходи за
производство. Pr=TR-TC
Общите приходи са равни на
произведението от колич.продадена
продукция и нейната цена.
Разходите зависят от обем
продукция и цени на използваните
ресурси. Следователно печалбата
ще бъде максимизирана при такъв
обем на предлагането, при който
разликата между общите приходи и
разходи е най-голяма.
Максимизация на печалбата се
постига при обем на
производството, при който
пределните приходи са равни на
пределните разходи или MR=MC.
3)Нормална и икономическа
печалба Норма на
печалба е равна:
P” = P 100
C + V … Р-
маса на печалбата; С-постоянен
капитал; V-променлив капитал
Съвкупността от явни разходи /
работна
заплата,суровини,материали/ и
неявни разходи /сгради, машини,
съоръжения/ наричаме
икономически разходи. Нормалната
печалба е налице, когато има
равенство между съвкупни приходи
и икономически разходи. Когато
съвкупните приходи надвишат
разходите на фирмата, говорим за
икономическа печалба.
4)Акционерни дружества и
акционерен капитал
Акционерните дружества или
корпорациите са разпространена
форма на бизнеса. Съгласно Търг.
закон акционерно е дружеството,
чийто капитал е разделен на акции
и е разграничителен признак по
отношение на другите дружества.
То има две особености
ограничената отговорност и
разделянето на управлението от
собствеността. То се учредява от
едно или повече или юридически
лица. Когато е от едно лице с
учредителния акт се утвърждава
устав и се назначава съвет на
директорите. Учредяването на АД
става чрез записване на акции от
учредителите на учредителното
събрание с минимална стойност 50
х.лв. Орган на АД е общото
събрание на акционерите и съветът
на директорите , избрани за срок от
5 години. Съветът на директорите
се избира от общото събрание в
състав от 3 до 9 души.
5)Акции и други ценни книжа.
Акцията е ценна книга, която
удостоверява, че притежателят и
участва с посочената в нея
номинална стойност с капитала на
АД. Тя удостоверява правото на
доход под формата на дивидент и на
участие в управлението.
Стойността на акцията с която се
включва акционера в капитала се
нарича емисионна. Продажната
ст/ст на акцията се опр. от
фондовата борса и се нарича курс
на акцията. По решение на
общото събрание могат да се
издават и облигации. Притежателят
на облигации не става собственик
на дял в дружеството а е само
кредитор.
6. Ценообразуване на пазарите на
факторите на производство:
печалба, лихва, рента.
1)Обща характеристика на пазарите
на производствените фактори.
Класическата теория на А.Смит
разграничава три класи в
обществото според собствеността
на факторите на производство –
земевладелци, капиталисти и
наемни работници, които получават
като възнаграждение рента, печалба
и работна заплата. Печалба
получават капиталистите, рента –
земевладелците, работна заплата-
наемните работници. К. Маркс
стига до диаметрално
противоположни възгледи. Той
схваща че печалбата е резултат от
експлоатация на наемните
работници от капиталистите и
земевладелците, поради което
според Маркс лихвата и рентата
като доходи на банкера и
земевладелеца са част от печалбата.
Неокласическата теория с помощта
на маржиналният анализ обясняват,
че производствените фактори
получават възнаграждение равно
техния принос за създаване на
продукция. Пазарите на
производствените фактори, или
т.нар.ресурсни пазари, по принцип
се характеризират със същите
черти, каквито са присъщи и на
продуктовите пазари. Тук се
включват трите основни фактори на
производство – труд, земя, капитал.
2)Възвращаемост и печалба от
капитала, норма на печалбата.
Възвращаемостта на капитала
/печалбата/ е чистия доход, получен
от него за определен период от
време. Той се разглежда като цена
за производствената услуга на
капитала. Печалбата се разглежда
като възнаграждение на
предприемача за условията и
рисковете да организира
производствения процес. Има
няколко вида печалба: счетоводна
/във фирмения отчет/ печалба,
нормална печалба, икономическа,
монополна.
Разграничават се брутна и нетна
/печалба/ възвращаемост от
капитала. Брутната
възвращаемост е разликата между
приходите на капитала и разходите
за него. Нетната възвращаемост
се получава, като от брутната се
приспаднат амортизациите.
Показател за ефективност на
капитала е нормата възвращаемост
Pr’ /печалбата/. Тя изразява
съотношението между чистия доход
/ Pr/ и стойността на капитала на
инвестицията /К/ н процент.
3)Капитал и лихва, номинален и
реален лихвен процент. Капиталът
е производствен фактор, наличието
на който прави възможно
производството. В същото време е и
продукт на производството. Според
формата си на съществуване той е:
физически, финансов и човешки. В
зависимост от произхода си
капиталът се разграничава на
собствен и заемен. Търсенето на
заемен капитал е производно от
редица фактори: лихвен процент,
очаквана печалба и инфлация.
Лихвения процент съществува като
номинален и реален. Номиналния
лихвен процент включва основен
лихвен процент и добавка за поетия
кредитен риск. Реалния лихвен
процент отчита покупателната
способност на парите. Той се
изчислява като от номиналния
лихвен процент се приспадне
инфлацията.
4)Земя и поземлена рента, цена
на земята. Земята е първичен
производствен фактор. Тя е
неповторимо средство за
производство, количествено
ограничен производствен ресурс, не
мобилен производствен фактор и
притежава качество плодородие.
Поземлената рента е добавъчен
доход от използването на земята
като ограничен производствен
ресурс. Тя е заплащане за правото
да се притежава и ползва земята.
Цената на земята е парична сума,
която вложена в банка при
съществуващ реален лихвен
процент носи лихва, равна на
получаваната поземлена рента. В
този смисъл цената на земята е
текуща дисконтирана стойност на
рентата е капитализирана рента.
5)Същност и характеристика на
пазара на труда, работна заплата-
цена на фактора труд. Пазарът на
труда е посредническа структура
между купувачите и продавачите на
труд, посредством която се формира
цената на труда. Той се
характеризира със слаба мобилност,
силно сегментиран/разнообразен/,
институционализиран. Работната
заплата е доходът, който
собственикът на работната сила
получава за направената от него в
производствения процес услуга.
Основни функции на РЗ :
възпроизводствената/да установи и
увеличи работоспособността/,
измерително-разпределителна и
стимулираща. Формите на РЗ са:
номинална РЗ/изразена в пари/,
повременна РЗ /час, ден, седмица/,
сделна РЗ, която се определя от
произведено количество продукция.
7. Заетост и безработица.
1)Трудови ресурси и заетост на
работната сила. Трудовите
ресурси обхващат населението в
трудоспособна възраст,
неработещите инвалиди и
пенсионери в границите на
трудоспособната възраст и
работещите под и над тази възраст
до 1999 г. , от 15 г. до 60 г. за
мъжете и от 15г до 55 за жените. От
2000 г. се извърши реформа като
всяка календарна година се
увеличава с 6м, до 60 г. за жените и
63 за мъжете. Трудовите ресурси
включват:
-икономически активното
население -заети и безработни
-икономически неактивно
население- те нямат работа, но и не
търсят такава. Показател за
степента на използване на
трудовите ресурси е заетостта. Тя
обхваща само лицата, които срещу
вложен труд получават
възнаграждение. Според статута са
класифицирани в 4 групи:
работодатели, самостоятелно заети
лица, наети лица и неплатени
семейни работници. 2)Пълна
заетост, същност, причини и
форма на безработица.
Различаваме следните видове
заетост пълна , непълна и
рационална. При пълната заетост
незаетите лица в границата на
общественото равнище на
безработицата. Безработицата е
понятие в което се описват всички
лица, които текущо не са заети
активно, но търсят работа.
Активното търсене на работа е
критерий останалите без работа да
се причисляват към безработните.
Безработицата съществува в три
основни форми:
-текуща-тя е свързана с промените
в местоработата, местоживеенето,
със сезонен х-р на работа;
- структурна в резултат та
структурни промени, закриване на
раб.места ;
- циклична безработица- тя е на
лице когато икономиката е в криза.
3)Естествено равнище на
безработицата Естественото
равнище на безработицата е онова,
при което факторите, които влияят
за повишаването или за
понижаването на работната заплата
и съответно на инфлацията се
намират в равновесие.
Естественото равнище включва
текущата и структурна безработица.
4)Социални граници при
безработица Неравенството
поражда бедност, но това не
означава, че то само по себе си е
бедност. Бедността е
положение, в което се намират
онези членове на обществото,
чиито материални нужди са най-зле
задоволени. Съществува т.нар.
„екзистенц- минимум” това е
физиологичен минимум от храна.
Като се прибави към него
необходимостта на човек от
облекло, жилище, отопление и др,
се получава „социален минимум”.
Това е размерът на дохода,
определен от правителството за
социално-необходим минимум.
Използваните методи при
разработване на социален минимум
е абсолютния и относителния
метод. Абсолютното определяне на
бедността става на основата на
„потребителска кошница” от стоки
и услуги, чиито обем и цени
определят соц.минимум. При
относителния метод, социалния
минимум у нас се съпоставя със
социалния минимум в други
страни.
8 . Международна търговия.
1)Теории на международната
търговия.
Първите опити за международна
търговия правят меркантилистите.
Те твърдят, че богатството на една
страна са парите-благородните
метали. Следователно всяка страна
трябва да се стреми да ги
увеличава. Това ще се постигне,
когато се увеличава износа на стоки
и услуги. За меркантилистите
ключът на успеха е положителния
търговски баланс.
Теорията за абсолютните
предимства на А.Смит е, че в
международната търговия няма
губещи страни и основата на
търговията между две страни е
абсолютното различие в разходите
за производство на определена
стока. Теорията за
сравнителните предимства на Д.
Рикардо търси отговор на въпроса-
кое определя размяната между две
страни, когато и двете имат
абсолютни предимства в
производството на всички стоки.
Една страна има сравнително
предимство по отношение на друга
в производството на този продукт,
за който има по-ниски пределни
алтернативни разходи. Според
Рикардо, международната търговия
се обяснява със сравнителните, а не
с абсолютните предимства.
Условията на търговия /ТОТ/ е
равна на съотношението на цена на
изнасяна стока спрямо цена на
внасяна стока. Съвременните
теории за международната търговия
са:” Теоремата на Хекшер-Олин”,
Теорията на Стефан Линдел за
съвпадащото търсене”, „Теорията за
мащаба на производството”,
Теория на конкурентното
предимство на Майкъл Портър”.
2)Външнотърговска политика,
мита и квоти.
Външнотърговската политика е
система от мероприятия, които
държавата провежда, за да регулира
външната търговия на страната. Тя
е елемент на макроикономическата
политика на държавата.
Формите на външнотърговската
политика са теоретични модели, но
и реални състояния. Съществуват
три форми: обикновен
протекционализъм, традиционен
протекц-зъм, нов
протекционализъм. Регулирането на
международната търговия става
чрез мита и не митнически
ограничения на вноса. Митото
може да се дефинира като вид
данък, с който се облагат стоките,
обект на внос и износ и транзитно
преминаване през страната. Митото
изпълнява няколко функции:
Защитна-да ограничи
конкуренцията; фискална-
държавата получава приходи;
дискриминационна-размерът на
митото различен за различни
страни; санкционираща. Видове
мита: адвалорно-процент от
фактурната цена; специфично-
абсолютна сума; преференциално-
по договор; обикновено; защитни
мита; антидънпингово-защита на
местното производство;
диференцирано; гъвкаво;
забранително-висока ставка, за да
спре вноса; защитно-за местното
производство; равнително-за
субсидирани стоки; концесионално-
със специално занижена ставка;
обвързано-с договор.Митата се
определят в митническа тарифа.
Вносната квота е не митнически
инструмент. Тя е колич.
ограничение, лимит за внос на
дадена стока. Видове квоти:
Абсолютни-ограничават
количеството и квоти за тарифен
процент-нямат количествени
ограничения. 3)Платежен
баланс. Платежния баланс е
система от сметки, в които се
отразяват извършени сделки между
икономически субекти на една
страна и техните чуждестранни
партньори. Следователно в
платежния баланс се отразяват
сделки, в които участващите за
резиденти на различни държави.
Изготвя се за 1 година, но за анализ
се правят тримесечни и
шестмесечни
баланси.Международния валутен
фонд издава „Ръководство за
платежния баланс”, в което се
разработва методология за
съставянето му с помощта на
единни международни
статистически стандарти.
4)Външен дълг и икономическо
развитие. Салдата в платежния
баланс се тълкуват като индикатори
на външното равновесие или не
равновесие.
9. Европейска икономическа и
политическа интеграция.
1)Основи, същност и типове на
икономическата интеграция.
Икономическата интеграция може
да се определи като обективно-
субективен процес на постоянно
сближаване, обвързване и
обединяване на националните
стопанства на група страни. Тя е
процес на премахване на
ограниченията на свободната
търговия със стоки, услуги и
производствени фактори, на
преодоляване на усложненията в
разплащанията. Премахване на
търговските ограничения създават
известните в теорията статичен и
динамичен ефект.
Статичен ефект се измерва чрез
съпоставяне на изгодите, които
страната получава от безмитната
търговия от процеса на създаване
на търговия и загубите, които тя
понася в резултат на отклоняване на
търговия. Когато ефектът на
създаване на търговия/когато
страната се отказва от по-
неефективно производство и внася
безмитно по-евтина стока/ е по-
голям от ефекта на отклоняване на
търговия/по-евтиния внос на стоки
замести по-скъп внос/,
благосъстоянието на обществото
нараства.
Динамичен ефект на интеграция е
в резултата на повишаване
ефективността на използване на
ресурсите. Типове
икономическа интеграция-
преференциални търговски
споразумения, свободна търговска
зона, митнически съюз, общият
пазар, монетарният съюз,
икономически съюз. 2)ЕС,история,
тенденции и институционална
структура. Страните
членки /ФРГ, Франция, Италия,
Белгия, Холандия и Люксембург/на
Европейско обединение за въглища
и стомана подписват през 1957 г. В
Рим договор за създаване на
Европейска икономическа
общност /ЕИО/ за постигане на
стабилен икономически растеж и
висок жизнен стандарт.
Икономическото интегриране в ЕС
е продължителен и се обобщава в
няколко етапа. Първия етап е до
1968 г.. Изграден е единен
митнически съюз, митата са
напълно премахнати, но
съществуват гранични митнически
проверки, различия в данъчни
условия и др. Втрият етап в
еволюцията на ЕС 1970-1972 г.
Започва изграждане на
икономически и валутен съюз.
Договорът от Маастрихт от
декември 1991 г. Сложи начало на
трети етап. Изграждане на единен
пазар със свободно движение на
стоки, общи правила за
макроикономическо регулиране и
въвеждане на единна валута – евро
до 1999 г.
ЕС има няколко институции:
Европейски съюз-свиква се в
Брюксел, участват министри на
външните работи,евро комисари и
др министри. Няма законодателен
характер; Комисия на ЕС – това е
правителството на Европа. Има 20
членове комисари и се ръководи от
председател; Съветът на ЕС – висш
орган за вземане на решения от
1975 г., състои се от министри на
националните правителства. Той
законодателен орган; Парламентът
на Европа – членовете на
парламента се избират чрез избори
на всеки 5 години; Европейски съд;
Европейска инвестиционна банка;
Европейска централна банка;
Европейска сметна палата;
Икономически и социален комитет;
Европейски конвент.. 3)България и
ЕС . На 25 април
2005 година в Люксембург е
подписан договорът за
присъединяване на България и
Румъния в ЕС. От 1 януари 2007 г.
Република България е пълноправен
член на Европейския съюз. Той
гарантира изграждането на
пространство на свобода, сигурност
и правов ред, правата на съюза и
неговите граждани, външната
политика и сигурност.
10 . Международна валутна
система 1)Същност на МВС.
МВС може да се дефинира като
съвкупност от норми, механизми и
институции, осъществяващи
международни валутни
отношения /МВО/, т. е . валутен
обмен между националните
стопанства. Следователно МВС е
форма на организация на МВО.
Елементи, които характеризират
МВС са: Приетата за еталон на
системата парична единица- могат
да бъдат златото, резервните валути
Установеният механизъм за
определяне и коригиране на
валутните отношения-централни и
пазарни курсове, допустими
отклонения и др. Режимът на
резервните и други валути-
определя степента на обратимост
на валутата Функциите и
правата на международните
институции регулиращи МВО
сега са международния валутен
фонд, Световна банка и др МВС
отразява закономерностите на
развитието на световната
икономика. 2)Валутни
бордове, предимства и
недостатъци. Валутния борд е
система, при която дадена парична
единица е конвертируема при
фиксиран курс спрямо друга
парична единица. Това означава, че
тя е напълно обезпечена с активи в
съответната твърда валута.
Валутния борд има няколко
характеристики: *задължен е да
купува и продава неограничено
чужда валута срещу местна брой
или по банков път;
поддържа валутен резерв, който
покрива парите в обръщение;
не отпуска кредити на
правителството;
не провежда монетарна политика,
не извършена операции на открития
пазар, не определя целеви лихвени
проценти, не отпуска ре
финансиране;
валутния резерв се инвестира с
ниско рискови и ликвидни активи,
деноминирани в резервната валута;
няма ограничения за
външнотърговски и международни
капиталови трансфери.
В България валутния борд е
въведен през 1997 г. със Закон на
Българската народна банка.
ОСНОВИ НА У-НИЕТО
1. ОСНОВНИ Х-КИ НА У-ТО.
1. Ф-ри, влияещи в/у упр. процес.
Осн. принципи на мениджмънта.
У-то има няколко х-ки: 1. Чрез у-
то се въздейства на група хора.
Възд. идва от този, к. управлява –
субект, а тези към к. е насочено у-
то обекти на у-то. 2.
Съвместната дейност на група
хора. Съвм. труд поражда раздел.
на труда на дад. операции. Всеки
един се специализ. в дад.
операция. Съвместната дейност
на хората поражда необх. от
управление. 3. У-то е съзнателна
дейност на хората. Първи
сведения за у-то още в
първобитнообщ. строй.
Подчинявали са се напълно
доброволно на своя лидер.
Качества, които другите не са ги
притежавали, а високо са ги
ценили. Този начин на у-ние се
нарича самоуправление.
Доброволно подчинение. У-то е
неразривно свързано с властта.
Няма у-ние без принуда. Развит.
на обществ. производство
поражда необх. от нов тип
управление. Основоположник на
науч. у-ние е Фр. Тейлър.
2. Еволюция на управл. практика
и наука. Основни етапи във
връзка с обособ. и развит. на
управл. труд. Управл. практика
датира още от създ. на чов-вото
почти до кр. на ХІХ в. От кр. на
ХІХ в. упр. практика е
неразривно свързана с упр. наука.
Съществ. промяна търпи през
времето и организацията като
осн. х-ка на упр-то. През този
период същ. промяна търпи и
трудът на хората, в т.ч. и упр.
труд. Във връзка с обособяв. на
упр. труд и отделянето му от
изпълнителския могат да се
посочат сл. етапи: 1. Х-рно за този
етап е, че изпълинт. и управл.
функции се изпълн. от едно лице
(субектът и обектът на у-ние са
едно и също лице). Първите
стъпки на упр. практика,
свързани с индивидуалната
форма на организация. 2.
Разделение м/у управл. субект и
управл. обект. Първото раздел. на
чов. труд на изпълнит. и на
управл. Х-рно тук е, че упр.
функции се изпълн. от
собствениците на дад. орг-ция.
Този е-п се свързва с
манифактурата. 3. Функционално
разделение на труда в субекта на
упр-ние. Част от упр. ф-ции са
дадени на др. лица, но осн. упр. ф-
ции собствениците запазват за
себе си. Тук има частично
освобожд. на собствениците от
второстепенни упр. дейности, а
запазват за себеси упр. ф-ции,
насочени към главните и стратег.
задачи. Този е-п започва с
възникв. на капитализма. Създ.
се множество предпоставки за
изгражд. на научна упр. теория. 4.
Приложение на мениджмънта
(научното уп-ние). Започва в кр.
на ХІХ в. и нач. на ХХ в.
Собствениците предават цялото
управл. на мениджърите.
3. Възникв. и развит. на упр.
школи. Школи на науч. у-ние
(класическа, школа на чов.
отношения и количествена).
Основоположник на класич.
(администр.) школа е Анри
Файол. Разглежда у-то като
универсален процес на състав.
части: 1. да предвиждаш, 2. да
организираш, 3. да разпореждаш,
4. да координираш, 5. да
контролираш. Вебер развива
теорията на бюрокрацията,
разглежда принципите на у-то на
големите ор-ции на базата на
раздел. на ф-кциите,
пълномощията на собствениците
и пълномощията на
мениджърите. Школа на
човешките отношения. Свързва
се с името на Мери Фолет.
Обосновава необходимостта от
психологич. аспекти на у-то.
Според нея чов. отнош. м/у
управл-щи и упр-ни на са по-
маловажни от властническите
правомощия. Осн. проблеми на
мениджмънта според нея са
преди всичко проблеми на чов.
отношения. Тя дава ново съдърж.
и значен. на понятията сила,
власт и контрол, които са
основополагащи в мениджмънта.
Количествена школа. – наричана
още нова класич. школа. Появява
се в кр. на Вт. свет. война.
Акцентира се в/у колич. методи
за взем. на упр. решение. Изхожда
се от разбирането, че в осн. на у-
то трябва да се използват знания
от математиката, кибернетиката,
икономико-математ. методи,
информ. технологии.
Представител – Норберт Винер.
2. СИСТЕМЕН И
СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПОДХОД
КЪМ У-ТО
1. Системен подход. Системата в
най-широк смисъл представл.
организирано сложно цяло
(съвкупност) от предмети,
процеси и явления, образуващи
комплексно единно цяло. Х-рна
особеност на с-мите е
взаимовръзката им с обкръж. ги
среда, както и м/у техн. елементи.
С-мите и средата (вътр. и външ.),
а така също и с-мата и нейните
подс-ми се свързват пом/у си
посредством взаимодействие.
Възможн. за взаимод. съществ. и
вътре в елементите на с-мата.
Способността на сложните
динамич. си-ми да поддържат
равновесието на цялото
посредством вътреш.
самоорганизация е свойството
управление. Вс. сложна с-ма
притежава с-вото уп-ние.
2. Социологически подход към у-
то. От социолог. гл. т. у-то се
изследва във взаимодействията
м/у отделн. части на социалното
цяло и вкл. в себе си
съдържателното формиране на
целите. У-то в социал. с-ми
представлява сложна, съзнателна
и целенасочена дейност, която е
свърз. със съдържат. част на
протичащата инфор-я.
Социологията свързва целите с
формите на съзнанието, т.е. със
съдържат. х-ка на социалн. с-ма.
Социолог. подход към у-то
предполага да се изхожда от
социолог. стр-ра на социалн.
явления и процеси. Това означава
при функциониране на у-то да се
има предвид следното: 1. наличие
на матер.-производ. сфера; 2.
духовен живот; 3. сфера на
социално възпроизводство и
комуникации, както и най-
тясното му взаимод. с тях. С-мата
на у-ние от социолог. гл. т. има за
задача да обхване сложността на
конкр. обект на у-ние. Соц. с-ма
като обект на у-ние притежава
своя стр-ра, функц. и информац.
разнообразие, к. ще има
определящо зн-ние за изгражд. и
функцион. на с-мата за у-ние.
3. УП-ТО ОТ КИБЕРНЕТ. ГЛ. Т.
Кибернетиката разкрива и
описва общността, еднотипността
на функцион. на уп-то и сложн.
динам. с-ми, но се абстрахира от
техн. съдържат. х-ки. Нейните
постановки са валидни за
технич., биолог. и социалните
явления. Тя доказва, че с-мите се
х-рат с непрекъсн. изменения на
стр-рата и измен. на обкр. среда,
а също така показва, че необход.
съст. част на самоуправл. се с-ми
са обратните връзки.
Извеждането на понятието
информация като
основополагащо за изясн. на у-то
дава възможн. за адаптирането
му към вс. с-ми. У-то и инф-ята в
с-мите се намират в неразривно
функционално и структ.
единство. Кибернетиката изучава
сис-мите като информационни с-
ми. Това означ., че там, където
има инф-я има и у-ние, и обратно
там, където се реализира у-ние,
то е свърз. с налич. на инф-я. Вс.
една с-ма има вход и изход.
Сложните динамични с-ми обаче
притеж. и устройство за обраб. на
въздействието (процесор).
Управляващата с-ма възприема
инф-ята през входа, обраб. се в
процесора и я предава във вид,
необх. за управл. на обекта. След
това отново се получ. инф-я по
обратната връзка и процесът
продълж. непрекъснато. (схема)
(ВХОД – получ. на инф. –
ПРОЦЕСОР – преработв. на инф.
– ИЗХОД – предаване на инф. –
обратна връзка
В този случай най-общо у-то е р-т
от обмена на инф-я м/у 2 подс-ми.
Движението на инф-я от входа
през процесора към изхода
наричаме пряка връзка. По
пряката връзка се осъщ. получ.,
прераб. и предав. на инф-я. Р-тът
от инф. възд-вие протича по
канал, свързващ изхода
(управляваната подс-ма) с входа
на управляващата, наречена
обратна връзка. Така процесът се
затваря и се повтаря
многократно. Уп-то от киберн. гл.
т. представл. цикличен информ.
процес на приемане,
преработване, предаване на инф-
ята й по обратната връзка.
4. СЪЩН. И Х-КА НА ОР-ИИТЕ.
Според Ч. Бернар ор-ията
представл. съвкупн. от съзнат.
координирани действия на 2 и
повече души. В осн. на този
подход са хората и сътрудниците
в орг-ята. Х-рни белези: 1. Орг-
ята вкл. 2 и повече души, к.
работят заедно и смятат себе си за
членове на тази група; 2. орг-ята
има поне 1 цел, к. се възприема
като обща от всички; 3. част от
участниците в групата работят
заедно за постиг. на тази цел.
Дефиниция: Орг-ята е група от
хора, к. работят съвместно и
координирано за постиг. на
общата цел или общите цели.
Общи х-ки на орг-ята: 1. Орг-ята
е зависима от външ. среда. Орг-
ята не може да бъде затворена в
себе си, цялата й д-ст е нас-на
навън и задовол. външни
потребности, осъществ.
непрекъснати двупосочни връзки
с външ. среда. 2.
Индивидуалността на
вътрешната среда. Тя се опред. от
предназнач. и спецификата на
целите и процесите на тяхн.
постигане. 3. Необх-ст от
мениджмънт. Тази х-ка
произтича от необход.
разделените в труд. отнош. стоп. и
управл. дейности да се
съгласуват, к. става чрез тяхното
планиране, организиране,
контролиране и координиране.
Това поражда необход. от създ. на
специален вътр.-организац.
апарат и технология на уп-то.
2. ВЪТР. СРЕДА НА ОРГ-ЯТА.
Вътр. среда на орг-ята представл.
съвкупн. от вс. компоненти,
интегрирани и взаимосв. в нея.
Те функц. заедно, за да бъдат
постигн. целите й. Те се
управляват (план, коорд, и
ръков) от мениджърите на ор-ята.
Прието е да се наричат вътрешни
променливи. Те са
взаимносвързани, въздействието
в/у една от тях оказва влиян. в/у
останалите. Осн. вътр.
променливи са: цели,
сътрудници, структура,
технология и задачи. Целта е
желан краен р-т от д-стта на орг-
ята. В осн. на изгр. на вс. орг-я
стои опред. на целите й, к.
произтичат от предназн ачението
й. Сътрудниците са част от чов.
ресурси, к. постъпват от външ.
среда и са подбрани по опред.
критерии. Активна вътр.
променлива на ор-ята, 1.
индивид. повед. на сътруд.; 2.
повед. в групата, като част от орг-
ята; Мениджърът трябва да се
стреми да удовлетв.
потребностите на сътрудниците.
Способностите представл.
индивид. чов. к-ва, в р-т от
наследственост, дарба, талант,
образование, квалификация,
опит. ВЪНШНА СРЕДА. –
съвкуп. от външ. усл-я и
ограничения, в к. орг-ята
функционира. Източник на
смущаващи въздействия в/у дей-
стта на стоп. орг-я.Орг-ята и
външ. среда съществ. в една
непрекъсната тясна връзка, като
ор-ята може да влияе на външ.
среда само косвено, тя главно се
приспособява към външ. усл-я и
компенсира чрез вътрешн. си
променливи. ВЪНШНИ Ф-РИ
тези независими променливи на
външ. среда, чрез к. тя опред. усл-
ята и ограниченията във
функционир. на ор-ята.
Класифиц. се в 2 дгупи: 1. с пряко
въздействие - потребители,
доставчици, конкуренти, нормат.-
закон. уредба; 2. с косвено
въздействие – обща полит. и
иконом. ситуация; технолог.
развитие; социално-култ. отнош.;
регионал. отнош. Общи х-ки на
ф-рите на външ. среда: 1.
Динамика на външ. среда – свърз.
със скоростта, с к. се пром.
актуално влияещите върху д-стта
на ор-ята ф-ри на външ. среда; 2.
Сложност на външ. среда – бр. на
влияещ. ф-ри в/у д-стта; 3.
Продължителност на външ. среда
– времетраенето на въздействието
на отд. ф-р в/у ор-ята; 4.
Интензивност силата на
въздействието на вс. отд. ф-р.
Външ. среда се х-ра с
неопределеност, т.е.
невъзможност или мн. ниска
степен на прогнозиране или
моделиране.
5. СЪЩНОСТ И СПЕЦИФИКА
НА ВЗЕМАН. НА УПР.
РЕШЕНИЯ
1. Какво е управленско решение
Управленското решение може
да се определи по няколко
начина:
- Избор на вариант за действие:
Изборът се прави въз основа на
избрани критерии. Затова от тази
гл. точка най-важно е как са
подбрани критериите, как
протича сравнението между
вариантите и отсяването им
докато остане един.
- Избран вариант за действие:
Измежду няколко варианта е
избран един и той се превръща в
задача за изпълнение.
-Управленски акт: Възлагането
на изпълнеието става чрез
разпореждане или заповед (устно
или писмено)
Управленското решение се
взема тогава, когато е налице
проблемна ситуация. Тя се
дефинира като ситуация, кято
отговаря на три условия:
Този който взема решението:
- има възможност да избира
измежду няколко съществуващи
и изпълними варианта;
- изпитва колебания кой
вариант да избере;
- Направеният избор може да
има значими п.
Процесът на вземане на решения
Той включва 5 етапа:
1) Разпознаване и дефиниране
на проблема –За да дефинира
проблема мениджърът трябва да
започне с намирането на
„критичния фактор”. Това е
елементът в ситуацията, който
трябва да бъде променен, преди
да бъде предприето някакво
действие. Втората стъпка е да се
определят условията за неговото
решаване. Трябва да се обмислят
целите, които се преследват чрез
решението.
2) Разработване на варианти за
решение Избира се цел на
решението и критериите
за оценка и избор на вариант.
3) Избор на решение
Различават се :
- Рационален стил – като цяло
съответства на рационалния
подход в управленската теория.
- Стилът на „ограничената
рационалност” – съответства на
социалния подход в
управленската теория. В
условията на „ограничената
рационалност” хората се стремят
да бъдат рационални в рамките
на наличната информация.
Допълнителни техни
ограничения са техните
собствени нагласи ценности,
емоции и интереси.
4) Организация на
изпълнението-
когато самото решение е сложно,
то може да предизвика вземане на
серия от решения.
5) Контрол и оценка на
изпълнението – прооверява се до
каква степен решението е било
изпълнено и се оценява дали
решението е било подходящо.
МЕТОДИ за взем. на групови
управл. решения
3) Работа в група: - Споделям
проблема с подчинените си като
група след което вземам решение,
което има подкрепата на цялята
група.
6. За и против вземането на
решения в група
6.1. Предимства: повече
информация, знания, гледни
точки по въпроса, алтернативи
на решението, по-цялостно
осмисляне на решението,
решението е приемливо за повече
хора.
6.2. Слабости: - възможно е да се
вземат прибързани решения,
участниците могат да преследват
лични користни цели, групата
като цяло има по-висока
склонност към риск.
6.3. Част от резултатите не
могат да се определят
категорично – поемането на риск
може да бъде полезно, но може и
да е скъпо и др.
6. ДЕЛЕГИРАНЕ,
ОТГОВОРНОСТ И
ПЪЛНОМОЩИЯ.
Делегир. на пълномощия
представл. осн. процес,
посредством к. р-лите установ.
формални взаимоотнош. м/у
хората в ор-цията. За да бъдат
реализирани плановете в 1 ор-
ция някой тр. да изпълни
фактич. всяка от задачите,
произтичащи от целите на ор-
цията. Организирането като
процес представл. функция,
която е непрек. свърз. с
координацията на мн. задачи.
Организ. процес има 2 осн.
аспекта: 1 се изразява в
делението на ор-цията на
подразделения и съответно на
цели и стратегии. Другият – с
разпредел. на пълномощията,
което дава възм-ст за разпред. и
координ. на задачите. С-вото, с
помощта на к. рък-вото разпред.
пълномощията м/у отд. нива се
нарича делегиране. Според
теорията на уп-то, терминът
делегиране означ. предав. на
задачи и пълн-щия на лица,
които поемат отговорността за
тях. изпълнение. Отговорността в
контекста на делегирането
представл. задължение да бъдат
изпълн. някакви задачи от
някакво лице и то да отговаря за
тяхн. удовлетвор. изпълнение.
Делегирането се реализира само в
случай на поемане на
пълномощия. Отговорността не
може да бъде делегирана.
Пълномощия: 1. линейни –
предават се непоср. от началника
на подчинения, а той от
своястрана на негов. подчинен.
Линейните р-ли вземат най-
важните решения в ор-цията.
Делегир. на линейни пълн-щия
създ. йерархията на у-ние на 1 ор-
ция. 2. Апаратни (щабни)
пълномощия. Щабните р-ли
изпълн. съвещат. и високо
квалифиц. функции в ор-цията.
Наред с тези длъжности има и
обслужващ апарат, обслужващ
лин. р-ство в опред. области,
значими за ор-цията като цяло.
Личен апарат – няма никакви
пълномощия, но притежава
голяма власт.
7. СЪЩНОСТ НА
МОТИВАЦИЯТА. Мотивацията
е стимулът, т.е. силата, която
кара хората да постъпват по
опред. начин, за да постигат
целите си. Мотивацията се гради
в/у потребността. Потребността е
относит. устойчиво психично
състояние на личността, което се
х-ра с влечение към вещите и
явленията, преживявани като
необх. условие за нейното
съществуване. Незадов.
потребности карат хората да
предприемат действия с цел
тяхното задоволяване. Мотивът е
осъзната дейност (подбуда) за
задовол. на някаква потребност
на човека. Мотивът възниква в/у
основата на потребността и
представлява нейното отражение.
Потребността поражда мотив.
Ан-зът на мотив-ята тр. да се
концентрира в/у ф-рите, к.
подбуждат или стимулират
действията на човека. Най-
голямо значение за мотивацията
имат незадоволените
потребности, които се превръщат
в мотив за едно или друго
поведение.
Етапи на процеса на
мотивацията. 1. възникване и
осъзнав. на потребностите; 2.
търсене и избор на мотивирани
поведения за удовлетвор. на
потребностите; 3. целево
поведение или реално усилие за
задов. на потребн.; 4. преоценка
на потребн.; 5. награди или
наказания; 6. преценка на
ефективността от задовол. на
потребн.
Мотивационни модели:
1. Модел на икономич.
рационалност – В основата на
този модел стои разбирането, че
човекът е мотивиран единствено
и само от с-ствата, с к. задоволява
своите мат. потребности, т.е.
парите. Мотивацията
посредством фин. стимули е
успешен подход да се накарат
хората да работят повече и по-
ефективно, но временно успешен.
2. Модел на социалните чов.
потребности - осн. мотиватор са
социал. потребности на хората,
желание за принадлежност към
определена социална група и
взаимод. с нейните членове.
3. Японски мотивац. модел -
умението да се накарат хората да
бъдат съпричастни с работата на
ор-цията и да работят за постиг.
на нейните цели.
МОТИВАЦИОННИ ТЕОРИИ
Две основни групи – теории за
съдържанието и теории за
процеса. Съдържателните
поставят въпроса какво
подбужда, какво стимулира или
какво поставя началото на
дадено поведение на хората.
Отговорът се свързва с
потребностите. Теория на Маслоу
за йерархията на потребностите.
Поведението на хората зависи
изцяло от техн. потребности.
Подрежда ги така: 1.
физиологически, 2. сигурност, 3.
социални, 4. статус и високо
мнение, 5. себереализация.
8. У-НИЕ НА ПРОМЯНАТА
Проспериращите ор-ции никога
не спират в св. развитие. Въпреки
успехите си те са принудени да
осъществяват промени, за да
запазят водещите си позиции.
Тези промени се налагат от
постоянно променящите се
иконом., политич. и социални
условия. Осъщест. на промени е
един неизбежен процес. Ето защо
е необх. да се търсят ефективни
методи и начини за упр-ние на
промяната в орг-цията.
Етапи на промяната:
1. Сили за промяна – Организ.
промяна е р-т от външни и
вътрешни сили, които възд. в/у
ор-цията. А) Външни сили -
икономически (БВП, инфлация,
регулир. функция на държавата),
социални (демогр. промени,
традиции, ценности),
технологични новости. Б)
Вътрешни сили - структура
2. Разпознаване потребностите от
промяна – прослед. се влиян. на
различ. ф-ри и да се види как те
са се превърнали в сили за
промяна. Тук е мн. важно да се
уточни не само потребността от
промяна, но и кога точно трябва
да се извърши.
3. Диагностициране и
анализиране на проблема В
какво се състои проблемът? Кого
засяга? Да се определи началото
и края на промяната, какви ще са
разходите, ефектът от промяната.
4. Разработ. на алтерн. методи за
промяна – опред. се
алтернативите и методите, които
могат да се използват.
5. Опред. на границите на
развитието – опред. се дали
промяната може да се извърши
при конкретн. условия в ор-
цията.
6. Избор на метод за промяна.
СЪПРОТИВА С/У
ПРОМЯНАТА: 1. Предпочитание
към стабилност, стремеж към
запазв. на традициите и
навиците; 2. Заплаха за иконом.
интереси; 3. Неразбиране; 4.
Страх от неизвестното.
Организационната промя е
промяна в дейностите на орг-
ията, в начина на извършването
им. Причините са различни:
структурна промяна в орг-ията,
промяна в целите, нови задачи,
въвеждане на нов продукт,
пазарни промени, промени в
нагласите на хората и пр.
Промяна е, че ръководителите не
са пасивна страна. Да се
управлява промяната, означава
да се наблюдават осн.сили, к’ са
предизвикали или ще
предизвикват промяна, да се

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Държавен изпит - пищов

Същност и характеристика на пазара на труда, работна заплата - цена на фактора труд. Пазарът на труда е посредническа структура между купувачите и продавачите на...
Изпратен от:
adf123
на 2011-11-01
Добавен в:
Пищови
по Икономика на труда
Статистика:
714 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Икономика /Ако някой може да помогне дори за някоя от задачите
добавена от yoyobi 06.01.2013
1
68
Подобни материали
 

Пазар на труда- характеристика, търсене, предлагане, работна заплата

11 яну 2007
·
3,136
·
2
·
513
·
510
·
1
·
2

Търсенето на труд обаче е свързано с услугата на труда, а не със самата стока - работната сила. Работникът може да е много квалифициран, но да бъде без работа, ако на пазара не е търсена неговата услуга.
 

Икономика на труда

23 окт 2006
·
2,273
·
100
·
28,584
·
758
·
3
·
1

Учебник на Димитър Михов - "Икономика на труда". Съдържа около 100 страници разглеждащи икономиката на труда.
 

Курсова работа по Човешки ресурси


С навлизането на западния опит и традиции, се повишиха значително изискванията към планирането, подбора, обучението и мотивираността на персонала, както и изискванията на самите потребители спрямо предлаганите услуги.
 

Заплащане на труда в пазарни условия. Работна заплата

26 мар 2008
·
1,033
·
7
·
1,634
·
395
·
3

В условията на пазарна икономика работната сила има стоков характер и е обект на покупко-продажба. Оттук следва и определението на работна заплата - цена на стоката работна сила, определена от пазара на труда...
 

Реферат върху книгата на Орио Джиарини и Патрик Лидке "Бъдещето на труда"

08 апр 2008
·
374
·
7
·
1,938
·
109
·
1

В своята книга “Бъдещето на труда “ Орио Джиарини и Патрик Лидке, за разлика от класическите икономически теории се опитват да погледнат по нов начин на ключови понятия като богатство и заетост разглеждайки всичко на фона на голямото изобилие на ресурси..
1 2 3 4 5 » 10
 
Онлайн тестове по Икономика на труда
Икономика на труда
изходен тест по Икономика на труда за Студенти от 3 курс
Тестът съдържа 21 затворени въпроса, всеки от които изисква един или повече верни отговора.
(Лесен)
21
18
1
9 мин
02.05.2015
Тест по икономика на труда за 1-ви курс
изпитен тест по Икономика на труда за Студенти от 1 курс
Тестът по икономика на труда включва 20 въпроса, всеки от които има само по един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс, изучаващи дисциплината.
(Лесен)
20
378
1
25.08.2014
» виж всички онлайн тестове по икономика на труда

Държавен изпит - пищов

Материал № 741001, от 01 ное 2011
Свален: 714 пъти
Прегледан: 1,235 пъти
Предмет: Икономика на труда, Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 14
Брой думи: 28,928
Брой символи: 186,943

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Държавен изпит - пищов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения