Големина на текста:
Български език – 10. клас
Книжовен език. Функционални стилове. Регистър. Личен стил
1. Общонароден език – съществува в своите разновидности – книжовен език, социални и
териториални диалекти. Териториалните и социалните диалекти са свързани със сериозни
ограничения, когато се използват като средство за общуване.
2. Книжовен език - представителната форма на общонародния език, която се използва във
всички сфери на обществения живот (стандартен) език. В сравнение със социалните диалекти и
с всички териториални диалекти той се отличава с богатство и обработеност, с
общозадължителни норми, осигуряващи единство в начините на писане и говорене.
Книжовноезиковите норми са представени в справочници с най-разнообразен характер:
енциклопедии, речници, граматики.
3. Функционален стил – като представителна форма на общонародния език книжовният език е
пълноценно средство за общуване във всички сфери на обществения живот - научната,
всекидневната, естетическата, официално-деловата, обществено-политическата. Но всяка сфера
има свои особености, свои теми и съответно предпочитани езикови средства. Така в рамките на
книжовния език се разграничават и различните функционални стилове.
4. Регистър - от друга страна, в зависимост от професията или интересите на общуващите
техният език също се различава. От едни езикови средства се нуждаят например юристите, а от
други - медиците, от съвсем различни - програмистите. И дори нещо повече - хора, които се
интересуват от филателия, използват едни езикови средства, когато общуват помежду си. И
тези езикови средства са различни от езиковите средства, които използват любителите на шаха.
В тези случаи специалистите говорят за езикови регистри.
5. Личен стил - особеностите на книжовния език в неговото единство се проявяват и в личния
стил на всеки от участниците в общуването независимо от речевата сферата, от професията или
от интересите на дадена личност. Българският език, както всеки друг език, предоставя
многообразни възможности да се каже едно и също нещо. А конкретната личност избира едни
или други езикови средства.
Така книжовният език е наистина пълноценно средство за общуване - независимо от това кой,
къде, с кого, защо говори, пише, чете или слуша.
Успешност и неуспешност на речевото общуване
1. Социокултурен контекст – общуването протича в определена комуникативна ситуация, тя
отразява социокултурния контекст
2. Успешност на общуването - ако познавате добре същността на социокултурния контекст,
ако владеете добре ролите си на участници в речевото общуване, то комуникацията ще бъде
успешна. За успешното протичане на общуването особено важно значение има силата, която
влага говорещият в успешност на изказването си. Чрез езика може да се изразят молба, въпрос,
чувство общуването или да се извърши дадено действие - обещание, клетва. Това са все
функции на текстове, обменяни в процеса на общуване. Да бъдете разбирани по начина, по
който очаквате, до голяма степен зависи от умението ви да използвате тази сила. От
социокултурната компетентност до голяма степен се определя резултатът от общуването -
разбирателство, подкрепа или несъгласие, дори конфликт. Не забравяйте, че всяка от тези
функции на текста има и своята обратна страна. Използването на тези страни също може да ви
помогне успешно да постигнете целите, които сте си поставили.
Сфера на научното общуване. Научен текст
1. Сфери на общуване - те са в зависимост от това, какви области от човешкия живот
обслужва езикът като средство за комуникация.
* сфера на всекидневното общуване - разговорна реч
* сфера на научното общуване - научна реч
* сфера на административното общуване - делова реч
* сфера на естетическото общуване - художествена реч
* сфера на публичното общуване - публицистична реч.
2. Сфера на научното общуване и функции на научния текст- обхваща такива
комуникативни ситуации, при които основният стремеж на участващите в тях е получаване на
ново знание от различни области. Естествено е следователно тук да става дума за изучаване на
съществуващото вече знание, за обмяна на информация, за моделиране на закономерности, за
описание на функции на различни обекти и проучване на различни явления. Ето защо при
научния текст научното общуване активно се използват описателната, информативната,
аргументативната функция на езика.
3. Езикови функции и изисквания - основното изискване е свързано с точност и
еднозначност на изказа. Във връзка с това изискване се е изградил и научният функционален
стил. При него се предпочитат езикови средства, адекватни на изискванията на
комуникативноречевата ситуация. При това става дума за предпочитания, които обхващат
всички езикови средства, които сте изучавали - лексикални, морфологични, синтактични. Така
най-често резултатите от научните изследвания се представят чрез сегашно време и много
често се предпочита страдателен залог. Тъй като езиковото излагане на научни резултати или
на научни хипотези изисква обстойно аргументиране, естествено е в научен текст да се срещат
повече сложни изречения, които са удобни за изразяване на причинно-следствени връзки.
4. Термини - от особена важност обаче при научното общуване са точно установените
употреби на определен кръг думи, с които се назовава или анализира конкретният обект на
научния текст - терминологичните системи. Тъй като съществува приемственост в историята на
отделните науки и на научното знание изобщо, огромна част от термините, използвани в
съвременните науки, принадлежат към международната културна лексика и имат гръко-
латински произход. Разбира се, всяка национална наука разполага и с термини, чийто произход
е от общонародния език. Така на латинската дума „помен" отговаря българската „име".
5. Номинативни вериги - вериги от имена, които могат да съдържат съществителни имена,
прилагателни имена, числителни имена, местоимения. Освен това различните области могат да
използват една и съща дума като термин, но с различни значения - така думата „фраза" е
термин и от езикознанието, и от музикознанието.
Познаването на терминологията е част от специалната подготовка във всяка научна област. Но
комуникативните ситуации, свързани с научното общуване, могат да имат за своя цел не само
обогатяване на човешкото знание, но и популяризирането му или преподаването му. Така,
когато двама учени обсъждат даден проблем, те се разбират еднозначно, защото използват един
и същ езиков регистър. Но когато такъв проблем се обяснява популярно, преподава се в
училище или в университета, езиковите средства трябва да са съобразени със знанията на
аудиторията. В такива случаи изборът на езикови средства може да позволява доста по-голяма
свобода. Ето как ролите в различните комуникативни ситуации определят и езиковите средства,
които всеки говорещ предпочита да използва.
6. Жанрове - научна статия, монография, учебник, енциклопедия и др.
Сфера на художественото общуване. Художествен текст
Според някои съвременни лингвисти човешкият език съдържа като неотделима част в себе си
способността да „прави" постоянно метафори, да предава образи при всяко общуване. А във
всеки конкретен език много, от образите и метафорите с течение на времето са се закрепили
така за отделни думи и изрази, че хората престават да ги разпознават като някогашен образ или
метафора и гледат на тях като на най-обикновено езиково средство, което може да послужи за
изразяване на мисъл, мнение, желание при всекидневното, обичайното общуване.
1. Художествено общуване - образността и метафоричностга на човешкия език намират най-
благодатно поле за изява при художественото общуване. Защото да говорим за художественото
общуване и за художествения текст, означава да разгледаме връзките между естествената,
всекидневната комуникация и комуникацията от художествен тип.
2. Художествен - текст - при художественото общуване ролите на говорещия/пишещия и на
слушащия/четящия са уточнени като автор (създател на художествения текст) и читател
(получател). Посредник между тях е самият художествен текст.
Според едно общоприето схващане авторите са хора, които пишат книги; хора, които създават
текстове, влагайки в тях определени намерения (интенции). Има обаче съществена разлика
именно между отношението на автора към художествения текст и отношението на читателя
към същия текст. Така при обичайните разговори говорещият очаква намеренията му да бъдат
отгатнати еднозначно и използва езиковите средства от такава позиция. При художественото
общуване обаче читателите не са задължени да откриват авторовите интенции, а и невинаги
могат да ги открият.
Според друго схващане авторът представлява своеобразен „глас" - гласът на едно лице, което
ни се доверява и което има своя история, своя биография и своя психология, но също така носи
и паметта за множество „чужди гласове" и за много „чужди послания". В създадените от него
текстове звучат тези гласове и в това многогласие организиращ е авторовият глас.
Представата за функциите и фигурата на автора има културно- исторически характер - тя е
различна през различните епохи.
3. Автор - например личността на старобългарския книжовник е била скрита зад авторитета на
свещените текстове. Книжовникът е бил „тълкувател"' „преписвач". За пръв път с възхода на
италианския хуманизъм през ХІІІ -ХІV в. пишещият се превръща в човек със собствено лице и
собствено име. Романтизмът на XVIII в. въвежда аналогията между божествената и човешката
способност за творчество. Култът към необикновено развитата индивидуалност на твореца и
към способността му да създава „светове" по собствени закони (като плод на съюза между
изострена наблюдателност за реалността и на активно творческо въображение) си остава
отличителна черта на модерната култура.
4. Читател - не само авторът, но и читателят е важна фигура в художественото общуване.
,Читател" е литературен термин, който обозначава категорията на хората, които „получават"
художествената творба на автора или които „приемат", доколкото са способни или обучени да
го сторят, нейните послания,
5. Език на литературното произведение
Художественият текст, чрез който се осъществява общуването между автора и читателя,
представя особеностите на стилове и разновидности на езика, предпочетени от автора за
осъществяване на естетическата му задача, на творческия му замисъл. Творецът преднамерено
„имитира" езикови особености на текстове от различни сфери на общуване, за да представи
героите си, средата, в която общуват и т. н. Езикът на художествения текст се отличава от езика
на текстовете в реалното общуване по признака художественост. С други думи, централна
функция на езика при художественото общуване е естетическата функция - чрез нея се
осъществява и комуникативната функция.
Всеки човешки език предоставя разнообразни възможности на автора да избере как да построи
своя художествен текст. Все пак съществуват и най-често използвани средства. Това е преди
всичко системата от словесни образи - тропи и фигури. Активно обаче се използват и всички
останали езикови средства. Фонетичните средства се използват за създаване на звукопис, за
ритъм, за рима. Всеки език освен това притежава и пласт поетична лексика, думи с обща и с
ограничена употреба, а много често се случва и конкретен автор да открие пръв определена
преносна употреба на дадена дума или дори да „направи" нова дума. Експресивност се постига
и с морфологични, и със синтактични средства – чрез съвместната употреба на глаголните
времена и наклонения, чрез комбиниране на безсъюзно и съюзно свързване на изречения,
реторичните въпроси, синтактичния паралелизъм. Това са все езикови средства, чрез които се
проявяват особеностите на личния авторов стил или на индивидуалния стил.
Съпоставка на научен и на художествен текст по функции
1. Информативна функция - за текстовете, с помощта на които се осъществява научното
общуване, е характерно, че изпълняват по-често информативна функция. За да я реализират
успешно, е важно езиковите, средства да осигуряват еднозначност и точност на предаваната и
приеманата информация.
2. Термини - ключова роля в това отношение има базисната терминология от общокултурната
и хуманитарната лексика (думи като.култура, хуманизъм, демокрация). Поради стремежа в

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Български език за 10 клас

Сбит и обобщен план на материала по български език за 10 клас...
Изпратен от:
Божана Цветкова
на 2011-10-31
Добавен в:
Конспекти
по Български език
Статистика:
131 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
СПЕШНО! Домашна работа 6 клас
добавена от damyanova_presi преди 24 дни
0
6
Спешно! Домашна работа 6 клас
добавена от damyanova_presi преди 24 дни
0
3
Изпитен вариант януари Регалия
добавена от mariamagdm00 16.03.2020
0
7
моля ми помогнете спешно
добавена от herunova_1973 07.04.2017
1
9
Текст и стил.Стилистично значение.Моля помогнете ми!!!!!!
добавена от ellie7719195 01.03.2017
1
2
Подобни материали
 

Текст. Признаци на текста

10 апр 2008
·
839
·
25
·
12,710
·
2,300
·

Отношението между езиковото изграждане и смисъла на един текст е в органична връзка с комуникативния акт, в който текстът се поражда и в който говорещият цели да постигне определено въздействие върху слушащия...
 

Текстообразуващи езикови средства в научен текст

02 ное 2009
·
180
·
2
·
340
·
668
·
1

Направен е начален преговор на изученото в IХ клас; актуализирани са знания за текстообразуващите езикови средства...
 

Тропи и фигури

11 фев 2008
·
300
·
5
·
1,748
·
166

Стилистичните фигури са езикови средства за постигане на емоционално и експресивно въздействие върху читателя в художествената, публицистичната и разговорната реч...
 

Стилове на езика (8 клас)

26 ное 2006
·
2,043
·
2
·
285
·
1,354
·
12

Разговорен, художествен, публицистичен стил.
 

Научен стил

17 апр 2009
·
276
·
1
·
292
·
930
·
1
·
1

Научен стил В научния стил се използват езикови средства, които са с по-голяма честота на употреба в научната сфера на общуване. Подборът и организацията им се подчиняват на необходимостта да се разменя точна и обективна информация за човек...
1 2 3 4 5 » 8
 
Онлайн тестове по Български език
Входно ниво за 7. клас - БЕЛ
входен тест по Български език за Ученици от 7 клас
Тестът е общ - по български език и литература и съдържа 22 въпроса, повечето само с един верен отговор. Може да се ползва и като тест за изходящо ниво в 6. клас.
(Лесен)
22
21
1
6 мин
01.10.2019
Глаголи и причастия
междинен тест по Български език за Ученици от 6 клас
Тестът е за проверка на знанията по български език. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
10
34
1
3 мин
08.10.2019
» виж всички онлайн тестове по български език

Български език за 10 клас

Материал № 740024, от 31 окт 2011
Свален: 131 пъти
Прегледан: 414 пъти
Предмет: Български език
Тип: Конспект
Брой страници: 8
Брой думи: 4,182
Брой символи: 26,429

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Български език за 10 клас"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Български език
в град Пловдив
с опит от  2 години
20 2

Силвия Денчева
преподава по Български език
в град София
с опит от  30 години
23 2

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения