Големина на текста:
Свобода на словото
Свободата на словото е един от основните белези на човешкия прогрес и на
демокрацията. Поради това, тя е и голяма отговорност. Свободата на словото
трябва да обслужва преди всичко обществените интереси. Редица други страни в
Европа и света имаха щастието да се радват на тази свобода десетилетия преди
нас, макар че като конституционно право тя беше огласена още с Търновската
конституция. Тази свобода и допустимите ограничения върху нея са
изключително добре регламентирани в Европейското право. Като се започне от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Европейската
конвенция за трансгранична телевизия /ЕКТТ/ и се стигне до начина, по който
нашият законодател е уредил комуникационните права на гражданите в акта с
най-висока юридическа сила – Конституцията на Република България. Тази
свобода е уредена в глава втора - “Основни права и задължения на гражданите”, в
която се казва, че не можеш да използваш превратно правото си да ползваш
свободата на словото в ущърб на другия. Към тези ясни европейски критерии е
задължително да се придържа и нашата страна. Днес свободата на словото е
навярно най-свидното и безспорно доказателство, че нашата страна се развива
като демократична държава. Поради това и всеки опит за посегателство върху
тази свобода отеква с изключителна чувствителност в съзнанието и поведението
както на нашите медии, така и в общественото съзнание на младото наше
гражданско общество. В същото време, използвайки тази чувствителност, редица
институции и отделни лица дават примери за своеобразна игра със свободата на
словото, използвана като посегателство върху достойнството и независимостта на
личността. Зад великата идея за Свобода на словото се крият някои симптоми,
които са силно обезпокоителни за обществената и нравствената среда, и
застрашават да превърнат тази Свобода в своеволие и трибуна на ниски и пошли
страсти, за тревожно и недопустимо замърсяване на общия духовен фон на живота
в нова и демократична България.
Свободата на словото НЕ означава:
1. Използването на електронни медии и други средства и обществени трибуни за
обида на личността и човешкото достойнство.
2. Употреба на цинизми в публичното пространство на изрази, които са далеч от
всяка обществена норма и публична етика.
3. На чужди думи, там където за това имаме достатъчно красиви и изразителни
български думи.
4. На вулгаризми от каквото и естество да са те.
5. На грубо неспазване на езиковите правила и интонационни норми, особено в
електронните медии.
6. Говоренето на публични места – в произведенията на българското кино, в
театрите, на други обществени изяви на неясен, немарлив, замърсен български
език.
7. Написването на учебници за всички форми и степени на българското
образование на неясен български език.
8. Разпространение на лъженаучни и други форми на шарлатанство в науката и
особено в здравеопазването чрез отделни печатни произведения или чрез някои
електронни медии.
Двайсет години след формално обявения край на комунизма в България и две
години след приемането й в Европейския съюз, с което формално бе обявен и
краят на прехода, могат да се изведат няколко основни принципа на различието
между двете държави - предишната, на режима на на Живков, и съвременната
българска държава.
Една от важните промени е свързана с утвърждаването на основните човешки
права чрез новата конституция на България. Свободата на словото, на
вероизповедание и на придвижване, неприкосновеността на кореспонденцията и
правото на информация и на свободно сдружаване са основополагащи за
различието на днешната държава спрямо епохата, в която всички тези "права" се
контролираха от репресивния апарат на тоталитарния режим - Държавна
сигурност.
През годините в общественото пространство се е утвърдило мнението, че от
изброените завоевания на демокрацията най-безспорното е свободата на словото.
И това не е никак случайно. България е дала световен пример за цената на тази
свобода с убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. за това, че
казваше истини за комунистическото управление и неговия ръководител. Но ако
икономическата система се развиваше по определени закономерности и следваше
неизбежни процеси, ако външната политика беше функция на конкретна
държавна политика, ако заедно с политическата система те бяха предмет на
активна дискусия през целия период на прехода, то свободата на словото остана
като стоварена от конституцията даденост, а стандартите, с които се измерва тази
свобода, се превърнаха се в тема табу за обществения дебат.
Има обаче няколко обществено значими аспекта на понятието "свобода на
словото", които не могат да бъдат подминати без дискусия. Първият е, че
състоянието на тази свобода не е само професионален проблем на медиите, а
засяга реално цялото общество. Т.нар. четвърта власт е тази, която без специално
разписани правомощия и отговорности в конституцията или който и да било
закон, на практика "контролира" трите останали власти - законодателната,
изпълнителната и съдебната. Това, което в съвременните демокрации се
подразбира по дефиниция, е, че този контрол се осъществява в името на
обществения интерес, т.е. в полза на потребителите на информацията. Което от
своя страна също подлежи на обществен контрол - дали медиите, които обвиняват
представители на различните власти в корупция и непрофесионализъм например,
не са засегнати от същите пороци.
У нас особеното е, че четвъртата власт е полето, където прожекторът осветява
недостатъците на останалите власти и критиките към тях добиват легитимна
публичност, но самите медии остават извън него. Другата аномалия, която остава
настрани от общественото внимание, е, че медиите все още не са започнали да
говорят за собствената си отговорност за процесите през българския преход. Една
от видимите страни на тази отговорност е съзнателно поставеният ореол върху
известните лица на организираната престъпност, или т.нар. мутри -
контрабандисти, спекуланти и рекетьори, които благодарение на изпиращите
услуги на медиите днес се подвизават като изтъкнати "бизнесмени".
Медиите са тези, които станаха най-мощният проводник на принизяването не
само на етичните, но и на естетическите критерии в съзнанието на огромни части
от обществото, като тези критерии бяха заменени с откровено и целенасочено
профанизиране. Днес в най-мощните средства за информация пространството за
сериозен разговор по сериозни и важни теми е сведено под санитарния минимум
за сметка на комерсиални, при това от най-ниско качество забавления.
Някой би казал, че точно в това се крие свободата на словото - в свободата на
избора, но въпросът е точно в това: има ли наистина избор в условията на тази
почти тотално еднаква картина на медийната действителност? Днес, 20 години
след промените в България, словото се оказва тотално зависимо от
комерсиализацията. То все по-рядко служи за обмяна на реални идеи и все по-
често за рекламни кампании в двете им разновидности, добили известност като
бял и черен пиар.
Останалите три власти изглеждат днес напълно победени от четвъртата.
Причината е, че медиите държат в ръцете си онова оръжие, чрез което
управляващите много лесно могат да загубят или да спечелят доверие. Това е
силата да формираш общественото мнение, особено когато не носиш
отговорността.
По-лошо от това обаче е, когато официалната власт и медиите единодействат
умишлено, защото тогава за свободата на словото като ценност на демокрацията

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Свобода на словото

Свободата на словото е един от основните белези на човешкия прогрес и на демокрацията. Поради това, тя е и голяма отговорност. Свободата на словото трябва да обслужва преди всичко обществените интереси...
Изпратен от:
Karcho Pelev
на 2011-10-31
Добавен в:
Теми
по Журналистика
Статистика:
161 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
На кого служи журналистиката?
добавена от _sweet_bebs_ 04.10.2014
0
3
Психофизиология на възпроизвеждане на изображение - цвят
добавена от malkataKica 01.02.2013
1
17
Подобни материали
 

Структура и организация на френските електронни медии

07 дек 2008
·
92
·
11
·
1,967
·
54

Както гласи известен цитат „Ние не можем да предложим нова дефениция на електронните медии, но винаги я познаваме, когато я видим...”. Въпреки либерализацията на пазара и бурното развитие на търговския сектор, обществените електронни медии...
 

Свободата на словото на журналистите

23 апр 2007
·
856
·
3
·
466
·
281

В журналистическия свят лошите новини са в центъра на общественото внимание. Един съвсем битов проблем или ситуация може да се превърне в сензация ако бъде погледната и представена добре от журналиста.
 

Британската корпорация за радио и телевизионно разпространение – БИ БИ СИ

24 окт 2006
·
458
·
8
·
2,029
·
103
·
1

Появата на радиоразпространението във Великобритания предизвиква сериозна загриженост – не само заради евентуалното му негативно отражение върху бъдещето на печатните медии, но и заради цялостния му ефект върху социалния живот...
 

Медиите и демокрацията

14 дек 2007
·
513
·
6
·
1,272

Книгата “Медиите и демокрацията” на Джон Кийн е съвременно изследване върху същността на средствата за масово осведомяване и мястото им в едно демократично гражданско общество.
 

Характерни особености на регионалните печатни и електронни медии.

28 яну 2009
·
354
·
4
·
833
·
217

Развитието на регионалните медии е своеобразна емана¬ция на демократичните традиции на обществото. Сложната социална система не може да се развива само чрез силен център, който да произвежда управленски решения.
1 2 3 4 5 » 9
 

Свобода на словото

Материал № 740020, от 31 окт 2011
Свален: 161 пъти
Прегледан: 268 пъти
Предмет: Журналистика
Тип: Тема
Брой страници: 8
Брой думи: 2,799
Брой символи: 16,941

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Свобода на словото"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Пенка Константинова
преподава по Журналистика
в град Велико Търново
с опит от  18 години
225 29

Ани Димитрова
преподава по Журналистика
в град София
208 29

виж още преподаватели...
Последно видяха материала