Големина на текста:
Оценка на критичната инфраструктура.
11. ЦЕЛ И ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА МЕТОДОЛОГИЯТА.
Елементите, изграждащи Критичната Инфраструктура (КИ), са
подложени на широк кръг въздействия – природни бедствия, техногенни
фактори, човешка намеса. Пълното или частично спиране действието на
обекта или неговото разрушаване могат да доведат до значителни загуби сред
населението, икономиката и околната среда. В зависимост от уязвимостта на
тези обекти и щетите от тяхното пълно или частично разрушаване, както и
тяхното влияние върху други обекти, те се оценяват като повече или по-малко
критични.
Предлаганата методология за оценка на елементите на КИ се базира на
следните принципи:
1. Като интегрална мярка за критичността се приема оценката на риска
от дадения обект (система).
2. Рискът на определен обект се определя като функция на три
параметъра (оценки):
1 - Заплахата върху обекта – вероятността за бедствието, неговата
интензивност и характер;
2- Последствията/пораженията в обекта от прякото въздействие на
бедствието – преки загуби;
3- Взаимното влияние между обектите от инфраструктурата и
загубите, причинени от това влияние – непреки загуби.
В този случай обобщената оценка на критичността на обект от
Критичната инфраструктура ще добие вида:
Риск = F(Заплаха, Последствия, Взаимно влияние)
а/ Параметърът „Заплаха” се определя от характеристиките “тип на
заплахата”, “интензивност на заплахата” и „вероятност за случване”.
Заплахите могат да произлизат от природни явления, особености на
средата, както и от човешкото поведение. В последния случай трябва да се
разглеждат преднамерени и непреднамерени човешки действия, чийто
резултат според Закона може да се класифицира като „бедствие” (събитие,
свързано с наличие или проява на извънредни обстоятелства).
б/ „Последствия” или „поражения” се оценява като ниво на очакваните
загуби при проявление на определена заплаха. Очакваните загуби се
определят експертно, като се разпределят главно в следните сфери (обобщени
категории):
1 - обществен (човешки) ефект (брой/процент от засегнатите хора);
2 - икономически ефект (значимост на икономическите загуби
и/или намаляване на стоките или услугите, предоставяни на населението);
3 - влияние върху околната среда;
1
4 - политически ефект;
5 - психологичен ефект;
6 - последици за общественото здраве.
в/ Параметърът „Взаимно влияние” се оценява (изразява) като ниво на
очакваните непреки загуби. Те се изразяват в нарушаване предоставянето и
производството на стоки и услуги за населението и икономиката, вследствие
каскадните ефекти в системата на критичната инфраструктура.
Преките загуби са в много силна зависимост от чувствителността
(уязвимостта) на обекта, т.е. доколко той издържа или не издържа на едно
или друго външно въздействие, било то природно или човешко
(преднамерено и непреднамерено).
Непреките загуби са естествен резултат от намалението на
производството и доставянето на стоки и услуги – тук се включват загубата
на приходи и по-високите разходи за производството. Непреките загуби се
оценяват чрез експертен анализ и оценка на чувствителността и взаимното
влияние на обектите в системата на инфраструктурата, водещо до нарушаване
на тяхното нормално функциониране. В такъв случай инфраструктурата се
разглежда като сложна система от взаимодействащи си компоненти.
Освен преките и непреки загуби, в оценките следва да се вземат
предвид и т.н. вторични загуби от бедствията. Вторичните загуби се
проявяват известно време след бедствието и се проявяват в резултат от
понижаване на стопанския растеж, повишаване на инфлацията, нарастване на
бюджетните разходи и дефицити, намаляване на чуждестранните резерви.
Като допълнение трябва да се добавят и някои специфични ефекти като
дълготрайни поражения върху околната среда, предизвикващи намаляване на
производителността и качеството на продукцията в земеделието, влошаване
на качеството на питейната вода и др.
В настоящата методология, като се отчита спецификата на общинско
ниво, се разглеждат само преките и косвените (непреки) загуби вследствие на
бедствията.
Методологията е съобразена и с факта, че в териториален план КИ се
определя и води на ниво Община и Област, а в национален план – на
ведомствено ниво (министерства). Тя отчита и европейските препоръки и
добри практики, като не третира проблема по начин, съществено различен от
Европейския.
На основа на резултатите от изпълнението на методологията, Кметът на
общината:
а/ Създава и поддържа общински регистър на обектите и системите от
Критичната инфраструктура;
2
б/ Организира разработването и утвърждава Програма за защита на
критичната инфраструктура.
Целта на тази Програма е да се предприемат такива технически и
организационни мерки, които ще позволят минимизиране на риска от дадения
обект.
12. ВХОДНИ ДАННИ, ФОРМАЛИЗАЦИЯ НА ОСНОВНИТЕ
ВЕЛИЧИНИ И ОЦЕНКИ, ИЗПОЛЗВАНИ В МЕТОДОЛОГИЯТА.
За реализиране на методологията е необходима следната информация:
1 1. Документи с описание и характеристики на основните понятия,
класификации и таблици, използвани в методологията; нормативно-
справочна информация.
2 2. Социално-икономическо описание на общината –
формализиран документ с основни данни и характеристики на общината.
Включва разделите: географска характеристика на общината, природни
особености – релеф, почви, реки и т.н., икономическа характеристика –
основни обекти на технико-производствената инфраструктура, пътища,
електрозахранване, комуникация, екологична характеристика и др.
3 3. Подробна топографска карта2 на общината (мащаб 1:25 000,
1:50 000 или 1:100 000 в зависимост от големината на общината), с пътна
инфраструктура, хидрографска информация, релеф, данни за производствено-
технологическата инфраструктура на общината. При оценката на
хидротехнически съоръжения и обекти (реки, язовири, диги и др.) могат да се
използват и по-подробни карти с мащаб до 1:1 000.
4 4. Документи с характеристики, основни параметри на
производството, технологии, складове и цехове, вътрешни и външни
транспортни връзки и описание на обекти от техническата инфраструктура
(рискова характеристика на обекта).
5 5. Данни за бедствия и аварии от минали години в общината, с
анализ на причините, последствията и начина на развитие на бедствието.
6 6. Прогностични данни от проучвания за природни катастрофи и
рискове, анализи за очаквани бедствия и др.
13. ОСНОВНИ ЕТАПИ НА МЕТОДОЛОГИЯТА И
ОТГОВОРНОСТИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО Й.
0I. Идентифициране на основните сектори на критичната
инфраструктура и определяне кои от тях са “критични”. Това се
осъществява чрез т.н. “Секторен анализ”. В резултат на този анализ се
съставя списък с обекти, номинирани за Общинската критична
инфраструктура.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Методология за оценка на критичната инфраструктура на общинско ниво

Проект „разработване на методологии за създаване на планове за защита при бедствия и система за оценка на критичната инфраструктура на общинско ниво” 12 / 35 лекция методология за оценка на критичната...
Изпратен от:
peshev
на 2011-10-30
Добавен в:
Лекции
по Военна психология
Статистика:
177 сваляния
виж още
 
 

Методология за оценка на критичната инфраструктура на общинско ниво

Материал № 739340, от 30 окт 2011
Свален: 177 пъти
Прегледан: 252 пъти
Предмет: Военна психология, Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 39
Брой думи: 6,557
Брой символи: 42,539

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Методология за оценка на критичната инфраструкт ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала