Големина на текста:
Социология
1.Възникване на социологията като наука. Социално-исторически контекст:
индустриалният прелом и Френската революция. Социологията като
полипарадигмална наука. Критика на възгледа за единна и единствена
социологическа теория. Граници на социологическото познание.
Пръв който използва понятието социология е френският философ позитивист
Огюст Конт /1798 – 1857/ в четвърти том излязъл 1839 година, на неговото шест
томно произведение “Курс по позитивна философия” той използва понятието
социология и затова преобладаващата част от социолозите го приемат за баща
на тази наука върху оформянето на Конт като позитивист и социолог влияят две
явления. На първо място революционните идеи на великата френска буржоазна
революция, променила качествено икономическия, икономическия и социалния
живот в Европа и на второ място идеите на великия френски мислител
просветител Сент Симон в резултат на това влияние Конт създава една
рационална теория, която се основава не на абстрактно логическото мислене, а
на опита, на наблюденията и на експеримента. Конт открито застава на
позициите на позитивизма, свързан с точната оценка на реалността с
положителните резултати от действията с действия с реалната оценка и с
относителното знание, защото само то или една истина могат да търпят
развитие, а абсолютната истина и знание е крайна стъпка. Основана на
Kонтовaта социологията се базира на две схващания – на първо място
концепцията за социалното статика и на второ място концепцията за
социалната динамика. Концепцията за социалната статика разглежда
обществото на определен статичен етап от неговото развитие, структура на
това общество, взаимно отношение между тези елементи, както и между
социалните институции. Концепцията за социално динамичния модел има за
задача да изследва движението, прогреса, растежа на това общество.
Конт е един от първите, които анализират развитието на обществото и
стадиите през които то преминава. Тези етапи той свързва и с етапите през
които преминава и развитието на научното познание и етапите са няколко –
теологичен, метафоричен и позитивен.
През теологичният етап човекът е боравил с фикции /измислици/, които той е
измислил. През него абсолютната истина, която съчинява, поведението и мислите
на хората е божественото слово. Всяко отклонение от него е недопустимо и в
средновековието се е приемало за ерес.
Метафоричният период е крачка напред в развитието на човечеството, но все
още хората си служат с фикции, с абстрактно логически постановки, които
нямат свое потвърждение в практиката. Позитивният свързан с точната
оценка на реалността.
В своите изследвания Конт подрежда по значимост базисните основни науки като
в началото поставя математиката, астрономията, физиката, химията,
биологията и социологията. Не случайно поставя социологията на върха на
йерархията в това подреждане, защото според него социологията обединява
цялостно общество, познание като майка на всички науки. Към родоначалниците
на социологията можем да отнесем и английският учен Херберт Спенсър /1820 –
1905/ – той също е привърженик на позитивизма и противник на негативното.
Според него обществото се разглежда като социален организъм, който се ражда,
еволюира благодарение на взаимодействието между неговите съставни части.
Задачата на социологията според него е да разглежда, изследва начинът на
организацията в обществото. В много случай той приравнява социалният и
биологичният организми разглеждат тяхното съществуване, механичното
функциониране, редуване, като резултат от елементите на който ги изграждат и
затова Спенсър е признат като родоначалник на биологичното направление в
социологията. Привърженик на позитивизма и поставил началото на
съвременната, модерната социология е френския социолог Емил Дюргем. За пръв
път той посочва, че задачата на социологията е да изучава не социалното цяло, а
само особена част от него, която той нарича социални факти. Предметът според
него на социологията са социалните факти които той обособява в морфологични
и духовни.
Дюргем доказва, че социологията трябва да изучава тази част от социалната
действителност, която не е обект на изучаване.
Морфологичните той нарича материална основа на социалната действителност,
защото са свързани с конкретни социални факти, като характеристика на
населените места, плътността на населението по територия, наличието на
съобщителни връзки, интензивността на общуването.
Към духовната социална форма се отнасят всички форми на колективно съзнание
– религия, морал, право, идеология.
В основата на социологията на Дюргем е социалният ред като необходимост от
хомеостазис /равновесие/ на социалната система и въвежда понятието
солидарност /единство/ в основата на равновесието на всяко социално семейство
за да съществува и функционира успешно. В своето движение обществото
преминава през два вида солидарност – механична и органична. Механичната
солидарност се отнася за архаичните общества, когато индивидуализмът,
групата представя своите членове, утвърждава се по пътя на силата /защита на
интересите на отделна група или от група от личности, който налагат своята
воля върху поведението на останалите въпреки тяхната съпротива/. В модерните
общества механичната солидарност се заменя от органична, като основната
причина е задълбочаване на общественото разделение на труда. При него е
личностно независим но вещно зависим, като тази вещна зависимост е свързана с
два момента характеризиращи това разделение:
- обособяване / социализация на отделните производители в конкретна и строго
определена и професионална област.
- произтича от факта, че специализиралият се производител сам не може да
задоволи широкия спектър на своите потребности => обективно се налага да
влезе във връзка с останалите социализирали се друга насока.
Органичната солидарност се свързва със задълбочаването на индивидуализацията
на личностите /откроява се, персонализира се/. Колкото повече се задълбочава
разделението на труда, толкова то се превръща в по-силна социална връзка и
предполага засилването и персонализацията на отделната личност.
Модерните общества – парадокс : – подчертано засилена индивидуализация в
много случаи води до изолация / отчуждение на индивида от обществото /аномия/
За да излезе обществото от този негативен факт , то трябва да мобилизира
всички свои морални ресурси.
Още със своето създаване в социологията започват ад се обособяват различни
школи и направления. Това се дължи на обстоятелството , че нейните
привърженици започват спорове по въпросите на социалната значимост на
науката , нейната цел , предмет , вътрешна структура. Закономерностите на
обществено развитие в социологията са обособени няколко направления
-присологическо
-географско
-икономическо
-техническо
- биологическо / Х. Спенсър
2. Позитивизмът в социалните науки. Дюркейм и доминиращата роля на
социалните фактори при формирането на човешкото поведение (“какво е това
социален факт?”).
Емил Дюркем /1858г. 1917г./ - той е първият професор по социология в света.
Според него социологията трябва да изучава аспектите на обществения живот
които оформят нашите индивидуални действия, например състоянието на
икономиката или влиянието на религията. Смята, че това което крепи
обществото са споделените ценности и обичаи. Неговият анализ на социалната
промяна се основава на разделението на труда. Той твърди, че разделението на
труда постепенно измества религията, като основа за социалната сплотеност. С
нарастващото разделение на труда хората стават все по зависими по между си,
тъй като всеки се нуждае от стоките и услугите произвеждани от други
професии. Според Дюркем процесите на промяна в модерния свят, са толкова
бързи и интензивни, че пораждат състояние на аномия. Разглежда социалната
система като единство от морфологични и духовни факти. Духовните са чувства,
представи, вярвания, които имат обективен характер спрямо индивидите.
Емил Дюркем (Еmile Durkeim) е роден на 15 април 1858 г. в Епинал, Франция. Баща му
е бил равин, както и праотците му, а и той самият е бил готвен за равин, но като
юноша отхвърля традицията и става агностик. Въпреки, че през целия си живот
запазва интереса си към религията, този интерес е академичен, а не теологически.
Неговият интерес към научното знание го отвежда в Германия, където той се
запознава с работите на Вилхем Вунд и с немската школа в правото. При
завръщането си във Франция, Дюркем публикува наблюденията си от своето
пътуване. Тази публикация му помага да получи място във философската катедра в
университета в Бордо. Тук Дюркем предлага първият курс по социология във Франция.
Университетът е подготвял учители и Дюркейм вижда своята главна задача в това
да дава образование в областта на морала. Той се надявал, че бъдещите учители ще
предадат знанията си на учениците и така той ще допринесе за преодоляване на
моралната деградация, която според него обхващала Франция.
Следващите години от живота на Дюркем са изпълнени с лични успехи. През 1893 г.
той публикува на френски докторската си дисертация "Разделението на труда в
обществото", а на латински публикува тезиси за Монтескьо. Основната му работа
по методология "Правилата на социологическия метод" излиза през 1895 г.,
последвана през 1897 г. от "Самоубийството", в която прилага своя метод в
практиката. През 1896 година той става редовен професор в Бордо, а през 1906 г. е
поканен да преподава в Сорбоната като професор по науката за образованието. През
1913 година професурата му е преименувана в професор по науката за образованието

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Увод в социологията - разработени въпроси

Ще помогнат за изпита на студентите, които изучават тази дисциплина....
Изпратен от:

на 2011-10-29
Добавен в:
Лекции
по Социология
Статистика:
292 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Увод в социологията - разработени въпроси

Материал № 738943, от 29 окт 2011
Свален: 292 пъти
Прегледан: 434 пъти
Предмет: Социология
Тип: Лекция
Брой страници: 16
Брой думи: 6,466
Брой символи: 40,213

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Увод в социологията - разработени въпроси"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала