Големина на текста:
В ТЪРСЕНЕ НА „ПРИЗРАКА” – КАРЛОС ЧАКАЛА
Кой е Карлос Чакала? Роден е на 12 Окт. 1949г. в Каракас, Венесуела. Илич
Рамирес Санчес е кръстен на любимия на баща му, Рамирес Навас, революционер –
Владимир Илич Ленин.
От 1966г. Илич учи в Куба, в политическа школа, където се водят курсове и по
съботажна техника. Той се обучава и в специализирана школа в околностите на Хавана,
ръководена от тайните служби на Фидел Кастро – Главно управление на разузнаването
(ГРУ) и от резидента на КГБ - генерал Виктор Семьонов. През втората половина на 1966г.
Илич и двамата му по-малки братя – Владимир и Ленин, се записват да учат в Лондон, а
по-късно Илич се прехвърля в Москва, в университета „Патрис Ломумба”, известен като
университет на дружбата между народите, и е своеобразна школа за бъдещи управници на
страните от Третия свят, свързани със светския лагер. КГБ използва университета за да
набира агенти за третия свят. Доказателства обаче, че Илич е вербуват от КГБ липсват.
Докато учи в Москва, до Илич стигат обещанията за скорошна световна революция
на двадесет години по-възрастния от него Уади Хадад. За Хадад унищожаването на
Израел и раждането на революционна Русия, е стъпка към идеите на Че Гевара. Още при
първата им среща, Илич допада на Хадад, и той го кани във военнотренировъчен лагер за
чужденци в Йордания. „Новопокръстения революционер” е в лагер за терористи, а по-
късно е изпратен в тренировъчен лагер за командоси.
В началото на 1971г. се връща в Лондон. Тук той е под разпореждането на
алжиреца Мохамед Будия, човекът на Хадад в Европа. Задачата на Карлос е да създава
списък на хора, които терористите да отвличат или убиват. Чрез отвличането на богатите
саудитски араби, те осигуряват средства за Националния фронт. Карлос създава и мрежа
от сигурни квартири за хората на Хадат в Лондон.
Групата на Хадат отвлича през февруари 1974г. самолет на „Луфтханза” със172
пътници. Западногерманското правителство е принудено да плати 5млн. марки откуп за
освобождаването на самолета. В края на юли 1973г. Карлос отлита за Бейрут за да се
отчете в щаба на националния фронт. Тук му нареждат да разшири дейността си в Париж
под ръководството на ливанеца Мухарбал.
През лятото на 1974г. с Мухарбал замислят мащабна антиционистска кампания
срещу три френски вестника. Карлос предупреждава вестниците за бомбите преди
натъпканите с експлозиви коли да избухнат пред техните редакции. Една палестинска
организация поема отговорността за ударите и заклеймява трите вестника като
проводници на престъпните машинации на израелските тайни служби.
1
Карлос има нова задача: да отвлече правителствените министри на следващата
конференция на Организзацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), която ще се
проведе във Виена през Декември 1975г. Планът е прост: Карлос ще вкара своя отряд в
сградата, където се провежда конференцията, ще отвлече петролните министри и ще
поиска голям паричен откуп за палестинското съпротивително движение. Няма да
освободят само двама министри – шейх Ямани от Саудитска арабия и Амузегар от Иран.
Нападението е насрочено за 19-20 декември. Част от членовете на терористичната група са
настанени в подходящи апартаменти в покрайнините на Виена, наблюдават щаба на
ОПЕК и претърсват архивите на местните вестници за снимки и статии от предишни
конференции на организацията. След отвличането на министрите групата ще поиска
самолет да ги изведе от Виена. Ще освободят министрите един по един в съответните
страни, но след като тяхното правителство направи пропалестинско изявление. В
противен случай терористите ще убиват съответния министър. Карлос трябва да убие сам
шейх Ямани и Амузегар, тъй като е обичайна практика шефът на групата да поеме
подобно задължение.
На 21 декември сутринта, Карлос заедно с шестима атентатори, тръгват към
набелязаната цел. Групата поема по стълбите към първия етаж. Горе Карлос и неговите
хора отварят саковете, изваждат оръжията и тичат към конферентъната зала. Само двама
цивилни полицаи дежурят на първия етаж. Те виждат как Карлос и неговите хора с
картечници и гранати в ръце нахлуват през металните врати към главното стълбище и
започват да стрелят. Един от инспекторите успява да се обади в полицейския участък,
откъдето за минути изпращат специален отряд, който безуспешно се опитва да нахлуе в
сградата. Карлос вече е изпълнил половината от мисията си – отрядът му контролира
сградата и 62-ма заложници. Той заявява на заложниците, че групата води война с
капиталистическото общество и ще доведе своята война до победа.
В 06:40 ч. сутринта жълт пощенски автобус, чийто прозорци са закрити с пердета,
както иска групата, спира пред задния вход на сградата. Групата разпределя заложниците
в самолета и отделя Амузегар, Ямани и неговия заместник. Под седалките им поставят
експлозив. Самолетът излита в неизвестна посока малко след 09:00ч. в понеделник 22
декември. След няколко часа пристига в Алжир и след дълъг разговор с външния
министър, Карлос освобождава голяма част от неарабските заложници. Карлос отлита за
Либия, където не го посрещат топло. Там разговаря с австрийския посланник в Либия и
освобождава алжирския и либийския министър. Либия и Саудитска Арабия отказват да
осигурят самолет с по-голям радиус. Карлос води преговори в Алжир и срещу 20 млн.
Пуска Ямани и Амузегар.
Случаят във Виена създава мита за Карлос Чакала. След театралното му напускане
на алжирското летище, светът се чуди къде е Карлос, а австрийското правителство подава
молба за екстрадирането му от Алжир. Между двете страни обаче няма споготба за
2
екстрадация. Алжирският президент Бумидиен предоставя на Карлос просторна вила с
прекрасен изглед към столицата и телохранители. Френското разузнаване твърди, че
разходите за престоя на Карлос в Алжир са поети от полковник Кадафи, чиято позиция
поставя Либия в черния списък на страните, подкрепящи тероризма.
На 13 Октомври 1977г. Хадад нарежда четирима атентатори да отвлекат полет на
Луфтханза на път за Сомалия. Взети са осемдесет и шест заложника. След пет дни във
въздуха капитанът е принуден да кацне в Сомалия, а четиримата похитители са убити от
отряд западногермански зелени барети. По това време умира и Хадад в източноберлин-
ска клиника, официално от левкимия, но слуховете са, че е отровен от тайните служби на
Ирак.
Смъртта на Хадад спасява Карлос от силен конкурент пред близкоизточните
държави и му оставя в наследство отлични бойци. Именно тогава се оформя окончателно
неговата Организация на арабската въоръжена борба. За да привлече покровители, които
да финансират актовете на насилие, се нуждае от професионална сила за бомбени
нападения, убийства и отвличания. Нуждае се от широка международна мрежа от
„замразени”агенти, които да активизира при нужда – да наблюдават избрани мишени, да
прехвърлят експлозиви и оръжия през граница и да осигуряват подходящи квартири.
След Виенската операция либийският президент, полковник Кадафи, подкрепя
щедро Карлос и неговата организация. Либийците осигуряват пари, въоръжение и
оборудване за бъдещи операции. Малко обаче от набелязаните атаки се осъществяват и
след известно време отношенията между двамата охладняват - -може би Карлос предлага
високи цени за всяка операция. Триполи не се въодушевява от неговата идея да подготви
атентат срещу президента Рейгън срещу 100 млн. долара и специална подводница, която
да подпомогне групата атентатори да избягат от мястото на операцията.
Новата цел на Карлос и на хората му е да взривят Марсилия. Решават, че ще
използват високоскоростния влак от Марсилия до Париж. На 31 Декември 1983г. влакът е
почти празен, когато в едното купе избухва бомба. Двадесет минути по-късно бомба
избухва и във влакът стрела от Париж. Убити са общо четирима пътника и десетки са
ранени. Карлос поема отговорност за взривовете от името на „Организацията на арабската
въоръжена борба”. Той представя атаките като отмъщение за извършеното преди месец
въздушно нападение от френски самоплети срещу тренировъчен лагер на мюсюлмански
бойци в Ливан. След ден нов трус разтърсва френския културен център в Триполи.
През 1984г. Марк Палмър, заместник помощник-министър за източна Европа и
Съветския Съюз, кани на среща в Държавния департамент във Вашингтон посланиците на
пет от страните от Вършавския договор – България, Чехословакия, Източна Германия,
Унгария и Румъния. Палмър им заявява, че САЩ знаят, че Карлос получава убежища в
техните страни. Поради тази причина никоя страна от източния блок не може да очаква
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

В търсене на "призрака" - Карлос Чакала

Как се ражда "Карлос Чакала", кои са неговите най-големи атентати и каква е неговата ролч на световната политическа сцена.
Изпратен от:
Райна Друмева
на 2008-01-09
Добавен в:
Курсови работи
по Политология
Статистика:
212 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

В търсене на "призрака" - Карлос Чакала

Материал № 73365, от 09 яну 2008
Свален: 212 пъти
Прегледан: 54 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 1,334
Брой символи: 10,872

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "В търсене на "призрака" - Карлос Чакала"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения