Големина на текста:
Създаване на българската държава и първи стъпки по нейното
укрепване до края на VІІІ в
През първите векове на новото летоброене настъпват съществени изменения в древния
свят на Евразия . Римската имрерия върви към своя залев, а варварски племена завладяват
найната западна част. Източната Римска Империя (Византия) устоява на варварските набези и
започва да се трансформиира и адаптира към новите реалности на раждащия се
средновековен свят.
Сред варварите от т.нар. Велико преселение на народите са славяните и прабългарите.
Своята съдба в истоията на югоизточна Европа и в частност на Балканския полуостров,
извоювайки земи от Византия. Двата етноса създават своя държава и постепенно я укрепват.
След войната от 680-681 г, между Аспаруховите българи и ромейте, България е призната. До
края на 8в. Тя затвърждава своето място и роля в региона редом с Византийската империя.
За раното развитие на славяните и древните българи науката използва ограничените
писмени извори, както и данни от археологически, лингвистични и други проучвания.
Сведенията от древногръцки и древноримски автори не са особено сигурни, а едва
известната от ранносредновековните писатели предоставят по-ясни и конкретни сведения за
заселването на славяните и прабългарите в югоизточна Европа, за отношенията им с
Византия и пр. Науката използва съчиненията на Йоан Ефески, Михаил Сирийски, патриарх
Никифор, Теофан Изповедник, Прокопий Кесарийски, Павел Дякон и други. За създаването
на българската държава и нейното развитие до края на 8в, данните в изворите също са
ограничени. Някои известия се съдържат в съчинението на Теофан Изповедник и Патриарх
Никифор. Учените използват също „Именник на българските ханове“, надписите при
Мадарския конник и др.
Ранното развитие на славяни и прабългари, създаването и постепенното укрепване на
Аспарухова България са пробеми, които предизвикват научния интерес още през 15-16 в.
Този интерес намира израз в съчиненията на автори като Мавро Орбити, Йоан Райч, Блазиус
Клайнер и др. Подобни стремежи проявяват и българските възрожденски просветители, но
едва модерната българска историография поставя на науча основа изследванията по
проблема. Първите по-задълбочени проучвания са дело на Марин Дринов и Константин
Иречек. Особено ценни са изледванията на Васил Златарски, които намират обобщен израз в
труда му „История на българската държава през средните векове“. Ценни страници се
съдържат и в творчеството на Петър Мутафчиев. Заложените от тях традиции са продължени
от учни като Иван Дуйчев, Веселин Бешевлиев, Иван Венедиков, Димитър Ангелов, Васил
Гюзелев, Петър Петров, Георги Бакалов, Петър Ангелов и др.
За да се осмисли по-добре проблемър за създаването и първоначалното укрепване на
Дунавска България, то би следвало вниманието да се насочи първо към ранната историческа
съдба на славяни и прабългари. Така може да се очертае системата на тяхното самостоятелно
додържавно развидие до срещата им сна Балканския полуостров. През последата четвърт на
8в. Анализът може да започне със славянския етнос , защото група славянски пле,ема се
заселват на Балканите по-рано от Аспаруховите Българи.
Първите опити да се отговори откъде произхождат славяните се отнасят към 8в.
Средновекотните летописци смятали, че най-древната територия били земите по долното
течение на р. Дунав. Изхождайки от библейския разказ, те смятали, че историята на
славяните започвала с вавилнското стълпотворени, което разделило човечеството на 72 рода.
Съвременната наука е установила, че славяните спадат към индоевропейската езикова и
едническа общност. Те са населявали обширна област, заклюена между Карпатите,
Балтийско море и реките Одер, Днеспър и Днепър. Към началото на І хил. Пр.н.е. Се
оформил общ праславянски език, който имал редица сходства с езика на германците –
непосредствении съседи на славяните.
Сведенията за някои от обитетелите на посочените земи се срещат в „История“ на
Херодот, като споменатите от него неври и будиети, вероятно са били славянски племена.
По – сигурни пислеми известия за славянските датират от І – ІІ век. Римският историк
Таугиб ги назовава с общото име „венеди“ и ги поставя в съседство с германците.
Археологическите проучвания в терирориите славянската прародина предоставят
редица данни за бита на славянските общности още в древни времена и в началото на новото
летоброене. Основен поминък на славяните е земеделието и по точно подсеченно-огневото
земеделие. Отглеждани били редица земеделски култури – просо, лен, пшеница и др. В
славянските гробници за открити и голям брой кости на животни, които сочат за развитие на
скотовъдство. Намерените земеделски сечива, грънчарски изделия и оръжия свидетелстват и
за развитието на редица занаяти, като ковачеството, грънчарството, дърводелството,
тъкачеството и други.
Селищата си славяните строили край реки, езера и блата, най-често в
труднопроходимите.
Социалната структура на славянското общество в общи линии не е отличава от тази на
другите варварски народи, появили се по историческата сцена в прехода от античност към
средновековие. Основната социална единица била родовата община оглавявана от
старейшина. Няколко родови общини образували племето, което се управлявало от племенен
вожд, наречен княз. Властта му била ограничена от общото събрание на племето т.нар.
„вече“, в което влизали всички мъже воини. Този начин на управление прави силно
впечатление на Прокопий Кесарийски, които подчертава, че славяните не се управляват от
един човек, а живеят в демокрация. И затова винаги „общо разгледали полезните и трудни
работи“. В същото време Псевдомаврикий, които има предвид византийското самодържавиеи
строга централизацциия, характеризира управлението на славяните като „анархия“.
Несъмнен авторитет в славянските племена имали съветът на старейшините, който се
правърнал в главен помощник на княза.
Религиозните вярвания на славяните били тясно свързани с начина им на живот. Те
обожествявали природните сили, от които зависело благополучието им. Върховен бог бил
творецът на мълнията – бог Перун. Редом с него особено почитани били богът на подземния
свят – Волос, богът на плодородието Дагбог, богът на огъня и занаятите Сварог, богинята на
красотата, брака и любовта Лада.
Славяните вярвали също така в съществуването на свръхестествени същества,
надарени с човешки образ, които можели да влият върху плодородието и съдбата на хората.
Това били т.нар вили, самодиви и русалки, обитаващи реки и непроходими гори. За да
омилостивят боговете и осигурят за себе си здраве и успех във войните, славяните
извършвали жертвоприношения. В своите светилища поставярли каменни и дървени
идоли. Бил разпространен и фетишизмът – преклонението и вярата в чудодейната сила на
свещените дървета, камъни и предмети.
От най-древни времена сред славяните съществувал и култ към мъртвите. Основен
погребален ритуал бил трупоизгарянето. Заедно с трупа на мъртвия оставяли и съдове с
храна и различни предмети, за да му служат в отвъдния свят. Погребенията се продружавали
с особени ритуали. Един от тях бил т.нар. итризиа – своебразно военно състезание. Над гроба
на умрелия било устройвано и угощение.
В резултат на Великото преселение на народите натискт от страна на хуните и другите
племена, както и поради демографското нарастване на славянската общност, част от
славяните започнали да напускат своите първоначални терирории. Оформили се три
именни групи славяни – западна, наречена „венеди“, източна - „анти“ и ужна, позната
по името славини, за които споменава летописеца Йордан.
До края на Vв. Южните славяни заемали териториите северно от р. Дунав. Бил
осъществен непосредствен досег с римо-византийската цивилизация, която оказала
значително влияние върху тяхното развитие.
В началото на VІІв. те започнали периодични нападание върху територията на
Византийската империя. Опасността от новия противник заставила император Анастасий
да изгради внушителна стена за защита на столицата Константинопол. Стената се простирала
между крепостта Деркос на Черно море и Силимврия на Мраморно море. Общата и дължина
достигала 70км. Първоначалната цел на славянските нападения била ограбване богатствата
на империята. Набезите били придружавани с масови разрушения и отвличане на огромно
число пленници. Тъй като робството не било присъщо за обществения живот на славяните,
значителната част от тези пленици впоследствие били освобождавани срещу паричен откуп,
а имало и случаи, когато били избивани. Славянските нашествия се засилили особено по
времето на управлението на император Юстиниан І. По примера на своя предшественик той
предприел огромна стройтелна дейност по границите на империята. Същевременно
византийците се опитали да привлекат на служба във войската и славяни, с което се надявали
да спрат честите нападения. Силно средство за защита била византийската дипломация. През
540г. тя успяла да предизвика междуособна война, между анти и слаини, която дала
временен отхих на империята. През 549 и 550 г. последвали нови нападения. Особено
голямо било последното, когато славяните, разделени на три отряда, достигнали гр. Солун,
след което презимували в земите на империята.
През последните десетилетия на VІ в. славяните започнали да усядат трайно в
земите южно от р. Дунав. По онова време се образувал Аварският хаганат в пределите на
днешна Унгария. Аварският хаганат подчинил част от славяните и се опитал да
разпростре властта си и над дакийските славяни, но походът им срещу тях завършил
безславно.
Аваро-славянския конфликт не дал очаквание отхих за империята. В края на VІ в.
напествията на южните славяни били подновени. Някои от тях били извършвани съвременно
с аварите. През 584г. Славяните обсадили Солун. Пред града те разположили голямо
количество стенобойна техника, с която започнали обстрел на крепостната стена. За да
сапазят съоръженията си от „гръцкия огън“, им покрили подвижните бойни кули с мокри
кани. Стените на града обаче се оказали здрави и славяните се оттеглили. Неуспехът се ги
отчаял и през следващите няколко десетилетия те предприели още 4 обсади на Солун, които
сам по чудо не завършвали с презвемането му. Единственият по-сериозен опит за съпротива
срещу новите заселници бил предприет от император Константин ІІ, които през 658г.
Подчинил славянските племена по Беломорието и преселил част от тях в Мала Азия.
Независимо от това станало ясно, че славяните не мгоад да бъдат изтласкани от новите си
завоевания.
В продължение близо на един век славяните заели почти целия Балкански полуостров.
Една част от тях, принадлежащи към т.нар. Българска група, се заселили в областите Мизия,
Тракия и Македония, други – в Северна и Средна Гърция. Някои славянски племена
достигнали чак до Пелопонеския полуостров и о. Крит. В северозападната част на
полуострова се установила сърбо-хърватската славянаска племенна група.
Различията между двете групи славяни били незначителни, предимно езикови- някои
звукове се произнасяли различно. В земите северно от Хемус живеели т.нар. Седем
славянски племена, а източно от тях – племето севери. В Средна и Южна Македония
обитавали племаната сагудати, берзити, драгувити и др. В западните Родопи живеели
смонялите, а в Пелопонескив п-в – езерците и милингите, в в Епир – ваюнгитите.
Заселването на славяните на Балканския п-в предизвикало демографски промени. В резултат
на нашествията завареното местно население значително намаляло и постепенно било
асимилирано от новите заселници.
В хода на славянските нашествия част от паметниците на римовизантийската
цивилизация по балканските земи била разрушена. Сринати били крепостни стени и църкви,
редица селища опустели. Все пак, макари трудно, новите заселници намерили начин за
съвместен живот с оцелялото местно население. Благодарение на контактите си с него
славяните усвоили някои от постиженията на античната култура.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Създаване на българската държава и първи стъпки по нейното укрепване до края на VІІІ в

Създаване на Българската държава и първи стъпки по нейното укрепване до края на 8ми век. Готова тема за кандидатстуденти и курсисти в СУ.
Изпратен от:
jmela
на 2008-01-09
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
183 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Обединението на Италия и германия
добавена от ivet_20028323 04.03.2019
0
12
Реферат на тема Европейската интеграция-минало и предизвикателства. Спешноо!!!
добавена от anna_356 11.06.2017
0
5
По история!! Благодаря ви предвазително!!
добавена от angel_556 29.11.2016
0
5
Моля за помощщщ!Благодаря предварително!
добавена от zeli_1956 23.01.2019
2
10
историята за живота и творчеството на омир
добавена от nayme_ali 17.10.2015
1
4
Подобни материали
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
269
·
15
·
3,439
·
374

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
839
·
8
·
1,403
·
1,855

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Българска историография

15 апр 2009
·
554
·
26
·
6,983
·
629

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат процес, осъществяван по волята на Бога...
 

Делото на Кирил и Методий

16 юли 2007
·
546
·
7
·
1,264
·
550
·
4

На 11 май Българската православна църква празнува деня на светите братя Кирил и Методий и тържествено чества паметта на тяхното равноапастолско и просветителско дело.
 

Моята представа за Васил Левски

01 дек 2007
·
309
·
5
·
1,109
·
387
·
1

Наречен от църквата дякон Игнатий, от своите съратници револзюционери Левски, а от народа Апостола на свободата, години наред кръстосва земите ни и подготвя народа за всеобщо въстание срещу петвековното османско владичество като създава тайни...
 
Онлайн тестове по История
Тест по История и цивилизация за 7-ми клас върху Древен Рим
междинен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за ученици от 7-ми клас. Темата е Древен Рим и е подходяща за междинна проверка на знанията. Съдържа 20 въпроса, всеки един от тях има само по един верен отговор.
(Труден)
20
9
1
3 мин
25.07.2018
Тест по История за 7-ми клас. Траки и елини
изпитен тест по История за Ученици от 7 клас
В теста е засегнат сегмент от материала за 7-ми клас, който отразява тракийската история и култура, въпроси от историята на македонската държава и елинизма. Тестът се състои от 19 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
19
66
1
1 мин
23.11.2016
» виж всички онлайн тестове по история

Създаване на българската държава и първи стъпки по нейното укрепване до края на VІІІ в

Материал № 73363, от 09 яну 2008
Свален: 183 пъти
Прегледан: 166 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 13
Брой думи: 4,842
Брой символи: 41,208

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Създаване на българската държава и първи стъпки ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
52

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
124 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения