ШУ „Епископ Константин Преславски”
Колеж-Добрич
Реферат
Реферат
На тема:
На тема:
Сеитбообращение. Причини за
Сеитбообращение. Причини за
редуването на културите. Видове
редуването на културите. Видове
сеитбообращение.
сеитбообращение.
Изготвил: Галина Петрова Стоянова
студент I курс Агроекология и растителна защита; фак.н.105016
” Колеж – Добрич”
В практиката и от много научни опити е установено, че когато една култура се
отглежда продължително време на една и съща площ, с всяка изминала година
добивите постепенно намаляват. Ако културата заема различни площи, добивите са
по-високи и по - устойчиви.
Сеитбообращението е научнообосновано, последователно, ежегодно или
периодично редуване на селскостопанските култури върху определена площ.
Различават се два начина на редуване на селскостопанските култури : редуване по
време и редуване по време и място.
При редуването по време всяка година (периодично) върху цялата площ се
отглежда само една култура и последователно за няколко години се изреждат
всички култури, включени в сеитбообращението. Например през първата година се
отглежда фасул, през втората – пшеница, през третата – царевица, през четвъртата –
ечемик.
При редуването по време и място всяка година се отглеждат всички култури,
включени в сеитбообращението. За тази цел площта се разделя на полета (участъци,
масиви), които имат приблизително еднаква големина. Те се наричат полета на
сеитбообращението. Всяка година (периодично) културите, включени в
сеитбообращението, сменят последователно местата си в отделните полета.
Например :
Полета
на
Сеитбоо
бра-
щениет
о
Редуване на културите по години
2007 2008 2009 2010
1-во грах пшеницацаревицаечемик
2-ропшеницацаревицаечемикграх
3-тоцаревицаечемикграхпшеница
4-тоечемикграх пшеницацаревица
По този начин за няколко години всички култури последователно се отглеждат
върху полетата от цялата площ. След това разместването на културите се повтаря в
същия ред.
Периодът, през който всички култури преминават през всички полета, се
нарича ротация на сеитбообращението.
Както се вижда, при разместването на културите по години и полета на
сеитбообращението се спазва определена последователност – след граха се засява
пшеница, след пшеницата – царевица и след царевицата – ечемик. Тази
последователност е задължителна за всички полета. Тя определя характера на
сеитбообращението и е основа на цялата агротехника. В зависимост от
сеитбообращението се определят системата за обработка на почвата, система на
торене, борбата с плевелите, болестите и неприятелите и пр.
Броят на полетата в едно сеитбообращение може да бъде от 2 до 12 и повече.
Най-често се прилагат сеитбообращения с 4 -7 полета. В зависимост от броя на
полетата сеитбообращенията биват двуполни, триполни, четириполни и т.н.
При едногодишните култури една ротация продължава толкова колкото е броят
на полетата.
Ако в сеитбообръщението са включени (люцерна, детелина и др.), ротацията
им може да протече по два начина:
1. Многогодишните култури да заемат толкова полета , колкото години е
продължителността на тяхното отглеждане. Например:
1-во поле – пшеница
2-ро поле – люцерна първа година
3-то поле – люцерна втора година
4-то поле – люцерна трета година
5-то поле – царевица
2. Многогодишната култура да се отглежда върху едно поле, с което се
изключва от ротацията. В този случай броят на полетата не съответства на годините
на ротация и е възприето да се казва, че многогодишната култура е засята в клин. По
този начин се разграничават две ротации – една краткотрайна, която обхваща само
редуването само на едногодишните култури, и една по-продължителна, която
обхваща и многогодишната култура. Например:
1-во поле – люцерна, 4-5 годишно ползване
2-ро поле – царевица
3-то поле – пшеница
4-то поле – царевица
5-то поле – ечемик
Понякога се налага върху едно поле да се отглеждат по няколко култури. Тези
полета се наричат сборни. В сборните полета могат да се отглеждат култури, които
имат близки изисквания към почвеното плодородие, обработката на почвата,
начина на отглеждане и пр. Например: зърнени хлебни култури – пшеница и ръж;
късни окопни култури – слънчоглед, царевица, цвекло; едногодишни бобови
култури – фасул, соя, грах и др. Когато се налага образуването на сборно поле в
него се включват преди всичко култури от една и съща група или ако това е
невъзможно - с култури от сродна група.
От много научни опити се установява, че при продължително отглеждане на
дадена култура на едно място (монокултура) в почвата настъпва т. нар.
„уморяване”, което се обяснява с намножаването на паразитни микроорганизми,
едностранчиво извличане на хранителните вещества, увеличаването на
количеството на плевелите, болестите, неприятелите и др.