Големина на текста:
7.Тема-Рамка на вътрешния одит- дефиниция,стандарти
Определението на понятието “вътрешен одит” има два аспекта – като
дейност с определен обхват и технология на осъществяване и като
институция с конкретни цели, задачи, функции и организационна
структура.В Стандартите на Института на вътрешните одитори
вътрешният одит се определя като “независима и обективна дейност
за предоставяне на увереност и консултации, предназначена да
допринася за добавянето на стойност и подобряване дейността на
организацията.Вътрешният одит помага на организацията да
постигне целите си чрез прилагането на систематичен
и дисциплиниран подход за подобряване ефективността на
процесите на управление на риска, контрола и управлението”.
В Речник на термините към Стандартите52 вътрешният
одит се определя като “отдел, звено, консултантски екип или други
специалисти, които предоставят независими, обективни услуги за
даване на увереност на ръководството и консултантски услуги,
предназначени да добавят стойност и да подобряват оперативната
дейност на организацията”.
_ в първото той се определя като дейност, която се характеризира със
своята независимост и обективност, добавя стройност и подпомага
дейността на организацията при постигане на целите й чрез прилагане
на систематичен и дисциплиниран подход.
_ във второто като институция, организирана в “звено,
консултантски екип или други специалисти”.
Тези характеристики най-общо са следните:
_ Независимост, разбирана като липса на обстоятелства, които да
заплашват обективността или нейната външна проява.
_ Обективност, възприемана като безпристрастно отношение, което
позволява на вътрешните одитори да изпълняват ангажиментите си
така, че те искрено да вярват в резултатите от своята работа, както и в
това, че не са допуснали съществени компромиси с нейното качество.
_ Предоставяне на увереност, разглеждана като обективен преглед на
доказателства с цел даване на независима оценка на процесите по
управление на риска, контрола и управлението в организацията.
_ Консултации, разглеждани като дейност за предоставяне на съвети,
мнения, улесняване на работата, обучение на клиенти, договорени с
тях и без вътрешните одитори да поемат управленска отговорност за
това.
_ Добавяне на стойност, разбирана като увеличаване на стойността
на организацията чрез подобряване на възможностите за постигане на
целите, идентифициране на оперативните подобрения и/или
намаляване на потенциалните рискове, осигурено посредством
предоставянето на увереност или консултации.
_ Систематизиран и дисциплиниран подход, означаващ, че при
изпълнението на дейностите по вътрешен одит вътрешните одитори
прилагат последователно унифицирани и утвърдени стандарти и
методология при оценка на процесите по управление на риска,
контрола и управлението в организациите.
_ Управление на риска, възприемано като процес на идентифициране,
оценяване, анализиране и контролиране на потенциални събития
и/или ситуации, предназначен да даде разумно ниво на увереност, че
целите на организацията ще бъдат постигнати.
_ Контрол, определен като всяко действие на ръководството, насочено
към управление на риска и увеличаване на вероятността за постигане
на целите.
_ Управление, възприемане като комбинация от процеси и структури,
въведени от ръководството с цел информиране, ръководене, отчитане
и наблюдение на дейностите на организациите спрямо постигане на
целите им.
Необходимостта от разработването на Международни стандарти за
професионални практики по вътрешен одит се обуславя от следните
фактори:
_ необходимостта от уеднаквяване на одитните процедури в отделните
страни;
_ преодоляване на различията в подхода и практиката на вътрешния
одит;
_ подобряване на качеството на одитната дейност в световен мащаб;
_ усъвършенстване на националните системи за вътрешен одит.
Стандартите по същество са също така и критериите, по които се
извършва измерване и оценяване на дейността на вътрешния одит.
Тяхното предназначение е да представят практиката по вътрешен одит
такава, каквато трябва да бъде. Стандартите обслужват професията по
вътрешен одит в тези организации, в които са изградени звена за
вътрешен одит.
Целта на стандартите може да се разглежда в следните насоки:
_ да определят критериите, по които да се измерва и оценява
дейността на вътрешния одит;
_ да представят практиката по вътрешен одит такава, каквато трябва
да бъде;
_ да очертават основните принципи на вътрешния одит;
_ да осигурят определена рамка за извършване и насърчаване на такъв
кръг от дейности по вътрешен одит, които да добавят стойност за
организацията;
_ да създадат основа за оценяване на дейността на вътрешния одит;
_ да насърчават усъвършенстването на процесите и на дейностите в
организацията.
Според предназначението на стандартите те се разделят на три вида:
_ присъщи за дейността стандарти;
_ стандарти за изпълнение на работата;
_ уточняващи стандарти.
Характерно за отделните групи е, че съдържащите се в тях стандарти
имат конкретно предназначение, обхват и цели. Могат да се прилагат
самостоятелно или взаимно се допълват.
Присъщите за дейността стандарти съдържат
характеристиките,които трябва да притежават организациите и лицата,
осъществяващи вътрешен одит. Прилагат се при всички одитни
услуги. Към тях се отнасят стандартите с номера 1000, 1100, 1200 и
1300.
Стандартите за изпълнение на работата се отнасят за естеството
на вътрешния одит и определят неговата съдържателна страна. Те
съдържат критериите, на базата на които може да се извърши оценка
на качеството на предоставяните услуги. Прилагат се при всички
одитни услуги. Към тях се отнасят стандартите с номера 2000, 2100,
2200, 2300, 2400, 2500 и 2600.
Уточняващите стандарти се характеризират с това, че се ползват в
услуга на останалите две групи стандарти. По същество те ги
разширяват и детайлизират. Това става чрез даването на указания,
които могат да се прилагат при изпълнението на конкретни видове
ангажименти. Могат да се ползват при извършването на одитни услуги
в рамките на специфични условия за даден отрасъл, регион, обект и
специфични видове ангажименти. Както беше посочено, отделните
групи стандарти имат специфичен обхват, свързан и произтичащ от
целите и предназначението им.
Тема 6.Същност на НФО и свързаните с одита услуги.
Одиторският контрол е независима контролна дейност,възникнала в
резултат на появата на определени интереси на
акционери.Определящото при него е независимост на проверката и
изразяване на мнение по представена счетоводна
информация.Въпреки че понякога се приема като финансова
ревизия,тези 2 понятия не се покриват.Ревизионният контрол е много
по-широк от одиторския.Той е специфична контролна
дейност,осъществявана от външни контролни органи,притежаващи
висока квалификация и конкретна специализация,насочена към оценка
финансовото състояние на обектите,правилността на водене на
отчетността и достоверността на отчетите и балансите,които са
съставени в края на отчетния период.
НФО се осъществява от дипломирани-експерт счетоводители.Правата
и задълженията на тези органи за уредени в Закон за НФО.Те не се
намират в трудово-правни отношения с обектите,които
проверяват.Този контрол има препоръчителен характер.Неговите
органи констатират,формират мнение и дават препоръки на
ръководствата на обектите и собствениците на капитал.Те не носят
отговорност за дейността,която проверяват,но носят отговорност за
резултатите от своята дейност.
1. Ключови концепции при одита
1. Одитът като форма на финансов контрол
??Основни термини, понятия и определения
Понятията одит /audit/, респективно одитор /auditor/, трайно
навлязоха в нашата практика. В широк смисъл на думата понятието
одит следва да се разглежда като специфична форма на проявлението
на контролната функция, под формата на финансов контрол, в
управлението на обществения и частния секторна икономиката.
Комитета по одиторска практика /APC/ на САЩ определя одита като
независим преглед от специално назначен одитор на финансовите
отчети на предприятията и изказване на мнение за тяхната
законност и правилност
съобразно установените правила и закони.”Като практическа дейност
одитът се осъществява от компетентни в счетоводството, финансовия
контрол и финансовото право лица, наречени одитори
??Съдържателни характеристики на одита
??Първо – информацията в контролираните обекти трябва да се
поддава на количествена оценка по установени критерии
??Второ – характеристика на проверяваната система
??Трето – одитът се основава на събиране и оценка на
доказателства
??Четвърто – одитът следва да се осъществява от компетентно и
независимо лице
??Пето – постигане на публичност за резултатите от одита чрез
тяхното съобщаване
2. Определенията “вярно и честно” и проблемът “независимост и
обективност” при одита
По смисъла на Закона за счетоводството вярно и честно означава
обективно и непреднамерено да се представят сделки и събития в
счетоводните отчети.
Понятието “независимост”, отнесено към одита определя, че
одиторите могат да са независими, когато могат да осъществяват
своята работа свободно и обективно. Независимостта позволява на
одиторита да правят безпристрастни и непредубедени преценки,
които са съществени за правилното изпълнение на ангажиментите.
От своя страна “обектиовността” може да се определи като
възможност одиторите да имат непредубедено и безпристрастно
отношение и да избягват конфликт на интереси. Това непредубедено
и безпристрастно отношение към оценяваните дейности е пряко
свързано с обективността, като качество на одиторите.
2. Характеристика на одита като процес - етапи на одитния
процес
Одитният процес на практика включва следните етапи:
??Планиране на одита;
??Извършване на одита;
??Докладване на резултатите.
Планирането на одита е начален етап, от който зависи по-нататъшното
му ефективно изпълнение. Правилното планиране дава възможност да
се съберат в процеса на изпълнение на одита достатъчно, разумно и
компетентно доказателство, което до удовлетвори постигането на
неговите цели и да се избегне недоразумението с ръководството на
одитирания обект. Самият процес на изпълнение на одита включва
използването на различни подходи, средства и методи за събиране и
оценка на доказателствата, че са постигнати целите на одита.
Докладването е израз на оповестяване на резултатите от одита. При
правилното му ровеждане потребителите на информацията от
одитния доклад ще бъдат в достатъчна степен сигурни, че тя е
достоверна и може да удовлетвори техните цели.
4. Видове одит
??Финансов одит. Този одит има за цел да установи законността и
редовността на финансово управление и на счетоводството на
одитираните обекти. Този одит включва две основни направление – за
законосъобразност (правилност) и за съответствие
??Одит на изпълнението. Този одит се занимава с изследване на
икономичността, ефикасността и ефективността от дейността на
одитирания обект, т.е. оценка на ефективността от решенията на
ръководството на система-та,
??Външен одит. Това е одит, при който проверките се осъществяват
от независимо лице – одитор или одитна институция. Чрез този одит
се гарантира, че отчетността в обектите е точна и не съдържа
значителни /съществени/ грешки
??Вътрешен одит. Вътрешните одитори се явяват служители в
одитираната организация и тяхната работа се утвърждава от
ръководството на самата организация. В този смисъл, вътрешният
одит губи качеството си на относителна независимост. Вътрешният
одит е част
от системата на вътрешния контрол в организациите.
Тема№ 3
Същественост и одитен риск
1. Същественост /важност/При оценката на съществеността
одиторът трябва да получи сигурност, че финансовите отчети, които
се проверяват, не са съществено неправилни и са
достатъчно пълни за онези, които използват информацията от тях.
Одиторът трябва да реши какво е максималното поносимо количество
на неверни твърдения и данни, което е поносимо. Това количество
може да се нарече праг на същественост /важност/. При равни
други условия, колкото е по-нисък прагът на същественост, толкова
по-високо ниво на одитен риск трябва да предвиди одиторът При
оценката на съществеността трябва да се избере подходяща база.
2. Оценка на одитния риск
??Същност на одитния риск- Одитният риск е рискът, че
одиторът ще достигне до погрешно заключение по отношение на
финансовите отчети, които се проверяват, т.е. че
той няма да може да изрази своите резерви по тях, ако те са
фактически грешни. С други думи одитният риск е рискът, че
одиторът може да направи неправилен извод в резултат на
осъществени от него одитни процедури, т.е. по неправилни финансови
отчети да даде положително становище и обратно
??Компоненти на одитния риск
??Присъщ риск – това е рискът от съществена нередовност или
неверни твърдения и данни в отчетите на обекта над допустимия
размер
??Контролен риск – това е рискът, че вътрешният контрол в обекта
няма да открие и предотврати съществена нередовност или неверни
твърдения и данни в отчетите
??Риск на откриване /разкриване/ - този риск изразява приемливата
от одитора вероятност, че въпреки прилаганите одиторски процедури
и събрани доказателства могат да останат неразкрити грешки в
отчетите, превишаващи допустимия размер.
3. Модел на одитния риск
??Първият начин е свързан с оценката дали одитния план е приемлив
(разумен) или не. Тук се определя нивото на одитния риск по следната
зависимост (модел) на риска:
AR = IR x CR x DR
Където: AR – одитен риск
IR – присъщ риск
CR – контролен риск
DR – риск на откриване
Ако одиторът достигне до заключението, че подходящият одитен риск
не е по-малък от получените по модела, то може да се приеме, че
одитния план е приемлив (разумен).
??Вторият начин е свързан с оценката на разкриващият риск и
подходящото количество доказателства при одита
AR
DR =
IR x CR
Където: DR – риск на откриване
AR – одитен риск
IR – присъщ риск
CR – контролен риск
Пример:
Одиторът прави първоначална оценка на присъщия риск и го определя
като нисък. Поради това той му дава стойност 20%. На основата на
преценката и резултатите от тестването на системата за вътрешен
контрол той преценява, че тя действа достатъчно ефективно и без
изключения. Одиторът оценява системата като средна и дава стойност
на контролния риск – 40%. Съгласно политиката на неговата одитна
институция, той приема максимално ниво на одитен риск – 1%. По
този начин одиторът може да изчисли сигурността /или нивото на
доверие/, изискващо съществени проверки, по следния начин:
AR = 1% или 0,01; IR = 20% или 0,20; CR = 40% или 0,40
DR = 0,01/(0,20 х 0,40) = 0,125
Тъй като сигурността е обратното на риска на откриване, то
изискването за ниво на сигурност от съществени проверки е:
1,0 – 0,125 = 0,875 или 87,5%
С други думи нивото на същественост при одита на този
обект е 87,5%
Тема № 4 Одитни доказателства и одитен подход
1. Одитни доказателства – същност и характеристика-
Одитното доказателство представлява информация, която е
достатъчна и подходяща за постигане на целите на одита, т.е. тя е
обективна в качествено отношение така, че да внуши доверие и
надеждност. Достатъчността е понятие, което отразява
количеството на получените одитни доказателства. Последните трябва
да бъдат достатъчни, за да се вземе разумно одиторско заключение.
Подходящо (уместно) е понятие, което отразява качеството или
сигурността
на доказателството и неговата уместност към отделна одитна задача.
Във връзка с определяне на надеждността на доказателствата следва
да се имат предвид
следните твърдения:
??Външните доказателства са по-надеждни от вътрешните.
??Вътрешните доказателства са по-надеждни, ако нивото на
вътрешния контрол е задоволително.
??Доказателство, получено от самия одитор, е по-надеждно,
отколкото такова, получено от организацията
??Доказателства под формата на документи и писмени материали
са по-надеждни, отколкото устни такива.
??Оригиналните документи са по-надеждни, отколкото
фотоснимки, преписи, факсове и други подобни.
Разумно е понятие, което означава, че разходът по събиране на
информацията за одитните доказателства в съизмерим с резултата,
който одиторът иска да постигне.
От гледна точка на съдържанието, което те притежават и
предназначението, за което се използват одитните доказателства се
подразделят на:
??Съществено доказателство
??Доказателство за съответствие – биват:
??Негативно доказателство
??Позитивно доказателство
??Вътрешно доказателство
??Външни доказателства
??Аналитично доказателство
??Свидетелско доказателство
??Документално доказателство
??Физическо доказателство
2. Процедури и техники за получаване на одитни доказателства
ВИДОВЕ ПРОЦЕДУРИ
1. Тестване на контроли
2. Съществено тестване
3. Тестване за съответствие (в детайли)
4. Аналитични процедури
Най често проучваните от одитната теория и използвани в одитната
практика техники за
получаване на доказателства могат да бъдат анализирани в следните
категории:
??физическо проучване;
??повторно изпълнение на счетоводни практики (операции);
??наблюдение;
??запитване и потвърждаване;
??аналитични процедури.
Физическото проучване обслужва най-пряко съществените цели на
одита и служи за получаване на съществени доказателства. То може да
бъде извършено чрез инспекция, проверка на място или физически
контрол на записи, документи и материални активи.
Повторното изпълнение на счетоводните практики (операции) също
допринася за получаване на доказателства за постигане на
съществените цели при одита.
Наблюдението представлява преглеждане на действия и/или
процедури, изпълнявани от други лица, с цел определяне на начина на
тяхното изпълнение.
Запитването и потвърждаването следва да се разглеждат като две
страни на една и съща техника. Запитването означава изискване на
сведения (писмени или устни) от трети страни или независими
институции. Потвърждаването е отговор на запитването, който приема
или отхвърля дадено предположение.
Аналитичните процедури са основни одитни техники, които
одиторът използва за определяне на последователността на връзките
между финансовата и не финансовата информация, за да формира
заключения за възможността за неверни твърдения в одитирания обект
3. Одитен подход – същност и видове
Одитният подход е комбинация от различни видове одитни проверки
/тестове/, които се използват за получаване на одитни доказателства,
необходими за постигане на целите на одита.
Системно базиран подход /СБП/ - . Подходът, при който одиторът се
опира на системата за вътрешен контрол.
Подход на директни съществени проверки /ДСП/
Когато се прецени, че няма специално изискване, или системите за
контрол в обекта са ненадеждни, целите на одита могат да бъдат
постигнати без да се разчита на тези системи и по този начин да се
избегне проверяването на вътрешния контрол.
Тема № 8 Процедури при анализа на одита
Аналитичните процедури включват:
??Сравняване на данни от предходния с текущия период;
??Сравняване на данни от прогнози и планове с фактически данни;
??Сравняване с резултатите, постигнати от други обекти със сродна
дейност;
??Сравняване на счетоводни данни с първична оперативна
информация.
Основните видове процедури за анализ се характеризират със
следното:
??Процедури за анализ при планиране на одита
??Процедури за анализ при проверките за същественост
??Процедури за анализ в последната фаза на одита
ВИДОВЕ ПРОЦЕДУРИ ЗА АНАЛИЗ
1. Анализ на тенденции. Анализът на тенденции включва:
??Графични методи;
??Съпоставка на периоди;
??Метод на претеглени средни стойности;
??Подвижни средни стойности;
??Статистически анализ на времева последователност;
??Регресивен анализ.
2. Анализ на съотношения. Обхваща сравняване на ревалентни
взаимовръзки във финансовите отчети. Включва следните най-често
използвани метода:
??Индексация на обща основа – сравняване на елементите на
приходите и разходите с общата стойност на приходите или
елементите от баланса с общата стойност на активите;
??Анализ на финансови коефициенти /съотношения/ - обхваща
сравняване на салдата във финансовите отчети, за да се разбере
връзката между тях и да се открият промени в тези връзки за
определен период от време.
3. Прогнозиращ анализ. Представлява процедура, която използва
изчисления или поредица от изчисления, които водят до предвиждане
на стойностите по финансовите отчети, въз основа на възможни
взаимовръзки между съответните финансови и/или други данни за
дейността

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Рамка на вътрешния одит- дефиниция, стандарти

Съобразно установените правила и закони. ”като практическа дейност одитът се осъществява от компетентни в счетоводството, финансовия контрол и финансовото право лица, наречени одитори...
Изпратен от:
sfk-iana-
на 2011-10-16
Добавен в:
Пищови
по Одитинг
Статистика:
31 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Пищови по Одитинг рядко сваляни с 4 страници от преди повече от година Други от Студенти
 
 
Онлайн тестове по Одитинг
Тест по одитинг
изходен тест по Одитинг за Студенти от 2 курс
Тест по одитинг. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
19
26
1
3 мин
18.07.2013
Банков одит
изпитен тест по Одитинг за Студенти от 5 курс
Тестът съдържа 22 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
22
6
1
8 мин
28.05.2015
» виж всички онлайн тестове по одитинг

Рамка на вътрешния одит- дефиниция, стандарти

Материал № 731431, от 16 окт 2011
Свален: 31 пъти
Прегледан: 56 пъти
Предмет: Одитинг
Тип: Пищов
Брой страници: 4
Брой думи: 2,573
Брой символи: 16,649

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Рамка на вътрешния одит- дефиниция, стандарти"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала