Големина на текста:
ОБЩО ВЪВЕДЕНИЕ
Клиничната психология е млада научна област и е буквално между дисциплина и наука,
тъй като при нея в неразривно единство се преплитат проблеми от психологично и медицинско
естество. За да стане възможно възникването на тази наука е било необходимо всяка една от
двете базови области да достигнат определено ниво в развитието си. По-важните постижения в
развитието на тези две науки, които правят възможно възникването на Клиничната психология,
са:
1.от историята на психологията знаем, че нейното развитие като наука отразява
различни възгледи по прастария спор относно първичността на материата и съзнанието.
Още през VI – IV в. пр. Хр. не малко учени са на мнение, че мозъкът е „седалището на
душата” (Алкмеон от Кротон) или „съсредоточение на психологичната дейност”
(Питагор), Хипократ и Гален мислят, че психологичните заболявания са резултат от
нарушената работа на мозъка. През VI – IV в. пр. Хр. Платон и Аристотел поддържат
тезата, че душата може да съществува извън всякаква връзка с тялото поради божествения
си произход, затова тя не може да бъде напълно опозната, тъй като лежи извън пределите
на човешките възможности. В „За душата” на Аристотел той пише, че всичко, което расте
и се развива, има душа и душата включва три части: 1) растителна душа – на растенията;
от нея зависят хранителните и размножителните функции; 2) животинска/ чувстваща душа
– контролира болката, осезанието и удоволствието; животните притежават и двете души;
3) разумна душа – присъща е само на човека, който единствено притежава и трите
разновидности. Аристотел и Платон имат толкова голямо влияние, че то се явява спирачка
за развитието на психологията и медицината чак до Възраждането. Отличаването на
телесното/ соматичното и душевното/ психологичното едно от друго е първото научно
постижение да се положат основите на Клиничната психология. През епохата на
Възраждането бързото развитие на технологиите, науката и изкуството на практика
довеждат до възникването на нови направления в разбирането за душата и за тялото.
Първа е идеята за „Мисленето е свойство на материата” ( Лок Икабаник). По същото
време Херберт Спенсър твърди, че психологичните явления не трябва да се изучават
откъснато от околния свят, а Томас Хекслий споделя мнението си, че основите на
психологията трябва да се търсят във физиологията на нервната система. Така постепенно
от старата психо-физична проблема за „вестилището” на душата, възниква психо-
морфологичната тема за локализацията на психичните функции;
2.Основоположник на теорията за локализацията на психологичните функции в
мозика е Велис ( средата на XVII в.), който създава предпоставките за бъдещото развитие
на Клиничната психология с развитието на психологията и медицината. Вторият етап има
трайно и продължително развитие. Той е в ренологията на Гал, който прави паралел
между стоежа на черепа и особеностите не човешката психика. Вторият етап включва
различните психо-морфологични направления и еквипотенциализма на Лерих. За първи
път се появява понятието медицинска психология, което предшества клиничната. Това
става в средата на XIX в., когато Лотц написва книгата със заглавие „Медицинска
психология” и малко след това Токе пише своята „Психологична медицина”. На практика
в този етап не става дума за медицинска психология, тъй като тези книги са едно
хронологично изложение на историята на психиатрията;
1
3. Важно значение за развитието на Клиничната психология има и учението за
хипнозата. Тя възниква първоначално като направление, изучаващо живия магнетизъм.
Хипнозата е известна още под името месмеризъм по името на своя създател – Месмер. По-
късно хирургът Брайт публикува свои изследвания върху хипнозата. Голям принос прави
френският изследовател Шарко, който не само лекува с хипноза много болни с хистерия,
но пръв се опитва да обясни физиологичния механизъм на хипнозата.
4.Края на XIX в. и началото на XX в. възниква и новото психотерапевтично
направление с основоположник Зигмунд Фройд – психоанализата. Психоанализата дава
мощен тласък на развитието на медицината и психологията. По това време се полагат и
основите на най-разпространеното цъвременно направление психосоматичната
медицина, която заляга в основите на Клиничната психология. Кречмер работи по това
време, който в своята „Медицинска психология” много подробно излага схващанията си
за връзката и зависимостта между особеностите на човешкия телостоеж и особеностите на
човешката личност. Определено и немаловажна роля за възникването на Клиничната
психология изиграва внедряването на експерименталния метод на Вунд, който през 1874
г. издава „Основи на физиологичната психология”, апрез 1879 г. основава в Лайбциг
първата лаборатория по експериментална психология, с която става възможно
изучаването и изследването на различните сфери на човешката психика. В началото на
XIX в. е големият напредък в изучаването на физиологията на нервната система и особено
на ВНД. Тези възлови моменти в развитието на психологията и медицината правят
възможно някъде в средата на ХХ в. да се обособи като самостоятелна наука Клиничната
психология и тя възниква там, където се срещат медицината и психологията.
Клиничната психология, която е раздел на психологията, има отношение към редица
теории и научни въпроси на медицината. Клиничната психология възниква и като реакция на
така наречената безсловесна медицина, т.е. като един стремеж за един цялостен подход към
болния, който да не бъде третиран само като обект на изследване и лечение, а на него да се
гледа като на един страдащ субект.
Предмет на Клиничната психология е изучаването на ролята на психологичния фактор за
възникването, протичането и изхода на телесните заболявания, изучаването на психиката на
болния човек във взаимодействие с болестния процес в организма и във взаимоотношенията
на болния с обкръжаващата го среда. Основната задача на Клиничната психология е чрез
изучаване на психологичния фактор да се спомогне за изработването на цялостен подход на
болния, който да е разглеждан като личност, а не само като обект на изследване и лечение.
Клиничната психология изучава:
1.психичните прояви на различните болести в тяхната динамика;
2.ролята на психиката за възникването, протичането и предотвратяването на
болестите;
3.влиянията, които различните болести оказват върху психиката;
4.нарушенията в развитието на психиката;
5.принципите и методите на психологичните изследвания и терапия;
6.важни проблеми от методологично значение ( мозък – психика, орган – психика).
Клиничната психология се намира в тясна връзка с обсолютно всички медицински
дисциплини, поради факата, че всяко едно психично натоварванеи нарушение винаги по един
или друг начин се отразява върху телесното състояние на организма и в същото време няма
заболяване, което да не рефлектира върху психиката на болния човек.
Медицината разделя всички известни заболявания на три групи:
2
1.телесни;
2.неврологични;
3.психични.
На базата на това разделение се оформят и три направления в Клиничната пихология:
1.соматопсихология – психология на телесно болния;
2.невропсихология – психология на неврологично болния;
3.патопсихология – психология на психично болния.
Клиничната психология е насочена към изучаването на психологичната адаптация на
човека в норма и в патология към възстано вяване на нарушената психологична адаптация и
към нейното подобряване. Адаптацията е процес на уравновесяване с непрекъснато
изменящите се условия на вътрешната и външната среда. Този процес на уравновесяване може
да бъде пасивен – нагаждане към въздействията на вътрешната и външната среда, и активен –
сремеж и действия за промяна на средата. В този процес на адаптация психиката изработва своя
психологично уравновесителен отговор, който се изгражда от основните компоненти на
психичната дейност: внимание, памет, мислене, емоции, характер, темпарамент. Психичната
адаптация е функция от удовлетворяването или неудовлетворяването на човешките
потребности – биологични, материални, социални или духовни. Критериите за правилност,
пълноценност и ефективност на психичната адаптация са своевременността, съразмерността и
съответността на психологичния уравновесителен отговор. И от тук основната цел на
Клиничната психология е не само да изследва и изучава психичната адаптация, но и да спомага
за преодоляването и предотвратяването на евентуална психична дезадаптация.
КОРТИКО-ВИСЦЕРАЛНА ЗАВИСИМОСТ.
ПСИХОГЕНИЯ И СОМАТОГЕНИЯ
Отделните части на човешкия организъм, различните органи и системи не са напълно
самостоятелни функционални единици. Освен с локални реакции в повечето случаи организмът
реагира като едно цяло, като една комплексна органична система. Тя не е изградена върху
равноправния принцип, а функционира върху основата на една много строго и детайлно
регламентирана функционална диференциация и специализация. И входа на тази
диференциална нервна система се специализира да отговаря за единствота на организма и да
организира неговите реакции спрямо различните вътрешни и външни действия. Всички
реакции са подчинени на ръководния орган на мозъчната кора. Между кората на големите
полукълба и всички вътрешни органи има една постоянна пряка връзка. Всички вътрешни
органи и системи в организма имат своето корово представителство. Когато човек е в добро
нормално здравословно състояние, той не усещадейността на вътрешните органи, защото
сигналите за функционирането им са подпрагови и не стигат до съзнанието. Те имат много
важно значение, защото независимо, че са неосъзнати, съвкупността от импулсите създават
оптималния тонус на мозъчната кора, който формира така нареченото витално чувство. Когато
в някой от ораганите и системите настъпят по-особени физически и патологични състояния, от
тях до кората на мозъка започват да пристигат по-интензивни надпрагови импулси – осъзнати.
В определени случаи могат да доведат до образуването на интерорецептивни условни
рефлекси, които се образуват доста трудно, но се отличават с голяма устойчивост.
Кортико-висцералните рефлекси протичат по два механизма:
1.включващ – привежда съответния орган или система в действие;
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Клинична психология

Лекции по клинична психология за 1-ви курс магистърска програма в Софийски университет...
Изпратен от:
polina.borisova
на 2011-10-12
Добавен в:
Лекции
по Психология
Статистика:
742 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Пищови по история на психологията

11 мар 2009
·
599
·
5
·
3,875
·
555
·
1

Пищови по история на психологията - Увод в История на психологията.
 

Психология на личността

27 яну 2007
·
4,685
·
7
·
1,445
·
1,933
·
4
·
3
·

Предмет на психологията на личността - психиката на личността (психични процеси, явления, качества, състояния). Обяснява поведението на хората...
 

Агресия и агресивно поведение

12 дек 2006
·
4,786
·
5
·
2,185
·
863
·
4
·
7
·

Проблемът за агресията и насилието се поставят винаги, когато се търсят факторите и причините за разрушаване и прекъсване на социалната комуникация, за нарушаване на моралните и правните норми, а в най-крайните си форми - и за ценността на човешкия живот.
 

Емоции и чувства

06 яну 2007
·
3,614
·
22
·
2,400
·
1,443
·
4
·
6
·

Например В.Вунд посочва 50000 чувства у човека. Титченър ги свежда до удоволствие и неудоволствие; Уотсън ги разделя на 3 типа реакции - страх, ярост, любов.
 

Класификация на методите на психологията

20 мар 2007
·
818
·
5
·
640
·
158

Интерес представлява класификацията на методите, която дава М. Кройц . Специфичните методи на психологията той разделя на две големи категории: непосредствени и опосредствени.
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 1-ви курс
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тест по психология и логика, за първи курс специалност психология. Съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
14
242
1
1 мин
29.11.2013
Тест по психология за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Изходен тест по психология за цялостна оценка на придобитите знания по предмета. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
30
770
1
25.09.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Клинична психология

Материал № 729632, от 12 окт 2011
Свален: 742 пъти
Прегледан: 1,049 пъти
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 47
Брой думи: 19,281
Брой символи: 126,315

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Клинична психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Христо Йорданов
преподава по Психология
в град Сандански
с опит от  12 години
167

Боряна Огнянова
преподава по Психология
в град Варна
с опит от  8 години
445 58

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения