Големина на текста:
РЕФЕРАТ
Съществува ли „съзнание” според
Уилям Джеймс
Използван материал: Христоматия по история на историческата мисъл –
статия на Уилям Джеймс от 1904 г
В своята статия от 1904 г. авторът Уилям Джеймс дава функционално и прагматично
обяснение на понятието „съзнание” отричайки наложеното до тогава мнение сред
философските среди. По този начин той индиректно отрича съществуването на
съзнанието като такова, преписвайки единствено функцията – знаене. Авторът изхожда
от здравия разум разделяйки „мислите” и „нещата”, като два типа обекти, които винаги
са били противоположни и на практика винаги ще се противопоставят. Разглежда
първоначалната двойка обект на философски разсъждения „душа – тяло” , наричайки я
състояща се от еквипотенциални субстанции съвсем сравними по тегло и интерес. Той
цитира Кант като разобличаващ душата с въвеждането на трансцеденталното его,
означаващо всичко за рационалиста и нямащо значение за емпирика. Позовавайки се
на Шупе, Ремке, Наторп, Мюнстерберг (в ранните си трудове), Шуберт – Солдерн и др.
като писатели при които духовния принцип е отслабен и съзнанието е достигнало пълна
прозрачност, която автора нарича „съзнателност, осъзнатост” или „съзнание изобщо”, за
които сами по себе си неможе да се каже нищо. Джеймс споменава също и редица
автори, които са на път да изоставят идеята за съзнанието, заменяйки го с абсолютния
опит. Става въпрос за статии на Будън, Алекзандър и д–р Пери, които обаче не са
съвсем радикални, нито пък достатъчно смели в отрицанието си.
Опасявайки се да не бъде разбран погрешно от съвременниците си, Джеймс деликатно
се опитва да обясни универсалното му отхвърляне на „съзнанието”. Той обяснява, че
отрича идеята, че думата означава някаква цялост и подчертава, че тя обозначава
функция. Авторът пояснява, че не съществува първично вещество или качество на
битието сравнимо с това, от което са изградени материалните обекти, от което да са
изградени нашите мисли. Той дава аналог на открито отричащите „съзнание” с
отричането на „мислите” като реално съществуващи. Тезата му е, че ако се нарече „чист
опит” материалът от който е изградено всичко съществуващо, лесно може да се обясни
отношението едно към друго на части от този чист опит. По този начин той разделя от
Радослава Станчева 1
една страна знаещият или носителя на субекта, от другата страна – познаваният обект.
Авторът смята, че това твърдение може да бъде разбрано чрез противопоставяне на
неокантианството като алтернатива в този момент. Той пише : „… Ако неокантианството
е изхвърлило по–ранните форми на дуализма , ние ще изхвърлим всички форми ако сме
в състояние да изхвърлим и неокантианството”. По този начин Джеймс обяснява , че
разграничението обект – субект е напълно различно от това между разум и материя,
като и между тяло и душа. Душите са били отделими, с отделна съдба , на тях е можело
да се случват отделни неща, докато на съзнанието нищо неможе да се случи, защото то
е безвремево, то е само свидетел на случките във времето, в които то няма никаква
роля. Авторът го определя като логически корелат на „съдържане” в Опит, чиято
особеност е , че фактът излиза на повърхността, осъществява се осъзнаване на
съдържанието. Съзнанието като такова е напълно безлично. „Азът” и неговите дейности
принадлежат на съдържанието .
Позовавайки се на друг философ на своето време, авторът отрича възможността
съзнанието да бъде изведено на повърхността чрез анализ. Това предполага, казва
Джеймс, че съзнанието е един елемент, момент , фактор – наречете го като желаете, на
опит със същностно дуалистичен вътрешен строеж , от който ако абстрахираме
съдържанието , съзнанието ще бъде разкрито пред собствените си очи. Той дава
пример с боята от която са направени световните картини. Боята има двоен строеж,
включващ разтворител (масло, лепило) и маса (пигмент). Фигуративно казано, за
съзнанието може да се каже, че универсален разтворител , в който се съдържат
различни конкретни типове психични актове и факти , независимо дали са в прикрита
или явна форма.
Тезата на Джеймс е противоположна. Той е убеден, че опитът няма такава вътрешна
двойственост и това разделение на съзнание и съдържание е резултат не от изваждане,
а от събиране. Тук той си служи отново с боята за илюстрация на тезата си: „в кутия в
магазина за бои, заедно с другите бои – боята служи в целостта си като продаваема
същност. Нанесена върху платното с другите боя около нея , тя представлява обратното
– характеристика в картината и изпълнява духовна функция”. Така Джеймс твърди, че
контекстът има значение за една и съща частица, взета от чистия опит, която един път
може да се прояви като познаващ опит, ако я извлечена от контекста на асоциативните
връзки, изпълняваща ролята на познаващ, т.е. на „съзнание” и в друг контекст същата
неразделна частица от опита играе ролята на познаваното нещо на обективното
„съдържание”. И тъй като според автора този процес може да тече едновременно на
двете места, то имаме основани да говорим за него, като субективно и обективно
едновременно. Той обяснява, че от части запазва дуализма в своите „двойни” термини,
като „опит”, „явление”, „vorfindung” (от немски – откритие) , термини, които все още във
философията заместват еднозначните думи „мисъл” и „нещо”, но същевременно ги
Радослава Станчева 2
интерпретира наново, така че, вместо мистериозен и убягващ дуализъм , той става
верифицируем и конкретен.
В своите убеждения Джеймс се позова на Лок и Бъркли наричайки изложението си по–
последователно прилагане и обяснение на „прагматичния” метод, който те използват
първи за представянето на думата „идея” на Лок за обозначението на нещо и мисъл.
Бъркли пък прави аналогия между реалностите за здравия разум и „идеите” за
философът.
Авторът прилага същия закон и при преминаването от перцептивните образи към
понятията или от представящите се неща към по–далечните такива. Той разглежда
понятията , спомените или фантазиите, като части от чистия опит. Нарича ги отделни
онова –та , които действат в един контекст като обекти, а в друг като психични
състояния. Като пример цитира статия на проф. Мюнстерберг , в която се дава пример с
книгата стояща на масата пред него и друга книга в съседна стая, за която човека мисли
и иска да я вземе. И двете са в известен смисъл реалности за него, реалности с които
той се съобразява и признава. Така, ако се приеме, че перцептивният обект не е идея в
самия човек, а онзи обект на възприятието и нещо – като неотделимо цяло всъщност се
преживяват там, навън не е необходимо да се вярва, че обектът, за който просто се
мисли е скрит в мислещия субект. Обектът, за който се мисли, заема определеното си
място във външния свят точно толкова, колкото и обекта, който въздейства директно от
външния свят на сетивата ни.
Това , което е вярно за тук и за там, е вярно и за сега и тогава. Времевият интервал не
променя отношението ни с обекта , не го трансформира от познаван обект в психично
състояние. Нещата , от стаята около нас и спомените от детството ни детерминират с
еднаква сила и с реалност в настоящето според автора.
За обектите на сънуващите и халюциниращи хора липсва каквато и да е обща
валидност според Джеймс. „Но дори и да са кентаври или златни планини, като
обяснява автора, те пак са „там” в земята на приказките, а не „вътре” в самите нас”.
Така Джеймс изяснява своята теза: съзнанието предава тип външно отношение и не
обозначава някаква специална материя или начин на съществуване.
В последващата част от статията , авторът излага своето виждане за опитът , като
изграден от „съзнание”. Не съществува общо вещество, от което да е направен опитът.
Съществуват толкова много вещества, колкото и „природи” на преживяваните неща.
„Направен е от онова, което просто се появява от пространството интензивността ,
плоскостта , тежестта и какво ли не …”. Така той цитира Шадуърт Ходжсън, като
изчерпателна теза на своето твърдение за съзнанието на опита: няма универсален
елемент, от който да са направуени всички неща.
И на последно място в защита на тезата си, че една и съща частица чист опит се брои
два пъти, ако в един момент служи като мисъл, а в друг като нещо , Джеймс отново
Радослава Станчева 3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Съществува ли „съзнание” според Уилям Джеймс

В своята статия от 1904 г. авторът Уилям Джеймс дава функционално и прагматично обяснение на понятието „съзнание”, отричайки наложеното до тогава мнение сред философските среди. По този начин той индиректно отрича съществуването на съзнанието като...
Изпратен от:
dessi932
на 2011-10-09
Добавен в:
Реферати
по Психология
Статистика:
45 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Реферати по Психология от София за Студенти в nbu от факултет PSY специалност Психология бакалавър рядко сваляни с 4 страници от преди повече от година Други от Ученици
 
Подобни материали
 

Функционализъм. Уилям Джеймс

04 май 2019
·
12
·
2,653

Живот и творчество на представители на функционализма - Уилям Джеймс, Харви Кар, Ейнджъл. Основни парадигми и теории в течението, наречено функционализъм. Теория за потока на съзнанието. Теория за емоциите на Джеймс-Ланге...
 

Съзнанието

22 май 2008
·
59
·
2
·
428
·
37

Относно теорията за съзнанието, подсъзнанието, самопознанието.
 

Проблемът за мястото и ценността на самонаблюдението в психологията

13 май 2008
·
51
·
7
·
945
·
25

Кратък преглед на основните школи, занимаващи се с интроспекцията, мястото на самонаблюдението в науката. Достоверен метод ли е то?
 

Политическа психология

11 мар 2008
·
927
·
58
·
21,237
·
580
·
1
·
1
·

Предмет и задачи. Обекти и проблеми на политическата психология. Общество и характер. Манипулиране и пропаганда...
 

Психология

21 фев 2008
·
176
·
3
·
1,089
·
39

Началото на психологията е свързано със създаването на първата лаборатория по психология през 1879г. в Лайпцигския университет от Вилхелм Вунд.Той решава да изучава съдържанието и структурата на съзнанието и то на научна основа...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Тестови задачи върху учебното съдържание по психология и логика за 9 клас - изходящо ниво. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
13
1,185
2
20.07.2012
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
151
1
1 мин
25.11.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Съществува ли „съзнание” според Уилям Джеймс

Материал № 727977, от 09 окт 2011
Свален: 45 пъти
Прегледан: 75 пъти
Предмет: Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 4
Брой думи: 1,259
Брой символи: 7,267

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Съществува ли „съзнание” според Уилям Джеймс"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Христо Йорданов
преподава по Психология
в град Сандански
с опит от  12 години
167

Боряна Огнянова
преподава по Психология
в град Варна
с опит от  8 години
445 58

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения