Големина на текста:
БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСТЕТ
ЦЕНТЪР ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ
МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА: СОЦИЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И
КОНСУЛТИРАНЕ
РЕФЕРАТ
На тема: Достъп до образование на деца-роми
Достъп до образование на деца-роми
Ромите в България са обществена група, която заема най-ниското стъпало на
обществената йерархия. Те не присъстват адекватно в политическия живот и в
управлението на страната.
Ромите в България, в сравнение с останалите етнически общности у нас,
устойчиво се очертават като групата с най-ниско образование. Причините за това
състояние могат да се търсят в различни посоки. Първата и често посочвана като
базисна причина за ниския образователен статус на ромите е „специфичната
ромска култура”.
Традицията е главният начин, по който се осъществява обучението и протича
социализацията на циганите.
Държавно поддържаните училища не се посещават от цигани. България е
първата източноевропейска страна, която създава училища за цигани, но в 1910
г. тяхната грамотност е само 3% и се увеличава едва до 8% след Първата
световна война.
Държавата създава условия за задължителното образование на всяко дете дори,
ако това е в разрез с волята на неговите родителите/настойници. Местната власт
създава условия всички деца да бъдат обхванати в образователната система в
рамките на задължителното образование, като при неспазване на това
задължение й се налагат съответни санкции. Държавата осигурява балансиран
пакет от стимули (социални облекчения, предоставяне на пакети от безплатни
услуги, данъчни облекчения, стипендии за деца в неравностойно положение и
др.) и строги санкции (спиране на социални плащания, глоби, наказателна
отговорност, отнемане на родителски права) за родителите, както и за общините,
които не осигуряват нужните условия учениците да завършат задължителното по
закон образование.
В социално-икономически аспект като цяло статусът на ромите е драстично по-
нисък от средния за България: висок процент на безработица, занемарени
жилищнобитови условия, лошо здраве, висок процент на неграмотност. Тези
трайни характеристики в състоянието на ромската общност са външни прояви и
преки следствия и от дискриминационно третиране.
Елиминирането на дискриминацията спрямо ромите трябва да стане един от
основните политически приоритети на българската държава. На постигането на
тази основна цел са подчинени всички конкретни предложения за една нова
държавна политика в различните сфери на обществения живот.
В съвременната, модерна и постмодерна епоха субект на промяна е принципно
вече не общността, в нейната „цялост”, а това са отделните индивиди,
принадлежащи към различни общности, включително етнически. Социалният
статус не е понятие релевантно на общностите, то е приложимо за отделните
индивиди,за тяхното състояние и мобилност, за промените на социалната
позиция на индивидите в обществото. Новият или по-добър, по-висок социален
статус хората от различните етноси в съвременността придобиват по пътя на
индивидуалното, а не на някакво общо, общностно развитие. Едни от тях е
„измъкват”от общото ниско ниво,получават образование, добра работа и доходи,
добри жилищни условия, а други– остават на същото равнище. Нека помислим
по-конкретно как реално става това:
• Образованието – всеки получава не общностно, а индивидуално,с посещаване
на учебни занятия, с индивидуални усилия-учене, с полагане на изпити и лични
образователни постижения, с получаване на индивидуална, поименна диплома.
Няма диплома за етноси.
• За занятието си, назначението, всеки кандидатства индивидуално и бива приет
индивидуално,поименно,а не чрез общността. На работно място и длъжност не
се назначава етнос.
Заплатата и другите доходи всеки получава индивидуално, поименно за
извършената работа. Фишът за заплата или за пенсия е по името на отделния
индивид,а не по името на етноса.
Социалният просперитет на хората от различните етноси и социални групи е
конституционен принцип на обществото, именно от гледна точка на
приобщаване директно на индивидите в съвременното общество, а не чрез
техните общности. От това следва например, че пътят за преодоляване на
сегрегацията в ромското образование днес у нас е принципно един: чрез
получаване на гражданско образование от всеки отделен ром, както това се
отнася и за всеки отделен българин, турчин, евреин, арменец и пр. Индикаторът
за степен на образованост е един – дипломата на всеки отделен завършил, а не
някаква „диплома за общността”,към която отделният индивид принадлежи и се
идентифицира. По-нататък всеки отделен индивид (български гражданин,
независимо от какъв етнос) е участник в трудовия пазар, той има своя лична,
индивидуална трудова кариера, изява и постижения, принос, заплата и пенсия и
т.н. в духа на съвременното модерно и постмодерно демократично и пазарно
европейско общество.
В България тече процес на образователна сегрегация на част от населението. Все
повече училища стават преобладаващо или "чисто цигански", а българите пращат
децата си в други, "бели" училища. Качеството на образованието в "ромските" училища
е много по-ниско от това в "нормалните". Все по-малко ромчета завършват основно
образование, още по-малко са изкаралите гимназия, а висшистите са направо единици.
Колко са ромите в България? Според последното преброяване - едва 366 000 души, или
4,6% от населението на страната. Но това са само самоопределилите се като роми. А да
си такъв не е много престижно и поне още толкова крият етническата си
принадлежност. Така че циганите у нас са 9-10%, като в ученическата възраст 8-16 г. те
са със сигурност 15%.Но тези 15% рядко са разпределени в тази пропорция из
училищата из страната. Все по-рядко срещано явление са класове с по 3-4 ромчета и
училищата, в които децата от ромски произход са 10-15% от всички ученици. Ромските
деца най-често са концентрирани в определени училища и са мнозинство в тях. Над 400
училища у нас от всички около 3 600 са ромски, т. е. между 50% и 100% от учениците в
тях са от ромски произход. Това са над 60 начални, около 350 основни и 9 средни
училища, концентрирани главно в областите Шумен, Ст. Загора, Сливен, Пазарджик и
в гетата "Столипиново" (Пловдив), "Факултета", "Татарли" и "Филиповци" (София),
"Токайто" (Пазарджик), "Лозенец" (Ст. Загора), "Чародейка" (Русе). Това определено
говори за наличие на образователна сегрегация на ромите. Проблемът е само отчасти
наследство от социализма. Както за всички граждани, така и за циганите тогава имаше
жителство, заселвания, адресни регистрации. Това доведе до определено усядане на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 апр 2019 в 15:14 учител на 69 години от София - 10 СОУ "Теодор Траянов", випуск 2015
06 яну 2019 в 14:50 студентка на 40 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, випуск 2018
06 окт 2018 в 14:29 потребител на 19 години
04 окт 2018 в 15:58 в момента не учи на 38 години
16 май 2018 в 13:16 студентка на 31 години от Свищов - Стопанска академия "Д. А.Ценов", факулетет - Факултет стопанска отчетност, специалност - Счетоводство и контрол, випуск 2011
06 май 2018 в 16:14 учител на 30 години от Свиленград - ОУ "Христо Ботев ", Левка, випуск 2015
26 апр 2018 в 18:58 в момента не учи на 33 години от София
 
 
Онлайн тестове по Социална психология
Тест по социални комуникации
изходен тест по Социална психология за Студенти от 1 курс
Тест по социални комуникации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
119
1
1 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по социална психология

Социално изключване на деца роми

Материал № 727372, от 07 окт 2011
Свален: 104 пъти
Прегледан: 145 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 16
Брой думи: 5,949
Брой символи: 36,570

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социално изключване на деца роми"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала