Стиляна Маринова
преподава по История
в град Сливен
Големина на текста:
СПЕЦИАЛИЗИРАНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ
ПО БИБЛИОТЕКОЗНАЕНИЕ
И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИИ
АРХИВИСТИКА
ЛЕКЦИИ
Архивите като хранилища на документална информация
Документите са неразделен спътник на човечеството от хилядолетия насам. Те са
неговото средство за фиксиране на информацията и предаването и във времето и
пространството. Те са средство за комуникация между отделните членове на обществото,
обществените структури от както съществува самото общество. Документите са най старите
писмени паметници в историята на човешката култура, далеч преди да започната да се
съчиняват и преписват книги в периода на родово-общинния строй и въвеждането на държавата
хората вее търсят средства за по стабилна връзка по между си, която да е по трайна от паметта.
Те търсят начин за фиксиране върху някакъв носител на данни чиято размяна има помага да
организират по-добре своя живот. Именно необходимостта за документиране на действията с
обществена значимост довежда до появата на писмеността. Чрез нея документирането става и
технически възможно. Най старите запазени до днес документи датират от V-ІVв. пр.хр. Те са
резултат от прости по форма документи на учрежденско деловодство. Постепенно с
разпространението на грамотността документите започват да играят осезаема роля не само в
между институционалните, но и в личните отношения между хората. Особено след XIXв. Освен
писмените и графичните започват да се използват нови видове документи в резултат от появата
на фотографията и записа на звук. Огромно влияние върху вида на документите оказва
електронно- изчислителната съобщителна техника. Латинската дума „ДОКУМЕНТУМ”
означава доказателство, свидетелство, тя запазва през вековете първоначалното си юридическо
значение – „документът” това е доказателство. С документ се означава всеки материален обект,
който фиксира или потвърждава някакви знания и може да бъде включен в сбирка. Началото на
такава употреба се поставя през 1905г. от видния белгийски библиограф Пол Отле, който налага
на един конгрес думата „документация”. От тогава всяка дейност свързана със събиране и
предоставяне на информация е дейност засягаща и отделния документ.
Архивната теория приема, че всеки документ, който в последствие ще стане архивен
представлява веществен източник на информация като едновременно с това е и паметник на
човешката култура в най - общия смисъл на тази дума. На практика това означава, че за разлика
от другите веществени паметници документът не възниква от само себе си, а се създава от
човека съзнателно, или всеки документ е резултат от целенасочено документиране на някакво
явление или събитие независимо обществено или частно. На практика всеки компонент е
резултат от мисловна дейност на човека, даже когато се касае за изображение или запис на звук
важно е кой е авторът и обектът заснет фотографски или звуково.
Първичното документиране се използва както в управленската така и производствената и
всяка друга дейност на обществените структури и отделния човек.
Всички документи изпълняват разнообразни функции независимо от това дали дадена
функция е осъзната от втора. Основната функция на всеки документ е информационната.
Това е така защото всеки документ съдържа и материализира някакъв вид информация.
Свойство на почти всички документи е и така наречената - „обществената функция”.Това е
1
така защото документите се създават за да задоволят една или друга социална (обществена)
потребност. Даже в случаите когато един документ е фалшифициран съдържащата се в него
социална функция е обществено значима тъй като разкриването на причините за
фалшификацията могат да доведат до твърде важни изводи. Документите притежават и така
наречената комуникационна функция. Това е така защото чрез документите се организира и
поддържа връзката между обществените структури или между отделните лица. Друга функция
е управленската. Тя се проявява това когато документът се явява като средство за упражняване
на управленска дейност. Управленска дейност най-често се отразява във всички документи,
които имат регулативна нормативна роля. Много от документите притежават и така наречената
правова функция. Това са документи, които по един или друг повод се използват като
доказателство в съда, прокуратурата, следствието и т.н. Всеки документ може да притежава за
определено време тази правова функция. Особено важна функция на голяма част от
документите е функцията им на исторически извор, потенциално още с възникването си
документите притежават тази функция. По принцип като се говори за функциите може да се
използва инстината, че документите имат ясно изразена поли функционалност.
В зависимост от произхода им документите биват: служебни, официални и лични
В зависимост от използваната техника за фиксиране на информацията и вида на
носителя биват: писмени, ръкописни и печатни.
Документите могат да бъдат също и изобразителни: фото, кино, рисунки.
Документите могат да бъдат също звукови. Тогава когато съдържанието им може да
бъде предадено по механичен, магнитен или друг вид запис. Документите могат да бъдат
предадени и чрез електронно изчислителна техника – перфокарти, перфоленти, магнитни ленти,
дискове, магнитни дискове и др.
Комплексни документи-при тях се използват няколко различни начина на
документиране. В зависимост от своето участие в документооборота документите биват
вътрешни (в самото учреждение), входящи (ако са съставени в друго учреждение или частни
лица), изходящи (когато са изпратени от едно учреждение до друго или частно лице).
По вида на съдържанието си биват: прости (едносюжетни) – като засягат един въпрос,
сложни (многосюжетни) – два или повече въпроса.
В зависимост от оформлението си и степента на завършеност: оригинали, чернови и
различни по вид копия. Оригиналите са документи в окончателен, завършен вид и се оформят
по установен за целта ред. Черновите са документи в предварителна редакция те отразяват етап
в работата на автора. А копията възпроизвеждат по някакъв начин вече съществуващ в
окончателен вид докумнт.
Според формата и използваната техника: преписи,заверени преписи, препис
извлечение, фотокопия, дубъл негатив, дубъл позитив и т.н.
В зависимост от степента на индивидуалност или унификация – индивидуални
типови и стандартни. Индивидуални всеки един от тях се оформя по различен начин според
избора на автора си. Типови-когато имат определени реквизити подредени в определена
последователност. Стандартни-когато върху банки с отпечатан текст има оставено свободно
място за индивидуално съдържание.
В зависимост от срочността за изпълнение на документите бързи, много бързи и
спешни.
В зависимост от допустимата степен на разгласа явни и поверителни.
Поверителните биват : за служебно ползване, поверителни, строго поверителни, от особена
важност. Това са така наречените документи с класифицирана информация.
Всеки документ при своето създаване има определена практическа роля.
Всички документи имат различен период на съществуване и употреба (Всеки документ
има свой жизнен цикъл.) Всички документи имат някакво действие или въздействие и отразяват
някакво явление. С течение на времето намалява тяхното оперативно значение, но за сметка на
това нараства тяхното значение на носители на ретроспективна информация, тоест на
информация която съдържа данни за отдавана минали събития и факти. Именно поради това
2
човешката цивилизация е създала места и институции където се съхраняват тези документи,
станали известни като архиви.
Терминът „архив” е доста спорен като етимология. Най-много привърженици и най-
голямо разпространение има твърдението, че думата „архив” идва от старогръцката дума
„архайос”- първичен, старинен, древен. Другата теза е, че произлиза от старогръцката дума
„архай” – начало власт. Третата хипотеза е, че наслгването на „архайос” и „архай” ражда думата
архив.
Терминът „архив” не еднозначен. В българския език се среща широко разпространение
на неговата употреба – под архив се разбира, документите на едно учреждение, място за
съхранение на документи и понятието за сграда използвана за съхранението на документи.
Всичко това е резултат от ниска образованост на множество хора занимаващи се с издаване на
речници и т.н.
Архивът е учреждение или структурна част на учреждението, която осъществява
приемане,обработка, съхранение и използване на документи. Прието е архивите да се делят на
такива с постоянен и непостоянен състав на документите. С непостоянен (променлив)
учрежденски, фирмени, граждански. Прието е за този тип архиви , че документите от
деловодствата постъпват в учрежденските архиви и след изтичане на определен срок се
предават в архивите с постоянен срок на съхранение. Според последния закон този срок е 25г.
Архивите с постоянен срок (крайни архиви) – постъпилите документи се съхраняват
за винаги. При постъпване в крайните архиви започва тяхната обработка и предоставянето им за
обществено ползване. На практика документите постъпили в архивите за постоянно съхранение
представляват архивното богатство на една държава. Именно тази крайни архиви определят
държавната политика по отношение издирването, комплектуването и използването на
документите. Нито един документ постъпил в краен архив не може да бъде унищожен. Това е
практика на всички архиви в света. От тук е и факта, че държавите по света разглеждат
функциите на архивите като част от цялостната си държавна политика по отношение на
издирването, съхранението и използването на документите. Всички тези въпроси са обект на
архивистиката или на архивознанието.
Архивознанието като научна област
Архивознанието е комплексна научна област има за цел и за свой предмет различните
аспекти и проявления на архивното дело. Или в една обща употреба терминът „архивознание”
означава наука за архивите, наука за работата с архивните документи. Към архивознанието се
отнасят и няколко научни дисциплини, които създават теоретическата и методическата основа
на труда на всеки архивист, който обхваща периода от възникването на документите до тяхното
използване в крайния архив. Строго погледнато обект на труда на архивиста а от там и обект на
изучаването на архивозннаието са документите излезли извън административна употреба или
както е прието – това са документите, които от един момент се архивират. Затова и сърцевината
на архивознанието е разработката на принципите и методите на подбор и организация на
архивните документи, на начините за тяхното съхранение, системата на научно справочен
апарат към тях както и формата и методите на използването им. От тук е видно, че една такава
помощна дисциплина на архивознанието е съхранението на архивните документи. Друг клон
това е археографията, неин метод са публикуването на документи при спазването на
предварително начертани правила. Обект на архивознанието е и деловодството, особено голяма
острота въпросът за правилното организиране на деловодството придоби през миналия 20в.
Всички основни проблеми са обект на документознанието или това е научна дисциплина
(документознанието), която се занимава с документите в предархивното поле. Архивознанието
се развива в пряка връзка с редица други науки това се отнася преди всичко за историята.
Самата историческа наука както и нейните направления – обща, стопанска, военна, културна и
т.н. са в пряка близка връзка с архивознанието поради простата причина че всяка история се
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Архивите като хранилища на документална информация

Архивистиката или архивознанието се зараждат като теоретическа област в резултат на обобщаването на практическия опит при работа с документите натрупван през вековете. Първите теоретици на архивното дело...
Изпратен от:
magi_se
на 2011-09-29
Добавен в:
Лекции
по История
Статистика:
190 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
древни китайски трактати Удзъ
добавена от vilislava123 07.05.2012
0
7
Педагогическото явление - практически измерения на теоретичните концепции
добавена от nikolaii.angelov_3961 25.02.2019
1
7
Събиране на разузнавателна информация от открити източници.
добавена от dani.davidkova 17.10.2017
1
7
Подобни материали
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
270
·
15
·
3,439
·
387

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
300
·
26
·
6,100
·
333

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
188
·
60
·
27,404
·
435
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Българската култура през Средновековието

28 фев 2008
·
546
·
8
·
3,650
·
501
·
1

Обликът и тенденциите на развитие в старобългарската култура се оформят в сложен процес, чието начало се поставя при заселването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров и образуването на българското ханство.
 

Българска историография

15 апр 2009
·
558
·
26
·
6,983
·
639
·
1

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат процес, осъществяван по волята на Бога...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизации - 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците в края на годината по предмета. Съдържа и въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
19
52
1
3 мин
04.07.2019
История и цивилизация за 7-ми клас
входен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за проверка на входното ниво на учениците в 7-ми клас, но може да се ползва и при проверка на изходното ниво в 6-ти клас. Включва въпроси от затворен тип, само с един верен отговор.
(Труден)
19
38
1
1 мин
18.09.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Архивите като хранилища на документална информация

Материал № 724347, от 29 сеп 2011
Свален: 190 пъти
Прегледан: 286 пъти
Предмет: История
Тип: Лекция
Брой страници: 28
Брой думи: 15,164
Брой символи: 95,776

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Архивите като хранилища на документална информация"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Виктор Костадинов
преподава по История
в град Разград
с опит от  3 години
165

Стиляна Маринова
преподава по История
в град Сливен
с опит от  1 години
688 34

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения