Големина на текста:
ЧОВЕШКИ КАПИТАЛОВИ КОНТРАКТИ ИЛИ СТУДЕНТСКО
КРЕДИТИРАНЕ
Увод
Финансирането на висшето образование е едно от предизвикателствата, с които
правителствата по света се сблъскват. Това е така, защото, въпреки че всички
оценяват значението на допълнителното обучение, неговата нематериална форма
прави числовата оценка на това значение доста сложна.
Някои страни считат, че са решили предизвикателството чрез въвеждането на
студентски кредити, но те не са подходящ инструмент за финансиране на рискови
инвестиции, тъй като лихвените проценти би следвало да бъдат изключително
високи, за да покрият риска.От друга страна, финансирането чрез частен капитал е
постижимо и логически обосновано решение, тъй като се прилага за всички други
рискови инвестиции.
Фактът, че образованието предлага атрактивни доходи от инвестициите би
трябвало да привлича притежателите на свободен капитал като потенциални
инвеститори. За тази цел са необходими пазарни механизми и инструменти, които
да стимулират притока на частен капитал в подобна инвестиция. Традиционният
инструмент, използван за тази цел са студентските заеми.
1. Студентско кредитиране
Двата основни фактора
Наличието на несигурност в бъдещите доходи на индивидите; , възпрепятстващи
частните инвестиции в образованието са:
Фактът, че човешкият капитал е нематериален актив.
Трудността да се оцени точно потенциала на инвестицията в човешки капитал и
неликвидната природа на актива, като изражение на факторите по-горе, правят
студентските заеми рискови за заинтересованите да ги финансират. Именно това е
причината банките да са сравнително пасивни по отношение на подобни
инвестиции или да изискват обезпечения, които не всички потенциални студенти
могат да предложат.
Студентското кредитиране без държавна подкрепа в България по същество се
явява част от портфейла от потребителски кредити на търговските банки. Това от
своя страна води до невъзможност на индивидите от по-ниските социални слоеве
да получат финансиране чрез студентски кредит за своето образование.
Потребителският кредит се предоставя за закупуване на стоки за домакинствата,
докато студентският кредит има по-скоро характер на инвестиция, при това
рискова, тъй като средствата се влагат с цел бъдеща възвръщаемост под формата
на по-високи доходи; Въпреки това съществуват няколко съществени разлики,
които следва да се отбележат:
• При студентския кредит, дори и при гаранция – поръчителство, се предполага,
че кредитополучателя ще бъде способен да изплаща своите фиксирани вноски на
база по-високите си доходи след дипломиране.
• Различните инструменти за финансиране на образованието имат и различни
дефекти, но те биха могли да бъдат обобщени по следния начин:
• Заеми, гарантирани от държавата:
• Ресурсите на държавата, които се отделят за финансиране на образованието са
ограничени и следователно в даден момент биха могли да бъдат недостатъчни;
• Рискът от инвестицията се прехвърля върху данъкоплатеца;
• В България тези заеми покриват само разходите за семестриални такси
• Не се прави оценка на индивида; ;
Във всяка страна съществуват ограничения за ползвателите на тези кредити,
които са изкуствено наложени, следователно не са пазарни.
• Студентски заеми, които не са гарантирани от държавата:
• Изискват обезпечение, което не всички студенти са способни да предложат;
• Вноските са задължителни и фиксирани;
• Оценката на индивида не се прави на база неговия потенциал.
• Човешки капиталови контракти:
Липса на законодателна рамка, в повечето страни, която да подпомогне
внедряването на инструмента1
• Изискват модел за акуратно определяне на бъдещите доходи на индивидите,
което е свързано с наличност на специфични статистически изследвания; ;
• Възможността от неблагоприятен избор на инвестиция.
В България все още финансирането е насочено към университетите, a не към
студентите, а говорейки за инвестиция в човешки капитал не би следвало да е
така. Все пак ако инвестицията бъде насочена към хората, то тогава субсидията от
бюджета става неоснователна, т.е. висшите учебни заведения ще трябва да се
издържат предимно от таксите за обучение. Ако приемем че това се случи, то
университетите би следвало да получат пълната свобода да определят таксите си.
С новия Закон за кредитиране на студенти и докторанти се прави стъпка в посока
на изместване на необходимата инвестиция за финансиране на образованието от
държавата към индивида. Процесът ще бъде завършен тогава, когато
университетите, или поне болшинството от тях, започнат да се издържат предимно
от таксите за обучение. Тогава средствата, отпускани от държавата сега за
субсидиране на всички студенти ще могат да бъдат пренасочени към субсидиране
на кариерни пътища, които са важни за обществото, но имат нисък потенциал за
нарастване на бъдещите доходи.
На настоящия етап, поетите от държавата гаранции по кредитите за студенти и
докторанти ще допринасят за нарастване на дълговото бреме, което в бъдеще ще
се отрази на данъкоплатците.1 Следователно е необходим контрол върху
темповете на нарастване на студентските кредити, респективно върху издадените
гаранции и мониторинг на изпълнението по тях.
2. Българският закон за кредитиране на студенти и докторанти
Сега действащия Закон за кредитиране на студенти и докторанти има силно
изразена социална насоченост. В него се предвиждат облекчения, насърчаващи
раждаемостта и облекчаващи индивидите, изпаднали в трайна загуба на
работоспособност. Въпреки това той е стъпка напред в посока подобряване
достъпа до образование, а оттам и подобряване качеството на човешкия капитал в
страната.
Някои основни характеристики на кредита, регламентиран с този закон са:
• Той има формата на кредитна линия – отпуска се на части, в зависимост от
нуждите;
• Той е револвиращ – възобновява се при същите или сходни условия при
възникване на посочените в закона обстоятелства;
• Срокът на усвояване е между 4 и 8 години;
• За банката той носи нисък кредитен риск, тъй като е изцяло гарантиран от
държавата;
• Освободен е от такси и комисионни, дължими от студента;
• Той е стандартизиран.
Целта на Българския закон за кредитиране на студенти и докторанти е „да се
подобрят условията за достъп до висше образование” (Чл. 2, ал. 1)1
Законът се основава на следните принципи:
• Участие на студентите и докторантите във финансирането на обучението – Тук
формулировката на законодателя е много неясна. Ако става въпрос за заплащане
на част от разходите за образование от студента, то това не се влияе от влизането
в сила на този закон. Една от възможните следващи стъпки пред политиката по
образование, обвързана с този принцип, е преминаване на по-голяма част от
разходите към студента.
• Насърчаване на конкуренцията между висшите училища за предоставяне на по-
качествено висше образование – За съжаление законът в настоящия му вид не
стимулира по никакъв начин тази конкуренция.
• Гарантиране на равен достъп до висше образование на лица, независимо от
социалния им статус – разпоредбите на закона безспорно работят в посока на
равния достъп до образование.
• Сътрудничество между държавата и банките по повод на кредитирането на
студентите и докторантите – приложението на този принцип се вижда както в
Закона, така и в Типовия Договор
Някои недостатъци на Закона за кредитиране на студенти и докторанти:
• Отпуска се само на студенти или докторанти, които се обучават в редовна форма;
• Отпуска се само ако студентът няма придобита същата образователно-
квалификационна степен;
• Финансира само таксите за обучение, освен в случая на Чл. 5, ал. 2 от Закона;

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Човешки капиталови контракти или студентско кредитиране

Трудността да се оцени точно потенциала на инвестицията в човешки капитал и не ликвидната природа на актива, като изражение на факторите по-горе, правят студентските заеми рискови за заинтересованите да ги финансират...
Изпратен от:
avanta10
на 2011-09-27
Добавен в:
Анализи
по Банково дело
Статистика:
19 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Банково дело

20 апр 2009
·
197
·
38
·
5,854
·
128

В първата глава се анализира текущо състояние на системата за банков надзор в България. В това отношение се акцентира върху условията за развитие на практиката в областта на регулиране, контрол и надзор...
 

Банково кредитиране

16 авг 2009
·
473
·
17
·
3,093
·
319

Разглеждат се видовете кредити, условията при кредитирането, видове рискове в банковата дейност и състоянието на банковото кредитиране в България...
 

Банки и банкова система

11 мар 2010
·
808
·
46
·
16,076
·
825
·
1

Същност на банките и банковата система – организационни и правни аспекти. Законодателни основи за дейността на съвременните банки. Законодателно регулиране на банковата дейност в България...
 
Онлайн тестове по Банково дело
Тест по търговско банкерство
изходен тест по Банково дело за Студенти от 5 курс
Тест по търговско банкерство за магистри. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
15
5
1
4 мин
31.10.2013
Банково дело
изпитен тест по Банково дело за Студенти от 2 курс
Тест по банково дело, подходящ за изпит, специалност финанси. Всички въпроси са само с един верен отговор.
(За отличници)
41
4
1
5 мин
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по банково дело

Човешки капиталови контракти или студентско кредитиране

Материал № 723537, от 27 сеп 2011
Свален: 19 пъти
Прегледан: 21 пъти
Предмет: Банково дело
Тип: Анализ
Брой страници: 6
Брой думи: 1,686
Брой символи: 10,550

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Човешки капиталови контракти или студентско кре ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала