Големина на текста:
Фуражи и хранене на животните
1. Химичен състав на фуражите. Схеми за анализ на фуражите
По Веенде-метода се определят шест показателя / хранителни вещества/:вода,пепел
/минерални вещества,МВ/,суров протеин /СП/,сурови мазнини /СМ/,сурови
влакнини /СВл/ и безазотни екстрактни вещества /БЕВ/.Замисълът при разработката на
Веенде-метода е бил да се разделят въглехидратите във фуражите на лесно смилаеми и
своими от животните /безазотни екстрактни вещества/и трудно дмилаеми /сурови
влакнини/.
Наложило се подобряване и допълване,без да се отхвърля основната схема.Едно
такова допълнение е методът за анализ разработен в САЩ през 1970 г. И свързани с
името на Van Soest. Често се говори за Ван Суст-метода за анализ,като алтернатива на
Веенде метода.Всъщност се касае за едно допълнение на Веенде анализа,целящо по-
добро разделяне на въглехидратите на лесно и трудно смилаеми.
Други допълнения се отнасят до определяне на витамините и по-детайлен анализ
на отделните съставки на хранителните вещества,определяни по Веенде-
метода.Например суровият протеин се разделя на протеин /белтъчини/и небелтъчни
азотни съединение /Non protein nitrogen,NPN/.Освен това се определя количеството на
отделните аминокиселини.Суровите мазнини се разделят на истински мазнини и
мастноподобни вещества/липоиди/ и се анализират за съдържанието на отделните
мастни киселини.Освен общото количество на пепелта се определят отделните
минерални вещества/14 на брой/,които са от значение за животните,като
калций,фосфор,калий, магнезий,цинк,кобалт,манган и т.н.
Хранителни вещества са всички съставки на фуражите,определени по Веенде и Ван
Суст метода,както и отделните аминокиселини,мастни киселини,витамини и минерални
вещества.
2. ПРОТЕИНИ. Значение при храненето на животните.Заменими и незаменими
аминокиселини
В суровия протеин /СП/ се включват всички вещества,съдържащи азот. СП се
отделя обикновено по метода на Келдал. Проба от фуража се изгаря с концентрирана
сярна киселина при непрекъснато нагряване.Цялото количество на азота,без нитратите
и нитритите,се отделя като амоняк,които се свързва с киселината в амониев
сулфат.След това към амониевият сулфат се добавя натриева основа,при което отново
се отделя амоняк,който се дестилира и хваща от стандартен разтвор от 0,1 n сярна
киселина.По количеството на свързаната киселина се определя количеството на азота.
Азотът се умножава по 6,25,приемайки,че протеинът съдържа средно 16% азот /
100/16.6,25/.Съдържанието на СП във фуражите варира в широки граници.Богати на
СП са бобовите фуражи,шротовете и фуражите от животински произход.
Основните съединения,съдържащи азот са протеините,известни още под името
белтъчини или чисти белтъчини,които се сстоят от отделни аминокиселини,свързани в
полимерна верига.Наред с белтъчините във фуражите има свободни
аминокиселини,амини,амониеви соли,нитрати и малки количества от други
съединения,съдържащи азот.Всички те се обединяват в обща група наречена
небелтъчни азотни съединения/НАС/.
Делът на НАС в концентрираните фуражи е малък /под 12% от общия азот/,докато в
грубите фуражи варира в широки граници: слама 5-10%,зелени фуражи 10-15%,сено
10-25%,силаж 30-50%.
Терминът суров протеин се използва за обозначаване на всички съдържащи азот
съединения. Суров, скоето се подсказва,че не става дума само за протеин,а и за други
съединения.
Протеин е синоним на белтъчни,съединения,състоящи се от свързани помежду си в
дълга верига аминокиселини. Внашата литература често се използват термините
истински протеин и чисти белтъчини,вместо протеин или белтъчини. С думата
истински и чисти се подсказва,че не са включени НАС.
Хранителното значение на отделните НАС не е еднакво.Преживните животни могат
да използват всички НАС благодарение на микроорганизмите в предстомашията,които
ги разграждат до амоняк и използват за синтез на микробен протеин.Непреживните
животни използват пълноценно свободните аминокиселини,но останалите съединения
биха могли да се оползотворяват много ограничено.
Животните се нуждаят от аминокиселини /АК/ за синтеза на
млякото,месото,вълната,яйцата и за подмяна на телесните белтъчини/за поддържане на
живота/.В животинския организъм не могат да се синтезират АК ите трябва да се
получават с храната.Някои АК обаче могат да се образуват от други АК.Тези АК се
наричат заменими. Част от АК не могат да се образуват дори от други АК и се наричат
незаменими или есенциални.
Метионинът,цистинът и цистеинът съдържат сяра и са известни като
сярасъдържащи аминокиселини. Цистинът и цистеинът могат да заместват до 50% от
потребностите на животните от метионин. Затова се наричат полузаменими/или
полунезаменими/.
До 50% от нуждите на животните от фенилаланин могат да се попълнят с
тирозин,който също се смята за полузаменима аминокиселина.
Всички животни се нуждаят от определено количество от всяка незаменима
аминокиселина.Втова отношение са налице много малки видове особености.Например
пиците синтезират бавно глицин и серин и за постигане на максимелно бърз растеж
помага наличието в дажбата на определено количество от тези АК,докато при другите
видове живатни такава нужда няма и тези АК не се считат за незаменими.
Заменимите аминокиселини също трябва да се доставят на организма чрез
храната.От значение е общото количество на заменимите аминокиселини,а не
количеството на всяка една от тях.
Т.3 Намаляване замърсяването на околната среда, чрез подобряване на
протеиновото хранене на животните.
За намаляване на замърсяването на околната среда с азот е необходимо:
- подходяща система за отглеждане на животните
- Подходящи методи за почистване на оборите
- подходящи методи за събиране и оползотворяване на тора и урината.
- необходимо е оптимизиране на храненето на животните, т.е всяко животно да
получава толкова азот от колкото се нуждае за поддържане на живота и за образуване
на съответната продукция. Именно поради тази причина са създадени и норми на
хранене. Принцип в тези норми е, че по-едрите и по-продуктивните животни имат по-
голяма нужда от азот. При растящите животни потребностите от азот се променят с
възрастта, като колкото по-млади са толкова по-висока трябва да бъде концентрацията
на азот в храната. При едрите животни дневните количества на азот се изискват също
да бъдат по-големи. Именно поради тази причина се препоръчва фазово отглеждане на
животните. Например фазово оглеждане за:
Говеда е следното: от раждане до 120 кг; от 120 до 200-250 кг; след 200-250 кг;
За свинете: раждане – 10 кг; 10 – 20-25 кг; 25 до 55-60 кг; 60 – 110-120 кг
Изхвърленият азот от животните се дължи на съдържанието на азот в урината и
фекалиите им. Около 85% от общият азот се отделя с урината, а 15% с фекалиите. По-
голям е делът на отделеният азот от преживните животни в сравнение с непреживните.
Причина за това са: 1. Биологичните различия в оползотворяването на азот; 2.
Обменния азот, т.е. азотът който се изхвърля с фекалиите от съмия организъм на
животните – 31,1%.
За намаляване на замърсяването на ОС с азот са начертани няколко пътища за
оползотворяването на азота.
1. Намаляване на разпадането на протеина до амоняк. От 60 до 80% от приетия
протеин се разгражда по химични методи чрез протектиране на протеина с
природни танини и с формалдехиди. По физични методи протеина се разгражда
чрез: 1. Термично третиране – най-често при соев шрот. Светлият цвят на
фуража показва качествена термична обработка.; 2.Комбиниране на фуражите в
дажбите; 3. Осигуряване на високо равнище на хранене.
2. Увеличаване нделът на амоняка, който се използва от микрофлората в
търбуха чрез:
- добавка на АФВ;
- добавка на мин.в-ва;
- регулиране на съотношението на въглехидратите в дажбата.
3. Подобряване смилаемостта на фуражния и микробния протеин в тънките
черва.
4. Намаляване на разпадането на АК до амоняк.
Физиологичната роля на бактериите и инфузориите е в две направления:
Предимствата са:
1. Участват в смилане на целулозата
2. Трансформират САС в бактериален протеин;
3. Синтезират витамии от групата на В и вит.К
Недостатъците са:
1.Загуба на енергия до 19% за ферментационните процеси.
2.Замърсяванена ОС с метан и въглероден диоксид.
4. Липиди. Състав,свойства и значение при храненето на животните.
Незаменими мастни киселини.
По Венде-метода се определят суровите мазнини /СМ/, в състава на които влизат
редица органични съединения. Общото за всички тях е,че се разтварят в мастни
разтворители /бензин,етер,хлороформ/. Това им свойство се използва за определяне на
количеството на суровите мазнини.
Главната съставка на суровите мазнини в животинския организъм,животинските
продукти и зърнените фуражи са същинските мазнини /съединение на глицерола с
мастни киселини/.
Същинските мазнини са естери на мастни киселини с тривалентния алкохол
глицерол.
CH2OH CH2-O-CO. R

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Фуражи и хранене на животните

Зависимост от положението на първата двойна връзка спрямо метилната група/края на мастно киселинната верига/ ненаситните мастни киселини се делят на т.нар.омега 3 и омега 6 мастни киселини...
Изпратен от:
reni761
на 2011-09-24
Добавен в:
Реферати
по Земеделие
Статистика:
253 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Земеделие
Теcт по диверcификация
изпитен тест по Земеделие за Студенти от 5 курс
Тест по системата VJL за Cвищов - магиcтратура. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
60
6
1
3 мин
11.07.2013
» виж всички онлайн тестове по земеделие

Фуражи и хранене на животните

Материал № 722326, от 24 сеп 2011
Свален: 253 пъти
Прегледан: 603 пъти
Предмет: Земеделие, Селско стопанство
Тип: Реферат
Брой страници: 55
Брой думи: 23,596
Брой символи: 142,768

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Фуражи и хранене на животните "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала