Големина на текста:
Предмет на науката за управление, основни понятия
Намира своето място в системата на науките след като този кръг от проблеми е назован
от Тейлър като научно управление. Тейлър е този, който фактически дава име на един
клон обществено управление и е формирал понятийния апарат или специална
физическа терминология, с която се отличава тази наука от другите. Тейлър на създава
науката за управление, а наименованието, с която тя се популяризира. Науката за
управление е изключително практически ориентирана. За разлика от други науки,
които първо изработват своята теория и търсят приложение в практиката,
управлениската наука събира, систематизира, анализира факти от практиката,
обобщава, открива закономерености и общовалидни положения и отново ги връща в
практиката.
Втората характеристика е това, че тя е конкретна наука, която изключително много се
влияе от познанията или от знанията на други науки за своето развитие. Това означава,
че развитието на другите науки дава тласък в развитието на науката за управление, т.е.
дава нов поглед върху управлението, нови проблеми, с които управлението трябва да се
занимава, намира нови подходи за решаване на тези проблеми.
Определение за наука за управление, което да се приема от всички автори няма. Всеки
налага своето управление. Бернар Гурней, който най-общо характеризира тази наука
като отрасъл от обществени науки, който се стреми да даде описание и обяснение на
структурите и дейностите на органите съставляващи апарата на държвата и публичните
колективи. В това определение се набляга предимна на органите на управление, които
са съвкупност от хора осъществяващи подготовка и изъплнение на решения. Специално
Гурне тясно свързва управлението с политическата власт и за това той смята, че
решенията са свързани с политическата власт, нещо което се избягва от американските
автори.
Френската насоченост на проблема е свързана предимно с държавните структури, с
регламентирането на дейностите на органите на управлението предимно в държавния
апарат, за това те свързват науката за управлението много тясно с административното
право и с административната социология.
Или науката за управление се занимава с това по какъв начин се прилаган
юридическите нарми, как фактически протичат процесите и какви са причините за това,
ли разглежда реалната дейност на учрежденията и поведението на служителите. Тя се
стреми да даде познания за постигане на това конкретно поведение на хората.
Предмет на науката са структурата и дейностите на органите на управление във
всякакви колективни организации. При по специален американски подход се търси
предимно ефективността на производствените организации. Целта е да се направят
такива модели на управленска политика, които да спомагат за най-висок икономически
ефект. По принцип целта е да има икономически добри ефекти. Дълго време се е
спорило дали има такава наука или няма. Много е важно всяка наука да граничи със
съседните науки.
Основни понятия за управление:
За управлението има много определения, всеки търси в различен аспект. Управлението
има целеполагащ характер, следователно има следователно има поставяне на цел и
съответно реализиране. Управлението е целенасочено, планомерно въздействие на
управляващия субект, осъществяване с различни методи и технологии с цел
поддържане на обекта в устойчиво равновесие или привеждането и в ново състояние.
От една страна имаме цел, а от друга въздействие, активно чрез методи и технологии за
постигане на тази цел. Това определено насочва същността на дейността предимно към
човешкия фактор в организацията.
Управлението съчетава задължително и честотехнологичната и материална сфера на
тази организация, т.е. съчетава както въздействия върху човешкия фактор, така и цели
по отношение на самата организация като матерална нечовешка страна. Това означава,
че разработва подходящи техники за различните кръгове дейности игнорирайки
човешкия фактор.
Друго понятие е регулиране:
Регулирането е процес, при който се поддържат предварително зададени параметри, т.е.
регулирането се предхожда от управленска дейност и чрез него управленската система
се поддържа в състояние зададено от управлението. Регулирането е в помощ на
управлението.
Субект на управление: това е органа, който формулира целите и въздейства за тяхното
изпълнение.
Обект на управление: това е органа, който въз основа на въздействията променя своето
състояние. Управлението като процес има два края – субект и обект на управление.
Самоуправление – субекта и обекта съвпадат при самоуправлението.
Организация – най-широко понятие, което обхваща всички структури. Това е група
хора подредени по рангове и йерархия с цел изпълнението на някаква дейност. Тази
дейност е същността, за която се създава тази структура.
Структура – това са нивата и звената, които има една организация. Структурата е
постоянния елемент на една организация, чрез който тя има своята предсказуемост.
Власт – тясно свързана с управлението, но по-тясно от съдържанието на управлението,
т.е. управлението има по-широко приложение. Властта се проявява тогава, когато
реализира своите цели чрез управленски дейности. Тя е асиметрично отношение мужду
два субекта, защото между субектите съществува някаква зависимост, която създава
властови ресурс.
Притежаване на няква ценност, която е ценна за другана страна на връзката. Желанието
за притежание поставя в подчинено положение една от страните. Това е властнически
ресурс.
№2
Управлението в първобитното общество
Характерно за този период е преминаването на постепенно по-висок стадий на
човечеството, и тези стадии са свързани с промяна на начините на производство и
следващите ги производствени отношения. С усложняване на оръдията на труда, на
начина на производство, промени в организационната структура на групите,
измененията във вида на семейството са механизмите, които дават възможност
човечеството да навлиза в по-висок етап на развитие.
През 18век има много изследвания на индианските племена и въз основа на тези
изследванияс известна степен на вероятност може да се проследи развитието на
човешкия род чрез промени в семействата, родовете и най-вече чрез институциите ,
чрез които са се управлявали тези групи. Особено популарни са изследванията на
Морган, който наблюдава и описва групи индиански племена, най-вече прокези. Той
дели човечеството на 3 етапа: дивачество, варваство и цивилизация, като всеки етап
има 3 стадия: низш, среден и висш. Първоначално опознаването на природата от човека
може да смята за тогава, когато е започнало да се регламентират и регулират половите
взаимоотношения. Регламентирането е давало възможност за обособяване на
семейства, които при своето разрастване започнали да се разделят, да образуват родове
и както казва Морган – рода е първата човешка институция, която по някакъв начин
рефлектира и влияе върху нататъчното съществуване на рада.
Намирането на корена на управление се свързва със създаването на институции или
подобия на институции. Всеизвестна истина е че в родовообщинския строй рода е бил
основна единица, която имала значение най-вече за оцеляване на своите членове и е
създала неписаните закони и правила, по които са живеели тези членове. Така че
първата група регулатори, които се появяват са табутата. На този етап на развитие
може да се разгледат 3 управленски нива: избор на старейшина, съвет на старейшините
и събрание на рода. Най-ясен пример се дава от древногръцката история, където има
василвс и базиливс, събранието на старейшинте и след това събранието на рода. Тези
три нива за вземане на решения са налице във всички краища на света. Василевса е бил
военоначалник без определени правомощия, но изпълнява определена функция.
Съвета на старейшините е конкретизирал ежедневните дела на племето,не е имало като
правомощия да одобрява или не определени закони, взимало е отношение по въпроси,
които са крайно важни за племето. Най-важно събранието на рода, което е решавало
по-важни за рода неща, преселване и др. Тогава е била пряка демокрация. Участието в
народното събрание е било с много изисквания към тези, които участват. Социализация
и обучение, за да се вземе всичко от родовата памет. Това време се е наричало
инагуация т.е. посвещаване в правото да участвата пълноценно в управлението на рода.
Участието в обществения живот се е изразявало в правото на вземане на решения.
Успоредно със създаване на табутата се очертава и втората група регулатори, които са
свързани с преданията относно историята на рода. В тези предания фактически е
закодирана не само историята, но и определени етапи, които играят роля на
регулиращи настоящото поведение на племето. Тази група регулатори регламентират
ежедневните дейности, които се извършват от членовете на групата. В тях има строги
предписания, чрез които се хармонизира и структурира дейността на всеки член от
групата. Най-ясен израз намират в обичаите, в така нареченото естествено право. По
този начин живота на всеки индивид е бил регламентиран без външна принуда и
спазването на тези традиции е било вътрешна необходимост за всеки индивид. Това се
е получило чрез социализацията на всеки член, която се е извършвала чрез усвояване на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

История на управленската мисъл

Предмет на науката за управление, основни понятия. Управлението в първобитното общество. Развитие на управленската мисъл в границите на древногръцката философия...
Изпратен от:
RAMADAN116
на 2011-09-19
Добавен в:
Лекции
по Основи на управлението
Статистика:
67 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Анализирайте формите на поведение с позитивна насоченост
добавена от shark5 16.11.2014
0
17
Характеристики- роля на упавленския екип за повишаване на ефективността
добавена от ioan4etu 07.06.2013
0
11
Организационна структора
добавена от DIDDY1971 27.01.2015
1
11
 
Онлайн тестове по Основи на управлението
Писмени и устни комуникации. Делово общуване
изпитен тест по Основи на управлението за Студенти от 1 курс
Тест по основи на управлението за 1-ви курс. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Много лесен)
30
3
1
14 мин
20.09.2019
Управленско решение. Методи за вземане на решение.
изпитен тест по Основи на управлението за Студенти от 1 курс
Тестът включва въпроси относно методите за вземане на управленски решения на базата на математически изчисления, статистически анализи,теорията на вероятностите и други. Всички въпроси са затворени, като изискват един или повече верни отговори.
(Лесен)
24
100
1
2 мин
12.11.2014
» виж всички онлайн тестове по основи на управлението

История на управленската мисъл

Материал № 721140, от 19 сеп 2011
Свален: 67 пъти
Прегледан: 119 пъти
Предмет: Основи на управлението
Тип: Лекция
Брой страници: 32
Брой думи: 9,870
Брой символи: 61,594

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "История на управленската мисъл"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала