Големина на текста:
От време на време светът на археолозите и историците бива разтърсван от истински
научни сензации. Тяхното действие напомня насочени взривове – едновременно и
разрушаващи и изграждащи. Тези взривове разрушават старите представи за
примитивността на културата и социално-икономическата структура на това или онова
древно общество, отдалечено от нас на хилядолетия и заедно с това, изграждат нови
картини на тяхната богата битова и духовна култура, развито производство, сложна
структура на обществени отношения и пр. Възникват нови направления в търсенията,
преразглеждат се предишните критерии на научния подход към неразгаданите тайни от
историята на тези изчезнали от лицето на земята народи.
Именно в числото на подобни научни сензации се причислява и Варненският енеолитен
некропол. Че разкриването на некропола се отнася към най-значителните открития на
археологията става ясно още през есента на 1972 г., когато един багер обръща върху
земната повърхност маса златни предмети от древни гробове с хилядолетна история.
Европа и нейната югоизточна област, към която принадлежи Балканският полуостров,
до откриването на некропола се считаше за една от глухите покрайнини на древния
цивилизован свят, люлката на който лежеше в класическите области – Двуречието и
долината на Нил. Ако трябва да приложа цитат: “Светлината от Изток” само малко и то
постепенно е огрявала тази покрайнина. Всички най-значителни творчески постижения
през VІІ-ІІІ хил.пр.Хр. от Изток са се разпространявали по варварските покрайнини. Така
мислеха повечето археолози, така се пишеше и в учебниците за най-древна история. Затова
дори типологични и фактически сходни явления на материалната и духовната култура на
народите от Европейския континент, отнасящи се към епохата на неолита и ранния метал,
се датираха с едно-две хилядолетия по-късно от предноазиатските. Това никого не
учудваше и се считаше за напълно закономерно.
Серия радиовъглеродни анализи на материали от епохата на енеолита, открити на
Балканския полуостров обаче, показват поразителната им древност, неотстъпваща по
време на сходни предноазиатски култури. А разкриването на гигантските медни рудници
от V-ІV хил.пр.Хр. в южна България (напр. рудника Аин-бунар до Стара Загора) съвсем
опровергава мита за загадъчното състояние на минно-металургичното дело в Югоизточна
Европа. Още повече, че нито един от рудниците на територията на България не е изследван
до дъно, поради което не е сигурно кога точно е започнала тяхната употреба. След тези
открития, в научно обръщение, за населението от Балкано-Карпатския регион, навлиза
термина металургична револючия. Казваме революция, защото медта е позната в Азия от
VІІІ-VІІ хил.пр.Хр. и в Месопотамия от VІ хил.пр.Хр., но тамошните общества в
продължение на две и дори три хилядолетия развиват металургията изключително бавно и
медта играе твърде малка роля в живота на обещствата там. В тази връзка, контраста с
Карпато-Балканския регион е огромен; тук медта с изключително бързи темпове въвежда
обществата в една нова епоха.Сред стотиците медни изделия от енеолита, болшинството
са сечива – те образуват многобройни серии от сходни типове, показващи изключително
високо ниво в развитието на металургията и леярството.Апогей на всички тези открития е
“златният” некропол във Варна, равен на който науката все още не познава.
Откриването на Варненския енеолитен некропол (ВЕН) е една щастлива случайност.
През есента на 1972 г. при изкопни работи тракторист вижда разпилени в пръстта златни
предмети. Оказва се, че е попаднал на древен гроб. Започват спасителни разкопки, които и
до ден днешен все още не са завършили, а резултатът е сензационен. Категорично е
мнението на учените, че днешните български земи са били център на една от най-древните
цивилизации, родила се векове преди тези на Двуречието и Египет. Некрополът (в превод
от ст.гръцки-град на мъртвите) се намира в западната индустриална зона на Варна на 500
м., северно от Варненското езеро и на 4 км. западно от центъра на града и е разкопаван до
1991 г. под ръководството на М. Лазаров (1972-1976) и Ив. Иванов (1976-1991).
От епохата на енеолита вече бяха известни доста златни предмети, но за пръв път те се
намираха в такова количество и многообразие на форми на едно място – няколко
килограма чисто злато, главно във вид на накити.
Откриването на кой да е некропол неизменно поставя въпроса за селището, чиито
мъртъвци са били погребвани в него. Селището, свързано с Варненския некропол все още
не е открито със сигурност. Предполага се, че е залято от водите на Варненското езеро.
Регистрираните до сега осем потънали селища във Варненското езеро, датиращи от същото
време с некропола, показват значителна концентрация на население от тогавашните
брегове. Очевидно е и според днешния околен терен, че това население едва ли се
езанимавало само със земеделие и скотовъдство. Редица наблюдения дават основание да се
предполага, че тук се е намирал административен, култов и търговски център на
значителен район.
Времето, през което е съществувал Варненският некропол е халколитната (или
енеолитна) епоха и той е свързан с края на тази епоха. В абсолютни дати това е времето
около 4 600 - 4 200 години пр. Хр., а в конвенциални дати - 3 600 - 3 200 г. пр. Хр.
Различията се получават от методите на датиране с радиоактивен въглерод - С-14. Времето
на края на Варненския некропол съвпада с края на епохата и с повсеместна промяна на
материалната и духовна култура, а и на климата по днешните български земи. Все по-често
се търси обяснение за тази промяна с голям катаклизъм по нашите земи, носещ характера
на добре известния Библейски потоп. Последствията от него са потъване под водите на
днешните Варненски езера на повече от осем селища, които са едновременни с некропола
и вероятно техните мъртви са били погребвани там. Сега останки от селищата се намират
при драгажни и строителни работи под водите на езерата на около 2,5 до 8 м. в насип от
глина, пясък и морски черупки.
Географското и климатично разположение на Варненския край са удобни за заселване от
човека– тук през различните епохи има езера, дълбок морски залив, ниски плата - добри за
земеделие и скотовъдство. Поречията на Камчия, Провадийска и други по-малки реки са не
само привлекателен район за заселване, но и служат за пътища при проникване във
вътрешността на страната. Източният край на Стара планина предлага дивеч, дървен
материал, място за отглеждане на животни. Черно море се оказва за човека не само воден
басейн, но и средство за препитание през различните епохи. Варненският край през
праисторията се явява привлекателно място и поради срещата на степите, които със своя
най-южен край достигат до Балчик и дори още по-надолу. Тук става срещата на хората и
предметите за обмяна от степите и от вътрешността. Не на последно място трябва да се
посочи, че липсата на острови в Черно море правят тогавашния морски залив (сега
Варненските езера) най-удобното място за прикриване в лошо време на пътуващите по
море или използващите брега за път. Това е особено важно през енеолитната и бронзовата
епоха.
Истинският бум и подем в развитието на обществото от енеолитната епоха във
Варненско започва с опознаването и овладяването на металургията на медта и златото,
както и на засилването на търговските контакти със земи на север и юг и използването на
морското крайбрежие за път.
Проучванията на енеолитната епоха във Варненско обхващат няколко обекта. От
ранната енеолитна епоха има само едно ниво в могилата при Голямо Делчево. В селищната
могила при Сава енеолита е добре представен и това дава основание на някой учени да
говорят за самостоятелна енеолитна култура Сава. Едновременни с този етап са и
находките от селището при гр. Суворово, ранно енеолитни гробове до Варна, находки от
теренни обхождания на селищната могила при с. Левски.
Особено място заемат находките от ранноенеолитните гробове при Варна. При
строителни работи са разрушени два гроба, от които единият е проучен изцяло. Възможно
е да е имало още гробове, но при по-ранни изкопни работи да са били унищожени.
Проученият гроб дава ценни сведения за настъпването на имуществено разслоение сред
населението по бреговете на Варненските езера. Инвентарът на гроба се състои от около 1
000 предмета, сред които почти половината са от черупките на средиземноморските
мекотели Денталиум и Спондилус. Няколко извода могат да се направят от инвентара на
това погребение. Първото, което прави впечатление, е невероятното и несрещано за тази
епоха богатство: сред мъниста от малахит са открити и 31 златни мъниста, които всъщност
са наистина най-старото злато на света. Намерени са също медни гривни и пръстен, което
говори не само за ранното започване на металургията на медта и златото в района, но и че
накитите предхождат сечивата, които се появяват на един по-късен етап. Този гроб е
разкрит и проучен след откриването на късно енеолитният некропол при Варна и отстои на
около 2 км западно от него. От голямо значение е силното сходство на инвентара и
разположението му при скелета. Направената графична антропологическа възстановка на
ранноенеолитният скелет показа удивителна прилика с този от гроб 43 на
късноенеолитният некропол, за който ще говорим подробно по-късно. Очевидно става
дума не само за генетична приемственост, но и за едно и също общество, стигнало твърде
рано високо в общественото развитие, непознато от откритията на археологията досега.
Ако се добави и факта, че в погребалният ритуал, поради неговата консервативност, твърде
бавно навлиза отражението на промяната в ежедневието може да се приеме, че процесът на
разлагане на първобитните отношения е настъпило още по-рано.
Бързото развитие на обществените отношения във Варненско се дължат на казаните по-
горе географски и природни условия. Все още остава неясно защо по бреговете на
Варненските езера до този момент не са намерени потънали селища от ранноенеолитната
епоха. Следи, освен споменатите погребения, които са на около 15 м над съвременното
ниво на морето и са на същото ниво като късния некропол, има, но винаги по-високо от
бреговете. Като най-вероятно обяснение може да се приеме съществуването на по-високо
ниво на морето в този етап, нещо което не е доказано по друг начин досега. По-високо
ниво на водата от морето в долината на Камчия може да се приеме като обяснение за
липсата на селища близо до бреговете в Лонгозната.
Истински подем в развитието на района настъпва през късната енеолитна епоха. Този
подем се отнася за всички поселения през тази фаза на епохата на територията на
Балканите, но населението на Варненския край достига невиждан разцвет. Неговите
материални възможности и духовен живот дотолкова се различават от тези на съседите, че
това дава основание на учените да обособят самостоятелна късноенеолитна
археологическа култура, наречена Варна. Според изследователите от втората фаза на
късния енеолит, под влияние на бързо разрастващата се търговия с метал и медни изделия,
започва една консулидация на локалните особености в типологията на култура Варна. В
същото време, отдалечените от морето култури никага не достигат нивото на култура
Варна в обществено-икономически план.
Характерно за Варненския енеолитен некропол е разнообразието на погребалния ритуал
и богатите дарове около намерените скелети или гробни ями.
Златните предмети са повече от 3 000 и с тегло над 6 килограма. Важно значение има
разпределението на златните накити и предмети по гробове. От 294 гроба има злато само в
62, като над 5 килограма са разпределени в 4 от гробовете (в богатите символични 1, 4 и 36
и гроб 43) и около 1 кг. в останалите 58 гроба. Поразяващо е разнообразието на златните
предмети – над 38 вида, като има и много разновидности – например мънистата са 5
подвида. Непознато е и количеството находки от други материали – медните изделия са
над 160; кремъчните – над 230; почти 90 от камък и мрамор. Като инвентар са положени и
значително количество черупки от средиземноморски мекотели - Dentalium и Spondylus –
което се среща и в Черно море. Над 12 200 са черупките от Dentalium и те не са

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
01 окт 2019 в 15:12 потребител на 16 години
07 мар 2019 в 14:38 в момента не учи на 28 години от Варна
18 яну 2018 в 16:13 студент на 28 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Факултет по изкуствата, специалност - Културология, випуск 2019
14 яну 2018 в 11:16 студент на 32 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Българска филология, специалност - Българска филология, випуск 2012
23 май 2017 в 13:47 потребител на 39 години
11 дек 2016 в 14:05 студент на 34 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Факултет по хуманитарни науки, специалност - Археология, випуск 2016
03 дек 2016 в 07:55 родител на 44 години
29 юни 2016 в 12:49 учител на 28 години
 
Подобни материали
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
269
·
15
·
3,439
·
376

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
300
·
26
·
6,100
·
330

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
185
·
60
·
27,404
·
427
·
1
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Българска историография

15 апр 2009
·
554
·
26
·
6,983
·
629

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат процес, осъществяван по волята на Бога...
 

Питагор и неговата школа

04 дек 2006
·
599
·
5
·
935
·
124
·
1

Питагор приемал своите ученици с изпит. Той се състоял в следното: участниците преминавали през определен изпитателен срок, те трябвало да имат интереси към математиката, музиката и гимнастиката.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Тест по история и цивилизация за 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тест за проверка на знанията, получени по предмета в 5 клас, всеки от въпросите има само по един верен отговор.
(Лесен)
24
13
1
4 мин
02.07.2019
Междинен тест по история за 8-ми клас, 1-ви срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 1 срок. Включени са въпроси само с по един верен отговор.
(Лесен)
16
4
1
9 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Варненският некропол

Материал № 72038, от 06 яну 2008
Свален: 148 пъти
Прегледан: 104 пъти
Предмет: История
Тип: Доклад
Брой страници: 15
Брой думи: 3,616
Брой символи: 30,257

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Варненският некропол "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
66

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
127 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения