Големина на текста:
гл. ас. Б. Славенков„Предприемачество”
1. СЪЩНОСТ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО
Предприемачеството е особен вид икономическа дейност, насочена към печалба, основана на
самостоятелна инициатива, отговорност и иновативна предприемаческа идея. В най-тесен смисъл, под
предприемачество се разбира система на стопанисване и управление, основана на иновацията и риска, чиято
цел е получаването на печалба. Предприемачеството може да се осъществява във всички сфери на живота. Не
всеки бизнес обаче е предприемачески. За да бъде фирмата предприемаческа, тя трябва да създава нещо ново и
различно от сега съществуващото, да се организира по различен и по-продуктивен начин. В теорията на
предприемачеството са известни няколко научни школи, които по-скоро се допълват, отколкото да си
противоречат. Представителите на френската школа са Кантилион и Жан Батист Сей, според които
предприемач е този, който може да поема риск, способен е да предвижда нещата, надява се на печалба и е готов
да понесе загубата от своето начинание. Сей акцентира и върху лидерските качества на предприемача.
Представителите на австрийската школа са Мизес, Хайек и Шумпетер. Според тях, в основата на
предприемачеството стои иновацията, правенето на това, което другите не са правили (тук добави и и текста за
ендогенната теория от следващия въпрос). В този смисъл, предприемач е този, който съчетава по различен
начин производствените фактори. Тук конкуренцията се разглежда като процес на търсене на новото в
условията на неопределеност, като водещата фигура е тази на предприемача. Най-яркият представител на
американската школа е Питър Дракър. Американската школа също свързва предприемачеството с риска.
Дракър обобщава предприемачеството като система от предприемач, иновация и желание за развитие, като се
акцентира върху възможността. Според него предприемаческият ум е устроен така, че да вижда възможностите
и перспективите, а не проблемите, генерирани от промените. Основната функция на предприемачеството е
свързана с общественото възпроизводство, осигуряваща необходимата динамика чрез създаване на нови, по-
ефективни комбинации на производствените ресурси. Може да се каже, че предприемачеството има
провокативен характер.
2. ТЕОРИИ ЗА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО – ЕНДОГЕННА ТЕОРИЯ, ТЕОРИЯ ЗА ЧОВЕШКИЯ
КАПИТАЛ, ИНОВАТИВНА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Теорията за ендогенния растеж не е пряко свързана с предприемачеството. Тя твърди, че организацията
сама създава своите конкурентни предимства на база разполагаеми ресурси, технологията, структурата,
културата и т.н. Основният акцент пада върху знанието – вродено и придобито. Теорията доказва, че успехът
зависи преди всичко от два фактора – обучението и начина, по който се използват ресурсите. На по-късен етап
знанията и уменията са изведени като самостоятелни фактори за повишаване на конкурентноспособността. Тук
същественото е, че развитието се основава на прехвърлянето на производствените фактори от един към друг,
по-печеливш и перспективен стопански сектор и върху използването на различни комбинации между
производствените ресурси.
Първоначалните представи за човека като работна сила се трансформират в теория за човешкия
капитал. Тя е въведена от Чикагската икономическа школа. Първоначално се е смятало, че работната сила се
състои от знанията, уменията и всички останали качества, имащи пряко значение за производствения процес.
На по-късен етап от своето развитие, теорията все по-силно се фокусира върху значението на обучението,
възвръщаемостта на инвестициите в образование, разглеждани като предпоставка за конкурентноспособност
на пазара на труда, под формата на работна заплата и като възможност за кариерно развитие.
Според анализите на Европейския съюз икономическото изоставане на Европа спрямо САЩ се дължи
на няколко ключови фактора – закостенели институционални и регулативни механизми, които поставят
бариери за развитието на малкия и средния бизнес, слабото развитие на информационните и биотехнологиите,
изоставането в научно-изследователската дейност. Това са предпоставките ЕС да изведе на преден план
няколко основни препоръки за постигане на икономически растеж. Те се отнасят до увеличаването на разходите
за научни изследвания и разработки, подобряване на академичните изследвания за създаване на иновативни
решения, създаване на нови видове бизнеси и осигуряване на условия за тяхното развитие, насочване на
държави и частни капитали към иновациите, усъвършенстване на патентната система и осигуряване на лесен
трансфер на технологичните открития. Изпълнението на тези препоръки изисква сериозни промени в начина на
управление и организация на Европейското икономическо пространство, преориентиране на научните търсения
към разрешаване на глобалните обществени проблеми.
3. КОНСТРУКТИВНА И ДЕСТРУКТИВНА РОЛЯ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО
Основните теории за предприемачеството го свързват със способността на предприемача да вижда
промяната, да ражда нови идеи, да поема риска за тяхното реализиране, като използва нови комбинации между
производствените фактори. Иновациите са един от показателите за успеха на фирмата. Според Дракър
предприемачът е иноватор. Ролята на предприемача за икономическото развитие се свързва с прехвърлянето на
ресурсите от един към друг, по-перспективен и печеливш стопански сектор и тяхното оптимално използване.
От икономическа гледна точка тези действия се наричат промяна. От гледна точка на предприемача,
полезността се състои от два елемента – цена, на която ще бъде предложен продукта и разходите за неговото
ОКС Магистър, специалност Бизнес администрация, 2010/2011 страница | 1
гл. ас. Б. Славенков„Предприемачество”
създаване и разпространение. От отношението между цената и разходите се определя и
конкурентноспособността на предприемача. В зависимост от това на кой елемент залага предприемача – на
увеличение на цената или на оптимизация на разходите, предприемачеството може да се определи като
конструктивно и деструктивно. Предприемач, който постига целите си, като залага на увеличаване на
продуктовата цена има деструктивно поведение. За разлика от него, предприемач, който се е ориентирал към
оптимизация на разходите има конструктивно икономическо поведение.
4. РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД
Въпреки подходящите условия за развитие на едно процъфтяващо стопанство по българските земи,
през годините на Възраждането, българското население страда от липса на политически и граждански свободи,
които спират напредъка на личната инициатива и предприемачеството. Мнозина са занаятчиите и търговците,
но почти никой от тях не успява, поради всеобщата несигурност да натрупа капитал и да го съсредоточи на
едно място или в едно производство. Турската армия и големите държавни поръчки, свързани с нейната
издръжка са един от основните фактори за първоначалния тласък на предприемачеството през годините преди
Освобождението. Постепенно се създават първите манифактури и фабрики, които обаче са оборудвани с
остаряла техника, която не може да се обновява, поради липса на кредити и инвеститори. След
Освобождението, българските земи са разпокъсани, голяма част от предприемачите са разорени след
въстанията и войните, а не малко от тях са загубили и живота си. В първите години на ХХ век българското
предприемачество навлиза в етап на бурно развитие и въпреки това не може да достигне измеренията на
стопанския живот на запад от България. Българската индустрия навлиза в период на ускорено натрупване на
капитала при повишена норма на печалбата, за което основна роля играе индустриалната политика на новата
държава, практически освободила от всякакви данъци българските предприемачи. Влизането на България през
1912 г. в серия от войни налага фундаментална промяна в режима на икономическите свободи. След Втората
световна война започва силово унищожаване на частната собственост чрез национализация. Икономиката става
планова, унищожава се конкуренцията и предприемачеството. В съвременни условия, след настъпването на
демокрацията, иновативните фирми в страната са около 15%, а икономиката не е истински пазарна – тя е
корумпирана, липсва приложение на законите, шири се сива икономика. Това са сериозни предпоставки за
унищожаване мотивацията на бизнеса да работи по икономически начин.
5. СРЕДА НА ПРЕДПРИЕМАЧА
От гледна точка на мениджмънта, всяка организация функционира в дадена външна и вътрешна среда,
която оказва определени въздействия върху осъществяването на нейната дейност. Много бързо след започване
на бизнеса си, малките и средни предприятия осъзнават, че най-важните фактори за оцеляване са свободата на
избора, достъпа до информация, икономическата рационалност, доверието. Степента на икономическа
рационалност изразява възможността на предприемача сам да избира какъв бизнес да развива, с кого да
търгува, откъде да се кредитира, възможностите за защита на авторските права и т.н. Тази свобода може да
бъде ограничена от бюрокрацията, корупцията, икономическата политика, която следва правителството,
законовата и нормативната уредба. По-голямата свобода създава по-голяма конкуренция на пазара, ограничава
възникването на монополи, повишава стремежа към намаляване на производствените разходи и повишаване
качеството на крайния продукт. Вторият важен фактор е достъпът до актуална информация за бизнеса, за
продуктите, за клиентите, за доставчиците, за конкурентите, т.е. за всичко което касае създаването,
поддържането и развитието на дейността на фирмата. Предприемач, който може да си набави повече актуална и
дори изпреварваща информация си осигурява значително предимство в конкурентната борба. По този начин,
често информацията е решаваща за бъдещото съществуване на фирмата и бизнеса. Третият фактор е режимът
на икономическа рационалност, изразяваща оптималното производство, при което основният стремеж е да се
постигне максимална полезност за клиента при възможно най-ниски производствени разходи. Затова
рационалността играе положителна роля, като провокира конкуренцията, иновативността, предприемачеството.
Четвъртият основен фактор е доверието, като предпоставка за рационалност. Колкото по-високо е взаимното
доверие между предприемача и елементите на макросредата, толкова повече обкръжаващата среда става по-
предвидима, рискът за бизнеса – неговото започване, развитие и поддържане се намалява значително. По този
начин доверието провокира стабилността на стопанките процеси.
6. ОТ КОРПОРАТИВЕН ЕГОИЗЪМ КЪМ СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ НА БИЗНЕСА
Социалните и обществените отговорности на бизнеса се проявяват в два аспекта. Първият от тях
третира въпросите за това какво прави бизнес организацията за обществото, а втория – за това какво може и би
трябвало да прави тя за обществото. Бизнесът акумулира в себе си огромни капитали, финансов ресурс, знания
и умения, които му позволяват да влияе върху всички сфери на обществения живот. Осъществявайки такава
намеса, бизнесът може да блокира, да спира, да генерира, да забавя, да поддържа и да засилва множество
различни обществени процеси. По този начин, поведението на бизнеса моделира състоянието на обществото.
Ако бизнес организациите са егоистично ориентирани към постигане само на печалба и задоволяване на своя
ОКС Магистър, специалност Бизнес администрация, 2010/2011 страница | 2
гл. ас. Б. Славенков„Предприемачество”
интерес, те ще оказват деструктивна роля в обществените и икономическите процеси. В обратния случай, ако те
споделят, съпреживяват и според собствените си възможности активно участват при разрешаването на
приоритетните обществени потребности, бизнес организациите ще успеят да изградят своя имидж на
корпоративен гражданин и да се развиват като уважаван член на гражданското общество. Обществените
отговорности на бизнеса за провокирани от глобалните проблеми на обществото и от обществените
потребности. Обществено отговорните фирми осъзнават, че са част от тяхното възникване и трябва да са част
от тяхното решаване. Преходът от традиционен модел на управление към такъв, който е социално отговорен се
определя като желание за социализация на бизнес организацията. По този начин тя се приобщава и възприема
нормите и ценностите не само на локалното и националното, но и на глобалното общество.
7. КОРПОРАТИВЕН ГРАЖДАНИН
Корпоративното гражданство синтезира идеята за корпоративната, социалната и екологичната
отговорност, като противоположност на класическия бизнес егоизъм. В съвремието, пълноценното общество
може да съществува само като комбинация между гражданите, като физически лица и компаниите –
корпоративен гражданин. Гражданството на физическите лица се свързва с националната им идентичност,
автономността, достойнството и други. От друга страна, гражданството предполага определени права на
личността и съответните му задължения към обществото. Понятието корпоративен гражданин изразява начина,
по който съвременните компании инвестират в обществото от една страна, а от друга страна – как обществото
инвестира в компанията. За компаниите корпоративен гражданин е характерно, че ориентират целите си не към
себе си, а към другите, водени от разбирането за задълженията си към обществото. Разбирането за
корпоративното гражданство е нова бизнес идеология. То представлява съвкупност от възгледи, норми,
принципи и ценностна ориентация, които правят организацията способна да поема социална и екологична
отговорност. Корпоративното гражданство се основава на принципи, като взаимопомощ, солидарност,
уважение, хуманизъм, прозрачност на бизнес-практиките и т.н. По този начин корпоративното гражданство
надгражда етичните делови поведения. То е система от ценности, насочени към хармонизиране на бизнес-
интересите със социалните потребности и съхраняване на екосистемите.
8. СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕДПРИЕМАЧА
Социалната отговорност на предприемача се свързва с общите представи за добър бизнес.
Предприемачът трябва да задоволява съществената социална потребност от сигурност и стабилност, особено в
условия на непресказуемост. Тази социална потребност е валидна както към хората в организацията, така и към
обществото като цяло. От тази гледна точка, социалните отговорности на предприемача са свързани с
въвеждане на ефикасен стил на управление, провеждане на политики за повишаване квалификацията на
персонала, създаване на безопасни условия на труд, организиране на справедливи системи за заплащане,
мотивиране на хората към качествен труд, да се подкрепят локалните общности, да се формира отговорност за
качество на продуктите, да е взискателен към партньорите си, да извършва благотворителна дейност, като по
този начин укрепва моралните устои в обществото, да пази околната среда и т.н. По този начин, социално
отговорния предприемач, при равни други условия, печели доверието на потребителя и повишава своята
конкурентноспособност.
9. ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА МИСИЯ – ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ФУНКЦИИ В УПРАВЛЕНИЕТО НА
ПРЕДПРИЯТИЕТО
От гледна точка на управлението, предприемачеството е съвкупност от принципи, методи и форми за
управление на иновативните предприятия и всички дейности, процеси и хората в тях. Иновативното управление
е взаимовръзката между научния, технологичния и пазарния потенциал, като дава възможност за реализация на
този потенциал чрез стратегии за тяхното управление. Чрез своята мисия, фирмата определя своята
идентичност, с какво се занимава и с какви средства осъществява дейността си. Тя е този специфичен елемент,
описващ характерните черти на фирмата и който отличава една организация от друга в даден сектор или
бранш. Това е така защото мисията създава култура, формира ценности, изразява политиката на фирмата и
нейната най-главна и дългосрочна цел. Мисията трябва да определя конструктивната, а не деструктивната
функция на фирмата. От тази гледна точка, целта на предприемачеството може да се свързва с постигането на
по-висока конкурентноспособност, чрез ускорено превръщане на идеите в продукти за пазара или създаване на
нов тип организация на фирмата, чрез трансформирането на творчеството в печалба.
10. ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ СТРАТЕГИИ
Една от основните предприемачески стратегии е стратегията „Предприемаческо джудо”, която включва
две разновидности – „Най-пръв и с най-много” и „Да ги удариш там, където не очакват”. При стратегията „Най-
пръв и с най-много”, намерението на предприемача е да завоюва трайна лидерска позиция на нов пазар или
бранш. Тя изисква внимателен анализ, новаторската идея да е точна и ясна и всички усилия да са съсредоточени
в нейното осъществяване. Веднага след постигането на първите положителни резултати, предприемачът трябва
ОКС Магистър, специалност Бизнес администрация, 2010/2011 страница | 3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Предприемачество - лекции

Предприемачеството е особен вид икономическа дейност, насочена към печалба, основана на самостоятелна инициатива, отговорност и иновативна предприемаческа идея. В най-тесен смисъл, под предприемачество се разбира система на стопанисване и управление...
Изпратен от:
kzapryanova
на 2011-09-12
Добавен в:
Лекции
по Предприемачество
Статистика:
804 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Въпрос - предприемачество
добавена от genimexchooo 30.12.2018
1
17
Фактори влияещи върху корпоративното предприемачество: Корпоративни стратегии
добавена от errorman 10.03.2013
1
30
Подобни материали
 

Предприемачество

14 ное 2010
·
256
·
6
·
1,749
·
553

Според своята етимология „Предприемачество” има френски произход и означава „посредник” или „откривател” на възможности за развитие на определена дейност. Дефинирането и изясняването на понятието „ предприемач” се поставя върху основата на концепции...
 

Предприемачество

17 ное 2010
·
425
·
26
·
5,579
·
711

Глобалните промени в нашето общество налагат преосмисляне на досегашните принципи, методи и форми на водене на стопанския живот. Преходът от централ¬но планирана към пазарна икономика е уникален по своя¬та същност...
 

Бизнес план за фризьорски салон

03 дек 2010
·
2,467
·
17
·
1,825
·
4,818
·
2
·
1

Бизнес план за фризьорски салон и козметични услуги. РЕЗЮМЕ: Получихме в наследство 10 000лв.Имаме лек автомобил на стойност 7000лв. И регулиран парцел 2 дка на стойност 100 000лв. в София в кв.Овча Купел....
 

„Курсов проект по Бизнес идеи и предприемачество – Предприемачески продуктов анализ, профил и ППП, ТИП, ТИД и ТИО на NCR Easy Point 42”

05 яну 2011
·
393
·
13
·
1,833
·
666

NCR Easy Point 42 е компактен, гъвкав и надежден терминал за самообслужване. Осигурява високо качество на звук, изображения и мултимедия. Той може да бъде конфигуриран според Вашите бизнес нужди с помоща на широка гама периферни устройства....
 

Предприемачество

15 яну 2011
·
280
·
6
·
1,415

Лекции по предприемачество Основи на предприемаческата дейност… Същност и характеристика на предприемачеството...
1 2 3 »
 
Онлайн тестове по Предприемачество
Тест по предприемачество
изпитен тест по Предприемачество за Студенти от 4 курс
За студенти от икономическите специалности. Има въпроси, на които може да посочите повече от един верен отговор.
(Лесен)
38
115
1
29.07.2013
Предприемачество
изходен тест по Предприемачество за Ученици от 11 клас
Изходно ниво по предприемачество за ЗИП в 11. клас по старата учебна програма. Може да се ползва и по новата програма. Включените въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
11
4
1
1 мин
20.08.2020
» виж всички онлайн тестове по предприемачество

Предприемачество - лекции

Материал № 719524, от 12 сеп 2011
Свален: 804 пъти
Прегледан: 1,226 пъти
Предмет: Предприемачество, Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 7
Брой думи: 4,556
Брой символи: 30,327

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Предприемачество - лекции"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала