Големина на текста:
Обща европейска политика в областта
на външните работи и сигурността
Преглед на процесите на формиране на Обща европейска
политика в областта на външните работи и сигурността
ЕС е един от най-ефективните механизми за развитието на сътрудничеството в
Европа. След края на Студената война това ново обединение играе световна роля в
международната система. Изгражда се единен пазар, който осигурява свободно
движение на факторите на производството - стоки, хора, капитали и услуги. С
приемането на Договора за ЕС в Маастрихт на 27.02.1992г., той се превръща в основен
фактор в развитието на европейската общност.
Принципите, на които се базира ЕС, са свобода, демокрация, спазване на
човешките права и свободи и право на закон. Целите, които се стреми да постигне, са в
районите на остри конфликти да се осигури мир и благоденствие. Механизмите за
осъществяването на тези цели са общите институции, политики и програми, които
засягат много страни на обществения живот. Нормативна база, която спомага за
ефективното управление на процесите, протичащи в ЕС, представляват
основополагащите договори и решенията, които ги допълват под формата на наредби,
директиви, препоръки и мнения.
Концептуалното развитие на идеята за Обща политика в областта на външните
работи и сигурността (ОПОВРС) представлява един дълъг и сложен процес. В
нормативния акт, с който е създадена Европейската общност ( Римския договор от 25
март 1957 година) няма клауза, която да третира въпросите, свързани с европейската
сигурност и отбрана, а сферата на външната политика не се разглежда отделно от кръга
въпроси, засягащи външнотърговската политика на общността. Нормативното
регламентиране на Общата политика в областта на външните работи и сигурността в
Договора за ЕС се предхожда от редица европейски инициативи в тази насока.
През май 1950 година, френският външен министър Робер Шуман в
декларация предлага обединяване на френските и западногерманските ресурси за
въглища и стомана – под ръководството на един “Върховен орган”. Така на 18 април
1951 година в Париж се подписва Договора за създаване на Европейската общност за
въглища и стомана между страните Франция, Германия, Белгия, Холандия, Италия и
Люксембург. На 25 октомври 1950 година френският министър –председател Рене
Плевен в реч пред парламента предлага успoредно с ЕОВС да се създаде нова
интеграционна организация Европейска отбранителна общност. След дълги
преговори на 27 май 1952 година в Париж горните шест държави подписват договор за
създаване на Европейска отбранителна общност.
Логично следствие от създаването на отбранителна общност е провеждането
на обща външна политика и засилването външнополитическото измерение на
интеграционния процес. В тази връзка Общата Асамблея на ЕОВС изготвя проект за
Европейска политическа общност. На 10 март 1953 година в Страсбутг е приет проекта
на председателя на Асамблеята Пол-Анри Спаак.... “За първи път този проект предлага
народите на Европа да се асоциират към нейното изграждане чрез пряко избиране на
Камара на народите, на Европейски парламент..”.
За съжаление нито един от двата френски проекта не успява да се реализира в
действителност. През месец май 1954 година , след като Договорът за създаване на
Европейска общност за отбранa е ратифициран от четири държави – членки, той бива
замразен.
Геополитическите промени след падането на комунизма в края на 80-
те години, обединението на Германия, конфликтите в бивша Югославия през 90-
те години и заплахата от международния тероризъм подтикнаха ръководителите на ЕС
да създадат и развият официални инструменти за дипломация и намеса съгласно
Договора от Маастрихт от 1993 г. и Договора от Амстердам от 1999 г. Тези договори
дадоха на Съюза средствата за реагиране на кризи, развиващи се в непосредствена
близост до границите му, както и за разпространяване на неговите ценности из целия
свят, като замениха европейското политическо сътрудничество (започнало през 1970 г.
и придобило официален израз през 1986 г.), при което държавите-членки само се
консултираха помежду си с оглед да си сътрудничат по важни въпроси на
международната политика.
Първият нормативен източник за съдържанието и параметрите на Общата
външна политика и политика на сигурност е Договорът за Европейски съюз от 1992
година . Споразумението влиза в сила на 1 ноември 1993 година след ратифицирането
му от дванадесетте национални парламента. Общата политика в областта на външните
работи и сигурността представлява “вторият стълб” на ЕС.
Изразът обща отбранителна политика не се съдържа в утвърдената и действена
формулировка за Обща външна политика и политика на сигурност, но е включен в
Договора за ЕС. При необходимост Съюзът може да пристъпи към разработване и
осъществяване на Обща отбранителна политика – за укрепване на своята сигурност,
както и да се обърне към ЗЕС – своебразните “въоръжени сили” на ЕС. ДЕС предвижда
при подходящи условия перспективата на обща отбрана, армия и стратегия. Съгласно
него се очертава и определя рамката , в която ще функционира ОПОВРС, но на този
етап липсват ясни и конкретни разпоредби. Политиката на ЕС по ОПОВРС се
реализира на междуправителствено равнище. Всички въпроси се съгласуват между
лидерите на държавите-членки на ЕС.
Останалите неразрешени проблеми пред държавите-членки като: изграждане
на работеща обща политика на сигурност и отбрана на ЕС, без да се дублира НАТО,
бъдещата роля на ЗЕС и интеграцията му в съюза, участието на необвързаните
държави-членки на ЕС в изграждането на ОПОВРС, необходимостта ЕС да разполага с
възможности за действия по време на кризи – доведоха до необходимост от
преразглеждане и допълнение на ДЕС. Това става с подписването на Договора от
Амстердам на 2 октомври 1997 година, който влиза в сила на 9 май 1999 година и
създадава оперативния лост на ОПОВРС — европейската политика за сигурност и
отбрана (ЕПСО) — с потенциал за създаване по-нататък на обща отбранителна
структура. Целите на ЕПСО са опазване на общите ценности, основните интереси,
независимостта и целостта на Съюза; укрепване на неговата сигурност; опазване на
мира и укрепване на международната сигурност; разширяване на международното
сътрудничество и развиване и укрепване на демокрацията и правовия ред, както и
спазване на правата на човека и основните свободи.
Решенията, взети в Амстердам през имат за цел:
- да прецизират разпоредбите, регламентиращи съответните институции и
инструменти на ОВППС ;
- да потвърдят стремежа на страните-членки към изграждане на обща
отбранителна политика, която по-късно да прерасне в обща отбрана;
- да дефинират точно и ясно типа операции и задачи, които ЕС ще осъществява
в сферата на тази политика и се регулират от съответните клаузи на Договора от
Амстердам;
- да специфицират взаимовръзката и взаимоотношението ЕС – ЗЕС и ЕС –
НАТО;
- да гарантират изпълнението и задълженията от страната на онези държави-
членки, които участват в НАТО
Важно е да се отблежи, че допълнения към Договора от Амстердам са:
назначаване на върховен представител като основна политическа фигура в КВПС
(Конференцията по външна политика и сигурност), който да действа като генерален
секретар със заместник и да отговаря за текущото управление, както и да разполага с
ново звено за политическо планиране; създава се нова “тройка”, включваща
председателя на Съвета на министрите, върховния представител и председателя на
Комисията ( или определено от него лице. Вземането на решения продължава да
изисква единодушно гласуване, но се предвижда и възможност за “конструктивно
въздържане от гласуване от страна на държавите-членки, които не желаят да участват в
определени действия.
На 3 и 4 декември 1998 година, в Сен Мало, Франция се състои Френско-
британската среща на върха, на която Франция и Великобритания постигат
“историческо споразумение по ОПОВРС. В съвместна декларация двете държави,
посочват, че “ЕС следва да бъде в активна позиция на международната сцена” и че “
...трябва да има ресурси за автономни действия, подкрепени от военни сили, механизми
за вземане на решения по провеждането им в действие и готовност за вземане на такива
решения с оглед посрещане на международни кризи”.
На срещата в Кьолн през месец юни 1999 година се взема решение
европейската отбранителна политика да изисква “пълно и равноправно участие на
всички държави-членки на ЕС, включително и на държави – нечленки, в операциите на
ЕС”. Решенията на Кьолн стават факт няколко месеца след срещата на
Северноатлантическия съвет във Вашингтон ( от април 1999 г.), когато НАТО
декларира, че “ по-ясно изразената воля на ЕС в предотвратяването на конфликти и
разрешаването на кризи ще спомогне за жизнеността на обновения Алианс”, заявявайки
едновременно с това готовността си да приеме необходимите разпоредби за достъп на
ЕС до колективните ресурси на НАТО за операции, в които като цяло Алиансът не е
ангажиран. Това е ключов момент в отношенията между двете организации – НАТО за
пръв път говори официално за ЕС като партньор.
Последвалите срещи в Сен Мало, Вашингтон и Кьолн установяват някои общи
принципи за бъдещето на европейската отбрана. Институционалните приоритети
включват: 1) закриване на ЗЕС, чиито функции ще бъдат поети от ЕС; 2) създаване на
Европейски съвет на министрите на отбраната; и 3) създаване на военен персонал на
ЕС.
Създадената нормативна база за формиране и функциониране на ОПОВРС не е
достатъчно условие за тяхното успешно и ефективно реализиране на практика. Много
остро се поставя въпроса за необходимостта ЕС да разполага със собствен капацитет за
осъществяване на своите операции, вместо да разчита единствено на предоставените

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 мар 2019 в 23:23 студент на 36 години от София - Международно Висше Бизнес Училище, факулетет - Бизнес администрация, специалност - Бизнесадминистрация, випуск 2020
01 фев 2019 в 09:57 потребител
20 яну 2019 в 11:00 студентка от София - Академия на МВР, факулетет - Факултет полиция
13 яну 2017 в 17:05 студент на 28 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Политология, випуск 2017
 
 
Онлайн тестове по Европейска интеграция
Тест по Основи на Европейския съюз
изходен тест по Европейска интеграция за Студенти от 2 курс
Тест по Основи на Европейския съюз за студенти. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
30
85
1
1 мин
18.06.2013
Европейски фондове
изпитен тест по Европейска интеграция за Студенти от 5 курс
Тест от професор Лазар Копринаров, съдържащ 10 затворени въпроса, всеки от които изисква един или повече верни отговора.
(Лесен)
10
27
1
1 мин
23.05.2015
» виж всички онлайн тестове по европейска интеграция

Обща европейска политика в областта на външните работи и сигурността

Материал № 718635, от 08 сеп 2011
Свален: 38 пъти
Прегледан: 53 пъти
Предмет: Европейска интеграция
Тип: Реферат
Брой страници: 5
Брой думи: 2,107
Брой символи: 13,093

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Обща европейска политика в областта на външните ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения