Големина на текста:
КРИМИНОЛОГИЯ
Видове престъпност.
1. Престъпността в съвременния свят
1. Съвременното общество е силно криминализирано и виктимизирано. Развитието
на съвременната престъпност се разглежда след ВСВ. Тогва възникват
многожество фактори в полза на престъпността – количествените натрупвания
водят до качествени изменения (Хегел). Увеличава се абсолютния брой на
престъпността във всички страни и се усложнява структурата им – преобладава
тежката престъпност, появяват се нови, непознати престъпления. Всичко това се
рализира постъпателно във времето. Общата тенденция за Европа се проявява във
Франция и Италия, където престъпността е устойчива до 70-те години, след което
стремително нараства. Общата престъпност запазва основната си структура –
преобладават престъпленията против собствеността, предимно кражби. В
развитите страни голям дял имат кражбите на коли и на вещи и части от коли, а от
новите престъпления – застрахователни измами. Крайно негативна последица от
условията на живот след ВСВ е нарастването на младежката престъпност.
Престъпността придобива нова характеристика – тя се ювентизира (подмладява), а
реалното участие на непълнолетните и младежите до 25 г. е над 50% от всички
извършители. Появява се изразен конфликт между поколенията. Друга особеност
на периода след войната е нарастване дела на насилствената престъпност. В
средата на 50-те години е издигната идеята за самостоятелна дисциплина –
агресология.
Връзката между социалноикономическите и политически промени и престъпността
е предмет на изследване от теорията на модернизацията, криминологичен вариант
на цивилизационната теория. М.Б. Клинард, Х. Зеер, Л. Шели обосновават
модеризацията като основен криминогенен фактор за високата съвременна
престъпност. В крайния криминален ефект се отразява конфликтът между традиция
и модерност, който се преодолява под въздействие на нововъзникнали фактори.
Урбанизацията е част от процеса на модернизация, но от нея произтичат
отрицателни последици: 1) социална изолация на част от хората; 2) социална
дезорганизация; 3) отслабване на социалния контрол; 4) аномия. В условията на
глобализацията тази теория добива нови измерения “взрив” на общата
престъпност, доминираща е престъпността срещу собствеността, увеличаване на
тежките престъпления, висока икономическа престъпност, развиваща се в
условията на мощна “сива” и “черна” икономика, поява на национална
организирана престъпност, която консолидира и подчинява останалите.
2. Глобализация и престъност – глобалната престъпност е функция на общата
глобализация. В основата е глобалната икономика, чиито процес ускорено протича
след ВСВ. След края на войната светът се развива по два модела – американски,
основан на отворен и непрестанно разширяващ се пазар и съветски –
полузатворено централно управлявано стопанство. Студената война допълнително
разделя двете системи. Периодът се характеризира с икономическа експанзия на
САЩ, а реализацията на Плана “Маршал” е свързана с най-мощното инвестиране
на отделна държава в различни части на света. Целенасочено се овладяват
петролните страни в надпреварата за разпределяне на икономическо влияние.
Политиката “Рейганизъм” за САЩ и “Тачеризъм” за Англия през 80-те се свеждат
до т.нар. “строг свободен пазар” и се налагат в световното стопанство.
Глобализацията на световната икономика се характеризира с:
1) възникване на единен световен ред, отстояван от развитите страни – Г-7 (САЩ,
Англия, Германия, Франция, Италия, Япония, Канада и новоприсъединената Руска
федерация). Националните икономики и финансови системи се оказват обвързани
от международни финансови институции, а страните – зависими от валути със
световно значение.
2) въникване на единен световен пазар, в резултат на развитието на националните и
регионални пазари. Разрастването на международната търговия като обем и
усъвършенстващи се форми е свързано с търесне, установяване и разширяване на
пазари. Международната търговия вече има планетарен характер и в следствие на
това появата на нови търговски субекти поражда противоречия и дълбоки
конфликти за територии и пазарни сфери на влияние. Развитието на търговията се
превръща в ускоряващ фактор за интернационализиране на промишленото
производство и възникване на многонационални корпорации гиганти.
3) изграждане на световна финансова система, която се обособи като
самостоятетелен фактор на световната икономика, през която преминават
огромните потоци пари на легалната, сенчестата и черната икономика.
4) доларизация на световната икономика – приемане на долара за основно
разплащателно средство.
Така подчиненият на нов икономическ иред съвременен свят е под натиска на нова
престъпност глобалната престъпрост, включително конвенционалната
(традиционната), квазиконвенционалната, която съчетава характеристики на
обикновената, традиционната и нетрадиционната престъпност, икономическата и
организираната престъпност. Непрекъснато се връзпроизвежда нов тип
престъпност обхванала всички страни.
В основата на консолидацията на видовете престъпност е мощната
транснационална икономическа престъпност в сянка – черна и сива, която генерира
все по-нови видове престъпления. Световната търговия е криминализирана –
контейнерът едно от техническите средства, ускоряващи този процес чрез
контрабандното пренасяне на големи количества забранени за износ или внос
стоки. Създават се канали, включително и нелегални, с което престъпността
придобиава международен характер.
Многонационалните мегаполиси включват т. нар. гета и действащите в тях главно
младежки банди. Те приемат и формированията на организираната престъпност.
Интензивните международни търговски връзки се съпровождат от огромни
парични потоци, в които се включват пари със съмнителен и престъпен произход.
Около стратегическите икономически центрове много страни създават условия за
превръщането им изцяло или на отделни зони от тях във “финансов (данъчен) рай”.
Тези страни и зони улесняват движенията на престъпните пари, превръщат се в
мощни перални за мръсни пари. Глобализацията на престъпността се ускорява от
незапомнената корупция, която се превръща в относително самостоятелно
социално явление, генериращо по-голяма и сложна престъпност.
Политическата декларация от Неапол и Глобалният план за действие срещу
организираната транснационална престъпност са основният международен
документ, определят концепцията и старетиите за превеция и контрол върху
съвременната организирана престъпност до м. 12.2000г. Глобалният план е
документ на ООН. Тя приема на 13.12.2000г. в Палермо, Италия Конвенция на
ООН срещу транснационалната организирана престъпност и двата протокола към
нея. В конвенцията са включени трите основни проблема организирана
престъпност, пране на пари и корупция, в контекста на глобалния проблем за
транснационалната организирана престъпност. За първи път в международен
документ се дефинира понятието “организирана престъпна група”.
Основни характеристики на съвременната престъпност са: всеобхватност,
адаптивност, устойчивост – не се поддава на рязко ограничение; организираност –
в самостоятелно ядро или във връзка с други организации; самоусъвършенстване
чрез самофинансиране.
Има процес на конвергенция на престъпността (взаимопроникване). Явна е
опасността от експанзия и диверсификация на организираната транснационална
престъпност. Най-голям дял в нея има търговията с оръжие, търговия с човешки
органи, пране на пари и т.н.
3. Съвременна престъпност – началото на новият криминогенен ефект поставя
1989г. с отпадане на идеологическото и блоково разделение и свързаните с него
ограничения.
- Вълната на престъпноста засегна първо САЩ и съседната й Канада, където
кулминацията на престъпността е през 1991г. В САЩ за 30годишен период (1960 –
1993г.) ръстът на престъпността е 310%. В двете страни най-голямо е увеличението
на престъпността против собствеността, извършвана чрез насилие.
В Англия и Уелс пикът е през 1993г., когато на 100 хиляди от населението са
регистрирани 5,53 хиляди престъпления, след което престъпността спада, но далеч
не до нивата от преди 1989г. В Германия кризисната година е 1993г. с 6,750 хиляди
престъпления – това е 3 години след обединението на ФРГ с ГДР. Следва
постепенне спад до 6,302 хил – 1999г.
В Италия пикът е 1991г. с 4,877 хиляди престъпления от 3,455 през 1981г. Общо за
западните страни е характерно бързото овладяване на отрицателните процеси,
обусляващи “взрива” на престъпността и стабилизирането й, макар и на
относително високо ниво от 1989/90г.
- В страните от бившия източен блок могат да се обособят два относително
самостоятелни периода в динамиката на престъпността: първият – от началото на
прехода до 1994г. – ускорена криминализация; вторият – след 1994г. – независимо
от измененията в нивата и структурата, престъпността е трайно установена в
обществото. След 1994г. всички страни от Източна и Централна Европа бележат
връх в криминализацията. Престъпността в страните “в преход” се изменя
неравномерно. Основни фактори, обуслявящи развитието на опасни криминогенни
фактори са свързани с приватизацията и настъпилата рязка имуществена
диференциация. Държавата е дезорганизирана и системата й за контрол над
престъпността – отслабена и неефективна. Особеностите на прехода в отделните
страни определят националните различия в развитието на престъпността. С най-
висока интензивност е Унгария, следва Чехия, а България е на 7-мо място сред 18-

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Криминология

Видове престъпност. Престъпността в съвременния свят...
Изпратен от:
nasence...
на 2011-09-07
Добавен в:
Лекции
по Криминалистика
Статистика:
133 сваляния
виж още
 
 

Криминология

Материал № 718523, от 07 сеп 2011
Свален: 133 пъти
Прегледан: 222 пъти
Предмет: Криминалистика
Тип: Лекция
Брой страници: 55
Брой думи: 19,381
Брой символи: 135,512

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Криминология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения