Големина на текста:
1.ВЪПРОС
ПРЕДМЕТ, СИСТЕМА И
ИЗТОЧНИЦИ НА
ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
ПОНЯТИЕ И ОБЩА
ХАРАКТЕРИСТИКА НА
ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
1. Терминологични
бележки.
Терминът „гражданско
право" се употребява още в
римското право. В древния
Рим с този термин се
обозначавала онази част от
правната система, онази
съвкупност от правни норми,
която уреждала отношенията
между римските граждани
(ius civile), за да се отграничи
от ius gentium, от правото на
народите, което уреждало
отношенията на чужденците
и отношенията на римските
граждани с тях. По времето
на Юстиниан (531 г.) се
извършва кодификация на
правната система и ius civile
и ius gentium се превръщат в
единно гражданско право,
което урежда отношенията
между гражданите.
2. Определение и
предмет на гражданското
права
Ако гражданското право е
получило своето наимено-
вание от обстоятелството, че
е уреждало отношенията
между римските граждани, то
много скоро след това и
особено през средните
векове, загубва връзката си с
гражданството като
принадлежност на лицата
към определена държава и
се утвърждава в право
съзнанието като частно
право, като дял на правото,
който урежда и защитава
частните интереси.
Публичното право е това,
което се отнася до
положението на римската
държава, а частно - това,
което се отнася до ползата
на отделните лица. С разви-
тието на стопанските
отношения все по-трудно
обаче се установяват
постоянно променящите се
интереси. От защитата на
частните интереси, на
частната собственост е
заинтересована и самата
държава. Това затруднява
разграничителната линия
между публично и частно
право. Затова се въвежда
допълнителен критерий за
деление на правото на
публично и частно и това е
методът на правно
регулиране. Ако нормите на
публичното право регулират
интересите и отношенията на
лицата с властнически
метод, то частното право
урежда отношенията между
правните субекти с метода
на равнопоставеност. Тук в
областта на частното право,
страните в
правоотношенията са
юридически независими
една от друга - те не могат да
си нареждат, да си заповяд-
ват, да се наказват. Те са
равнопоставени.
Затова в предмета на
гражданското право трябва
да останат само
отношенията, свързани със
статута на гражданско-
правните субекти и отно-
шенията на
равнопоставеност между тях,
без търговските, трудовите и
правоотношенията с
международен елемент.
Гражданско право -
„съвкупност от правни норми,
които уреждат правното
положение на гражданско-
правните субекти -
физически и юридически
лица и държавата, когато не
упражняват властнически
правомощия и
правоотношенията между
тях, като се изключват
нормите на останалите
отрасли на частното право".
Гражданското право
урежда две групи правни
явления:
Първо: Положението
(статута) на гражданско-
правните субекти. Това
означава, че гражданско-
правните норми уреждат
личния статут на гражданите,
физическите лица и
отношенията, свързани с
него и статута на
юридическите лица като
субекти на гражданското
право. Обхваща и норми,
които уреждат положението
на държавата, като участник
в граждански
правоотношения.
Второ:
Равнопоставените
отношения между
гражданско-правните
субекти. Това са
гражданско-правни отно-
шения. Характерно за тях е,
че страните са
равнопоставени. Това ще
рече, че те са юридически
независими. Те не могат да
си нареждат, да си
заповядват, да се наказват.
Субектите на гражданското
право са свободни сами да
решават дали да създават
една правна връзка помежду
си. Те свободно определят
нейното съдържание, винаги
могат да я изменят или
прекратят. Става въпрос за
равна правна възможност да
придобиват права и
задължения, а не за равен
обем или за равенство в
упражняването на
гражданските права и
задължения.
.3. Отграничеше на ГП от
други клонове на правота
а) ГП и други отрасли
на публичното право.
Наказателното право не
регулира, а охранява,
защитава уредените от
гражданското право
правоотношения в посоче-
ните области на
обществения и личен живот,
като предвижда наказателна
отговорност и санкции за
извършено престъпление,
участниците в наказателния
процес не са юридически
равнопоставени. На едната
страна стои винаги държавен
орган, овластен от закона да
налага санкции за извършено
престъпление. Това са
властнически отношения, за
това и методът на
наказателното право е
властнически.
По същия начин стои и
въпросът с
административното право,
което регулира отношения,
възникващи във връзка с
осъществяването на
изпълнителната власт, в
областта на държавното
управление. При
административното право
типичен е властническият
метод. Едната страна по тях
е винаги държавен адми-
нистративен орган, орган
който осъществява
властнически правомощия по
упражняването на
изпълнителната власт.
Чрез своя предмет и
главно чрез метода на
правното регулиране
гражданското право се
различава от всички други
отрасли на публичното право
- конституционно,
финансово, наказателно-
процесуално и гражданско —
процесуално право. Присъщ
и на тях е властническия
метод на правно регулиране.
б) Гражданско право и
трудово право.
Гражданското право
урежда колективни и
индивидуални трудови
правоотношения. Колективни
са отношенията между
работодателя и персонала,
организиран в синдикални
организации, с които се
сключват колективни трудови
договори във връзка с
условията на труда и
неговото заплащане.
Индивидуалните трудови
правоотношения са тези, по
силата на които едната
страна, работникът, се
задължава да предостави
работната си сила за
изпълнение на определен
вид работа, като спазва
установено работно време и
трудова дисциплина, а
другата страна,
работодателят, се
задължава да му осигури
безопасни и благоприятни
условия на труд и да му
заплаща трудово
възнаграждение. Все пак,
има сходства между
гражданското и трудовото
право. Така например
субектите и на гражданското
и на трудовото право са едни
и същи - физически и
юридически лица.
Отношенията между тях в
значителна степен са
равнопоставени - трудовото
правоотношение възниква
доброволно, чрез сключване
на трудовия договор, чрез
свободно изявена воля от
двете страни. Но това е само
при учредяване на
правоотношението. След
сключване на трудовия
договор, за разлика от
гражданското право,
страните не са рав-
нопоставени. Работникът е
под дисциплинарната власт
на работодателя.
в) Гражданско право и
гражданскопроцесуално
право.
Гражданското
процесуално право е
съвкупност от правни норми,
които уреждат процесуални
действия образуващи
гражданския процес като
производство,
процесуалните права и
задължения на участниците
в него и защитните и
санкционни правни
последици. Гражданският
процес следователно се
различава от гражданското
право, както по своя предмет,
така и чрез метода на правно
регулиране. Той има за
предмет защитата на
конкретни граждански права
и тази защита се постига
чрез прилагане на държавна
принуда спрямо нарушителя.
Затова методът на правно
регулиране е властнически.
При него няма равнопо-
ставеност.
Въпреки различията,
гражданското право и
гражданскопроцесуалното
право се намират в тясна
функционална зависимост.
г) Гражданско право и
търговско право.
Търговското право е
съвкупност от правни норми,
които уреждат статута на
търговците и търговските
сделки между тях и с
нетърговци. С други думи,
търговското право урежда
търговски отношения,
отношения в областта на
търговията. Тук терминът
„търговия" обаче не съвпада
с неговото икономическо
съдържание, а се използва в
по-широк смисъл. В него се
включва не само прекия
обмен, покупко-продажбата,
но и свързаните с нея
обслужващи сделки и
дейности като превоз,
застраховка, банкови
операции. Дори производ-
ството на стоки с цел
продажба се смята за
търговска дейност. Субекти
на търговското право са
същите субекти и на
гражданското право - това са
физически и юридически
лица. Търговските
правоотношения, както и
гражданските, в повечето
случаи се уреждат с метода
на равнопоставеност.
Въпреки посочените
сходства, различия има и те
са главно в предмета на
търговското право. То
урежда само пра-
воотношенията, породени в
търговския обмен и
положението на физическите
и юридическите лица в
качеството им на търговци,
докато гражданското право
намира приложение само в
частните отношения на
гражданите и на
юридическите лица, които не
са търговци. Освен това,
характерно за търговското
право е и наличието на
норми от публично - правен
характер.
д) Гражданско право и
международно частно
право.
Международното частно
право е съвкупност от правни
норми, които уреждат
частноправните отношения с
международен.
СИСТЕМИ И
ИЗТОЧНИЦИ НА
ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
I. Система на
гражданското права
1. Понятие.
Системата на
гражданското право
представлява раз-
пределение на гражданско-
правните норми по правни
институти и тяхното логично
подреждане.
2. Видове системи.
а) Институционна
система.
Характерно за тази
система е, че нормите на
гражданското право се
подреждат в три части: лица,
имущество и способи за
неговото придобиване. Тя е
възприета от Френския
граждански кодекс от 1804 г.
б) Пандектна система.
Тя е сравнително нова.
Смята се, че Густав Хуго
(виден немски юрист) е
създал през 1789 г.
съвременната пандектна
система, възприета по-късно
и от Хейс (1807 г.) и станала
господстваща не само в
германската наука, но и в
законодателството и от там е
преминала в по-голямата
част от европейските страни,
включително и в България.
Дели се на обща и спе-
циална част.
Общата част на ГП на РБ
обхваща норми, които
уреждат обши положения за
субектите на гражданското
право и общите въпроси на
всички граждански
правоотношения.
Специалната част на ГП
обхваща пет дяла: вещно
право, облигационно право,
право на интелектуална
собственост, семейно и
наследствено право.
3. Развитие на
българското гражданско
права
Историческото развитие
на гражданското право в
България е предмет на
изучаване на друга учебна
дисциплина -история на
българската държава и
право. В днешния си вид
българското гражданско
право се заражда след
освобождението от турско
робство. Освободената
българска държава тръгва по
буржоазно демократичен път
на развитие. Очевидно било,
че заварените отомански
закони като Закон за земите
от 1858 г., Меджелето,
Отоманския търговски закон,
отоманския закон за
гражданското
съдопроизводство и др., не
са могли да бъдат
използвани за поетия път на
свободно развитие. Те
трябвало час по-скоро да
бъдат заменени с нови, бъл-
гарски закони.
В областта на
гражданското право, както и в
други области на правото,
много отношения се
уреждали от обичайното
право, други от църквата.
Това не позволило да се
създаде единен ГК. Поема се
път на създаване на отделни
граждански закони. Приемат
се Закон за ипотеките 1885 г.,
Закон за наследството 1890
г., Закон за задълженията и
договорите 1892 г., Закон за
имуществата, собствеността
и сервитутите 1904 г., Закон
за лицата 1907 г. и др.
Възприема се в този
период разбирането за
дуализъм на частното право,
по подобие на повечето
буржоазни държави. В 1897
г. е приет Търговския закон,
влязъл в сила от 01.01.1898
г. и така се установява и
търговското право.
Посочените закони
съставляват в общи линии
гражданското ни право и се
прилагат до 1951 г., когато
след 09. 09.1944 г. започва
друг период на развитие на
гражданското право. То
трябва да бъде съобразено с
установяването на пла-
новото стопанство и
изграждане на
икономическата система
върху обществена
(социалистическа)
собственост. Премахва се
делението на правото на
публично и частно, както и
търговското право. Приемат
се нови граждански закони,
които да обслужват
социалистическите
обществени и стопански
отношения-ЗЛС 1945 г.,
ЗНасл. 1949 г., ЗС 1951 г.,
ЗЗД 1950 г., Наредба-закон
за брака 1945 г., ЗАП 1952 г.
и др. Изобщо, с един закон от
1951 г. биват отменени
всички заварени т. нар.
буржоазни закони. Въпреки,
че се стеснява приложното
поле на гражданското право,
то продължава да урежда
личните и стопански
отношения макар и с
подзаконови актове, особено
в икономическата сфера.
Социално-икономическите
промени, които настъпиха у
нас след 10.11.1989 г.
съществено се отразиха на
гражданското право. Поетият
път на демократично
развитие, изграждането на
гражданско общество и
установяването на пазарно
стопанство, изисква нормите
на гражданското право да
отразят тези промени и да
съдействат за тяхното
осъществяване. Новите
принципи на държавно и
икономическо устройство на
страната намериха израз в
Конституцията от 1991 г.
Отмениха се някои закони
като ЗСГ, който
ограничаваше частната
собственост. Приеха се
реституционни закони в
областта на селското
стопанство и покритата
градска недвижима собстве-
ност, нови закони в областта
на авторското и патентното
право. Отмениха се или се
измениха отделни
разпоредби на Семейния
кодекс, на Закона за
наследството. От 1991 г.
отново след 40 годишно
прекъсване се възстанови
търговското право в лицето
на Търговския закон от 1991
г. Видно е, че понастоящем у
нас наред със заварените,
действат и нови източници на
гражданското право, стари и
нови правни институти об-
служват смяната на
икономическата и
политическата система. Това
затруднява
правоприлагането и изисква
внимателен анализ на
отделните разпоредби на
гражданското право при тях-
ното приложение в
практиката.
II. Източници на
гражданското право.
1. Понятие.
В едни случаи за източник
на правото се смятат
материалните условия на
живот на обществото, в други
- под източник се разбира
писмен документ (акт), в
който се съдържат правни
норми, а в трети - че това е
„волеизявление, извършено
по установен от правото ред
и насочено към създаване на
общи правила за поведение
(норми)" (Таджер 1972: 58) и
най-сетне, смята се, че те са
„особен вид юридически
факти", които установяват,
изменят, изясняват или
прекратяват действието на
правни норми (Павлова 1995:
60-61; Тасев, Марков 2004:
25).
2. Видове източници.
а) Нормативни
източници.
Това са Конституцията на
РБ (1991 г.), закони, подзако-
нови актове, международни
договори и други актове.
Източници на
гражданското право при
определени условия могат
да съставляват и
международни договори.
б) Правни обичаи и
обичаи в практиката.
Тези два вида обичаи не
бива да се смесват. Източник
на гражданското право е
само правният обичай. Той
се характеризира с това, че е
продължително спазвано
поведение със съзнание за
необходимост. Обичаят от
дълго време се тачи и
спазва. Например годеж,
изисквания за добра
производствена практика и
др. Правният обичай е
субсидиарен източник (чл. 4
ГПК).
За разлика от правния
обичай, обичаите в
практиката не са източник на
гражданското право. Те не са
правни норми, а факти, които
служат като средство за
тълкуване волята на
страните и то доколкото
законът препраща към тях.
в) Съдебна практика.
По начало, конкретният
съдебен акт (съдебно реше-
ние), постановено по
конкретно гражданско дело
не е източник на правото. Ако
му се придаде задължителна
сила това ще е съдебен
прецедент. У нас конкретният
съдебен акт, както и
съдебния прецедент не са
източници на правото. Само
тълкувателните решения на
Върховния касационен съд,
Върховния административен
съд и Конституционния съд
са задължителни за органите
на съдебната и
изпълнителната власт.
Понеже са задължителни те
са източници на правото с
тази особеност, че не
създават нови правни норми,
а само изясняват смисъла на
други норми.
г) Моралът и добрите
нрави като косвен
източник.
Значението на морално —
етичните норми като косвен,
субсидиарен източник на
гражданското право се
проявява при тълкуването на
нормативните актове, при
попълване на празноти в
правото чрез аналогия; при
определяне границите на
свободата за договаряне;
при сключването и
изпълнението на договорите.
д) Справедливост.
Справедливостта е
субсидиарен източник на ГП,
когато няма конкретна
правна норма или тя е
абстрактно формулирана.
Чрез нея не се създават
правни норми, тя е само
средство, чрез което
правоприлагащият орган
следва да реши конкретния
случай. Например съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетенията
за неимуществени вреди се
определят от съда по
справедливост. Понеже
неимуществените вреди не
се поддават на точна
парична оценка, съдът ще
трябва във всеки конкретен
случай да прецени всички
обстоятелства, свързани с
увреждането, за да определи
едно справедливо
обезщетение. Също така
справедливостта е
необходима за прилагане на
бланкетни норми, например
определянето на "подходящ
срок".
2. ВЪПРОС
ГРАЖДАНСКО-ПРАВНИ
НОРМИ. ВИДОВЕ,
ДЕЙСТВИЕ, ПРИЛАГАНЕ И
ТЪЛКУВАНЕ
I. Действие на
гражданско-правните
норми.
1. Общи положения.
За прилагане нормите на
гражданското право е
необходимо преди всичко да
се установи дали те са в
действие. Правните норми не
са неизменни и вечни.
Тяхното действие се
обуславя от времето,
пространството и от кръга
лица, спрямо които те са
адресирани.
2. Действие на ГПН във
времето. Влизане на граж-
данския закон в сила.
а) Влизане на закона в
сила.
Гражданският закон се
подчинява на общите
правила за влизане в сила на
всеки нормативен акт.
Съгласно чл. 5, ал. 5 от
Конституцията на РБ, всички
нормативни актове се
публикуват и влизат в сила
три дни след обнародването
им, освен когато в тях е
определен друг срок.
Веднъж влязъл в сила,
законът действа докато не
бъде отменен. Той не може
да загуби правната си сила
поради това например, че не
се прилага дълго време. Ето
защо в практиката е важно
как се отменя гражданския
закон.
б) Отмяна на
гражданския закон.
Отмяната на гражданския
закон означава, че той загуб-
ва правната си сила, че
неговите разпоредби вече
нямат задължителност и
приложимост.
Отмяната на един
граждански закон може да
стане по различни начини. В
едни случаи, в самия закон
може да бъде определен
срок за неговото действие. В
други случаи, законът може
да преустанови своето
действие с постигане на
целта, ако тя е конкретно
определена - например,
решението на НС за внос на
царевица през 1991 година.
Отмяната може да бъде
изрична. Възможна е обаче и
мълчалива отмяна на
гражданския закон. При
мълчаливата отмяна са
налице два закона, единият
нов, другият - по-стар. Освен
това двата закона трябва да
имат един и същи предмет,
да уреждат една и съща
материя. И на трето място,
уредбата, която дава новия
закон, трябва да е различна.
в) Действие на новия
закон към заварени факти
и правоотношения
(обратно действие).
Общо правило е, че
гражданският закон действа
занапред. Изключение от
това правило представлява
т. нар. обратно действие на
закона. Обратно действие е
налице, когато един нов
закон разпростира
действието си не само
занапред, но и спрямо факти
и правоотношения въз-
никнали преди влизането му
в сила.
3. Действие на
гражданския закон по
място (в пространството).
В пространствено
отношение гражданските
закони на РБ като актове на
български държавни органи
действат и се прилагат върху
цялата територия на
страната. Когато е пред-
видено в международни
договори, български
граждански закон може да се
приложи и в чужбина спрямо
български граждани.
Възможно е също така, да се
приемат ГПН с действие
само в определена
територия на страната -
например в безмитни зони,
на територията на
определена община и пр.
4. Действие на
гражданския закон спрямо
лицата.
По правило гражданският
закон действа на терито-
рията на страната спрямо
всички физически и
юридически лица. Някои
норми обаче имат ограничен
кръг адресати. Например
нормите за правоспособност,
дееспособност, безвестното
отсъствие и др. ще важат
само за физическите лица.
Или пък нормите на
наследственото право,
определящи частта на
наследниците, се отнасят
само за тези лица, които
имат качеството на
наследници.
II. Видове гражданско-
правни норми.
1. Според приложното
им поле.
а) Общи.
Общи са тези, които се
прилагат за неопределен
брой случаи и неограничен
кръг лица.
б) Специални.
Специални са тези, които
се прилагат за точно опреде-
лени случаи или важат само
за определени лица,
например непълнолетни, за
наследници и т.н.
Значението на това
деление е с оглед
правоприлагането.
Правилото е, че специалния
закон се прилага с приоритет
пред общия.
2. Според степента на
тяхната задължителност.
а) Императивни.
Императивни са тези
норми, които са безусловно
задължителни. Субектите
нямат право да уговарят
нещо различно от
предписаното.
б) Диспозитивни.
Диспозитивни са тези
норми, които дават
възможност на субектите да
уредят отношенията си по
начин, различен от
предписания и само, ако
нищо не са уговорили, се
прилага установеното в
правната норма.
3. ГПН, установяващи
предположения
(presumptio).
При тези норми
законодателят прави извод
от един известен факт за
друг, неизвестен факт.
4. ГПН, съдържащи
фикция.
Те обявяват за
съществуващо, нещо което
не съществува. Те не могат
да се оборват.
5. Самостоятелни и
несамостоятелни.
Самостоятелни са тези
правни норми, които могат да
се приложат, независимо от
наличието и връзката им с
друга правна норма.
Несамостоятелни пък са
тези, които могат да се
прилагат само във връзка с
други правни норми.
6. Според начина на
формулиране на
съдържанието.
са абсолютно и
относително определени.
Абсолютно определена
нормата - гражданското
пълнолетие настъпва на 18 г.
възраст, а относително
определена е нормата, която
изисква от кредитора да се
даде на длъжника „подходящ
срок за изпълнение".
7. Според характера на
правоотношенията.
материални и
процесуални.
Материалноправните норми
уреждат придобиването,
упражняването и
прекратяването на
субективните права, а
процесуалните - защитата на
субективните права, при
която отношенията се
уреждат с властнически
метод, тъй като тя се
осъществява от държавни
правозащитни органи.
III. Прилагане и
тълкуване на гражданските
закони.
1. Прилагане.
Под „прилагане" трябва да
се разбира дейност на
определени държавни
органи, на органи на
съдебната, изпълнителната и
местната власт. А когато се
касае до осъществяване на
права и задължения се
използва друг термин -
упражняване, спазване и др.
Във всички случаи обаче,
прилагането е преценяване
на фактите въз основа на
закона. Това е дейност, при
която реални факти от
действителността се
подвеждат под хипотезиса на
правната норма и се правят
изводи какви правни
последици са настъпили,
какви конкретни права и
задължения са възникнали
за субекта.
2. Тълкуване.
а) Понятие.
За да се приложи законът,
необходимо е преди всичко
да се установи неговия
„точен смисъл". Именно
мисловната дейност по
разкриване точния смисъл,
точното съдържание на ГПН
се нарича тълкуване.
Изяснява смисъла на закона.
б) Видове тълкуване.
Според субектите
тълкуването бива:
- Официално. То се
извършва от овластен
държавен орган и има
задължителен характер.
- Неофициално. То може
да се извършва от всеки -от
граждани, научни работници,
специалисти и няма
задължителен характер.
- Автентично. Автентично
е това тълкуване, което се
дава от автора на
тълкувания акт.
Според средствата
(методите) тълкуването
бива:
- Езиково
(граматическо). При него
със средствата на езика -
граматика, лексика - се
изяснява смисъла, „буквата"
на закона.
- Логическо. При него си
служим с правилата на фор-
малната логика, за да
разкрием смисъла на закона.
- Систематическо. При
него смисъла на гражданско-
правната норма се разкрива
чрез съпоставянето с други
правни норми, като се взема
предвид мястото в
нормативния акт - в кой
раздел е, кой член, алинея и
т. н.
Според резултатите
тълкуването бива:
- Ограничителна
Законодателят е казал
повече отколкото е искал да
каже. Налага се именно да
ограничим казаното.
- Разрешителна
Законодателят тук е искал да
каже повече, но е изразил по-
малко. Налага се да се
разшири по тълкувателен
път казаното и да се приведе
в съответствие с желаното.
3. Попълване на
празноти в гражданското
право.
За разлика от
тълкуването, при което се
установява точния смисъл на
закона, при попълването на
празноти въобще няма
норма, която да урежда
случая и чийто смисъл да се
търси. Целта е да се
установи предполагаемата
воля на законодателя, да се
реши случая така, както той
би го решил. Затова
попълването на празноти е
дейност по прилагане на
закона, а не тълкувателна
дейност. То е дейност по
извеждане на правило за
решаване на конкретен
случай, без да се създава
една нова правна норма.
Попълването на празнота
в закона става чрез два вида
аналогия - аналогия на
закона и аналогия на
правото.
При аналогия на закона
имаме два сходни случая
-единият е уреден, а другият
не е. Към неуредения случай
прилагаме правилата за
уредения. Това значи да се
породят от неуредения
фактически състав тези
права и задължения, които са
предвидени за уредения
(Таджер 1972:137). Необхо-
димо е двата случая да са
подобни, аналогични - от
една и съща област или
съществените им признаци
да са сходни.
При аналогия на правото
въобще липсва правна
норма, която да урежда
подобни случаи. Затова
празнотата се запълва
според основните начала на
правото. Но наказателна,
дисциплинарна и
административна
отговорност не могат да се
обосновават с аналогия на
правото.
4. Прилагане с аргумент
на противното и c
аргумент на по-силното
основание
Докато при
правоприлагането по
аналогия е необходимо
сходство между уредения и
неуредения случай, при при-
лагането с аргумент на
противното трябва да има
разлика в случаите. След
установяване на такава
разлика се прави извод, че
нормата, която важи за
уредения случай не може да
се приложи за неуредения.
При правоприлагане с
аргумент на по-силното
основание се установява
разлика в обхвата на двата
случая. Ако уреденият
случай е с по-широк обхват,
то в него попада и по-тесния
по обхват случай. Прави се
извода, че щом нормата
допуска повече, тя допуска и
по-малкия резултат. Така
например собственикът щом
може да продава своята вещ,
той може и по-малкото - да я
дава под наем. И обратното -
ако е забранено по-голямото,
забранено е и по-малкото.
3.ВЪПРОС
ГРАЖДАНСКО
ПРАВООТНОШЕНИЕ –
понятие, съдържание,
видове. Субективни права.
Правни задължения.
ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ
ГРАЖДАНСКИ
ПРАВООТНОШЕНИЯ
1.
Понятие.
Гражданско
правоотношение" е утвърден
в пандектните правни
системи и теория.
Затова правното отно-
шение може да се определи
като регулирано от правото
обществено отношение.
Посочените общи
характеристики на правното
отношение показва, че няма
правно отношение без
правна норма. То е самата
правна норма в действие. Не
всички правни норми обаче
се реализират чрез
правоотношение, например
нормите на наказателното
право, нормите на
гражданското право, уста-
новяващи забрани, статути и
др. Освен това, правната
норма е общо, абстрактно
правило за поведение, а
правоотношението винаги е
конкретна връзка между
точно определени правни
субекти. Гражданското
правоотношение е конкретна
правна връзка между
равнопоставени субекти,
която възниква въз основа на
закона при проявлението на
определен юридически факт
и се състои от субективни
граждански права и
задължения.
2. Елементи на
гражданското
правоотношение.
За някои това са страните
и съдържанието, а за други
субекта и предмета (обекта)
са предпоставки за
правоотношението.
3. Съдържание на
гражданското
правоотношение. а)
Субективно право.
Гражданското
правоотношение има за
съдържание субективни
права и задължения.
Терминът „субективно
право" е научен и не се
използва често в
нормативните актове. Той се
употребява, за да се
разграничи правото, което
принадлежи на определен
субект, от обективното право,
от правната норма.
В гражданското
правоотношение на една от
страните се признава
възможността да извършва
определени действия за
задоволяване на нейния
интерес, а на другата се
възлага определено
задължение. Така
собственикът на една вещ
може да я владее, да я
ползва, да се разпорежда с
нея, а всички други лица са
длъжни да не му пречат да
упражнява своите
правомощия. Именно
посочената възможност за
определено поведение на
единия от участниците в
гражданското правоот-
ношение се нарича
субективно право, а
съответстващото на него
задължение на друго лице,
на обвързаната страна, се
нарича правно задължение.
Посочи се, че
гражданското
правоотношение възниква
въз основа на закона. От тук
произтича и връзката между
обективното и субективното
право. Правната норма като
обективно право определя
условията, които трябва да
настъпят, за да възникнат
абстрактно предвидените в
нея субективни права и
задължения.
Съдържанието на
субективното право се изра-
зява в това, че законът
овластява неговия носител
за удовлетворяване на
своите интереси да
извършва определени дей-
ствия, да има определено
поведение. Например
собственикът да владее,
ползва и се разпорежда със
своята вещ, а авторът - да
използва авторското си
произведение и да отстъпва
правото на други лица да го
разпространяват и
използват.
Въз основа на посочените
признаци субективното пра-
во се определя като
„призната и гарантирана от
закона възможност на едно
лице да има определено
поведение и Да иска от
друго лице или лица
спазването на определено
поведение за
задоволяване на признати
му от закона интереси" или
като „възможност
носителят му да получи
едно имуществено или
неимуществено благо".
б) Правно задължение.
Правното задължение има
сходни на субективното
право признаци. И то, както и
субективното право, се опре-
деля от закона. Както и при
субективното право,
правното задължение се
изпълнява за задоволяване
на определен интерес,
заради който се е създало и
осъществява пра-
воотношението. Предписано
и гарантирано от закона
поведение, което едно лице
трябва да има спрямо
носителя на субективното
право за задоволяване на
признати от закона интереси.
4. Видове граждански
правоотношения и
субективни права.
а) Видове граждански
правоотношения.
- Прости. Прости са тези
правоотношения, които се
състоят само от едно
субективно право и едно
правно задължение.
- Сложни. Сложни
правоотношения са тези,
които се състоят от няколко
взаимни, насрещни права и
задължения възникващи
между едни и същи страни и
обединени от обща цел.
- Комплексни. Комплексни
са правоотношенията, които
възникват от един и същ
юридически факт, между
едни и същи страни, но се
състоят от няколко прости
или сложни правоотношения,
които имат отделен предмет.
б) Видове субективни
права.
- Според носителя на
субективното право можем
да ги разграничим на
публичноправни и
частноправни субективни
права. Носители на публични
субективни права са
държавните органи.
Частноправните субективни
права принадлежат на
субектите на частното право
- физически или юридически
лица, както и на лицата,
които имат качеството на
търговци.
- Според възможността
носителят на субективното
право да иска определено
поведение от друго лице или
лица:
- Притезтелни.
Притезателните субективни
права са тези, при които
носителят им може да иска
от другата страна в
правоотношението спазване
на определено поведение.
- Непритезателни. Това
са субективни права, чиито
носител може с едностранно
волеизявление или
поведение да предизвика
промяна в чужда правна
сфера - да учреди, измени
или прекрати
правоотношения или
субективни права.
- Според съдържанието
субективните права биват:
- Прости. Прости са тези
субективни права, които
дават на своя носител само
една правна възможност,
едно действие.
- Сложни. Сложни са
субективните права, които
дават на своя носител
няколко правни възможности
за поведение. Тези
възможности се наричат
правомощия. Така например
правото на собственост като
единно субективно право
дава възможност на
собственика да владее, да
ползва и да се разпорежда
със своята вещ. Авторското
право също е
сложно.Значението на това
деление е също с оглед на
защитата. При сложните
субективни права може да се
търси отделна защита на
всяко от правомощията,
които влизат в неговия
състав.
- Според възможността да
се сменя носителя на
субективното право:
- Прехвърлими са тези
субективни права, чиито
носител може да се сменя
- Непрехвърлими.
Непрехвърлими са тези
субективни права, чиито
носител не може да се
сменя.
- В зависимост от тяхната
самостоятелност субек-
тивните права биват:
- Самостоятелни
(главни).Упражняват се
независимо и без връзка с
други права. Такива са
повечето права - право на
собственост, лични права,
авторски права, семейни,
наследствени и пр.
-Несамостоятелни
(зависими, акцесорни,
добавъчни). Това са
субективни права, които
могат да възникнат и да се
упражняват само във връзка
с други, главни права
- Според възможността
обектът на субективното
право да се дели
различаваме:
- Делими субективни
права. Това са субективни
права, чиито обект може да
се раздели на части и всяка
част да се използва
самостоятелно според
нейното предназначение.
- Неделими субективни
права. Това са субективни
права, чиито обект не може
да се дели или ако се
раздели, частите от него не
биха могли да се използват
според предназначението
му.
- Според броя на правно
задължените лица, субек-
тивните права се делят на:
- Абсолютни. Абсолютни
са тези субективни права,
при които броят на правно
задължените лица в
правоотношението е
неопределен. Такова е
например правото на
собственост. Правно
задължени да се въздържат
от въздействия върху вещта
на собственика, да не му
пречат да упражнява своите
правомощия, тук са всички
други лица. Абсолютни права
също са авторските, личните
и др.
- Оносителни.
Относителни субективни
права са тези, при които
правно задълженото лице в
правоотношението е точно
определено и само от него
носителят на субективното
право може да иска
спазването на определено
поведение. Това са
облигационните права,
защото кредиторът може да
иска Дължимия резултат
само от своя длъжник, не и
от друго лице.
- Според
принадлежността им към
дяловете на ГП:
- Вещни субективни
права - Право на собственост
и ограничени вещни права.
- Облигационни права
(вземания), семейни и
наследствени права,
авторски права.
- Според възможността да
се иска принудително
изпълнение (защитата)
субективните права биват:
- Обикновени, които се
защитават с осъдителни
искове.
- Правни очаквания. Това
са субективни права в процес
на формиране, под условие
или срок.
- Естествени права. Това
са субективни права, които
са изгубили възможността за
съдебна защита, за
принудителното им
осъществяване.
4.ВЪПРОС
1.УПРАЖНЯВАНЕ И
ЗАЩИТА НА СУБЕКТИВНИ
ПРАВА, (2.т.Организирана
от държ. Защита.)
1. Упражняване на
субективни права.
Под упражняване на
субективни права се разбира
осъществяването на тяхното
съдържание. Носителят на
субективното право
осъществява позволените му
действия за задоволяване на
своя интерес.
Обикновено субективните
права се упражняват от
техния носител, особено
личните права. Но законът
позволява някои права да се
упражняват от други лица.
Така при представителство
представителят извършва
правни действия от името на
представлявания.
Субективните права се
упражняват доброволно. Тех-
ният носител сам решава
дали да ги упражни и кога. Но
в някои случаи законът
създава задължение за
упражняване на
субективните права.
Субективните права и
задължения се упражняват
след тяхното възникване.
Едни субективни права се
упражняват еднократно,
например потребимата вещ
се консумира, отказът от
право на собственост с
еднократно упражняване
прекратява правото на
собственост и т. н. Други
субективни права се
упражняват многократно,
например вещните права.
2. Защита на
субективните права.
Нормално е субективните
права и задължения да се
осъществяват доброволно.
Обществените отношения
биха се развивали нормално.
Но не винаги субективните
права се упражняват и
правните задължения се
изпълняват според
предписанията на закона. А
законът не само признава и
урежда, но гарантира и
тяхната защита.
Защитата на субективните
права се осъществява от
специално овластени от
закона държавни органи.
Това са органите на
съдебната власт и по
изключение - някои органи на
изпълнителната
власт.Особен способ за
защита на субективните
права е гражданският процес
- исков, изпълнителен и
обезпечителен.
Исковата защита се
осъществява чрез
предявяване на осъдителни,
установителни и
конститутивни искове.
Осъдителни са исковете, с
които се цели да се осъди
нарушителя да преустанови
нарушението, например на
правото на собственост;
искове за изпълнение на
облигационни задължения;
за обезщетение за
претърпени вреди и др. С
установителните искове се
цели по съдебен ред да се
установи съществуването
или несъществуването на
правоотношение или права.
Конститутивните пък искове
служат за упражняване на
преобразуващи
(потестативни) права,
например иск за уни-
щожаване на сделка, иск за
обявяване на
предварителния договор за
окончателен; за изкупуване
на дял от съсобствен
недвижим имот.
Субективните граждански
права могат да се защитават
не само чрез иск, но и чрез
възражение от правно
задълженото лице по
предявен срещу него иск. В
някои случаи защита на
граждански субективни права
може да се осъществи и по
административен ред.
Чрез изпълнителния
процес при липса на
доброволно изпълнение по
принудителен път съдебният
изпълнителен орган
удовлетворява носителя на
субективното право чрез
публична продан на
имуществото на длъжника
или други изпълнителни
способи
Обезпечителният процес
брани субективните права
като лишава ответника от
възможността да
предприема действия, които
биха осуетили защитата на
субективното право или
принудителното изпълнение
чрез налагане от съда на
обезпечителни мерки като
възбрана върху недвижим
имот, запор върху движими
вещи или парични вземания
на длъжника
5.ВЪПРОС
Възникване, изменение
и прекратяване на
гражданско
правоотношение.Юридиче
ски факти.
ВЪЗНИКВАНЕ НА
ГРАЖДАНСКИ
ПРАВООТНОШЕНИЯ.
ПРИДОБИВАНЕ НА ПРА-
ВА. ПРАВОПРИЕМСТВО
1. Юридически факти в
гражданското право.
а) Понятие.
Гражданските
правоотношения, съответно
гражданските субективни
права и задължения
възникват, изменят се и се
прекратяват само когато в
обществената
действителност се проявят
определени юридически
факти. ЮФ са само тези, с
настъпването на които
правната норма свързва
установените в диспозицията
правни последици.
Юридическият факт е
този, който поставя правната
норма в действие. Той е
свързващото звено между
правната норма и
правоотношението. Докато
не се прояви ЮФ правната
норма не действа. Така се
постига и регулативното въз-
действие върху
обществените отношения -
правна норма -юридически
факт - правоотношение -
обществено отношение.
Няма субективни граж-
дански права и задължения и
правоотношения без юриди-
чески факт.
б) Видове юридически
факти.
Едни юридически факти
може да са проява на
съзнателна човешка дейност,
като сключване на договор,
сключване на граждански
брак и пр. Тези юридически
факти се наричат
юридически действия. Други
юридически факти не
зависят от волята на човека -
градушка, раждане, смърт.
Това са юридически събития.
Административните
актове на държавен орган и
съдебни решения също
могат да бъдат юридически
факти с гражданско-правно
действие. Юридически факти
също така са и
неправомерните действия
или неизпълнението на
договорно задължение.
По своя състав
юридическите факти биват
прости и сложни. Прост
юридически факт е този,
който се състои само от един
отделен единичен факт,
например раждане, едно-
странни сделки. Сложен е
този юридически факт, който
се състои от няколко прости
ЮФ и може да породи
правни последици след
осъществяване на всички
отделни негови елементи.
Такива сложни юридически
факти се наричат фактически
състави.
Фактическите състави
могат да бъдат различни. Те
могат да се състоят само от
юридически факти на
гражданското право, но могат
да бъдат и смесени - да
съдържат юридически факти
на гражданското право и
юридически факти на
публичното право. Такива
фактически състави се
наричат смесени фактически
състави.
Според въздействието
върху правоотношението,
юридическите факти биват:
правопораждащи,
правопроменящи.
правопогасяващи,
правопрекратяващи.
Правопораждащите
юридически факти водят до
възникване на гражданско
правоотношение, на
субективни права и правни
задължения, например
сключването на един
договор.
Правопроменящите
юридически факти водят до
промяна в гражданското
правоотношение. Например
при прехвърляне на вземане
(цесия) старият кредитор се
сменя с нов.
Правопогасяващите
юридически факти погасяват
правото на иск или на
принудително изпълнение.
Такъв факт е например
изтичането на определен от
закона давностен срок.
Правопрекратяващи са
юридическите факти, с на-
стъпването на които се
загубва само субективно
право или се прекратява
правоотношението,
например смърт, прекратя-
ване на брачното
правоотношение с развод.
За гражданското право
важно значение имат факти
от душевния мир на човека -
намерение, знание на
определени обстоятелства,
мотиви, страдания и др.
2. Придобиване на
права. Правоприемство.
Преходът на субективни
граждански права и
задължения от едно лице
(праводател) към друго лице,
негов правоприемник се
нарича правоприемство.
Правоприемникът придобива
своите права от правода-
теля. А това предполага
съществуването на
придобиваното право у друго
лице.
Според обема, в който
субективните права
преминават у приобретателя,
производното придобиване
(правоприемство) е два вида:
общо (универсално) и частно
(сингуларно).
Универсално е
правоприемството, когато
всички прехвърлими
субективни права и
задължения преминават като
цяло върху друго лице.
Такива са случаите при
наследяване, сливане на
юридически лица и др.
Тогава, когато само част
от правата и задълженията
на едно лице преминават
към друго лице, говорим за
частично или сингуларно
правоприемство. Не при
всички субективни права и
задължения може да има
правоприемство. То е
недопустимо за субективни
права, свързани с личните
качества на носителя им.
ОБЕКТИ НА
ГРАЖДАНСКОТО
ПРАВООТНОШЕНИЕ
1. Понятие.
В естествените науки, под
„обект" се разбират тези
предмети и явления, върху
които се оказва въздействие
от други предмети и явления.
Обект на гражданското
правоотношение е онова
благо, по повод на което
правните субекти встъпват в
правоотношения за
задоволяване на своите
интереси. То е едновременно
обект на правоотношението,
и на субективното право, и
правното задължение, като
негови елементи.
Няма и не може да има
безобектни граждански
правоотношения. Без обект
гражданското
правоотношение би било
безсмислено, защото то само
по себе си не може да
задоволява някакви
потребности. Само вещи или
други блага с присъщите им
полезни свойства могат да
удовлетворяват потребности.
2. Видове обекти.
а) Вещи.
Според обектите на
гражданското право вещите
имат най-голямо значение.
По повод на една вещ могат
да възникнат най-различни
правоотношения - продажба,
наем, ипотека, вещно право
на ползване. Вещите са
основният обект на вещното
право,те са материален
предмет, който има само-
стоятелно и реално
съществуване.
б) Плодове.
Това са доходите, които
се получават от една вещ,
без да се засяга съществено
нейната цялост
30
. Те могат
да бъдат органически, ако се
отделят от вещта — майка по
биологичен път, като
приплод от животни, плодове
от овощни дървета или
неорганически, когато се
отделят в резултат на
човешката дейност, като
например, камъните от една
кариера, въглищата и др.
в) Ценни книги. Пари.
Особен обект на
граждански правоотношения
са и ценните книги. Това са
писмени документи (актове),
които мате-
риализират права. Такива
са чековете, облигациите,
акциите, коносаменти,
лотарийни билети,
менителници, записи на
заповед и др. Ценната книга
не бива да се смесва обаче с
обикновения писмен
документ, който
удостоверява определен
факт, например разписката.
- На приносител -
държателят се смята
носител на
материализираното
субективно право, свободно
може да се разпорежда с
ценната книга
- Поименни. Поименни са
тези книги, в които е посо-
чено името на първия
притежател. Той може да
прехвърли своето право чрез
прехвърляне на самия
документ
- На заповед. Ценни книги
на заповед са такива доку-
менти, в които също се
посочва името на първия
носител на субективното
право с добавка, че „по
негова заповед" тя може да
се прехвърли на друго лице
чрез джиросване.
- Пари. Особена категория
ценни книги са парите.
Парите са официално
платежно средство и се изда-
ват и пускат в обръщение
само от определен от
държавата емисионен
институт - БНБ.
г) Имущество.
В широк смисъл на
думата, имуществото е
съвкупност от правата и
задълженията на едно лице,
които имат стойностен израз.
В тесен смисъл на думата,
под имущество се разбира
само съвкупността от
прехвърлимите имуществени
права на едно лице, без
задълженията му.
- Състав. Отбеляза се, че
в състава на имуществото
влизат права и задължения,
които имат имуществен,
стойностен израз. Това могат
да бъдат вещни права -
право на собственост,
облигационни права -
вземания, тежести, обез-
печения, авторски и патентни
права.
- Правно значение на
имуществото - Преди всичко
то служи за общо
обезпечаване на
кредиторите. Както
физическите, така и
юридическите лица отго-
варят за задълженията си
към други лица със своето
имущество. Имуществото
има правно значение
особено в областта на
наследственото право, във
връзка с наследяването.
д) Нематериални блага.
В резултат на творческата
дейност на човек се създават
нематериални продукти на
човешкия труд. Имат
временен характер.
е) Действия.
Обект на гражданското
правоотношение могат да
бъдат и определени
действия или бездействия,
или резултати от действия.
6.ВЪПРОС
Субекти на гр. право.
Физически лица.
Дееспособност,
ограничаване. Правна
индивидуализация на ФЛ
ГЛАВА ТРЕТА СУБЕКТИ
НА ГРАЖДАНСКОТО
ПРАВО
ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА
2. Физически лица
(граждани). Правоспособност
и дееспособност.
Физическото лице се
характеризира с някои
правни качества. Това са
преди всичко неговата
правоспособност и
дееспособност.
а) Правоспособност на
физическите лица.
Правоспособността е
призната и гарантирана от
закона обща възможност на
всяко физическо лице да
бъде носител на права и
задължения.
Макар да се обявява, че
правоспособността е
природно, естествено при-
също състояние на
личността, тя трябва да се
признае и гарантира от
държавата. Затова
правоспособността е правно
качество на всяка личност.
Правоспособността на
физическите лица възниква
„от момента на раждането",
от първата глътка въздух. За
правоспособността е
достатъчно лицето да се
роди живо.
Няма значение неговото
физическо състояние. Затова
и лица с физически
увреждания са напълно
правоспособни. Няма
значение и психическото им
здраве.Тя се прекратява със
смъртта на физическото
лице.
Съгласно чл. 8 от ЗЛС,
когато някой изчезне и няма
сведения за него, районният
съд по молба на
заинтересованите или на
прокурора назначава лице,
което да го представлява.
Ако отсъствието продължи
повече от една година, съдът
обявява лицето за
отсъстващо и наследниците
се въвеждат във временно
владение на имотите му
(чл.9-10 от ЗЛС). Ако обяве-
ният за отсъстващ се окаже
жив, имотите му се връщат.
Бракът му също не се
прекратява.
Ако отсъствието
продължи повече от пет
години съда обявява смъртта
на отсъстващия. Обявената с
решение на съда смърт
поражда същите правни
последици, както и
действителната смърт на
лицето. Но този акт не го
лишава от правоспособност.
Затова, ако се окаже, че
обявеното за умряло лице е
живо, то продължава да има
правоспособност - съдебното
решение и акта за смърт се
обезсилват, възстановяват
му се имотите, но
прекратеният брак не се
възстановява.
б) Дееспособност на
физическите лица.
Дееспособността е
призната и гарантирана от
закона способност на едно
физическо лице със свои
лични правомерни действия
да придобива права и да
поема задължения.
Дееспособността е
неразривно свързана с
правоспособността, но не
бива да се смесва с нея.
Правоспособността е
предпоставка на
дееспособността, но не
зависи от нея. Така например
едно лице до 14-годишна
възраст е напълно недее-
способно, но е
правоспособно. Явно е, че
дееспособността е правно
призната степен на духовна
зрялост и съответно на нея.
възможност с лични
действия да се упражняват
субективни права и да се
поемат правни задължения,
да се извършват валидни
правни действия. Понеже
духовното съзряване е
процес, който протича във
времето, законът установява
три степени на гражданска
дееспособност.
Първата степен обхваща
лицата до навършване на 14-
годишна възраст. Тях чл. 3,
ал. 1 от ЗЛС нарича
малолетни. Това означава,
че за гражданското право те
са напълно недееспособни,
че те не могат да изявяват
правно валидна воля -да
придобиват права, да поемат
задължения, да сключват от
свое име каквито и да е
сделки. Но те са напълно
правоспособни.
Втората степен на
дееспособността обхваща
лицата от 14-годишна
възраст до навършване на
18-годишна възраст. Те са
непълнолетни.
Непълнолетният е
ограничено дееспособен.
Третата степен на
дееспособност настъпва с
навършване на 18 - годишна
възраст. Съгласно чл. 2 от
ЗЛС, с навършване на 18 -
годишна възраст лицата
стават пълнолетни и
напълно способни чрез свои
действия да придобиват
права и да се задължават.
Настъпва гражданското
пълнолетие и лицата стават
напълно дееспособни
1
.
Навършването на 18-
годишна възраст (както и на-
вършването на 14 години) е
юридически факт от който
правните последици
настъпват, по право,
автоматично.
в) Ограничаване на
дееспособността.
Поставяне под
запрещение.
Настойничество и
попечителство.
За разлика от
правоспособността,
дееспособността може да
бъде ограничавана, а в
определени случаи и напъл-
но отнемана.
Основание за
ограничаване на
дееспособността преди
всичко е психическото
състояние на физическото
лице. Съгласно чл. 5 от ЗЛС
непълнолетните и
пълнолетните, които поради
слабоумие или душевна
болест не могат да се грижат
за своите работи, се поставят
под пълно запрещение. От
гледна точка на
гражданското право такива
лица са напълно
недееспособни и по статут се
приравняват на
малолетните.
Ако душевното състояние
не е така тежко, пълнолет-
ните се поставят под
ограничено запрещение.
Телесните страдания и
недостатъци като слепота,
глухота и други физически
недъзи не са основание за
поставяне под запрещение,
защото нямат значение за
дееспособността.
Под пълно запрещение
могат да бъдат поставени
както пълнолетни, така и
непълнолетни лица.
Непълнолетните могат да
бъдат поставени само под
пълно запрещение. Във
всички случаи поставянето
под запрещение става само
по съдебен ред.
Понеже ограничаването
на дееспособността е
свързано с психическото
състояние на лицето, съдът
трябва лично да го разпита,
за да добие непосредствено
впечатление за неговото
състояние. Ако се наложи,
съдът изслушва и вещи лица
и негови близки. Съдът не е
обвързан с вида на запреще-
нието, претендирано с
исковата молба. Въз основа
на разпита на лицето и
другите събрани
доказателства, със
съдебното решение съдът
поставя лицето под пълно
или ограничено запрещение.
Последиците са тези, че
лицето при поставяне под
пълно запрещение по статут
се приравнява на малолет-
ните, а при ограничено
запрещение - на
непълнолетните. Но то има и
други последици. След
влизане на решението в
сила, съдът съобщава за
това на настойническия
съвет, за да се учреди
настойничество или
попечителство.
Орган по
настойничеството и
попечителството е кметът на
община, или определено от
него длъжностно лице.
Той назначава
настойнически съвет на
поставени под пълно
запрещение и попечител и
заместник — попечител на
поставения под ограничено
запрещение.
Ако поставеният под
запрещение има съпруг или
родители, те по право са
негови настойници или
попечители, а ако е настанен
в обществено заведение,
тези функции се упражняват
от управителя. В тези случаи
не се образуват дела за
настойничество и
попечителство.
Всяка година настойникът
дава отчет за своята дейност
чрез настойническия съвет.
Заместник — настойникът
представлява поставения
под пълно запрещение,
когато настойника е
възпрепятстван.
Попечителят се грижи за
личността и имуществото на
поставения под ограничено
запрещение. Той не е
представител на ограничено
запретения, а само дава
съгласие за сключваните от
него сделки.
Длъжностните лица от
настойническия съвет и на
попечителите са почетни и
безвъзмездни. Те
осъществяват функциите си
под надзор на длъжностното
лице по настойничеството и
попечителството (кмета),
който може да ги осво-
бождава и сменя.
3. Правна
индивидуализация на
физическите лица.
а) Пол, произход,
семейно положение,
здравословно състояние,
грамотност, гражданство.
Пол. Въпреки, че мъжът и
жената у нас имат равни
права (чл. 6 от
Конституцията), полът на
физическите лица има
значение в гражданското
право с оглед на сключване
на граждански брак.
Произход. Това е
биологичната връзка на
детето с неговите родители.
Произходът от майката се
определя от раждането, а
произходът от бащата
(бащинството) се установява
от презумпцията на чл. 32 от
СК - съпругът на майката се
счита за баща на детето,
родено през време на брака
или преди изтичането на
триста дни от неговото
прекратяване.
Семейно положение. То
се определя в зависимост от
това, дали едно физическо
лице е в брачни отношения
или е имало брак, но той е
прекратен. С оглед на това,
лицето може да бъде
женено, разведено, вдовец.
Здравословно състояние.
Отбеляза се по-горе, че те-
лесното, физическото здраве
не влияе на
дееспособността.
Грамотност. Този признак
има значение главно при
подписване на документи.
Когато физическото лице е
неграмотно, то поставя
отпечатък от палеца на
дясната си ръка и
документът се подписва от
двама свидетели.
Гражданство. Като
правно — политическа
връзка на едно лице с
определена държава,
гражданството има значение
за разпростиране на
законодателството на
съответната държава върху
това лице.
б) Име.
Името е съществен и
необходим признак на всяко
физическо лице.
Невъзможно би било без
името да се индиви-
дуализира и конкретизира
придобиването, изменението
и прекратяването на
субективни граждански права
и задължения. Ето защо
всяко физическо лице
административно е задъл-
жено да има име. То се
състои от собствено, бащино
и фамилно име. И трите
части на името се вписват в
акта за раждане.
Трябва да има име, името
е словесно обозначение на
ФЛ.Особен
индивидуализиращ признак
на ФЛ е ЕГН. ЕГН е
административен
идентификатор на ФЛ. Той е
уникален номер, чрез който
физическите лица се
определят еднозначно (чл.
11 ЗГР).
в) Местожителство
(постоянен адрес).
Местожителството също е
необходим индивидуализи-
ращ белег на физическите
лица, защото им придава
териториална,
пространствена
определеност. Това е
необходимо с оглед мястото
на сключване на сделки,
мястото на изпълнение на
задълженията, за
приложимия закон, за
компетентността на съда,
който ще разглежда и
решава даден спор и т. н.
4. Актове за гражданско
състояние.
а) Понятие.
Под акт за гражданско
състояние се разбира
официален писмен документ,
съставен по установен от
закона ред от длъжностно
лице по гражданското
състояние, чрез който се
констатират определени в
закона събития или
удостоверяват факти от
гражданското състояние на
лицата и който служи като
доказателство за
установяването на тези
факти и събития.
б) Видове.
В живота на физическите
лица има много факти и
събития. За всички е
невъзможно да се съставят
писмени документи.
Затова законът определя
само три такива събития,
които са най-важни и за които
се изисква да се съставят
актове за гражданско
състояние. Съгласно чл. 34
ЗГР съставят се актове за
раждане, за граждански брак
и за смърт. За мъртвородени
деца също се съставя акт.
Такъв акт служи като
пълно доказателство за
фактите, които длъжностното
лице е отбелязало.
Раждането и смъртта са
юридически факти
независимо дали за тях е
съставен или не официален
писмен документ. Само при
гражданския брак, съста-
веният акт има конститутивно
действие - той замества
самия факт.Актове се
подреждат поотделно по
години в специални книги -
регистри на актовете за
гражданско състояние (чл. 83
ЗГР). Тези регистри са
публични и правоимащите
могат да правят справки,
включително и извлечения от
тях.
Освен регистри на
актовете за гражданско
състояние в общините и
кметствата се водят и
регистри на населението,
които се състоят от лични
регистрационни картони.
5. Лични неимуществени
права. Гражданско-правна
закрила на личността.
Неимуществените блага
на личността като живот,
чест, достойнство и пр.
първоначално са били
закриляни само от
наказателното право. С
развитието на
хуманизацията на човешкото
общество, особено след
Втората световна война се
налага и утвърждава и
гражданско-правната защита
на личността, намерила
израз в редица
международни актове.
Прочее, гражданско-
правната защита може да се
осъществи по съдебен ред с
различни искове - с устано-
вителен или осъдителен иск.
С установителен иск
например може да се търси
защита, когато се отрича или
оспорва съществуването на
определено право. С такъв
иск например може да се
търси защита при
разгласяване на неверни
сведения, които засягат
лични неимуществени права
на личността. Ако съдът
установи, че те са неверни,
ще задължи нарушителя
публично да опровергае
разгласените сведения и да
се извини на пострадалия.
С осъдителен иск може да
се търси преустановяване на
нарушението или да се
претендира за обезщетение,
ако са причинени вреди. За
тях съдът присъжда
обезщетение по справед-
ливост.
7.ВЪПРОС
ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА
I. Общи положения.
1. Произход, понятие,
видове. а) Произход.
Векове наред историята е
познавала само физическите
лица като субекти на
гражданското право. Дори
най-развитата за своето
време правна система на
Рим, както и римските
юристи, не познавали
термина „юридическо лице",
въпреки че по време на
предкласическото и
следкласическото римско
право имало такива
корпорации, като държавата,
общините, професионални,
занаятчийски, погребални и
други колегии. Те се
признавали за носители на
права и задължения, но рим-
ските юристи не стигнали до
там, да приемат, че тези
обединения представляват
нов правен субект, различен
от физическите лица, които
го съставляват.
Едва в края на 18 и
началото на 19 век за
юридически лица били
признати търговските
дружества, политически,
религиозни, културни и други
организации
б) Понятие.
юридическите лица са
носители на права и
задължения
- Организационна
структура. Всяко юридическо
лице се състои от физически
или юридически лица, но то
не
е просто съвкупност от
хора, а организация със свои
органи за управление,
организирана общност от
лица, социално образувание.
- Обособено
имущество.Характерно за
юридическото лице е, че
неговите средства, неговото
имущество е правно
обособено, отделено от иму-
ществото на лицата, които
влизат в неговия състав.
- В резултат на
имуществената си
обособеност юридическото
лице има възможност да
участва в гражданския и
търговския обмен от свое
име, да придобива права, да
поема задължения и да носи
самостоятелно отговорност
за тях със своето обособено
имущество и до размера на
това имущество.
- За да бъде една
организация самостоятелен
субект на гражданското
право, тя трябва да е
призната от закона за
юридическо лице, за правен
субект. юридическо лице -
самостоятелно обединение
от лица и (или) имущество,
признато по установен от
закона ред за равнопоставен
правен субект, който може
чрез своите органи да
придобива права, да поема
задължения и да отговаря по
тях с обособеното си
имущество.
Както и да определим
юридическото лице, видно е,
че то винаги се състои от
физически или юридически
лица. В този смисъл, то е
вторичен правен субект,
защото се създава по волята
на други съществуващи
правни субекти.
Юридическото лице се
създава и състои най-често
от физически лица, но то не е
тъждествено с тях като
правни субекти. Едни
физически лица могат да
напускат организацията,
други да умрат и въпреки
това юридическото лице
съществува. То е само една
правна конструкция за
прикрепване на права и
задължения към определена
социална даденост.
Освен с персоналния си
състав, юридическото лице
се характеризира и с
наличието на обособено
имущество. Няма
юридическо лице без
имущество. То определя и
границата на неговата
отговорност. Всяко
юридическо лице носи
отговорност за своите
задължения само до размера
на имуществото си. Не всяка
организация от физически
лица, та дори тя да има
имущество, е юридическо
лице.
Юридическото лице не е
носител на властнически
правомощия. За това не бива
да се смесва с държавните
органи - министър, кмет. Но
юридическо лице може да
бъде министерството като
учреждение, общината като
териториална общност и т. н.
в) Видове юридически
лица.
- С оглед начина на
образуване и функциите им
ЮЛ
биват:
Публичноправни.
Публичноправни са тези
юридически лица, които се
образуват с акт на държавен
орган, осъществяват
дейността си в обществен
(държавен, общински) ин-
терес и с държавно
(общинско) имущество,
притежават и властнически
правомощия. Такива са
държавните учреждения като
министерства, агенции,
висши училища, общините,
държавните предприятия и
др.
Частноправни.
Частноправните юридически
лица се създават по волята
на субектите на частното
право (физически или
юридически лица),
осъществяват дейността си с
техни средства и за
задоволяване на интересите
на участниците в тях. Такива
са търговските дружества.
- С оглед целта им ЮЛ
биват:
Юридически лица със
стопанска (търговска) цел
имат за основна цел и
предмет на дейност
извършване на търговски
сделки.
Юридически лица с
нестопанска цел. Те се
наричат още юридически
лица с идеална цел, защото
се създават за задоволяване
на нематериални интереси -
научни, политически,
културни, спортни,
религиозни, екологични,
туристически и др.
- С оглед начина на
формиране на персоналния
състав ЮЛ биват:
Корпоративни ЮЛ. Това
са юридически лица, органи-
зирани на принципа на
членството. Такива
Некорпоративни ЮЛ - в
тях няма членствени
правоотношения.
2. Образуване на
юридически лица.
Три начина - с акт на
разпореждане на държавен
орган (разпоредителна)
система, по съгласие на
учредителите (нормативна
или контролнонормативна
система), и разрешителна
(концесионна) система.
а) С акт на разпореждане
на държавен орган (разпо-
редителна система).
С акта се определя
предмета на дейност,
средствата, които се
предоставят, органите за
управление и др. От момента
на приемане или
обнародване на акта
възниква юридическото лице.
По този начин се образуват
публичноправните
юридически лица.
б) По съгласие на
учредителите (нормативна
система).
По този начин се създават
частноправните юридически
лица. Фактическият състав за
образуване обхваща два
елемента: съгласие на
учредителите и съдебна
регистрация. Учредителите
(ФЛ или ЮЛ) свободно реша-
ват и изявяват воля какъв
вид юридическо лице искат
да образуват, като за целта
на учредително събрание
вземат решение или
сключват учредителен
договор. Необходима е
преценка на държавен орган
за законосъобразност, за
това дали са спазени
установените от закона
изисквания за образуване на
юридическо лице от
съответния вид. Такава
преценка се прави от
съдебен орган (това е
окръжния съд) и ако той
установи, че са спазени
изискванията на закона,
вписва юридическото лице в
съответен съдебен регистър.
Така се образуват
търговските дружества,
сдруженията с нестопанска
цел, фондациите,
кооперациите. От този
момент юридическото лице
се смята за възникнало.
в) Разрешителна
система.
Фактическият състав
включва освен съгласие на
учредителите и съдебна
регистрация, още и
разрешение от държавен
административен орган,
който преценява
целесъобразността от
създаване на конкретно
юридическо лице. Такъв вид
е предвиден за създаване на
религиозни сдружения с
нестопанска цел, за
лицензиране на дружества,
които ще извършват банкова
дейност и др.
3. Правосубектност на
юридическите лица.
От момента на своето
възникване юридическото
лице добива способността да
бъде носител на права и
задължения, става правен
субект. За краткост казваме,
че то е правосубектно.
4. Правна
индивидуализация на
юридическите лица.
а) Наименование
(фирма).
Всяко юридическо лице
трябва да има
наименование, словесно
обозначение. Търговският
закон у нас утвърди
индивидуализиращия
признак „фирма" - това е
наименованието, под което
търговецът упражнява
дейността си и се подписва.
Наименованието на
юридическото лице се
определя свободно, но в
редица случаи законът
предписва какво се включва
в него.Наименованието е
субективно право и то е
правно защитено.
б) Предмет на дейност.
С предмета на дейност се
индивидуализират юриди-
ческите лица със стопанска
цел. Нестопанските
юридически лица се
индивидуализират със
своята цел.
в) Седалище.
Придава териториална
определеност. юридическо
лице има своето седалище
там, където се намира
управлението му. Всяко ЮЛ
може да има само едно
седалище.
5. Управление и
представителство на
юридическото лице.
юридическото лице
„придобива права и
задължения чрез своите
органи". Законът обявява за
воля на юридическото лице,
волята на неговите органи,
затова всяко ЮЛ трябва да
има органи.
Орган на юридическо
лице е отделно физическо
лице или състав (колегия) от
физически лица, които по
силата на закона или на
устройствения акт са
овластени да извършват
действия и да изявяват
волята на юридическото
лице. Те изявяват своята
воля като съзнателни
човешки същества, но тази
воля се смята за воля на
самото юридическо лице.
Затова правата и
задълженията, които
възникват от сключените
сделки и извършените
правни действия възникват и
обвързват не тях, а
юридическото лице.
Представителни органи са
най-често лица или колек-
тиви от лица, измежду
управителните органи.
Представителният орган
действа от името на
юридическото лице и със
своите действия обвързва
него. В повечето случаи
законът определя кой е
представителния орган на
юридическото лице.
6. Преобразуване и
прекратяване на
юридически
лица.
Преобразуването е
промяна в правното
положение на ЮЛ, без то да
се прекратява.
Прекратяването е свързано с
преустановяване на
дейността и заличаване на
ЮЛ от съответния регистър
като правен субект.
7. Юридически лица с
нестопанска цел.
а) Сдружения.
Всяко сдружение е
обединение на лица за
осъществяване на дейност с
нестопанска цел. Тази
дейност може да бъде
насочена за задоволяване на
лични интереси на членовете
или на определени лица (в
частна полза) или за задо-
воляване на обществени
потребности (в обществена
полза). Целта на дейността
се определя с устройствения
акт и има значение както за
учредяването така и за
упражняването, пре-
образуването и
прекратяването на ЮЛ.
Учредителите приемат
устав, който съдържа
наименованието,
седалището, целта, вида на
дейност, органи за управ-
ление и техните
правомощия, правила за
възникване и прекратяване
на членството.
ЮЛНЦ се вписва в
специален регистър за
юридическите лица с
нестопанска цел в района на
Окръжния съд по
седалището на ЮЛ. От този
момент то се счита за
възникнало.
Органи на сдружението са
Общото събрание и управи-
телен съвет.
Управителният съвет се
избира от ОС в състав най-
малко от 3 лица - членове на
сдружението за срок от 5
години.
б) Фондации.
За разлика от
сдружението, фондацията е
юридическо лице, което няма
членове. Тя се образува
доброволно от гражданско-
правни субекти, които не са
нейни членове, а само
предоставят имущество и
определят нестопанските
цели за които то ще бъде
използвано, както и органите
за управление.
Учредители могат да
бъдат както български, така и
чуждестранни дееспособни
физически лица, също така и
юридически лица.
Учредяването на
фондациите става с
едностранна безвъзмездна
сделка приживе или с оглед
на смърт. Във всички случаи
учредителният акт трябва да
съдържа наименование,
седалище на фондацията,
целите, видът на дейност,
предоставеното имущество,
органи на фондацията и
техните правомощия, начин
на представителство, срокът
за който се учредява.
Фондацията се вписва в
регистъра за ЮЛНЦ в района
на Окръжния съд по нейното
седалище. Искането за
вписване се прави от
учредителя, по решение на
наследниците или лицата,
които биха се ползвали от
дейността й. Органите на
фондацията се определят с
учредителния акт. Те могат
да бъдат еднолични или
колективни
в) ЮЛ с нестопанска цел
за общественополезна
дейност.
Този вид на ЮЛ могат да
бъдат както сдружения, така
и фондации. Дейността на
ЮЛ с нестопанска цел е в
обществена полза, когато не
се осъществява в личен
интерес на членовете му или
на определени лица.
Прекратяването на ЮЛНЦ
за обществена полза може
да стане на общи основания
за прекратяване на всяко ЮЛ
-изтичане на срока, за който
е учредено; по решение на
върховния орган; по съдебен
ред, когато извършва
дейност, която противоречи
със закона. След
прекратяването се извършва
ликвидация. За целта се
определя ликвидатор.
7. Държавата и
общините като субект на
гражданското права
Безспорно е, че държава-
та може да бъде субект на
гражданското право.Приема
се, че държавата е особен
правен субект и като страна в
граждански правоотношения
тя не се явява като власт, а е
равнопоставен на
останалите гражданско-
правни субекти. Особеното е
в това, че тя установява
режима на гражданските
правоотношения, може с
властнически актове да
придобива и упражнява
права, че нейните права, като
например правата на
собственост се ползват със
засилена защита, и за това
тя не може да се смята
просто за вид юридическо
лице, а особен трети вид
субект на частното право.
Когато се говори за
държавата като субект на
гражданското право, като
особено юридическо лице,
трябва да се уточни, че става
дума за единен правен
субект, отделен от нейните
персонифицирани общности
като държавни учреждения,
държавни юридически лица.
Що се касае до предста-
вителството на държавата,
то се осъществява от
предвидени в закон органи.
Административно -
териториални единици, са
изрично признати в чл. 136 от
Конституцията за ЮЛ. Това
са публичноправни ЮЛ,
които освен на граждански
права, са носители и на
властнически правомощия,
поради което следва да се
определят също както и
държавата като трети вид
субекти на ГП.
8.ВЪПРОС
ГРАЖДАНСКО-ПРАВНИ
СДЕЛКИ
ПОНЯТИЕ, ОБЩА
ХАРАКТЕРИСТИКА И
ВИДОВЕ СДЕЛКИ
1. Произход и правна
уредба.
Българското гражданско
право не съдържа общи пра-
вила за сделките поради
липса на ГК. Правила за тях
обаче има и те са в чл. 8-43
от ЗЗД. Действително, това
са правила за договорите, но
по силата на чл. 44 от ЗЗД, те
намират съответно
приложение и към
едностранните
волеизявления.
2. Понятие.
волеизявление на
равнопоставени субекти,
въздигнато в юридически
факт, от който възникват
определени от тях правни
последици в областта на
частното право.
а) Волеизявление.
Всяка сделка е волеви акт,
но вътрешната воля, като
психическо преживяване не е
в състояние да породи
правни последици. То е
сложен психически процес на
осъзнаване на потребности,
преценка на способите за
тяхното задоволяване,
мотиви цели, вземане на
решение за определено дей-
ствие.
б) Частноправни
последици на сделката.
Сделката е типичен
институт на частното
право. Волеизявлението,
като обективирана с
определени изразни
средства вътрешна воля, е
юридически факт,
правомерно правно
действие.Правните
последици на сделката са
желани и се определят
свободно от автора на
волеизявлението, но в някои
случаи законът свързва с
волеизявлението и други
странични последици, които
настъпват въпреки, че не са
желани или не са свързани
от страните. Така например,
въпреки че не желае и не
изявява воля, продавачът
отговаря за съдебно
отстраняване и за
недостатъци на продадената
вещ.
3. Разграничаване на
сделката от други сходни
правни явления.
а) Сделка и
административен акт.
И административният акт
представлява волеизявле-
ние, което поражда правни
последици. Но той е
едностранно властническо
волеизявление на държавен
орган, проявление на
държавна власт, докато
сделката е волеизявление на
равнопоставени субекти на
частното право. Освен това
от административния акт
възникват административно
— правни последици и без
да се желаят от другата
страна в административното
правоотношение.
б) Сделки и юридически
постъпки.
При юридическите
постъпки правните
последици настъпват и без
да се желаят пряко от
лицето, което ги извършва.
Освен това, тяхното
съдържание се определя не
по волята на страните, а от
закона.
4. Видове сделки.
Сделката е израз на
свободата на волята.
а) Според приложното им
поле.
- Гражданско-правни
сделки. Това са сделките,
сключвани от физически или
юридически лица в
качеството им на субекти на
гражданското право.
- Търговски сделки.
Търговски са сделките,
сключвани от търговец, които
са свързани с упражняваното
от него занятие.
б) Според броя на
волеизявленията и страните.
- Едностранни.
Едностранни са тези сделки,
които съдържат
волеизявление само на една
от страните и то е до-
статъчно, за да възникне
правоотношение между тях.
Тук не е важен броя на
страните участващи в
сделката, а наличието или
липсата на насрещно
волеизявление. Едностранни
сделки са например
завещанието.
- Двустранни.
Двустранни са тези сделки,
които включват в своя
фактически състав
волеизявленията на две или
повече лица. Тези сделки се
наричат договори.
Договорите са най-
разпространения вид правни
сделки в гражданското и
търговското право. От своя
страна договорите се делят
на едностранни и
двустранни, в зависимост от
наличието на насрещно
задължение. Така
едностранен е договорът,
при който само една от
страните поема задължение
към другата страна. Такъв е
например договорът за
дарение -дареният няма
никакви задължения спрямо
дарителят. Така е и при
заема за послужване -
заемодателят няма
задължения
към заемателя. Друго е
при двустранните договори
като продажба, наем и пр.
Тук всяка от страните има
към другата задължение
- Многостранни сделки.
Волеизявленията на една
сделка може да не са
взаимни, насрещни, а
насочени към обща цел -
създаване на дружество,
кооперация. Такива сделки
се наричат многостранни.
в) Според характера на
съдържанието (получаването
на имотна облага):
- Възмездни. При тях
всяка от страните дава нещо,
за да получи насрещна
престация. Такива са повече
от договорите - продажби,
наем, превоз.
- Безвъзмездни.
Безвъзмездни са сделките,
при които само една от
страните дава някаква
имотна облага без насрещна
престация.. Безвъзмездни
сделки са завещанието и
упълномощаването.
г) Според необходимостта
от реално предаване на
вещта:
- Консенсуални.
правните последици
настъпват с постигане на
съгласие, с извършване на
волеизявлението.
- Реални. освен съгласие,
волеизявление е необходимо
и някакво действие, напри-
мер реално предаване на
вещта, предмет на сделката,
за да възникнат нейните
правни последици.
д) С оглед на действието
им:
- Сделка между живи.
Това са сделки, които произ-
веждат действие между
лицата докато са живи.
- Сделка с оглед на
смърт. Те пораждат правни
последици след смъртта на
автора на волеизявлението.
Такава сделка е
завещанието.
е) Според формата:
- Формални. Формални са
тези сделки, за чиято дей-
ствителност законът изисква
да бъдат сключени в
писмена форма.
- Неформални.
Неформални са сделките, за
които не се изисква спазване
на определена форма като
условие за тяхната
действителност.
ж) Според въздействието
на сделката върху иму-
ществото на страните:
- Сделки на управление.
Те са насочени към поддър-
жане на един имот в добро
състояние, отдаването му
под наем, събиране на
добивите, заем за
послужване, влог и др.
- Сделки на
разпореждане. С тях се
прекратява или съществено
се обременява самото
субективно право като се
създава възможност за
бъдещо отчуждаване. Такива
например са продажбата,
ипотекирането на недвижим
имот, залог на движима вещ
и др.
з) Според основанието:
- Каузални. Кауза
означава причина,
основание. Каузални сделки
са тези, които се сключват с
една типична, постоянна цел
с оглед на която те са
уредени и допустими.
- Абстрактни.
Абстрактни са сделки, при
които законът не се
интересува от тяхното
основание. Такива например
са чекът, завещанието,
упълномощаването.
5. Сключване, форма и
съдържание на сделките.
а) Сключване.
Сключването на сделка е
начинът на осъществяване
на волеизявлението, за да
може то да породи желаните
правни последици.
Външната изява на
волята, т.е.
волеизявлението, може да се
осъществи по всички
възможни и общоприети в
обмена начини - устно с
произнасяне на думи, с
написване на текст, с
телеграма, по телефон,
факс, с жестове и др. Важно
е по несъмнен начин,
изрично да се изяви воля,
насочена към определен
правен резултат.
б) Форма на сделките.
Под форма на сделките се
разбира определен от закона
начин за извършване на
волеизявлението.
В гражданското право
формата на сделката има
две значения. Първо, тя е
условие за действителност
на сделката и в този смисъл
тя е елемент от фактическия
състав на един или друг вид
сделка. Второто значение на
формата е, че служи за
доказване на сделката.
По начало сделките са
неформални и само за
сделки с по-значителен иму-
ществен интерес и с оглед на
правна сигурност законът
изисква да се сключват в
писмена форма.
Писмената форма се
свежда до съставяне на
писмен документ. Но в някои
случаи законът изисква този
документ да се състави и
подпише с участието на
определено длъжностно
лице. Такава форма се
нарича официална писмена
форма. Частна писмена
форма е тази, при която не
участва длъжностно лице, а
сделката се сключва по
предписан от закона начин
самостоятелно от страните
Най-важно в съставения
документ е подписът на
лицето, което прави
волеизявление.Ако лицето е
неграмотно, поставя се
отпечатък от десния палец и
документа се подписва от
двама свидетели. Допустим е
и електронен подпис по
ЗЕДЕП.
в) Съдържание на
сделката.
Съдържанието, това са
клаузите, уговорките, които
се обхващат по
волеизявлението. То може
да бъде съществено и
несъществено.
Съществено съдържание
са тези минимално необхо-
дими елементи, които
характеризират сделката
като сделка от даден вид..
Несъществено
съдържание съставляват
уговорките между страните
по второстепенни за
сделката въпроси, чието
уточняване е предоставено
на страните с диспозитивни
правила на закона.
г) Условие и срок на
сделката.
Условието е уговорката в
сделката, волеизявление, по
силата на което
настъпването на правните
последици се поставя в
зависимост от едно бъдещо
несигурно събитие (чл. 25 от
ЗЗД). До настъпване на
условието сделка има, но тя
не поражда правно действие
9. ВЪПРОС
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
НА СДЕЛКИТЕ
1. Проблемите.
каква е съдбата на една
сделка, чието съдържание
противоречи на закона или
не е сключена в
предписаната форма, или
при която волеизявлението
не съответства на
действителната воля на една
от страните? законът не
може да се примири с такива
пороци на сделката и той
просто не позволява тя да
породи желаните правни
последици. Такава сделка не
е в състояние да породи
правни последици, но тя не е
просто правна нула.
2. Понятие.
Недействителни са
сделките, които не пораждат
от момента на сключването
си желаните правни
последици или пък пораждат
такива последици, но те
могат да бъдат заличени с
обратна сила по искане на
определена страна.
за недействителност
говорим когато сделката е
сключена, но има дефект,
недостатък.
Недействителността не
трябва да се смесва и с
развалянето на една сделка
поради неизпълнение.
3. Видове
недействителност.
Нищожна е тази сделка,
която още със сключването
си не е в състояние да
породи желаните от страните
правни последици.
Унищожаема е тази
сделка, която със своето
сключване поражда
желаните правни последици,
но по искане на една от
страните, те могат да бъдат
заличени с обратна сила.
унищожаването става само
по съдебен ред.
Особен вид
недействителност е
относителната недей-
ствителност. настъпва
чрез иск - по съдебен ред
съдът по искане на
кредитора ще обяви такава
сделка за недействителна.
4. Основания за
недействителност на
сделките.
Основания са онези
юридически факти, с
проявлението на които
настъпва един или друг вид
недействителност на
сделката. Стана ясно, че
това са дефекти, допуснати
при сключването на
сделката.
а) Основания за
нищожност на сделките
(чл. 26 от ЗЗД).
- Противоречие със
закона.
- Заобикаляне на закона.
При заобикаляне на закона
няма пряко противоречие с
правната норма. Тук
обикновено се сключват
няколко сделки, всяка от
които съответства на закона,
но крайната цел е забранена.
- Накърняване на
добрите нрави
(противоречие с морала).
- Невъзможен предмет.
Невъзможността може да
бъде фактическа или правна.
Това се преценява към
момента на сключване на
сделката. Ако
невъзможността настъпи
след сключване на сделката,
това обстоятелство ще е
основание не за нищожност,
а за разваляне на договора
по право
- Липса на воля
(съгласие).
- Липса на форма.
Липсата на форма е
основание за нищожност
само при формалните
сделки, само ако сделката не
е сключена в предписаната
от закона форма като
условие за нейната
действителност
- Липса на основание
(клауза, причина). То е осно-
вание за нищожност само
при клаузните сделки.
- Привидни сделки
(симулация). Нищожни са и
„привидните договори" (чл.
26, ал. 2 ЗЗД). Привидни
(симулативни) са сделките,
при които има
волеизявление, но правните
последици не се желаят..
Проблемът е в доказване на
симулацията. Затова
страните си разменят едно
contre lettre (обратно писмо),
обратен писмен документ, че
сделката е симулативна и
след като отмине опасността,
с този документ се
установява привидността,
нищожността на сделката.
две сделки - едната е
привидна, чиито правни
последици не се желаят, а
другата - прикрита, чиито
последици се желаят.
б) Основания за
унищожаемост на
сделките.
- Недееспособност.
- Грешка. Грешката е
невярна представа за
действителността. Не става
дума тук за вземане на
неправилно решение, а за
несъзнателно
несъответствие на
представата, на убеждението
с действителността
Грешка в предмета.
когато се отнася до същест-
вени качества на същия (чл.
28 ЗЗД), до такива качества
на предмета, заради които се
сключва сделката
Грешката в лицето -само
когато тя е сключена с оглед
на личността
- Измама (чл. 29 ЗЗД).
Измамата е умишлено
въвеждане в заблуждение на
едно лице от другата страна
по сделката или от трето
лице, с цел то да сключи
определена сделка.
- Заплашване.
Заплашването е основание
за унищожаване на договора,
когато едната страна е била
принудена от другата страна
или от трето лице да го
сключи, чрез възбуждане на
основателен страх
- Временна
невъзможност да се
разбират и ръководят
действията. в момента на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
18 юни 2019 в 19:10 студент на 40 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2018
23 май 2019 в 11:05 студент на 34 години от Свищов - Стопанска академия "Д. А.Ценов", факулетет - Факултет финанси, специалност - Финансов мениджмънт, випуск 2014
15 мар 2019 в 13:38 студентка на 34 години от София - ЮЗУ"Неофит Рилски", специалност - Право, випуск 2019
 
Домашни по темата на материала
право на собственост определение ,видове етажна собственост
добавена от galq.cenowa 09.11.2016
2
13
Подобни материали
 

Международно частно право

08 юли 2008
·
228
·
27
·
8,362
·
51
·
2

ПО с международен елемент (ПОМЕ) - държавния суверенитет се характеризира с възможността да се създава право и да се прилага то. Това право е типично за държавата, която е призната от международната общност...
 

Международно частно право

04 дек 2008
·
314
·
51
·
17,840
·
170

Международният елемент може да възникне едновременно с възникване на правоотношението и това е най-честата хипотеза. Може обаче международния елемент да се появи по-късно (напр. по-късно)...
 

Конституционно право

10 дек 2008
·
172
·
13
·
6,508
·
147
·
1

Още от римско време се обуславят ЧП и ПП, които са запазени и до сега.Подотрасъл е групи от норми, подчинени на общи принципи и обща логика и се подчинява на различни правни принципи... ...
 

Трудово право

30 яну 2009
·
232
·
50
·
16,743
·
90

Предметът на всеки правен отрасъл се определя въз основа на видовата специфика на обществените отношения в съответната област. Трудовото право регулира обществени отношения свързани с труда...
 

Семейно право

11 мар 2009
·
109
·
3
·
527
·
111

Понятие за семейно право – то е самостоятелен отрасъл на българската правна система. Спецификата му произтича от предмета на правно регулиране. Семейното право урежда семейни правоотношиния - брак, неговото сключване...
 
Онлайн тестове по Право
Право на ЕС
изпитен тест по Право за Студенти от 3 курс
Тестът е свързан с институциите в Европейския съюз и договорите в Европейската общност. Обхваща въпроси, свързани с компетенциите и правата на страните членки.
(Лесен)
40
1
1
11 мин
06.06.2019
Тест по Право и Интернет за студенти от 4-ти курс
тематичен тест по Право за Студенти от 4 курс
Тестът съдържа 35 въпроса от областта на правото в Интернет. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е както за студенти от 4-и курс по Право, така и за всички потребители, които желаят да се ограмотят в областта.
(Лесен)
35
33
1
6 мин
23.11.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Пищови по гражданско право

Материал № 71811, от 06 яну 2008
Свален: 1,546 пъти
Прегледан: 924 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Общ материал
Брой страници: 10
Брой думи: 23,258
Брой символи: 204,584

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по гражданско право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения