Сложно изречение
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено
изречение
Сложно съставно с подчинено сказуемно
определително изречение
Сложно смесено изречение
В центъра на синтактичната теория стои учението за изречението. То
е основно синтактично понятие и градивна единица на текста - независимо
дали е устен, или писмен. Изречението стои на границата между езиковата
система и речта като процес.
Езикознанието не е изработило до сега общоприета дефиниция,
разкриваща същността на изречението. Двете най – важни функции на
езика - да бъде средство за съобщение и средство за изразяване на
мисловно - емоционалната дейност на човешкото съзнание се реализират
чрез изречението. Ето защо то се определя като основна единица на
свързаната реч. Изречението изразява една отделна, относително
завършена мисъл, то е съответно интонационно оформено като нещо
завършено.
Изречението има две разновидности - просто и сложно.
Сложното изречение е синтактично обединение от две или повече
прости изречения, които образуват смислово, структурно и интонационно
единство, функциониращо като една комуникативна единица на свързаната
реч.
В сложното съставно изречение връзките между отделните прости
изречения са само подчинителни. От тук следва и структурно-
семантичната характеристика на сложното съставно изречение. То е
двукомпонентно сложно изречение, чийто прости изречения се свързват с
помощта на подчинителен съюз,поради което едното от тях е синтактично
зависимо. Подчинителни съюзи са основното средство за връзка между
главното и подчиненото изречение.
Подчинителни съюзи са: че, да, ако, ако и да, за да, та да, стига да,
като да, като че, сякаш, сякаш че, само че, само да, при все че, въпреки че,
макар че, освен че, освен да и др.
Ролята на подчинителни съюзи могат да изпълняват относителните
местоимения, въпросителните местоимения и някои местоименни наречия-
относителните и въпросителните местоименни наречия: който, която,
което, които, какъвто, каквото, каквато, каквито, чийто, чието, чиято,
чиито, колкото, кой, коя, кое, кои, какъв, каква, какво, какви, чий, чия, чие,
чии, колко, къде, накъде, докъде, кога, докога, откога, как, докъдето и др.
Тези местоимения и местоименни наречия, когато изпълняват ролята на
подчинителни съюзи, се наричат съюзни думи. В сложното съставно
изречение те служат за връзка между главното и подчиненото изречение и
същевременно са части на подчиненото изречение -подлог, допълнение,
обстоятелствено пояснение и т.н. (Тук момъкът хвърли бърз поглед към
стария слуга, който стоеше все така неподвижно, червен и потен) - „който”
изпълнява синтактичната функция на подлог. Подчинителните съюзи и
съюзните думи обикновено заемат позиция в началото на подчиненото
изречение, като по този начин очертават границата между простите
изречения в сложното съставно изречение. (Но важното е че в душата си
грехове не нося.)
Класификацията на сложните съставни изречения се изгражда
възоснова на аналогията, която съществува между функциите на частите
на простото изречение и функциите на подчинените изречения. Ако
подчиненото изречение изпълнява функция, която е аналогична на
функцията на подлога в простото изречение, сложното съставно изречение
се определя като сложно съставно с подчинено подложно изречение. Ако
подчиненото изречение изпълнява функция ,която е аналогична на
функцията на допълнението ,сложното съставно изречение се определя
като сложно съставно с подчинено допълнително изречение и т. н. Всички
части на простите изречения имат свои съответници сред подчинените
изречения в сложното съставно изречение с изключение на онези от тях,
които са изразени чрез глагол. Затова класификацията на сложните
съставни изречения има следния вид:
Сложни съставни с подчинени подчинени подложни изречения,
(Който не работи не греши.)
Сложни съставни с подчинени допълнителни изречения, (”Кръстосал
си на длъж и на шир страната.Знаеш че няма български път без
чешми )
Сложни съставни с подчинени обстоятелствени изречения, (Всичко
това беше премислил Индже,докато беше на легло.)
Сложни съставни с подчинени определителни изречения, (Девойките
избухваха в смехове,които отекваха остро и пронизващо)
Сложни съставни с подчинени сказуемноопределителни изречения,
(По-късно я видях да минава край нас.)
СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО
ИЗРЕЧЕНИЕ
Сложно съставно, чието подчинено изречение изпълнява
синтактичната функция на обстоятелствено пояснение в главното
изречение, се нарича сложно съставно с подчинено обстоятелствено
изречение, (Накъдето и да погледнеше, виждаше само голи и пусти,
изгорени от летния зной, полета.)
Подчинените обстоятелствени изречения най- често поясняват
сказуемото на главното изречение.
В зависимост от това какво обстоятелство разкриват, подчинените
обстоятелстени изречения биват: за място, за време, за начин и сравнение,
за количество и степен, за причина, за цел, за условие, за отстъпка, за
ограничаване и за следствие.
Подчинените обстоятелствени изречения за място, разкриват мястото
където се извършва действието, означено с елемент на главното изречение.
Свързват се с главното изречение чрез относителните местоименни
наречия където, докъдето, накъдето, дето, също и съкратените варианти на
тези местоименни наречия; къде, докъде, накъде, де и др.
Синтактичната си функция подчинените обстоятелствени изречния
за място изпълняват, като се свързват пряко със сказуемото на главното
изречение или като се свързват с наречие в главното изречение и чрез него
– със сказуемото. Затова те биват: присказуемни и принаречни.
Присказуемно – (Ето дойде Стоян Глаушев... Султана го наблюдаваше...Тя
следеше живота му, откъдето й беше удобно, поразпитваше го - все тъй
бързо и уж случайно, заслушваше се в приказкете му). Принаречно – ( Но
тя черната кобилка-И.Н. винаги отиваше там, дето беше Айя, следваше я
държеше се близо до нея, като че искаше да я успокои и заварди.)
Подчинените обстоятелстени изречения за място се разпознават с
помощта на въпросите: къде, накъде, докъде и др.и пояснявания елемент от
главното изречение.
ПОДЧИНЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ЗА ВРЕМЕ-
Разкриват времето, през което се извършва действието, означено с елемент
на главното изречение. Свързват се с главното изречение чрез
относителните местоименни наречия: когата, докогато, додето, дорде,
откак и др., чрез въпросителното местоименно наречие кога, употребено
като синоним на когато, и чрез подчинителните съюзи: преди да, като,
докато, след като, щом, щом като.
Подчинените обстоятелствени изречения за време се разпознават с
помощта на въпросите: кога, докога, откога и др. И пояснявания елемент
от главното изречение. (Когато най-сетне всичко свърши, настана зловеща
тишина.) - Кога настана зловеща тишина? - когато най-сетне всичко
свърши.
ПОДЧИНЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ЗА НАЧИН И
СРАВНЕНИЕ - Разкриват начина, по който се извършва действието в
главното изречение, или изразяват сравнение на това действие с друго
действие, (В началото, разбира се , всяка вечер се молех,както ме бе
научила мама.)
9
13
