Големина на текста:
1. Ключови концепции при
одита
1. Одитът като форма на финансов
контрол
??Основни термини, понятия и
определения
Понятията одит /audit/, респективно
одитор /auditor/, трайно навлязоха в
нашата практика. В широк смисъл
на думата понятието одит следва да
се разглежда като специфична
форма на проявлението на
контролната функция, под формата
на финансов контрол, в
управлението на обществения и
частния секторна икономиката.
Комитета по одиторска практика
/APC/ на САЩ определя одита като
независим преглед от специално
назначен одитор на финансовите
отчети на предприятията и
изказване на мнение за тяхната
законност и правилност съобразно
установените правила и
закони.”Като практическа дейност
одитът се осъществява от
компетентни в счетоводството,
финансовия контрол и финансовото
право лица, наречени одитори
??Съдържателни характеристики
на одита
??Първо – информацията в
контролираните обекти трябва да
се поддава на количествена оценка
по установени критерии
??Второ – характеристика на
проверяваната система
??Трето – одитът се основава на
събиране и оценка на
доказателства
??Четвърто – одитът следва да се
осъществява от компетентно и
независимо лице
??Пето – постигане на публичност
за резултатите от одита чрез
тяхното съобщаване
2. Определенията “вярно и честно”
и проблемът “независимост и
обективност” при одита
По смисъла на Закона за
счетоводството вярно и честно
означава обективно и
непреднамерено да се представят
сделки и събития в счетоводните
отчети.
Понятието “независимост”,
отнесено към одита определя, че
одиторите могат да са независими,
когато могат да осъществяват
своята работа свободно и
обективно. Независимостта
позволява на одиторита да правят
безпристрастни и непредубедени
преценки, които са съществени за
правилното изпълнение на
ангажиментите.
От своя страна “обектиовността”
може да се определи като
възможност одиторите да имат
непредубедено и безпристрастно
отношение и да избягват конфликт
на интереси. Това непредубедено и
безпристрастно отношение към
оценяваните дейности е пряко
свързано с обективността, като
качество на одиторите.
2. Характеристика на одита
като процес - етапи на одитния
процес
Одитният процес на практика
включва следните етапи:
??Планиране на одита;
??Извършване на одита;
??Докладване на резултатите.
Планирането на одита е начален
етап, от който зависи по-
нататъшното му ефективно
изпълнение. Правилното планиране
дава възможност да се съберат в
процеса на изпълнение на одита
достатъчно, разумно и компетентно
доказателство, което да удовлетвори
постигането на неговите цели и да се
избегне недоразумението с
ръководството на одитирания обект.
Самият процес на изпълнение на
одита включва използването на
различни подходи, средства и
методи за събиране и оценка на
доказателствата, че са постигнати
целите на одита. Докладването е
израз на оповестяване на
резултатите от одита. При
правилното му провеждане
потребителите на информацията от
одитния доклад ще бъдат в
достатъчна степен сигурни, че тя е
достоверна и може да удовлетвори
техните цели.
4. Видове одит
??Финансов одит. Този одит има
за цел да установи законността и
редовността на финансово
управление и на счетоводството на
одитираните обекти. Този одит
включва две основни направление –
за законосъобразност (правилност) и
за съответствие
??Одит на изпълнението. Този
одит се занимава с изследване на
икономичността, ефикасността и
ефективността от дейността на
одитирания обект, т.е. оценка на
ефективността от решенията на
ръководството на система-та,
??Външен одит. Това е одит, при
който проверките се осъществяват
от независимо лице – одитор или
одитна институция. Чрез този одит
се гарантира, че отчетността в
обектите е точна и не съдържа
значителни /съществени/ грешки
??Вътрешен одит. Вътрешните
одитори се явяват служители в
одитираната организация и тяхната
работа се утвърждава от
ръководството на самата
организация. В този смисъл,
вътрешният одит губи качеството си
на относителна независимост.
Вътрешният одит е част от
системата на вътрешния контрол в
организациите.
3. Същественост и одитен риск
1. Същественост /важност/При
оценката на съществеността
одиторът трябва да получи
сигурност, че финансовите отчети,
които се проверяват, не са
съществено неправилни и са
достатъчно пълни за онези, които
използват информацията от тях.
Одиторът трябва да реши какво е
максималното поносимо количество
на неверни твърдения и данни, което
е поносимо. Това количество може
да се нарече праг на същественост
/важност/. При равни други
условия, колкото е по-нисък прагът
на същественост, толкова по-
високо ниво на одитен риск трябва
да предвиди одиторът При
оценката на съществеността трябва
да се избере подходяща база.
2. Оценка на одитния риск
??Същност на одитния риск-
Одитният риск е рискът, че
одиторът ще достигне до погрешно
заключение по отношение на
финансовите отчети, които се
проверяват, т.е., че той няма да
може да изрази своите резерви по
тях, ако те са фактически грешни.
С други думи одитният риск е
рискът, че одиторът може да
направи неправилен извод в резултат
на осъществени от него одитни
процедури, т.е. по неправилни
финансови отчети да даде
положително становище и обратно
??Компоненти на одитния риск
=> Присъщ риск – това е рискът от
съществена нередовност или
неверни твърдения и данни в
отчетите на обекта над допустимия
размер
=> Контролен риск – това е рискът,
че вътрешният контрол в обекта
няма да открие и предотврати
съществена нередовност или
неверни твърдения и данни в
отчетите
=> Риск на откриване /разкриване/
- този риск изразява приемливата от
одитора вероятност, че въпреки
прилаганите одиторски процедури и
събрани доказателства могат да
останат неразкрити грешки в
отчетите, превишаващи допустимия
размер.
3. Модел на одитния риск
??Първият начин е свързан с
оценката дали одитния план е
приемлив (разумен) или не. Тук се
определя нивото на одитния риск по
следната зависимост (модел) на
риска:
AR = IR x CR x DR
Където: AR – одитен риск
IR – присъщ риск
CR – контролен риск
DR – риск на откриване
Ако одиторът достигне до
заключението, че подходящият
одитен риск не е по-малък от
получените по модела, то може да се
приеме, че одитния план е приемлив
(разумен).
??Вторият начин е свързан с
оценката на разкриващият риск и
подходящото количество
доказателства при одита
AR
DR =
IR x CR
Където: DR – риск на откриване
AR – одитен риск
IR – присъщ риск
CR – контролен риск
Пример:
Одиторът прави първоначална
оценка на присъщия риск и го
определя като нисък. Поради това
той му дава стойност 20%. На
основата на преценката и
резултатите от тестването на
системата за вътрешен контрол той
преценява, че тя действа достатъчно
ефективно и без изключения.
Одиторът оценява системата като
средна и дава стойност на
контролния риск – 40%. Съгласно
политиката на неговата одитна
институция, той приема максимално
ниво на одитен риск – 1%. По този
начин одиторът може да изчисли
сигурността /или нивото на доверие/,
изискващо съществени проверки, по
следния начин:
AR = 1% или 0,01; IR = 20% или
0,20; CR = 40% или 0,40
DR = 0,01/(0,20 х 0,40) = 0,125
Тъй като сигурността е обратното на
риска на откриване, то изискването
за ниво на сигурност от съществени
проверки е:
1,0 – 0,125 = 0,875 или 87,5%
С други думи нивото на
същественост при одита на този
обект е 87,5%
4. Одитни доказателства и
одитен подход
1. Одитни доказателства –
същност и характеристика-
Одитното доказателство
представлява информация, която е
достатъчна и подходяща за
постигане на целите на одита, т.е. тя
е обективна в качествено отношение
така, че да внуши доверие и
надеждност. Достатъчността е
понятие, което отразява
количеството на получените одитни
доказателства. Последните трябва да
бъдат достатъчни, за да се вземе
разумно одиторско заключение.
Подходящо (уместно) е понятие,
което отразява качеството или
сигурността
на доказателството и неговата
уместност към отделна одитна
задача.
Във връзка с определяне на
надеждността на доказателствата
следва да се имат предвид
следните твърдения:
??Външните доказателства са по-
надеждни от вътрешните.
??Вътрешните доказателства са
по-надеждни, ако нивото на
вътрешния контрол е
задоволително.
??Доказателство, получено от
самия одитор, е по-надеждно,
отколкото такова, получено от
организацията
??Доказателства под формата на
документи и писмени материали са
по-надеждни, отколкото устни
такива.
??Оригиналните документи са по-
надеждни, отколкото фотоснимки,
преписи, факсове и други подобни.
Разумно е понятие, което означава,
че разходът по събиране на
информацията за одитните
доказателства е съизмерим с
резултата, който одиторът иска да
постигне.
От гледна точка на съдържанието,
което те притежават и
предназначението, за което се
използват одитните доказателства се
подразделят на:
??Съществено доказателство
??Доказателство за
съответствие – биват:
??Негативно
доказателство
??Позитивно
доказателство
??Вътрешно доказателство
??Външни доказателства
??Аналитично доказателство
??Свидетелско доказателство
??Документално доказателство
??Физическо доказателство
2. Процедури и техники за
получаване на одитни
доказателства
ВИДОВЕ ПРОЦЕДУРИ
1. Тестване на контроли
2. Съществено тестване
3. Тестване за съответствие (в
детайли)
4. Аналитични процедури
Най често проучваните от одитната
теория и използвани в одитната
практика техники за
получаване на доказателства могат
да бъдат анализирани в следните
категории:
??физическо проучване;
??повторно изпълнение на
счетоводни практики (операции);
??наблюдение;
??запитване и потвърждаване;
??аналитични процедури.
Физическото проучване обслужва
най-пряко съществените цели на
одита и служи за получаване на
съществени доказателства. То може
да бъде извършено чрез инспекция,
проверка на място или физически
контрол на записи, документи и
материални активи.
Повторното изпълнение на
счетоводните практики (операции)
също допринася за получаване на
доказателства за постигане на
съществените цели при одита.
Наблюдението представлява
преглеждане на действия и/или
процедури, изпълнявани от други
лица, с цел определяне на начина на
тяхното изпълнение.
Запитването и потвърждаването
следва да се разглеждат като две
страни на една и съща техника.
Запитването означава изискване на
сведения (писмени или устни) от
трети страни или независими
институции. Потвърждаването е
отговор на запитването, който
приема или отхвърля дадено
предположение.
Аналитичните процедури са
основни одитни техники, които
одиторът използва за определяне на
последователността на връзките
между финансовата и не
финансовата информация, за да
формира заключения за
възможността за неверни твърдения
в одитирания обект
3. Одитен подход – същност и
видове
Одитният подход е комбинация от
различни видове одитни проверки
/тестове/, които се използват за
получаване на одитни доказателства,
необходими за постигане на целите
на одита.
Системно базиран подход /СБП/ - .
Подходът, при който одиторът се
опира на системата за вътрешен
контрол.
Подход на директни съществени
проверки /ДСП/
Когато се прецени, че няма
специално изискване, или системите
за контрол в обекта са ненадеждни,
целите на одита могат да бъдат
постигнати без да се разчита на тези
системи и по този начин да се
избегне проверяването на вътрешния
контрол.
5. Процедури за анализа при
одита
Аналитичните процедури включват:
??Сравняване на данни от
предходния с текущия период;
??Сравняване на данни от прогнози
и планове с фактически данни;
??Сравняване с резултатите,
постигнати от други обекти със
сродна дейност;
??Сравняване на счетоводни данни
с първична оперативна информация.
Основните видове процедури за
анализ се характеризират със
следното:
??Процедури за анализ при
планиране на одита
??Процедури за анализ при
проверките за същественост
??Процедури за анализ в
последната фаза на одита
ВИДОВЕ ПРОЦЕДУРИ ЗА
АНАЛИЗ
1. Анализ на тенденции. Анализът
на тенденции включва:
??Графични методи;
??Съпоставка на периоди;
??Метод на претеглени средни
стойности;
??Подвижни средни стойности;
??Статистически анализ на времева
последователност;
??Регресивен анализ.
2. Анализ на съотношения.
Обхваща сравняване на релевантни
взаимовръзки във финансовите
отчети. Включва следните най-често
използвани метода:
??Индексация на обща основа
сравняване на елементите на
приходите и разходите с общата
стойност на приходите или
елементите от баланса с общата
стойност на активите;
??Анализ на финансови
коефициенти /съотношения/ -
обхваща сравняване на салдата във
финансовите отчети, за да се разбере
връзката между тях и да се открият

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 юли 2021 в 13:58 потребител
 
 
Онлайн тестове по Одитинг
Тест по одитинг
изходен тест по Одитинг за Студенти от 2 курс
Тест по одитинг. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
19
26
1
3 мин
18.07.2013
Тест по одит на финансовите отчети в нефинансовите предприятия за 4-ти курс
изпитен тест по Одитинг за Студенти от 4 курс
Тестът е правен в началото на 2013г, в онлайн обучението на СА Д.А.Ценов. Съдържа 12 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 4-ти курс.
(Труден)
12
35
1
1 мин
29.08.2014
» виж всички онлайн тестове по одитинг

Одит - пищов

Материал № 715897, от 20 авг 2011
Свален: 90 пъти
Прегледан: 121 пъти
Предмет: Одитинг
Тип: Пищов
Брой страници: 4
Брой думи: 1,637
Брой символи: 10,458

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Одит - пищов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала