Големина на текста:
Анализ на международните актове срещу корупцията и на българското законодателство
В тази статия се разглеждат международно-правните мерки за борба с корупцията и
развитието на международно-правната уредба след средата на 90-те години. Интерес
представлява и влиянието на международните актове за борба с корупцията върху
вътрешното законодателство на Република България.
Въпросът за корупцията, както повечето обществени проблеми, не е нов. Нещо повече –
изследванията сочат, че корупцията е явление, типично за всяко общество.
Съществуват редица причини за отделяне на толкова внимание на корупцията. Основно
място сред тях заема заплахата, която тя представлява за законността, за правата на човека и
социалната справедливост. Корупцията пречи на икономическото развитие на отделните
държави и на международната общност и заплашва стабилността на демократичните
институции и моралните устои на обществото.
В съответствие с принципа, че първата стъпка за преодоляването на един проблем е
неговото правилно назоваване и определяне на същността му, в процеса на борба с корупцията
са създадени редица дефиниции за понятието корупция. Тук важи правилото, че всяка една от
тях е сама по себе си вярна, но не е достатъчно пълна. Вероятно това е причината в
международното право и досега да не е възприета единна дефиниция за корупцията, което
затруднява очертаването на границите на корупционната престъпност. Определенията, които
се дават, са по-скоро теоретични.
Най-общо корупцията се дефинира като „злоупотреба с поверената власт в личен
(частен) интерес“.
Тъй като Съветът на Европа е сред международните институции, създали най-много
международни актове за борба с корупцията, ще посоча именно това определение, за да се
онагледи коментираното явление. Дефиницията на Съвета на Европа в Програмата за борба
срещу корупцията е „подкуп и всякакви други действия, в които са замесени лица от
обществения или частния сектор, за които се смята, че са нарушили задълженията,
произтичащи от заемания от тях служебен пост като държавни чиновници, служители в
частния бизнес, самостоятелни агенти или заемащи друга подобна длъжност, с цел
получаване на незаконни облаги за тях самите или за други лица.“
Това определение позволява да се разглежда явлението във всички негови аспекти,
които най-общо може да бъдат сведени до два елемента – концентрация на правомощия и
злоупотреба с правомощия/облагодетелстване.
1
Често понятията корупция и подкуп се използват като синоними. Необходимо е обаче да
се направи разграничение между двете понятия в смисъл, че корупцията е по-широкото от тях.
корупцията обхваща и подкупа, но не всеки вид корупция е подкуп. Обичайно е да се
разграничават по това, че и двете престъпления водят до незаконно облагодетелстване, по при
подкупа то е само материално. Подкупът е винаги правно явление, а корупцията има и
социално измерение.
В различни периоди на обществено развитие отделните държави са търсели различни
средства за преодоляване на корупцията. Изучаването на явлението води до констатацията, че,
макар и наситени със специфика във всяка отделна държава, белезите на корупцията може да
бъдат типизирани и обобщени. Аргумент в полза на посочения подход е и фактът, че
практиката на всяка отделна държава, свързана с предотвратяване на корупцията, доказва, че
изолираното приложение на мерките за борба с нея само на национално равнище не води до
съществени резултати. Някои държави създават единна национална система за борба с
корупцията, като използват метода било на хоризонталната, било на националната отчетност.
В средата на 90-те години редица международни организации създават собствени
правила за борба с корупцията, възприети от държавите-членки. Посоченият подход обаче
също се оказва неуспешен, защото понятията, с които се определя корупцията, се различават с
оглед на съдържание и обхват на непозволените действия.
Така се появява идеята за международноправна регламентация на корупцията и
унифициране на методите и средствата за нейното предотвратяване и премахване.
Премахването на корупцията в съвременното общество се изразява във възможността за
нейното контролиране. Международните обществени организации се обединяват около идеята
за създаване на експертни групи, които да изработят универсални критерии за понятието
корупция и методи за борба с нея.
Все по често ХХІ в. Е определян като века на глобализацията и правата на човека.
Вероятно това е една от причините корупцията да продължи да бъде в центъра на вниманието
и да ангажира усилията на международната общност за ограничаването u. Глобализацията на
явлението все повече се възприема като една от най-сериозните заплахи за стабилността на
демократичните институции както в държавите в преход, така и в т. нар. Западни демокрации.
През 90-те години редица международни институции, между които ООН, Съветът на
Европа, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и Европейският
съюз, насочиха усилията си към създаване на единни международноправни актове, които да
обвържат ратифициралите ги държави с провеждането на единни мерки за противодействие на
корупцията. Наред с този процес на унификация на международното законодателство в
2
областта на корупцията международните организации въвеждат и единни системи за
наблюдение на изпълнението на поетите от държавите задължения.
Република България не остава встрани от започналия през 90-те години процес на
активно противодействие на корупцията и усилията са свързани с привеждане на националното
законодателство против корупцията в съответствие с европейските и световни стандарти.
До 1997 г. българската правна уредба против корупцията се състоеше предимно от т.
нар. „оздравителни мерки“, като липсваха мерки за нейното предотвратяване. Превантивният
подход няма за цел да санкционира актовете на корупция, а да предотврати тяхното
осъществяване. Съчетаването на двата подхода води до осъвременяване на законодателството
и до неговата по-голяма ефективност.
Членството на България в Съвета на Европа, както и стартиралият процес на асоцииране
на България към Европейския съюз се ускори чрез процеса на възприемане на европейските
правни мерки в областта на борбата с корупцията.
Още през 1097 г. в българския парламент е създадена комисия по правни въпроси и
законодателство срещу корупцията.
През последните години се наблюдава ясно изразена тенденция за активно
противодействие на международната общност срещу проявите на транснационална корупция.
ИНИЦИАТИВИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА
Особено внимание заслужават инициативите на Съвета на Европа, насочени към
преодоляване на корупцията.
Началото на институционализираната борба срещу различните форми на корупция бе
поставено на срещата на министрите на правосъдието в Малта през 1994 г. На този форум бе
взето решение за създаване на Многонационална група по корупцията (GMC), която в
съответствие с международното право и състоянието на законодателството на всяка една от
държавите-членки на Съвета на Европа да изработи надлежни и реално приложими
международноправни актове за противодействие и ограничаване на корупцията в Европа.
В изпълнение на решението на конференцията на Малта през февруари, 1995 г. в
Страсбург бе учредена Многонационалната група по корупцията (GMC). За изключително
кратък период GMC обсъди и прие два изключително важни документа – Програма за
действие срещу корупцията (1996 г.) и Декларация на държавните и правителствените
глави на държави-членки на СЕ за борба срещу корупцията. Въз основа на тях бе създаден
План за действие срещу корупцията, приет от държавните и правителствените глави на
държавите-членки на СЕ (1997 г.).
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Анализ на международните актове срещу корупцията и на българското законодателство

Интерес представлява и влиянието на международните актове за борба с корупцията върху вътрешното законодателство на Република България...
Изпратен от:
елена
на 2011-07-24
Добавен в:
Лекции
по Наказателно право
Статистика:
36 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Наказателно право
Тест по обща част на наказателно право
изпитен тест по Наказателно право за Студенти от 3 курс
Изпитен тест по наказателно право (обща част). Почти всички въпроси позволяват посочването на повече от един верен отговор.
(Лесен)
68
41
1
5 мин
09.08.2013
Наказателно право - обща част
изпитен тест по Наказателно право за Студенти от 4 курс
Тест с 25 въпроса със средна трудност. Добри за подготовка, обхващащи първите 10 теми от конспекта.
(Лесен)
25
3
1
6 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по наказателно право

Анализ на международните актове срещу корупцията и на българското законодателство

Материал № 714009, от 24 юли 2011
Свален: 36 пъти
Прегледан: 47 пъти
Предмет: Наказателно право, Право
Тип: Лекция
Брой страници: 21
Брой думи: 7,085
Брой символи: 44,671

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Анализ на международните актове срещу корупцият ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала