Ангел Петков
преподава по Религия
в град Ямбол
Големина на текста:
Поява и развитие на ЦП
ЦП се проявява и развива като научна дисциплина в университетите. Изучаването и разясняването на хр,учение и на каноните,т.е. юр.норми за
ц,живот започва с поява на християнството.Първият учен на хр.църква е Исус Христос.Исус Христос предал властта на учителството на своите
апостоли, а апостолите на епископите.След въвеждане на ц.тайнство кръщение се поставил ? за системно религиозно обучение на кръстените деца,
к.се осъществявало от клириците,родителите, кръстниците.В първите векове осн.истини за вярата се разкривали чрез проповеди и беседи,но се
наложила идея за методическо обучение в училища-открито било у-ще в Александрия.Още в първите векове на хр.църква се появява и хр.книжнина
от хр.защитници.От средата на ІІв.се появила нужда от систематизация на ц.учение и научно обосноваване на вярата.От началото на новата ера до
вт.половина на Vв. съществували езически и хр.школи едновременно в Рим, Александрия, Антиохия, Йерусалим, Константинопол.Те били
публични школи,издържани от общините и императорите.Школите дали на църквата редица образовани лица като Йоан Златоуст, Василий Велики,
Григорий Богослов. В първите 3века от новата ера ц.съществува независимо от държавата, тъй като държавата не приемала хр.учение и каноните,
т.е.юр.норми за ц.живот първоначално били самост.област на правото,к.се развивала независимо от светското зак-во.По-късно при Константин Вел.,
светското право и ц.канони трябвало да се развиват заедно и да си взаимодействат–като 2допълващи се една друга части на едно цяло.През това
време се преминава от езичество към хр-во.По вр.на Конст.Велики били създадени благоприятни условия за духовно просвещение.ІV и V в.с
основание са наречени класическо време на ц.книжнина и златен век на църковната литература.От Vв.започва упадъкът на духовното
просвещение.При имп.Юстиниан било прекратено съществуването на ез.школи, забрана за преподавателска д/ст на езичници.От времето на
Юстиниан ц.канони получили силата на закон,по своето значение и сила каноните се изравнявали с държавните з-ни. Светските юристи знаели
добре и църковните канони и в св.дейност се позовавали на тях,а и канонистите били отлични познавачи на светското право.Когато имало
противоречие преобладавало и се налагало ц.схващане.Така постепенно ц.канони се обединили със светското право в 1 обща с-ма на
правото.Взаимодействието м/у каноническото /ц/ и светското право наложило едновременното им изучаване.През сл.векове ц.право се
съсредоточило в Константинопол.Създадена била “Еклогата” -726 г., открита била Магнаурската школа – 830-833 г. При Василий Македонец 867-
886 г. били издадени нови рък-ва за изучаване на з-ните-Прохоронът, Епанагогата, а при Лъв Филосов 886-912г. било приведено
Юстиниановото право в нов вид – създадени били Василиките, т.е. Царски книги.След разделянето на ц. на източнопр.и западнокатолическа 1054г.
развитието на ЦП тръгнало в различни пътища.Забележително събитие през ХІв.е основаването на 1особено висше у-ще юр.школа в
констант.манастир “Св.Георги”-за І път в него учителят се именува “номофилакс”-пазител на законите-ежедневно чете лекции, а нощем
размишлява в/у з-ните.В р-т през ХІІ виз.юриспруденция процъфтявала канонисти Алексий Аристин, Йоан Зонара,Т.Валсамон.За това
съдействали и самите императори – особено династията на Комниновци и Палеолозите.При Комниновци се появило учреждение като Академия на
науките и вкл.12учени мъже,при спорни въпроси първо те изказвали своето мнение.След завоюването на Констант.от кръстоносците – 1204 г.
юр.школа била преместена в Никея, а после в Ефес.Към кр. ХІІІ в. се създават мн.школи при църкви,манастири,изучавали светско и църковно
право. През1335 г.монахът Матей Властар съставил синтагмата–сборник с каноническо /ц/ и гражданско /светско/ право.През ср.ХІVв. Арменопуло
на основата на Прохирона на Василий Македонец, Еклогата, Василиките, Епанагогата, съставил своето “Шестокнижие”-наръчник на з-
ни.Завладяването на православния Изток от османците поставило край на развитието на ЦП след1453 г.Останала свободна Русия и Руската
православна църква.Един от най-добрите учебници по църковно право е издаден от А. Павлов.В Гърция за църковноправна наука може да се говори
също след осв.от осм.вл-во – 1830 г. –там се появил канонически сборник с тълкувания - Пидалион, “Синтагма на божествените и свети канони”. В
Сърбия през 1904 г.излиза труд на епископ Никодим Милаш “Православно църковно право”.
ЦП в България
През периода на Іта бълг.държава след възприемана на хр.религия, наред с възприетото от Византия хр.зак-во/Еклогата и Земед.з-н/ било създадено
и бълг.държавно хр. Зак-во.З-нът за съдене на людете е Іят оригинален хр.старобългарски правен паметник, к.съдържа и ц.наказания-епитемии.За
ЦП в България може да се говори след направения от Методий през вт.половина на ІХв. Превод нна Йоан-Схоластиковия Номоканон,к.съдържа
светски з-ни и ц.правила.През време на византийското влади(ество били прилагани византийски правни актове, а в областта на ЦП виз.
Номоканони.. По време на ІІта бълг.държава били изградени мн.църкви и манастири,Търново станал център на книжовния живот, била възобновена
бълг.патриаршия през 1235 г.След проведения събор п/в богомилците 1211 г. бил съставен Бориловият синодик-важен източник на ЦП на
Бълг.православна църква, к.станал нейно оръжие п/в ересите.Продължило прилагането на известния Номоканон/Кормчая книга/-сборник на
светски и ц.з-ни.Заедно с Търновската кн.школа,Рилският манастир.Един от видните ц.дейци и писатели през Среднов. е Патриарх Евтимий-
извършил езиково-правописна и богослужебна реформа. И особено важни са неговите послания-отговори-к.са източник на ЦП на
Бълг.правосл.църква.
Осм.нашествие се оказало фатално за Търновската патриаршия.След въстанаията през ХVІ.в. и ХVІІв. И последвалата политика на турското
правителство, религионзното образов. Спомогнало за запазване на вярата, а чрез нея и на бълг.народност.Едва през вт.половина на ХІХ в.във вр.с
борбата за ц.независимост се появ.статии за някогашната автокефална /независима/ църква и за ЦП.Във вр. С учредяването със султ.ферман от
28.02.1870г. на бълг.автокефална ц. се създава нейния Устав – Екзархийският устав-приет на народен събор в Цариград 1871г., утвърден от Високата
порта.Възн.идея за създ. На Богословски факултет.След Освобожд. Бил преведен и класическият курс по Цп на еп.Никодим Милаш-
1904г.”Православно църковно право”.През 1892г ЦП е предвиден като основна учебна дисциплина в юр.фактулет на Висшето у-ще и І
преподавател там е канониста Марко Балабанов., снлед него Стефан Бобчев.През 1921г. се създава Богословски факултет с катедра ЦП.През 1951г.
Богословският факултет е отделен от СУ и е обособен като Духовна академия “Св.Климент Охридски” под ведомство на БПЦърква.От1991г. по
настояване на университетската общонст Духовната академия отново заема мястото си на Богословски факултет в Софийския
университет.Обучението на духовни кадри се осъщ.от сл.висши у-ща-Богословски фактултет в София, Богословски фактултет във В.Търново,
катедра по богословие в Шуменския университет и Богословския филиал в Кърджали към Пловдивския университет.
Понятие за ЦП
ЦП е първата общоевроп.наднационална с-ма на правото, чиито правни институти и процедури са оказали съществено влияние при създаването на
по-късните национални правни с-ми в Европа.Нормите на ЦП са религиозни и се отнасят в сферата на религията и това не изключва техния юр.х-
р.Те регулират конкретни, реално съществуващи, правни по природа отношения между хората, обединени в особено религиозно общество
църквата.За опр. Понятието “ЦП” преди всичко тр.да се изясни същността на църквата.С думата “църква” се свързва културно-ист.сила, която
векове наред е влияла на народите, давала им е духовна храна, оформяла е техни понятия. Създател на хр.църква е богочовекът Исус
Христос.Според Евангелието на Матей Исус Христос 2пъти употребява дум.”църква” – І-я път,когато указва как да се постъпи със съгрешилия брат
– “обади на църквата” и ІІ-я път при разговор с 1 от апостолите.В гр. език с дума се обозн. “дом Господен”. Като съюз, основан в/у рел.вяра,
църквата е невидим духовен съюз на вярващите в Исус Христос. Самият той я нарекъл “царство божие”.В Светото писание думата се употр.и за
указване на нейната неземна природа – божи дом. Според хр. Догми църквата е божие учреждение, в което Светия дух дава на хората благодатни
сили за духовно възраждане и спасение и по този начин ги подготвя за вечен живот.Църквата може да се разглежда и като божие учреждение на
земята.Исус Христос й дал осн. закони, а останалите били създадени от нея по силата на властта, получена от създателя.Ц.като божие учреждение
на земята има видимо устройство и установен ред, в рамките на к.може да изпълнява своите задачи, има свое управление и органи с определени
компетенции, нейните членове са поставени в опр. Отношения с нея, както и с управителните органи.В своето съществуване на земята Ц. не е
ограничена във времето. Църквата е Христово царство на земята, което не зависи от държавата. Ц. като божествен институт на земята се определя
като обществен съюз.По произход, цели и средства, по условията на своето външно съществуване хр.църква се отличава от всички други
чов.съюзи-политически и граждански.Същността на църкавата и нейните 4 св-ва са изразени в Никео-Цариградския символ на вярата като една,
света, съборна и апостолска църква. Църквата е една/единна, защ.,макар и разделена по места, духовно тя има един ред и основи навсякъде.Ц. е
“света”,защ.нейното основаване е положено от божия син, к.е постоянно в нея и я освещава, като съединява членовете й с бога. Ц. е “съборна”, защ.
има за задача да проповядва и учи всички народи.Ц. е “апостолска”, защ.Христос дал в нея власт на своите апостоли.В първите три века от
съществуването на ц.тя не била призната юридически от държавата, тъй като последната я възприемала като собствена заплаха.След
прекр.гоненията на хр.в н. на ІV в.животът на ц.се организирал и до ср.ІХв.хр.на Изток и Запад въпреки някои различия образували едно цяло.С
течение обаче възникнали несъгласия и спорове, които прераснали в непреодолими конфликти.Борбата за първенство между Западната и Изт.ц.
довела през 1054г.до най-печалния акт в историята на хр.-схизмата.На събора в Конст. Папските легати отлъчили с була Конст.патриарх и неговите
епископи, а няк.дни след това Конст.патриарх и изт.представители отлъчили папа Лъв ІХ и западните епископи.Оттогава до наши дни двете църкви
водят свой самостоятелен живот.След разделянето се създава по-тясно понятие за църквата като сбор от едноверци християни, чиито религиозни
общности имат единна правна организация.Ц. в широк смисъл е общество на вярващите в Исус Христос, един организиран духовен съюз на
вярващи хора, к.с течение на мн.векове насочва чов.воля съответно на божията воля и съгласно хр.догми, обединява чов.усилия за постигане на
едно общо добруване и вечно благо.Ц. се намира под невидимото върховенство на Исус Христос, но по видим начин се управлява от духовни
пастири митрополити, на които е поверена духовната власт от Христос и неговите апостоли, и се предава чрез тайнството на
свещенството.Правилата, по к. регулират правни по своята природа отношения, съществуващи в ц., отнасящи се до вътрешния живот, както и
отношенията й с други обществени съюзи, съставляват църковното право.Неговата цел е да опази църковния ред.Църквата като видимо
чов.общество има свой вътрешен живот и по необходимост встъпва във видими отношения с други човешки общности и съюзи.В тези отношения
като общество от хора,видимо, реално устроено и реално съществуващо, ц.се нуждаела от закон и ред,к.да уреждат нейното устр-
во,вътрешноцърковния живот, взаимоотношенията м/у отделните ц.институти и отношенията между нейните членове,също външния живот на
ц.Ц.като един от най-значимите фактори в историята на човечеството организирала своите усилия за постигане на целите си чрез едно от най-
мощните средства-правото.Тезата на Рудолф Зом, че “ЦП противоречи на същността на ц.” и “че ц.не иска никакво ЦП, защото тя не е от мира, а
съществото на правото е светско” е неприемлива.Мн.автори приемат ЦП като една историческа и жизнена необходимост.Когато се разглежда
църквата в широкия й смисъл – като сбор от вс.християни, и в тесния – от всички едноверци – и в двата случая ЦП съдържа правни норми.За ЦП
със самостоятелно и систематическо развитие може да става дума само когато ц.се разглежда откъм много тясното й понятие.ЦП в обективен
смисъл е съвк.от всички правни норми, независимо от произхода им,т.е. създадени от църквата или от държавата за ц., които регулират правните
отношения в църквата като видимо самостоятелно общество.В суб.смисъл под ЦП се разбира съвкупността от различните права и задължения на
членовете в йерархията на ц.общество.Във “Въведение в ЦП” Георгиаду разгл.ЦП като “сбор от канони на правото, к.са валидни за църквата, ЦП е
сбор от канони, к.регулират живота на църквата като надземно, видимо, религиозно човешко общество.Нормите на ЦП ур.отношенията на хората
към бога и помежду им.ЦП е самостоятелна и обособена част на правото и това негово св-во е от х-ра на църквата като самостоятелен и независим
обществен съюз със строго определено устройство.С терм.”ЦП” съществува и терм. “каноническо право”.Канон.право обаче е название, което се
отнася само до разпоредби, к.имат изцяло църковен произход и са създадени през първите векове на хр.- съдържат се в Свещеното писание,
Свещеното предание, каноните на църквата, създадени през периода на вселенските събори.То не вкл.разпоредби, издадени от държавни органи за
църквата.В съвр. ЦП се вкл.и мн.други по-късни закони, к.се отнасят до църквата и са издадени от самата църква или от държавната власт за
църквата, и които макар да имат задължителна сила не се наричат канони. В сравнение с каноническото право, ц.п. е по-широко.Каноническото е
част от ЦП, негова основна част.???за отрасъла на правото. Според Суворов ЦП има публичен х-р.Н.Милаш не споделя мнението. Др. автори-
гръцки считат, че не може да се причисли нито към публичното, нито към частното.Правдоподобно е , че по своята същност ЦП е различно от
държавното.То не произтича от държавата,нито е част от правото на държавата, което е национално и териториално ограничено. ЦП действа
независимо от пределите на опр.държава и опр.народност. ЦП не е и частно право, защ. Ц,к.създава това право и до която се отнася създаденото от
държавата право е обществено учреждение със свое устройство и нейните цели са насочени към обществото, а самата религия е дело на съвестта.
ЦП не може да бъде отнесено и към международното право, защото не произтича от междудържавни и международни договори.Няк.католически
автори изтъкват независимостта и самостоятелността на църквата по отношение на държавната власт и включват взаимоотношенията м/у
държавата и църквата в областта на международното право. Източноправославната догматика църквата е царство не от този свят , тя е обществен
съюз с определени цели, различни от тези на държавата и не може да сключва с държавата договори, опосредстващи международни отношения.ЦП
е самостоят.област на правото, то е юр.дисциплина. Предмет на ЦП са църковните норми, к. регулират устройството и управлението на
църквата.ЦП като самост.отрасъл на правото е тясно свързано с римското право, обичайното право на славяните и др.хр.народи, историята на
публичното и частното право, а също и с действащото право – конституционно, адм., гражданско, семейно, наказателно, теория на правото. ЦП е
мн.тясно свързано с морала.Д/стта на църквата не възможно да се определя от канони,к.противоречат на морала. Нормите на ЦП се отличават от
нормите, установени от държавата, по това, че имат преди всичко нравствено-принудителен х-р.Ц.гледа на всяко нарушение на действащите норми
като на грях.Нейната цел не е отмъщение, не е отдаване на зло за направеното зло, а нравствено поправяне на нарушителите. Нарушаването на
ц.норми води след себе си преди всичко санкцията на божието наказание.Ц.не употребява физ.сила/к.може да си позволи държавата/, тя действа с
духовни средства. В зависимост от източниците ЦП се дели на божествено-основано на божествената воля и положително основано на
установени законодателни актове на църквата. ЦП се дели на вътрешно и външно-за отношения които регулира вътре в ц.или с др.обществени
образувания. ЦП се дели на писано и неписано.Съществува общо ЦП основни закони, задължителни за Вселенската църква и частно
законодателни актове, действащи в отделните поместни църкви.
Понятие за църква
ЦП е първата общоевроп.наднационална с-ма на правото, чиито правни институти и процедури са оказали съществено влияние при създаването на
по-късните национални правни с-ми в Европа.Нормите на ЦП са религиозни и се отнасят в сферата на религията и това не изключва техния юр.х-
р.Те регулират конкретни, реално съществуващи, правни по природа отношения между хората, обединени в особено религиозно общество
църквата.За опр. Понятието “ЦП” преди всичко тр.да се изясни същността на църквата.С думата “църква” се свързва културно-ист.сила, която
векове наред е влияла на народите, давала им е духовна храна, оформяла е техни понятия. Създател на хр.църква е богочовекът Исус
Христос.Според Евангелието на Матей Исус Христос 2пъти употребява дум.”църква” – І-я път,когато указва как да се постъпи със съгрешилия брат
– “обади на църквата” и ІІ-я път при разговор с 1 от апостолите.В гр. език с дума се обозн. “дом Господен”. Като съюз, основан в/у рел.вяра,
църквата е невидим духовен съюз на вярващите в Исус Христос. Самият той я нарекъл “царство божие”.В Светото писание думата се употр.и за
указване на нейната неземна природа – божи дом. Според хр. Догми църквата е божие учреждение, в което Светия дух дава на хората благодатни
сили за духовно възраждане и спасение и по този начин ги подготвя за вечен живот.Църквата може да се разглежда и като божие учреждение на
земята.Исус Христос й дал осн. Закони, а останалите били създадени от нея по силата на властта, получена от създателя.Ц.като божие учреждение
на земята има видимо устройство и установен ред, в рамките на к.може да изпълнява своите задачи, има свое управление и органи с определени
компетенции, нейните членове са поставени в опр. Отношения с нея, както и с управителните органи.В своето съществуване на земята Ц. не е
ограничена във времето. Църквата е Христово царство на земята, което не зависи от държавата. Ц. като божествен институт на земята се определя
като обществен съюз.По произход, цели и средства, по условията на своето външно съществуване хр.църква се отличава от всички други
чов.съюзи-политически и граждански.Същността на църкавата и нейните 4 св-ва са изразени в Никео-Цариградския символ на вярата като една,
света, съборна и апостолска църква. Църквата е една/единна, защ.,макар и разделена по места, духовно тя има един ред и основи навсякъде.Ц. е
“света”,защ.нейното основаване е положено от божия син, к.е постоянно в нея и я освещава, като съединява членовете й с бога. Ц. е “съборна”, защ.
Има за задача да проповядва и учи всички народи.Ц. е “апостолска”, защ.Христос дал в нея власт на своите апостоли.В първите три века от
съществуването на ц.тя не била призната юридически от държавата, тъй като последната я възприемала като собствена заплаха.След
прекр.гоненията на хр.в н. на ІV в.животът на ц.се организирал и до ср.ІХв.хр.на Изток и Запад въпреки някои различия образували едно цяло.С
течение обаче възникнали несъгласия и спорове, които прераснали в непреодолими конфликти.Борбата за първенство между Западната и Изт.ц.
довела през 1054г.до най-печалния акт в историята на хр.-схизмата.На събора в Конст. Папските легати отлъчили с була Конст.патриарх и неговите
епископи, а няк.дни след това Конст.патриарх и изт.представители отлъчили папа Лъв ІХ и западните епископи.Оттогава до наши дни двете църкви
водят свой самостоятелен живот.След разделянето се създава по-тясно понятие за църквата като сбор от едноверци християни, чиито религиозни
общности имат единна правна организация.Ц. в широк смисъл е общество на вярващите в Исус Христос, един организиран духовен съюз на
вярващи хора, к.с течение на мн.векове насочва чов.воля съответно на божията воля и съгласно хр.догми, обединява чов.усилия за постигане на
едно общо добруване и вечно благо.Ц. се намира под невидимото върховенство на Исус Христос, но по видим начин се управлява от духовни
пастири митрополити, на които е поверена духовната власт от Христос и неговите апостоли, и се предава чрез тайнството на
свещенството.Правилата, по к. регулират правни по своята природа отношения, съществуващи в ц., отнасящи се до вътрешния живот, както и
отношенията й с други обществени съюзи, съставляват църковното право.Неговата цел е да опази църковния ред.Църквата като видимо
чов.общество има свой вътрешен живот и по необходимост встъпва във видими отношения с други човешки общности и съюзи.В тези отношения
като общество от хора,видимо, реално устроено и реално съществуващо, ц.се нуждаела от закон и ред,к.да уреждат нейното устр-
во,вътрешноцърковния живот,взаимоотношенията м/у отделните ц.институти и отношенията между нейните членове,също външния живот на
ц.Ц.като един от най-значимите фактори в историята на човечеството организирала своите усилия за постигане на целите си чрез едно от най-
мощните средства-правото.
Източниците на ЦП
Осн.изт-к на ЦП е Божията воля, волята, к. основателят на хр.-Христос е открил и оставил в Библията,а също и божията воля на Светото
предание.Заповедите на Хр.се съдържат в Светото писание на Новия завет.Отнасят се до организацията на новото рел.общество и поведението на
хр.Христос дава правила за кръщене, брак, развод, клетва, съд, отношения м/у държавата и ц. и др.Той опр.12апостоли,к.са негови делегати и дават
правила за свещениците и дяконите, за издръжката на клира…Ц.,поставена в обикновени условия на човешкия живот получила пълномощия от
Хр.да развива правото съобразно изискванията на времето и мястото.Следов.ц.като законодателен орган създава правила.Ц. е поставена в
зависимост от държавата, следов. получава правни норми, к.определят правата й и външните й отношения.Следователно ЦП е или божествено, или
човешко, т.е. създадено от църквата и държавата.Само божественото право е неизменяемо,то е догма.Първоначалният извор е божията воля на
Христос, к. е първият зак-тел за ц.От този извор произтича, че ЦП е писано и неписано, т.е. писаното ЦП, изразено в Светото писание, и
неписаното,изразено в Светото предание.Те имат еднаква сила за хр.ц.Самият Христос не е написал нищо.Божествената му воля намираме в
Библията във вид на заповеди и наредби.Тази божия воля д/ва от създаването на ц. и ще бъде свършека на света.Апостолите са били очевидци на
деянията на Христос и те продължили да обясняват основните идеи на Хр. Две книги образуват Библията Стар и Нов завет.Новият е по-
важен.Съд.живота и ученията на Хр.и учението за хр.ц.Обхваща евангелията на Матей,Лука, Марко и Йоан.Наред с тях стоят деянията и
посланията на апостолите.Библията съдържа 2 вида предписания.Безусловно задължителни са тези,к.се отнасят до вярата, до същността на
християнските институти.Това са догми, те не могат да се променят.Същото важи и за тези,к.се отнасят до устройството на ц.Съдържат се
постановления,к.имат истор.значение.Старият завет също е източник на ЦП.Новозаветната ц. заменила старозаветната, но запазила връзката си с
нея. Хр.казва, че не е дошъл да разруши Стария завет, а да го изпълни.Новият завет взаимства от Стария мн.нравствени наредби – декалогът – 10те
заповеди на Мойсей.Апостолите написали малка част от това, к.видели, повече давали устно предписанията си на божиите служители, като ги
съветвали да предават преданието на другите.В1писмо на Павел до пуританите се казва”останалото ще ви кажа устно”.Наставленията,
правилата,к.апостолите получили от Хр.съставляват Светото предание и то е втори източник на ЦП.Под наименованието “Свето предание” се
разбира съвкупност от правилата за вярата и църковното управление, к. са получили устно от същите авторитети, от к. е получена
Библията.Разликата е, че са предадени устно.Тези правила са влезли в практиката и по-късно са утвърдени в конкретни закони.По-късно
Вселенските събори се позовават на тези закони.На Светото предание била дадена сила на закон и било приравнено на Светото писание.Хр. е дал
вярата на апостолите, дал им е наставления за църквата.Като делегати на Хр. апостолите дали своите наставления и заповеди,к.трябвало да
достигнат до хората. Наред с тези 2извора, като извор се признава и обичаят. До периода на Вселенските събори обичаят е бил единственото
ръководно начало за уреждане на случаите,за к. не е имало правила. Ако Светото предание се е основавало на авторитета на този, к. го е предал, то
обичаят е анонимен, възприет е самостоятелно заради дълготрайността на своето съществуване и прилагане.Обичаят се е отнасял за неуредени от
ц.зак-во страни от живота.Той тр.да съдържа истината,т.е. да не противоречи на ц.правила и да е от църковен х-р.Значение имал обичаят в първите
векове от съществуване на хр.църква.Смятал се за потвърждение на Библията и Светото предание.За това свидетелства определението от ІІ век:
“Ако нещо и да не е определено писмено, но се пази, значи определено е от обичая…”
Църковно законодателство
Разнородните извори на не могли да уреждат вс.проблеми на ц.Затова били необходимо установяването на 1орган,к. да изработва
ц.правила,задължителни за вс.православни ц.Ц.сама трябвало да развие самостоят.законод.д/ст и да създаде правила,к.се отнасят до собственото й
устройство и управление.Христос сам дава възможност на ц.да упражнява законовластие чрез съборната дейност.Това също е източник на ЦП.Тази
законодателна власт започва от 4век и се изразява в приемане на църковни правила.Те се приемат на Вселенски и повсеместни събори, а също от
отделни епископи.През първите векове ц. е упражнявала д/ст свързана с външния си живот и благоустройството си. Задачата е да се опровергаят
езическите учения и в същото време да даде определение на истинската хр.вяра. В тази работа са включени всички сили на християнското
общество.Израз на колективна д/ст на църквата са Вселенските събори.Вселенските събори се свикват при изключителни нужди.След 4в. има
усилена църковна д/ст, к.е насърчавана от държавата.Поводи за свикване били разногласия в разбирането на най-важните догми на
вярата.Единственото оръжие,к.можело да се противопостави на еретиците са Вселенските събори,к.се свиквали от императора и се представлявали
от първия епископ.Те са събори на всички местни църкви и приемали задължителни канони.Решавали са се и въпроси за църковната дисциплина,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Църковно право

Църквата като видимо чов.общество има свой вътрешен живот и по необходимост встъпва във видими отношения с други човешки общности и съюзи. В тези отношения като общество от хора,видимо, реално устроено и реално съществуващо...
Изпратен от:
марияна иванова
на 2011-07-03
Добавен в:
Пищови
по Религия
Статистика:
38 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Пищови по Религия рядко сваляни с 7 - 10 страници от преди повече от година Други от Ученици
 
 
Онлайн тестове по Религия
Тест по религия за 9-ти клас
междинен тест по Религия за Ученици от 9 клас
Тест върху изучените библейски текстове в училище, предвидени в ЗП. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
23
59
1
08.08.2012
Библията
тематичен тест по Религия за Ученици от 9 клас
Обобщаващ тест по темата "Библията - религиозен и културен феномен". Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
17
7
1
6 мин
19.09.2019
» виж всички онлайн тестове по религия

Църковно право

Материал № 711468, от 03 юли 2011
Свален: 38 пъти
Прегледан: 73 пъти
Предмет: Религия
Тип: Пищов
Брой страници: 9
Брой думи: 9,584
Брой символи: 57,371

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Църковно право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Калин Ангелов
преподава по Религия
в град София
с опит от  21 години
1 301

Ангел Петков
преподава по Религия
в град Ямбол
с опит от  1 години
1 422 56

виж още преподаватели...
Последно видяха материала