Големина на текста:
Тема №4 Интегрирана рамка за вътрешен контрол COSO
– дефиниция за вътрешен контрол
Моделът или рамката „COSO” е създадена като концепция в САЩ през
1992 г. Интегрирана рамка на вътрешния контрол “COSO” (Internal
Control– Integrated Framework) е резултат от работата на пет
професионални американски компании, които са спонсорирали
работата на Комисията Тредуей– Института на вътрешните одитори
(The IIA), Американският институт на дипломираните експерт
счетоводители (AOPCA), Институтът на финансовите директори (FEI),
Американската счетоводна асоциация (ААА) и Институтът на
управляващите счетоводители (IMA). Рамката е разпространена с един
окончателен доклад от работата на тези организации през м. септември
1992 г.За много кратко време тя става стандарт за разбиране и
установяване на ефективни вътрешни контроли в практически всички
бизнес и публични организации. Тази рамка за първи път дава ясна и
конкретно определена дефиниция за вътрешен контрол, която
практически може да се използва от всяка организация(фирма). COSO
предоставя едно изключително прагматично и точно описаниена
концепцията за „добрите” вътрешните контроли с много
измерения.Съгласно предписанията на модела (рамката) COSO
вътрешният контрол се дефинира като: “Цялостен, сложен процес,
осъществяван от ръководството и останалия персонал на
организацията и който е предназначен да предоставя разумно ниво на
увереност по отношение на целите, свързани с:1. извършване на
правилни, икономични, ефикасни и ефективни дейности и операции;2.
изпълнение на ангажиментите по отношение на отчетността и
надеждност на финансовата и нефинансова информация; 3. спазване
на приложимите закони, разпоредби и договори;4. опазване на
ресурсите и информацията.”Така определен вътрешният контрол има
няколко ключови концепции в своето съдържание, а именно:
-Първо – той е сложен процес, който се осъществява от ръководството
и целия останал персонал на организацията
-Второ – вътрешният контрол е пряко обвързан с отговорността, която
има както ръководството, така и персоналът на организацията,
т.е.всички, в зависимост от функционалната и организационна
компетентност и правомощия в структурата на организацията имат
своята роля и носят своята отговорност за осъществяването на
ефективен вътрешен контрол.
-Трето – вътрешният контрол предоставя само разумно ниво
увереност,че целите на организацията могат да бъдат постигнати.
Разумното ниво е такова равнище на увереност, което удовлетворява
ръководството от степента на постигане на целите при дадени разходи,
конкретни ползи и пресметнати рискове
- Четвърто – вътрешният контрол гарантира, че целите на
организацията ще бъдат постигнати в приемливи параметри. Целите,
очертани впосочените по горе четири общи направления, трябва да
бъдат измерими,съпоставими и адекватни на мисията на
организацията, на нейнитевъзможности и на въздействията на средата
и да секатегоризират така:
= Извършване на правилни, икономични, ефикасни и ефективни
дейности и операции.
= Изпълнение на ангажиментите по отношение на отчетността или
надеждност на финансовата и нефинансова информация.
=Спазване на приложимите закони, разпоредби и договори
= Опазване на ресурсите и информацията от загуби, лош мениджмънт,
злоупотреби и други.
Тема № 5 Итегрираната рамка за вътрешен контрол
COSO –компоненти.
Съвременният вътрешен контрол, според „COSO”, се основава на пет
взаимосвързани елемента във своята функционална структура, а
именно:- контролна среда; - оценка на риска; - контролни дейности;
- информация и комуникация; - мониторинг.
Компонентите представляват една обща рамка, която е ориентир за
ръководствата при разработването на политиките, процедурите,
практиките,техниките и похватите при изграждане на системите за
управление на риска и вътрешен контрол в организациите.
-Контролна среда. Контролната среда определя климата в
организацията и оказва влияние на отношението на ръководството и
персонала й към контрола.Контролната среда се състои от следните
елементи:- Лична и професионална почтеност и етични ценности към
целите на организацията. –Компетентност -Философията и стилът на
управление -Организационната структура. - Политиките и практиките
в областта на човешките ресурси
-Оценка на риска. Това е процесът на идентификация, оценка и
анализ на съответните рискове за постигане на целите на
организацията и определяне на подходяща реакция. Според рамката
“COSO” оценката на риска не е просто един теоретичен анализ, а
процес, който засяга всички дейности на една организация и често
може да бъде критичен за крайния успех от функционирането й. От
такива позиции, рисковете могат да бъдат групирани така:
- рискове, породени от външни фактори – това най-общо са
фактори, които генерират рискове и върху които организацията не
може да въздейства
- рискове, породени от вътрешни фактори – това най-често са
неблагоприятни въздействия, които са предизвикани от лошо
управление, сривове в дейността, неквалифициран
персонал,технологични аварии и т.н
- специфични рискове на ниво дейности – в допълнение към
рисковете, засягащи цялата организация, ръководството трябва да
обръща внимание и на онези рискове, които възникват само в
конкретно, значително бизнес звено или ключова дейност за
организацията.Оценката на риска включва няколко основни елемента
-идентифициране на рисковете, оценка на рисковете, определяне на
способността на организацията за поемане на риск (“апетит” към
риска) и изготвяне на реакции на рисковете. Рисковете могат да бъдат
измерени като се изчисли разглежданата уязвимост (V), изразена като
произведение от вероятността за настъпване на дадено събитие (Р) и
значимостта на събитието (S)чрез следната формула: V = P х S
-Контролни дейности. Те представляват политиките и процедурите,
които ръководството е създало с цел намаляване на негативното
влияние на рисковете при постигане на целите на организацията
Контролните дейности могат да бъдат откриващи или превантивни,
коригиращи или насочващи. Контролните дейности могат да се
групират в няколко основни групи контроли: преглед (проверка) на
резултатите от дейността, анализ на резултатите от изпълнението,
разпределяне на отговорностите (оторизиране, упълномощаване,
одобряване отчитане, потвърждение, съгласуване), физически
контроли – осигуряващи сигурност на активите, ресурсите и
информацията,наблюдения
-Информация и комуникация. Информацията и комуникацията са
важни за осъществяване на всички цели на организацията в това число
и целите на вътрешния контрол. Задължително условие за надеждна и
уместна информация е навременното записване и правилното
класифициране на операциите и събитията в дейността, в това число и
при изпълнение на проектите. Осигуряване на качество на
информацията включва потвърждаване на това, дали:
- съдържанието на докладваната информация е подходящо;
- информацията е навременна, когато се поиска;
- информацията е актуална или най-малко последната налична;
- данните, отразени в информацията са верни;
- информацията е на разположение на заинтересованите лица,когато се
поиска.За да може да се управлява адекватно дейност от съществено
значение е и комуникацията. Ефективната комуникация трябва да
протича по вертикала и хоризонтала в организацията, през всички
компоненти и елементи на организационната структура. Добрата
комуникация води до уместен и ефективен вътрешен контрол, до
правилна организация за въздействие на риска и правилно разбиране
от служителите на ролите и отговорностите им по отношение на
дейностите и постигане на целите.
-Мониторинг. Системите за вътрешен контрол трябва да бъдат
наблюдавани, за да се оценява качеството от работата им във времето.
Мониторингът трябва да гарантира на ръководството, че вътрешният
контрол реагира незабавно и подходящо на промените в средата и
въздействието на рисковете.
- Текущият мониторинг (рутинните дейности) е вграден в нормалните
повтарящите се дейности в организацията
- Специалните оценки са основен ангажимент на дейностите по
вътрешен одит в организациите и зависят основно от оценката на
риска и ефективността на текущия мониторинг.
Тема № 2 Ключови концепции за фирмения контрол-
системен подход,процесен модел,последователност на
контрола
Системният подход, разглежда няколко основни вида системи, които са
напълно приложими и към разбирането за контрола като организирана
система:
-Отворени системи – те допускат външни неконтролирани източници
да влияят върху тяхното функциониране.
-Затворени системи – те не допускат външни неконтролирани
източници да влияят върху тяхното функциониране.
-Адаптивни системи – те променят процесите си, за да отговорят на
промените в окръжаващата ги среда. Тези системи имат способността
да се учат от опита и грешките си и да реагират на извънредни
ситуации. Те са по принцип отворени системи.
-Коригиращи системи – те могат да бъдат отворени системи и могат да
се адаптират към промени в средата, но нямат способността да се учат
от грешките си и функционират единствено според заложените
правила. Контролните системи са по принцип коригиращи или
адаптивни системи, могат да бъдат от отворен или затворен тип, могат
да притежават способността да се адаптират към промените в средата,
но функционират единствено според предварително заложените
правила или изисквания. В теорията на контрола са познати пет
основни елемента на контролните системи :
-Контролиран обект (област) – това е променливата, избрана за
наблюдение в поведението на наблюдаваната система
-Детектор – това са техниките, средствата и методите, използвани за
измерване на това, което се случва в контролирания обект.
-Стандарт – това е изискването, което е поставено за състоянието на
обекта или развитието на процесите във времето.
-Анализатор – е средството или процесът, чрез който се определя
степента на отклонение на фактическото състояние на обекта от
стандарта.
-Активатор – това е процесът, при който се взема решение как да се
преодолеят несъответствията (отклоненията) в контролирания обект.
Контролните системи могат да притежават различна сложност от
гледна точка на обхвата им на действие, начина на структуриране или
изискванията на ръководството на организацията. Най-общо могат да
се обособят следните видове контролни системи в зависимост от
тяхната сложност:
-Контролните системи от първи ред – известни още като коригиращи.
Те наблюдават обекта на контрол, според предварително зададена цел.
-Контролните системи от втори ред – известни още като адаптивни.Те
могат да изпълняват всички функции на системите от първи ред, като в
допълнение могат да инициират алтернативни начини за действие в
отговор на промени във външните условия.
Различаваме основно два типа контролни системи:
-Контролна система от вида „обратна връзка” . При нея контролната
информация е в резултат на преценката по отношение на вече
извършени преобразуващи действия. Тази информация се предава на
активатора, направляващ процеса на преобразуване, обект на проверка.
-Контролна система от вида „предварителна реакция” . При нея
контролната информация се обработва преди извършването на
действията, за които се отнася. Тази информация се предава на
активатор,който регулира преобразуващите действия, които предстои
да се извършат.
Процесен модел на контрола
Чрез него се обяснява взаимодействието на контрола с останалите
процеси в организацията (фирмата). Този модел е резултат от
използването на процесния подход в разбирането за мениджмънта. Ако
се разгледат процесите в една организация,то неговите елементи могат
да се характеризират:
-Вход-информация или данни,които се променят по някакъв начин,за
да се стигне до резултат
-Процес- съвкупност от взаимосвързани или взаимодействащи си
дейности,които превръщат входа в изход.
-Изход-резултата от превръщането на входа
-Ресурси материални, човешки, финансови или други активи,
използвани за да може процеса да бъде осъществен.
-Контроли –условия или ограничения, налагани на процеса или
резултата.
Процесният подход при управлението, а от там при осъществяването
на контрола, може да подпомогне мениджърите в организациите
(фирмите) да: -управляват голям брой свързани дейности и ресурси;
-разбират и удовлетворяват изисквания към процесите, насочени към
резултатите; -непрекъснато да подобряват процесите.
Последователност на контрола
Процесът на контрол се осъществява чрез последователното
повторение във времето на определени стъпки, а именно:
Първо – определяне на стандарти за контрол.Стандартите, които
параметризират функционирането на системата за контрол, се
подразделят на две основни групи:
–външни – документи определящи параметрите на средата, в която
организацията осъществява дейността си /закони, правилници,
постановления, данъчна система, застрахователни параметри, банкова
политика, търговски ограничения, пазарна ситуация и други/
вътрешни документи визиращи бъдещото развитие на
организацията /планове, програми, проекти/, както и вътрешни
нормативни и регулативни параметри /технологични и технически
стандарти, стандарти за качество, договори, вътрешни правилници и
други/.
Второ – измерване (отчитане) на резултатите от дейността. Тук се
включват най-малко два аспекта:
–първо – какви методи ще се използват - количествени, качествени,
стойностни или други;
–второ – в кой точно момент (време) ще се осъществи измерването.
Трето – сравняване на резултатите със стандартите и определяне на
отклоненията Тук са възможни най-малко два варианта –първо –
резултатите да отговарят на стандартите, т.е. няма отклонения или те
са несъществени и не застрашават дейността на организацията;
–второ – резултатите значително се отклоняват от стандартите
Четвърто – оценка на отклоненията и определяне на насоките за
корекция Тук са възможни различни варианти на оценка и реакция от
страна на мениджърите, в зависимост от конкретната ситуация.
–първо – когато оценката е, че отклоненията са в допустими граници и
не застрашават постигането на целите през изследвания период, то
решението може да бъде за въздържане от корективно въздействие;
–второ – когато оценката е, че отклоненията са съществени и
предопределят отрицателни последици за дейността. Решението може
да бъде за корекция в следните направления:
-пряко в дейността – промяна в някои от характеристиките й –
използване на ресурси, натоварване на мощности, промяна в
продуктова структура и т. н.;
системата на управлението на дейността промяна в
целите,задачите, стандартите и т. н.
Тема №3 Вътрешните контроли в организациите –видове,
системен подход ,функциониране
Видовете вътрешни контроли
Системите за вътрешен контрол функционират на практика чрез
въвеждане от страна на ръководството на различни политики,
процедури, дейности и действия, познати в практиката като „вътрешни
контроли”. Според това как се прилагат вътрешните контроли могат да
бъдат категоризирани като превантивни, проследяващи, коригиращи
или комбинация от трите.
–Превантивните контроли са вградени в една система, за да
предотвратят да се случи дадена грешка или да настъпи конкретно
несъответствие, т.е. да се сбъдне конкретен, предварително оценен
риск.
–Контролите за проследяване /разкриване се изготвят с цел да подадат
сигнал за тревога към ръководството за наличието на грешки или
проблеми, когато възникнат такива или веднага след възникването им.
– Коригиращите контроли се използват във връзка с проследяващите
контроли, за премахване на последиците от нежеланите случки. Един
вид такъв коригиращ контрол представлява застрахователната полица,
чрез която ще се покрият възникнали загуби.
Превантивните,проследяващите и коригиращите контроли могат да се
разглеждат като работещи на три различни нива:
–Да/не контролите (yes-no controls) са изпреварващи
(preemptive).Дейностите в системата не могат да продължат към
следващия етап докато не се извърши пробен тест. Изисква се
одобрение, за да се продължи дейността.
–Направляващите контроли (steering controls) са превантивни. Те
предвиждат резултатите и предприемат коригиращи действия преди
процесите в системата да завършат.
–Последващите контроли (post-action controls) са разкриващи. Те се
използват, след като дейностите в системата са приключили.
В международната теория и практика на контрола са известни още два
основни вида вътрешни контроли – меки и твърди контроли. Меките
контроли по принцип са контроли, които се основават на по-
разширени правомощия на хората (сътрудниците) в организацията
(фирмата) в зависимост от тяхната компетентност и правомощия по
отношение на управлявания или изпълняван процес, дейност, функция
или операция. .Примери за меки контроли е т. нар. „самооценката на
контрола”.Самооценката е подход за оценка на функционирането на
самата система за вътрешен контрол в организацията и се извършва
чрез провеждането на ра6отна среща за оценка на вътрешните
контроли с участието на ръководството и служителите в
организацията.Контролът може да бъде характеризиран като прецизен,
непрецизен, официален (формален), неформален, добър или лош.
Казано по друг начин, чрез системата на вътрешните контроли се
постигат следните основни ефекти: –Изпълнението се измерва според
даден стандарт;
–Изпълнението се регулира или коригира (ако е необходимо) в
резултат на извършеното измерване (следователно, важно е наличието
на своевременна обратна връзка).
Ефективната система от вътрешни контроли трябва да притежава
следните характеристики:
Икономичност – прекомерното количество на контролите е скъпо и
прилагането им отнема твърде много време;
Съдържателност – контролите трябва да измерват изпълнението във
важните области, а не непременно във всички;
Уместност – контролите трябва вярно да отразяват събитията, които
са предназначени да измерват;
Съответствие – контролите трябва да съответстват на планирания
резултат, а не само да бъдат интересни и трябва да са съобразени с
нуждата и възможността да се извърши прецизна оценка.
Например:нивото на ентусиазма на работниците може да се определи
като добро или лошо, но не е възможно да се измери точно;
Навременност – остарялата информация е ненужна, затова
контролите трябва да предоставят само своевременна информация;
Опростеност – контролите трябва да бъдат разбираеми за хората,
които ще ги прилагат;
Оперативност – контролите трябва да се прилагат на точното място,
в точното време и от определените за целта хора в организацията.
Функционирането на вътрешните контроли се организира в т.нар.
„контролни точки” Контролните точки трябва да бъдат така подбрани,
че да съответстват на планираните или организационните цели и
задачи.
Предимствата от вътрешните контроли
Функционирането на системата от вътрешни контроли е в пряка
зависимост от вътрешно контролната структура и от политиката по
контрола на ръководството на организацията (фирмата). На практика
извършването на дейностите по приложението на вътрешните
контроли изисква разписване на процедурите по управлението с
определяне на мястото за включване на самите контроли в тях.
Подобна логика,в разписване на технологията за осъществяване на
вътрешния контрол, дава възможност да се осигурят някои конкретни
предимства в работата на системите за вътрешен контрол, а именно:
-Осигуряване надеждност на протичането на процесите.
–Разписване на процесите. Работата по процесите трябва да бъде
описана до необходимото ниво в документирани процедури.
–Проследимост и идентификация при протичане на процесите.
- Непрекъснат контрол при протичане на процесите
- Мониторинг от управлението. Процесите в дейността на
организацията трябва да бъдат планирани, одобрени, наблюдавани и
контролирани от управлението.
– Документиране. Ръководството трябва да създаде и поддържа
документация за процесите от дейността в организацията, които са
поставени под контрол. Документацията трябва да осигури
идентифициране, събиране, индексиране, класиране, достъп,
архивиране, съхраняване, търсене и унищожаване на всички записи,
свързани с процесите, дейностите, функциите и операциите в
организацията.
Тема № 6 Други подходи към фирмения контрол –TQM ,
ISO ,CoCo , „Търнбул” .
Средата на ХХ-ти век се появява концепцията за тотално управление
на качеството – Total Quality Management (TQM). Тя разглежда
стремежа към качество като основна организационна и контролна
функция в организациите (фирмите), която е важна колкото
производството или маркетинга. TQM е непрекъснат стремеж към
качество във всеки аспект на организационните дейности, чрез:–
Философията да се вършат нещата правилно от първия път; –
Обучение и даване на правомощия на служителите; – Стимулиране на
екипната работа;– Подобряване на процесите; – Внимание към
удовлетвореността на клиентите. TQM набляга върху връзката между
доставчика и клиента, идентифицира нуждите на клиента и отчита, че
всеки участник в даден процес в определен момент е или клиент, или
доставчик на някой друг както вътре, така и извън организацията.
TQM започва с изискванията на външните клиенти, идентифицира
вътрешните взаимоотношения и изисквания клиент-доставчик и
въвежда изисквания за външните доставчици.
Прилагането на TQM не може да бъде въведено чрез определена
формула, а е продължителен и труден процес. Типичните фази са:
–Формиране на съвет по качеството с членове от състава на висшето
ръководство със силно участие на изпълнителния директор;
–Прилагане на програми за обучение по качеството за висшето
ръководство; – Провеждане на одит на качеството, за да се
идентифицират възможните подобрения, както и силните и слабите
страни в сравнение с конкурентите; – Изготвяне на анализ на
пропуските, за да се установи какво е необходимо да се направи, за да
се преодолее разликата между компанията и нейните конкуренти и да
се създаде база от данни за разработването на стратегически план за
подобряване на качеството; – Разработване на стратегически планове
за подобряване на качеството в дългосрочен и краткосрочен период; –
Прилагане на програми за информиране и обучение на служителите; –
Сформиране на екипи по качеството, които осигуряват спазването на
спецификациите по отношение на стоките и услугите; – Създаване на
система за поставяне и измерване на целите; – Промяна на системите
за възнаграждение и оценка на служителите; – Периодичен преглед и
извършване на промени в провежданите дейности.
Едно естествено продължение на концепцията за тотално управление
на качеството (TQM) е въвеждането на рамката ISO. През 1987 г.
Международната организация по стандартизация (ISO) въвежда
серията стандарти ISO 9000,които целят осигуряване на качеството
(quality assurance) Серията ISO 9000 в действителност представлява
три стандарта: -ISO 9000:2005, Системи за управление на качеството
- основи и речник, съдържа дефинициите, използвани в стандартите
ISO 9000 - ISO 9001:2005, Системи за управление на качеството -
изисквания, е стандартът, който представлява модел за програмите за
осигуряване на качество. Старите стандарти ISO 9001, ISO 9002 и ISO
9003 са интегрирани в този нов стандарт. - ISO 9004:2005, Системи за
управление на качеството - насоки за подобряване на дейността,
предоставя указания за непрекъснато подобряване на системите за
управление на качеството.От основно значение за реализиране на
стандартите ISO в организациите(фирмите) е създаването на Система
за управление на качеството (QMS).Основните елементи, включени
в нея, най-общо са: -Политиката по качеството на компанията;-
Наръчникът по качеството на компанията, който документира как
системата за качество прилага изискванията на стандартите; -
Организационната структура; - Общите процедури, прилагани в цялата
компания; - Мисията и отговорностите на всяко звено; - Плановете за
качеството, оперативните контроли и плана за обучение на всяко звено.
Системите за управление на качеството са фактически системи за
вътрешен контрол на основните оперативни процеси и дейности на
организацията. Като цяло основната полза от въвеждането на
Стандартите ISO е вътрешна за организацията, т.е. тя подпомага
ръководството й да осъзнае как функционира тяхната система за
управление и контрол като цяло. Чрез системите ISO ръководствата са
способни не само да декларират какво се върши в организациите, но и
да демонстрират, че вършат това, което декларират
Рамките „CoCo” и „Търнбул” Рамката „CoCo” Канадският институт
на дипломираните експерт-счетоводители (The Canadian Institute of
Chartered Accountants – CICA) е професионалната организация на
извършващите финансово счетоводство и одит в Канада. Резултат от
работата на тази група е това, което наричаме Рамка на критериите за
контрол (СоСо – Criteria of Control).Според СоСо контролът обхваща
тези елементи на дадена организация включително нейните ресурси,
системи, процеси, култура, структура и задачи,които взети заедно,
подпомагат хората за постигане на целите на организацията.СоСо
определя целите на контрола с подобна, но не съвсем идентична
терминология на тази на СOSO. От друга страна, канадската рамка
поставя ударение върху това, че същността на контрола трябва да се
разглежда като четири свързани процеса (компонента) на високо
ниво в организацията представя един по-слабо структуриран модел на
вътрешен контрол. Контролната рамка на СоСо представя един
различен и по-малко строг начин на мислене за вътрешния контрол и
предоставя един добър начин, чрез който ръководството да обмисля
това как неговата организация осъществява дейността си.
„Докладът на Търнбул”- Резултатът от едно проучване в Обединеното
кралство, извършено през 1999 г. и известно под името „Докладът на
Търнбул”, бе фокусиран именно към вътрешния контрол. Докладът е
бил ориентиран към директорите на публично търгуваните на
фондовите борси компании и е обръщал сериозно внимание върху
поставянето на целите, установяването на риска и оценяванията на
риска при изграждането и функционирането на вътрешния контрол.
Докладът призовава ръководствата на организациите редовно да
взимат предвид следните по-важни фактори: -Природата и степента на
рисковете пред компанията; -Степента и категориите на риска, които се
разглеждат като приемливи за понасяне от компанията; -
Вероятността разглежданите рискове да се сбъднат; - Способността на
компанията да намали обхвата на разпространение и влиянието на
рисковете, които са възникнали; – Стойността на включените
контроли, отнесена към придобитата полза при управление на
съответните рискове.Макар и да съществуват известни различия в
текста, „Търнбул” полага същите три основни цели на търсените
контроли, както това бе разгледано за рамките „COSO” и „СоСо” –
ефективност и ефикасност на операциите, надеждност на вътрешното
и външното финансово отчитане и съответствието с приложимите
закони и наредби. Действително важната концепция на подхода на
Търнбул е ударението върху оценката на риска. СOSO предоставя
същото ударение, но подходът „Търнбул” изглежда по-добре
ориентиран към установяване на една среда за вътрешен контрол,
базирана на риска.
Тема № 9 Вътрешният контрол в информационна среда –Cobit ,
SAC
Навлизането на IT-технологиите оказа съществено влияние и на
развитието на теорията и практиката на вътрешния контрол в
организациите. Разработиха се и редица рамки за осъществяване на
контрол в условията на компютърна информационна среда като CobiT
( Цели на контрола при информационните технологии), както и SAC

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 фев 2021 в 19:11 родител
 
Домашни по темата на материала
система за контрол на работното място
добавена от fantasmagor 27.10.2013
0
12
Каква е разликата между провизии за кредитен риск и специфични провизии за кредитен риск
добавена от vaniav860312 01.07.2013
2
12
Подобни материали
 

Банков одит

11 дек 2013
·
36
·
11
·
6,989
·
58

Описание на стъпки и процедури за поемане на банков одитен ангажимент...
 

Прилики и разлики между вътрешен контрол и вътрешен одит

17 фев 2020
·
2
·
4
·
828
·
5

Вътрешният контрол е система, която се състои от контролна среда и процедура, които помагат на организацията да постигне бизнес цели. От друга страна, вътрешният одит е дейност, извършвана от професионалисти, за да се гарантира ефективността на система...
 

Основи на системите за вътрешен контрол

26 яну 2017
·
13
·
39
·
1,582
·
31

Презентация по Вътрешен контрол и вътрешен одит. Ще Ви запознае с концептуалните основи на системите за вътрешен контрол...
 

Вътрешен контрол

08 яну 2017
·
22
·
12
·
2,797
·
37

Съвременният вътрешен одит започва своето развитие от 1940г. Дотогава вътрешните одитори за помощници на фирмите, като основните им задължения са свързани предимно с подпомагане на външните одитори...
 

Система за вътрешен контрол на предприятие X

24 ное 2016
·
56
·
10
·
1,582
·
78
·
2

Какво представлява вътрешният контрол? Вътрешният контрол се определя като цялостен процес, интегриран в дейността на съответната организация (фирма, компания, дружество и т.н.)...
1 2 3 4 5 »
 
Онлайн тестове по Одитинг
Одит - същност, видове и изисквания
тематичен тест по Одитинг за Студенти
Тестът е за студенти от икономическите специалности в университетите. Въпросите са затворени и имат само един верен отговор.
(Труден)
24
61
1
3 мин
01.10.2014
Тест по одит на финансовите отчети в нефинансовите предприятия за 4-ти курс
изпитен тест по Одитинг за Студенти от 4 курс
Тестът е правен в началото на 2013г, в онлайн обучението на СА Д.А.Ценов. Съдържа 12 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 4-ти курс.
(Труден)
12
35
1
1 мин
29.08.2014
» виж всички онлайн тестове по одитинг

Интегрирана рамка за вътрешен контрол coso – дефиниция за вътрешен контрол

Материал № 710714, от 29 юни 2011
Свален: 283 пъти
Прегледан: 541 пъти
Предмет: Одитинг
Тип: Пищов
Брой страници: 6
Брой думи: 5,581
Брой символи: 37,350

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Интегрирана рамка за вътрешен контрол coso – де ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала