Големина на текста:
                 Нов български 
университет
Курсова работа
по
LAWN014Право на Европейския съюз
1Tема: Европейският съюз и България –
история на двустранните отношения,
споразумение за асоцииране, подготовка
за членство на Р България и Договор за
присъединяване
………………………………………
студент в пети курс в Департамент “Право”
СЪДЪРЖАНИЕ:
1.РАЗВИТИЕ НА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
1.1. Начало на нови отношения между България и ЕО;
1.2 Цели и съдържание на Европейското споразумение за асоцииране;
1.3. Подготовка на Р България за присъединяване към ЕС;
1.4. Цели, процедури и хронология на преговорите;
2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КРИТЕРИИТЕ ОТ КОПЕНХАГЕН
2.1. Изпълнение на политическите критерии;
2.2. Изпълнение на икономическите критерии;
2.3. Способност за поемане на задължения по членството в ЕС;
3. ДОГОВОР ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ
4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1.РАЗВИТИЕ НА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Външнополитическите отношения на България през изтеклите 4 -5 десетилетия
преди промените от 1989 г. са предопределени от членството на страната в Съвета за
икономическа взаимопомощ и във Варшавския договор. Ориентацията на тези
отношения е изключително към бившия СССР и останалите страни – участнички в
СИВ.
След Втората световна война настъпва разделение в Европа, противоборство
вместо партньорство и сътрудничество между страните, принадлежащи към различни
блокове и организации. Едностранната ориентация на политиката на страната ни преди
промените предопределя ограничените отношения с развитите европейски и други
западни страни. Поради липсата на правно-нормативна база на отношенията между ЕО
и СИВ нерегулирани бяха и отношенията между отделните страни – участнички в тези
организации. Делът на Европейската общност в българския стокооборот е
незначителен. Значително е ограничен достъпът на България до нови западни
технологии поради забраната на КОКОМ.
1.1. Начало на нови отношения между България и ЕО
След подписването на декларацията за установяване на официални отношения
между ЕО и СИВ (15 юни 1988 г. – Люксембург) се поставя началото на нов етап в
отношенията между ЕО и източноевропейските страни. Съгласно договореността за
прилагане на паралелен подход, т.е. установяването на отношенията ЕО – СИВ да става
едновременно с провеждане на преговори за двустранно сътрудничество между
членките на СИВ и ЕО. Всички страни от СИВ сключват съответни споразумения
България също активизира контактите си с ЕО. Установени са дипломатически
отношения (август 1988 г.) между нея и Общността. Комисията на ЕО прие директива
за преговори по сключването на спогодба за търговско и икономическо
сътрудничество.
Промените, които настъпват в България след 10 ноември 1989 г., създават
благоприятни възможности и условия за развитие на отношенията с ЕО и другите
западни държави. Разграждането на тоталитарната система, установяването на
политически плурализъм, организирането на свободни избори, въвеждането на
плурализъм в собствеността, започването на политика на преход към пазарна
икономика, проевропейската ориентация в цялостната политика – всички тези
изменения са обективна предпоставка за изграждане на нови отношения с Общността.
От своя страна ЕО засилва интереса си към България и подкрепя започналите процеси
на политически и икономически реформи за изграждане на пазарно стопанство и
демократично общество.
През 1990 г. Великото народно събрание приема решение, в което на дело е заявен
стремежът на Република България да стане пълноправен член на ЕО.
През май 1990 г. в Брюксел е подписана Спогодба между България и ЕИО за
търговия, търговско и икономическо сътрудничество. С това се открива нова страница
във взаимоотношенията с ЕО. Спогодбата третира широк кръг проблеми на
икономическото и научно-техническото сътрудничество. Особено значение има
предоставянето на режим на най-облагодетелствана нация, което значително облекчава
взаимния стокообмен. В съответствие на тази спогодба отношенията между България и
ЕИО се поставят на основата на нормален търговско-политически режим.
През 1990 г. ЕИО открива програмата ФАР за България и започва да финансира
редица български проекти, подпомагащи създаването на частния сектор и въвеждането
на пазарни механизми в икономиката.
България обаче, както и другите източноевропейски страни, се нуждае от
значително по-мащабна помощ и по-ефективно сътрудничество. ЕИО включва
България в общата схема за преференции и през май 1992 г. откри преговорите за
Европейско споразумение за асоцииране между европейските общности и техните
страни членки и България – споразумения от “второ поколение” за предоставяне на
страната ни статут на асоцииран член на Европейския съюз.
Преговорите са сложни и трудни, намирайки баланс на интересите.
Споразумението е подписано на 8 март 1993 г. След съответните процедури на
ратификация от всички страни и от българския парламент през февруари 1995 г.
Европейското споразумение влиза в сила и замества Спогодбата между ЕИО и РБ за
търговия, търговско-икономическо сътрудничество и Временно споразумение по
търговия и свързаните с нея въпроси.
1.2 Цели и съдържание на Европейското споразумение за асоцииране
Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА) и допълнителните протоколи са
ново поколение договорености. Те целят да се интензифират отношенията между ЕИО
и България. В тях се отчита фундаменталният характер на демократичните промени в
страната и се подчертава намерението на Общността да окаже помощ за извършване, за
прехода към демократично общество и пазарна икономика.
В споразумението се предвижда да се осигури подходяща рамка за политически
диалог между България и ЕИО, като се провеждат редовно срещи на различни равнища
за обсъждане на взаимно интересуващи ги въпроси с цел създаване на тесни
политически отношения.
Предвижда се изграждане на зона за свободна търговия в течение на преходен
период от 10 години с прилагане принципите на асиметрия при намаляване и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Европейският съюз и България – история на двустранните отношения, споразумение за асоцииране, подготовка за членство

Външнополитическите отношения на България през изтеклите 4 -5 десетилетия преди промените от 1989 г. са предопределени от членството на страната в съвета за икономическа взаимопомощ и във варшавския договор. Ориентацията на тези отношения...
Изпратен от:
Ilian Ananiev
на 2011-06-29
Добавен в:
Курсови работи
по Право
Статистика:
71 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Право за студенти от 1-ви курс. Информатика на юриста
междинен тест по Право за Студенти от 1 курс
Принципи на публикуване и споделяне на информация в интернет. Тест и лекция по информатика на юриста. 10 въпроса, с по 1 верен отговор всеки.
(Лесен)
10
14
2
3 мин
05.10.2016
Тест по Общинско право за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Право за Студенти от 3 курс
Тестът е предназначен за студенти по Право, съдържа 12 въпроса, всеки от тях има само един верен отговор. Фокусът е върху Общинското право.
(Лесен)
12
37
1
2 мин
27.10.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Европейският съюз и България – история на двустранните отношения, споразумение за асоцииране, подготовка за членство

Материал № 710644, от 29 юни 2011
Свален: 71 пъти
Прегледан: 90 пъти
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 12
Брой думи: 3,821
Брой символи: 25,204

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Европейският съюз и България – история на двуст ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения