Големина на текста:
18 тема: Личностно и психосоциално развитие през младостта и зрелостта
Кризата на 30-те години и на прехода в средата на живота – същност и начини на разрешаване
1. Стадиални теории за развитието през жизнения път. Понятието “криза” и неговото значение за
развитието на личността
Най-общо кризата е жизнено събитие, което диференцира и разделя. В психологията на жизнения път
възрастовата криза се разглежда в еволюционен смисъл като необходима повратна точка и акцент се поставя върху
развитието. Това се поддържа в контекстуално-диалектичната парадигма – Ригел интерпретира понятието за
противоречието като източник както на индивидуалното, така и на груповото, социалното развитие.
Под нормативна жизнена криза се разбира критичен период, който закономерно възниква в жизнения път на
повечето хора в определена възраст.
В концепцията на Бюлер идеята за кризите като източник на развитието е имплицитно включена, но като понятие-
ядро се среща за пръв път при Ериксън. Той въвежда понятието “психосоциална криза” и го определя като
период на увеличена уязвимост и нарастващ потенциал за справяне с базисните психосоциални сблъсъци.
Теорията на Ериксън представя жизнения цикъл и човешкото израстване от гледна точка на конфликтите и
противоречията – вътрешни и външни – на които личността е в състояние да отстои, и излиза от тях със засилено
чувство за вътрешна зрялост, повишена възможност за преценки и засилена способност да се справя добре според
собствените си стандарти и културните образци. В този развитиен контекст, описаните от Ериксън 8 последо-
вателни психосоциални кризи не са заплаха, а съществен момент, в който развитието трябва да поеме един или
друг път, обединявайки ресурсите на израстване, подобряване и диференциация
Роджър Гулд също разглежда развитието на възрастните като разделено на фази с ясно определени граници, но за
разлика от Ериксън, поставя в центъра на теорията си т.нар. трансформационен процес или преодоляване на
съпътстващи ни от детството заблуди и разширяване на собственото ни пространство за действие. Промените в
субективните преживявания на възрастните, т.е. субективното светоусещане, по което личността преживява своята
позиция спрямо външния и собствения си вътрешен свят, определя основния емоционален тон на всекидневието и
е в основата на формиране на нагласи и ценности, които ръководят хората във вземането на решения. Основната
развитийна потребност, която определя посоките на промяна на зрялата личност, е да бъде по-цялостна, да открие
и да даде живот на всички аспекти на Аз-а си. Основно понятие в теорията на Гулд е процесът на трансформация –
разширяване на самоопределението; това е продължителен процес, който обхваща както незабележимите
всекидневни промени, така и големите кризи. Този процес е насочен към преодоляването на т.нар. погрешни
заблуди (false assumptions), които са нещо като имплицитни митове за себе си и света, произтичат от детския свят
и изразяват възгледите на родителите и връстниците. Причината да бъдат съхранявани се дължи на факта, че те
подкрепят илюзията на детството за абсолютна сигурност. Гулд я дефинира като: съпътстваща детска вяра във
всемогъщото мислене, в протективните родители, абсолютизма на родителските правила и светоглед и цялата
система от защити като контролиращи структури срещу реакциите на гняв от отделяне – така заблудите формират
илюзорна визия за света. Заблудите определят границите, в които човек мисли, чувства и действа. Докато не се
определят границите, личността не може да се изрази без заблудите, защото всяка стъпка извън тях предизвиква
тревожност. Границите на самоопределение придобиват острота в процеса на експанзия и развитие.
Преработването на заблудите според Гулд е сложна форма на вътрешен диалог, който се ражда от противоречието
между това, в което човек вярва и това, което преживява. За да се осъществи процесът на трансформация, е нужно
човек да придобива нов опит, в който се включва и противоречива информация с част от илюзията за сигурност на
детството и преосмислянето на наличната информация.
Друг автор, който разглежда индивидуалното развитие и промяна, макар и да изследва в началото само мъже, е
Левинсън. В неговата теория се разглежда развитието на индивидуалната жизнена структура като
последователно разгръщане на стабилни и преходни периоди. Голяма обяснителна сила има понятието “младежка
мечта”, което търпи развитие през целия жизнен път на мъжа и донякъде е мотиватор за себереализиране в
рамките на социалния свят, в който съществува. Необходимостта от промяна и трансформация на Аз-а при
решаването на нормативните възрастови кризи в преходните периоди на живота е само едно от
предизвикателствата, с които се справя израстващият индивид. По-общото понятие “жизнен преход” означава
специфичното възприемане и отговаряне на всяка ситуация (нормативна и ненормативна), като предявяваща
предизвикателства към Аз-а и изискваща мобилизация на биологичните, психичните и социалните ресурси, което
води до промяна на ритуализираните и обичайните форми на отговаряне, особено в стресови ситуации.
Индивидуалната жизнена структура като ключово понятие е използвано, за да се изследва взаимоотношението на
Аз-а и света, как Аз-ът се ангажира и включва в света и как светът се включва и интегрира в Аз-а. Левинсън
определя своята концепция като психосоциална, а теорията си като резултантна. Изследва се процесът на
ангажиране на индивида в социалния свят, изборите му в социалните роли, взаимоотношения, но също така и
мечтите и музите, компетентностите на индивида за справяне с развитийните противоречия в своя живот – най-
общо това е процесът на индивидуация.
1
Индивидуалната жизнена структура има 3 аспекта (измерения), които имат едно и също тегло в ставането на себе
си (индивидуацията):
? същността на мъжкия социален свят;
? участието на мъжа в този свят, разширяващите се социални роли;
? начина, по който личността влага или игнорира Аз-а в ежедневието.
Съгласно разбирането на Левинсън развитието на възрастния се изразява в еволюцията на жизнената структура,
преминаваща през стабилни или преходни периоди.
Ерик Ериксън – стадии в психосоциалното развитие (психосоциална идентичност)
Даниел Левинсън – стадии в развитието на индивидуалната жизнена структура, структура и хронологични
граници на ерите и периодите в жизнения цикъл
Роджър Гулд – фазите на развитието през зрелия живот и характерните заблуди, които трябва да бъдат
преодолени.
Юношество
Ериксън — 12-18 г. его-идентичност срещу ролева обърканост; “Аз съм това, което се самоопределям.”
Гулд — 16-18 г. хората са в плен на детските си заблуди, разпукване капсулата на безвремието
Левинсън — 17-22 г. преход към ранна възрастност.
Ериксън: За Ериксън юношеството е време, когато трябва да се реконструират 4-те преходни кризи и антиципират
добродетелите на следващите възрастови степени. В юношеството, в процеса на множество идентификации,
оспорване и интеграция на очакванията на другите и културата, човек завоюва автономна позиция за себе си и
обществото. В този период личността има възможността да “завоюва” идентичността си. А според Ериксън “да
постигнеш идентичност, означава да имаш реалистична Аз-концепция, която включва физическо,
когнитивно и емоционално овладяване на средата и социално признание в рамките на обществото.”
Реалистичната Аз-концепция се движи някъде по средата. През юношеството избистрянето преминава през много
етапи: 1. физическа идентичност; 2. полова; 3. социална – леснотата на създаване на социални контакти, справяне
със социалната тревожност; 4. професионална; 5. морална; 6. идеологическа; 7. психологическа. “Окончателната
идентичност следователно, както е фиксирана в края на пубертета, е надстройка на всяка отделна идентификация с
хора в миналото; тя включва всички значими идентификации, но и ги променя, за да сътвори от тях уникално и
достатъчно конкретно цяло.” Според Ериксън в субективен план оптималното чувство за идентичност се
преживява като чувство за психично добруване. А една от основните активности на Аз-а в завоюването на
идентичност е стремежът към отличителност и уникалност. Трансформацията и постиженията в този природен
стремеж към търсене на ценност, цялостност и перспектива в живота представлява ядро на личностното развитие.
Друго понятие със същата тежест като идентичността в този период е мораториумът, който е “период на
закъснение, дарен на някого, който не е готов да посрещне задължението; или наложен на някого, който трябва да
си даде време… Това е период, който се характеризира от селективно позволяване от страна на обществото и от
провокационна игривост от страна на младежа, като често той води до дълбоко (било то понякога или преходно)
ангажиране от страна на младежа, и завършва с повече или по-малко церемониално потвърждение на
ангажиментите от страна на обществото.” Мораториумът има големи индивидуални вариации, също
институционални вариации, свързани с начина на живот на културите и подкултурите. “Не е задължително обаче
мораториумът да се преживява съзнателно като такъв; точно обратно: младият човек може да се чувства дълбоко
отдаден и да научи едва по-късно (след като го преживее), че това, което е приемал толкова сериозно, е бил само
период на преход.” (“Идентичност, младост и криза” – Е. Ериксън).
Новото качество, което укрепва силата на Аз-а в този период, е вярност – способност да запазваш лоялност
свободно и независимо от противоречията в ценностните системи. Значими отношения са тези с връстниците, а
психосоциалната модалност – да бъдеш себе си, да споделяш себе си. Негативната, злокачествената тенденция при
несправяне с кризата е фанатизмът, отхвърлянето.
Гулд: Във възрастта 16-18 г. най-често се изразява желание за освобождаване от родителската опека. Това желание
обаче е повече декларативно – изискват права и привилегии като тези на възрастните, но когато от тях се изисква
зряло отношение, дават да се разбере, че още са малки. Гледат на себе си като част от своето родителско
семейство. Бъдещето не е структурирано, то е неясно време, което се асоциира с голямото обещание за живот,
лишен от родителски директиви. Това са години, в които хората са в плен на детските си заблуди и основната
задача на тинейджърите е да създадат видимост на илюзорните си заблуди. Гулд говори за юношите като
пребиваващи като в капсула на безвремие; автономията е твърде идеална, подсилена от прояви на инфантилен
негативизъм.
2
Левинсън: Според теорията и изследванията на Левинсън човешкият живот се разделя на няколко ери:
предвъзрастност 0-22 г., ранна възрастност 17-45 г., средна 40-65 г., късна 60-85 г. и късна-късна над 85 г., като
съществуват индивидуални различия между всяка ера и подпериод има преход за трансформация и интеграция на
следващите.
Възрастността започва с преходен период от детството към възрастността – времето от 17 до 22 г. В този период
индивидът трябва да се освободи от детските идентификации и да предприеме първоначални стъпки за
самоопределение в света на възрастните.
Двете основни задачи:
1) да започне напускането на света на предвъзрастните - да се постави под съмнение този свят и мястото на
индивида в него; да се модифицира или прекрати системата на съществуващите отношения със значимите други
хора, групи, институции, да се преоцени и модифицира Аз-а, който се е формирал в него.
2) предварителна стъпка в света на възрастните – да се изучат възможностите, които предлага той; да се
консолидира една първоначална идентичност на възрастен; да се направят и проверят някои първоначални избори
за живота на възрастен.
Младост (ранна възрастност)
Ериксън20-35/40 г.интимност-изолация “Ние сме това, което обичаме.”
Гулд18-22 г.
22-28 г.
29-34 г.
20-те г. развитие на независимостта
Левинсън22-28 г.
28-33 г.
Първа жизнена структура
Преход на 30-те години
Ериксън: 20/25-35/40 г. Това е шестият стадий в теорията на Ериксън и основна задача в него е постигането на
интимност, свързване със света на другите, изграждане на дълбоки приятелски връзки, любовни отношения,
професионални партньорство Младите хора са ангажирани в непрекъснати опити за свързване със света на
другите, което при успех може да доведе до емоционална, сексуална, нравствена интимност с другите хора или
при неуспех – до изолация и самота. На този етап от развитието е добре, ако кризата от преходния период е
решена положително Младите хора, само когато са преодолели страха от загуба на идентичността си, са способни
да експериментират, сливайки я с тази на другия. “Интимността е да се обвържеш с конкретни емоционални
връзки и партньорства, етически да ги приемеш, дори да изискват компромиси.” Ако младият човек не е уверен в
своята тъждественост, проявява предпазливост, страх, който води до дълбоко чувство за изолация. Егото губи
силата си и резултатът е дистанциране от другите, готовност да отхвърлиш, игнорираш тези хора и сили, чиято
същност изглежда опасна за твоята собствена същност. Самоопределението в тази възраст е “Ние сме това, което
обичаме”, а при успешно решаване на кризата на интимността, Егото придобива нова витална сила (психосоциална
добродетел), а именно любов – взаимна преданост, взаимно отдаване. Психосоциалната модалност изразява най-
добре търсенията на личността в този период – да се изгубиш и да се намериш в другия.
Гулд: В теорията на Гулд фазите, които той определя, са с по-малка продължителност. Периодът, обозначен като
“младост” при Ериксън при Гулд включва няколко фази – 18-22 г., 22-28 г., 29-34 г.
Първата фаза е от 18 до 22 г., през нея започва процесът на трансформация – ориентация към групите и отделяне
от семейството, макар че младите хора се чувстват несигурни, от една страна, от страха да не би родителите им да
ги върнат отново в рестриктивния свят на детството, от друга страна, групата е нова заплаха за автентичността на
собствените убеждения като условия за приемане и членство в нея.
Основни заблуди, към които е насочен трансформационния процес:
1) Винаги ще принадлежа на моите родители и ще вярвам в техния свят.
2)Само моите родители могат да осигурят безопасността и сигурността ми.
3)Това е единственото ми семейство – конфликт между верността към родителите и тази към връстниците.
4)Аз не притежавам собственото си тяло. (I do not own my body) – ирационалните вярвания се преодоляват чрез
опита от сексуалните отношения, благодарение на които ставаме истински собственици на тялото си (или
господари).
Насока на развитие – освобождаване на идентичността от императива на родителската власт и опека, разпознаване
на техните несъвършенства и грешки и развенчаване на тяхната всемогъща управляваща сила.
Втората фаза22-28 г. Основно съдържание: изграждане на нова идентичност на възрастен и овладяване на
компетентностите, необходими за справяне със зрелия живот. Укрепването на чувството за автономия се основава
на поемането на отговорност за своя живот и разделяне с очакванията за постоянна помощ или контрол от страна
на родителите. Възприема се също социалният часовник и еталонните модели за зрелостта на своята култура като
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 яну 2021 в 13:09 студентка на 29 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - Европеистика, випуск 2015
21 яну 2021 в 14:25 потребител
20 яну 2021 в 13:40 студент
19 яну 2021 в 16:59 студент на 31 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - ППООР, специалност - ППООР, випуск 2013
16 яну 2021 в 16:08 потребител на 32 години
15 яну 2021 в 20:51 студент на 42 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Педагогически, специалност - Предучилищна педагогика, випуск 2021
15 яну 2021 в 08:59 в момента не учи на 36 години от София
15 яну 2021 в 04:02 студент на 28 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Педагогика на обучението по музика, випуск 2015
14 яну 2021 в 22:11 в момента не учи на 24 години от София
10 яну 2021 в 18:09 студент на 27 години от Благоевград - ЮЗУ, факулетет - Предучилищна и начална педагогика, специалност - ПНУП, випуск 2021
 
 
Онлайн тестове по Психология
Психология
тематичен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за студентите от Великотърновки университет „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” в специалност "Педагогика на обучението по физическо възпитание". Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
24
120
1
1 мин
13.03.2015
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
200
2
25.11.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Личностно и психо социално развитие през младостта и зрелостта

Материал № 709927, от 27 юни 2011
Свален: 168 пъти
Прегледан: 226 пъти
Предмет: Психология
Тип: Тема
Брой страници: 7
Брой думи: 4,667
Брой символи: 28,697

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Личностно и психо социално развитие през младос ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
70

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
444

виж още преподаватели...
Последно видяха материала