Големина на текста:
БЛАГА ДУМА ЖЕЛЕЗНИ, ВРАТИ ОТВАРЯ
Това се случило отдавна, по времето когато управниците по тези земи били
честолюбиви, егоистични и недалновидни. Те спорели със съседите си за щяло и
нещяло и водели продължителни, изтощителни и глупави свади.
И ето, в разгара си била поредната война. Земята отново се покрила с окопи,
неприбран плод, изгорени стърнища, изкоренени дървета и стелещ се дим. На фронта
се озовали всички мъже, годни да носят оръжие. Там се оказал и един мъж, нито млад,
нито стар. Хич не му било до сражения. Не ламтял за земя - и своята едва обработвал.
Не се обиждал лесно и не действал прибързано. Бил спокоен по природа, разсъдлив и
жалостив. Не бил бунтар, нито умеел добре да изразява мислите си. Не одобрявал
войната, но не знаел как да й се противопостави. И така, той попаднал на фронта за
сетен път и тук отново в гърдите му забушували различни чувства, а в ума му се
загнездили въпроси, на които той не намирал отговори. Смисълът на ставащите
изтребления му бил неясен и това го обърквало. Войниците и от едната и от другата
страна на фронта му изглеждали еднакви - изплашени или изпълнени с омраза,
страдащи или ликуващи. Изпитвал съжаление към тях, както и към всичко живо и
неживо, населяващо тази земя. Не споделял изблиците на ненавист на своите другари
по съдба и не разбирал и думичка от разпалените речи на командирите си. Понякога
казвал:”Ако някой те настъпи, нима ще му се сърдиш? Че той може да е сляп! Ти
трябва да се отдръпнеш от пътя му, ако си зрящ”.
Но никой не му отговарял. Намирали го странен, чужд и не му вярвали. Тогава
огромна тъга го изпълвала, притискала го, душела го, сълзи бликвали от очите му.
Често с мъка и безпокойство си мислел за своята жена, останала у дома, за
малките си деца и неприбраната реколта. Страх от бъдещето, тревога за близките и
безсилие се борели в него. Неосъществими желания и намерения го сграбчвали,
терзаели и измъчвали. Довеждан до отчаяние, той се молел за помощ и утеха, за покой
и забрава.
Лятото и есента прекарал по-леко. Дори и на фронта от земята се носел дъх на
плод и вечност. В окопите пониквали бурени и той с изненада и недоумение
забелязвал, че пръстите му погалвали всеки стрък с любов, на каквато селската му душа
сякаш не била способна. Тревите, храстите и дърветата били досущ като в родното му
село и той ти чувствал приятели. Старите му врагове - къртиците, лалугерите и
мишките, притичвали пред краката му, спирали да се ослушат, подушвали го, случвало
се и да го погледнат. А той изпитвал някакво странно облекчение, сякаш е получил
опрощение за минали дела. Понякога се извивал вятър, който разпръсвал миризмата на
кръв и трупове и довявал отнякъде ухание на цветя и невинност. Облаците, които
идвали с него или се спускали отгоре, чертаели знаци, рисували картини по небето, а
той се вглеждал в тях и се опитвал да тълкува посланията им. От време на време дъжд
измивал и обновявал света, променял го и пораждал надежда. А слънцето, чакан
утринен гост, с всяко свое появяване превръщало както раздиращото чувство, така и
ужасната гледка в поносими. Но най-голяма радост му носели птиците. Зареяни високо
над окървавената земя с волен и безгрижен летеж, те пеели своите безсмислени песни,
които го отнасяли далеч, далеч в непознати нему земи. Но ето че дните започнали да
стават видимо по-къси, а нощите и утрините - мразовити. Студът сковал земята, а
мъглата се разпростряла трайно над нея. Живите същества се изпокрили, някои заспали
дълбок сън и наоколо останал да властва само човекът. А той, така мислел селянинът,
бил незрял, объркан, страхлив, гневлив и алчен. Резултатът от това господство навявал
печал. И все пак... Понякога пред погледа му се очертавал силует на дърво, врана или
врабче пресичали жадния му взор, цъфнало глухарче в някоя дупка го изпълвало със
сладостен копнеж или от небето се изсипвал сняг и превръщал за кратко света в чисто
нов.
Един ден, заслушан в нерадостните си мисли, човекът се спънал в бучка пръст.
Била замръзнала и твърда. Навел се да разтрие крака си там, където го заболяло, и
съзрял орех - сгърчен и черен. “Като мен” - помислил и го взел в длани. Притиснал го
леко. Черупката подала, счупила се и между частите й се изнизал дух. Човекът не бил
страхлив, но леко се стъписал. Случилото се надхвърляло неговия опит. Ядката
проговорила:”Ако всеки сложи ръка на сърцето си и се замисли  кога за последно е
казал добра дума...” Сепнал се селякът и кошмарът свършил...
В днешният забързан и динамичен свят не казваме благи думи. Забравили сме,
че те са вълшебни. А може би те ни се сърдят? Сигурно ще избягат и ще се скрият от
нас! Думата е блага билка! Ако се опитаме поне веднъж на ден да казваме по една
добра дума ще припомним вълшебство на думите. И може би светът, в който живеем
ще стане по-добър! Добра дума железни врати отваря - така нашият народ е оценил
добрите отношения между хората. Всеки от нас знае колко е приятно да чуе някоя
добра дума за себе си или близките си. И колко криво би му станало, когато чуе някоя
лошадума.
Добрите и лошите думи винаги съпътстват живота. Особено сега, когато нашият
народ е поставен да живее в голяма мизерия - не стигат парите, липсва работа, хората
са винаги в напрегната ситуация, че бъдещето на децата им е несигурно...
Всеки иска да намери добър събеседник и да сподели мъката си, да чуе добра дума,
която да стопли душата му, да вдъхне увереност и подкрепи надеждата му в утрешния
ден. Добрата дума е тази, с която бихме спечелили много човешки сърца и би
разтопила ледовете между нас. Добрата дума сама ще ни изведе на светлия друм.
Добрата дума не изисква нито пари, за да я кажем, нито да я отработваме. Изисква само
добре да я обмислим, за да не бъде тя празна и гословна и да достави удоволствие, да
вдъхне надежда в утрешния ден на нашия събеседник. 
Често  хората приличат на птичката от притчата.  Една птичка дълго време
живяла в клетка. Често гледала през решетките към прозореца, а оттам се виждали
дърветата. Гледала другите птици, които весело летели на свобода, и често мислела,
какво ли е това да чувстваш, как слънцето топли гърба ти, вятърът вее в крилата ти, и
летейки нагоре и надолу на воля да ловиш мушички... Когато птичката мислела за
всичко това, сърцето й започвало учестено да бие. Тя заставала на по-високо място в
клетката и дишайки дълбоко почти усещала трепета от възможния полет.
Понякога друга птица кацала на перваза на прозореца, отдъхвала си малко и с почуда
гледала птичката в клетката: нима е възможно такова нещо? Птица в клетка!
Немислимо!
В такива моменти птичката се чувствала още по-нещастна. Крилцата й се отпускали, в
гърлото й засядал камък, а сърцето й го обземала печал.
Един път собственикът оставил вратата на клетката отворена. Птичката стояла и
гледала през открехнатата врата. Видяла птиците, пърхащи там, на свобода, видяла как
слънцето играе по гърбовете им, а вятърът роши перата им, и почувствала вълнение.
Птичката забелязала, че и прозорецът е отворен и сърцето й забило още по-бързо.
СВОБОДНА! Тази мисъл я завъртяла и тя полетяла! Така и ние хората, когато
освободим думите политаме. Понякога не виждаме и малкото добро, което срещаме.
И ако ви остане време, вгледайте се, за да видите добрината, която прави всеки.
Някои хора я правят без да осъзнават това. Доброата дума не е нещо сложно, не е
услуга, която връщаш. Тя помага на приятел, подава ръка, дарява топлина, която
сгрява сърцето. И така малките добрини правят големи неща.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 3)
abeprostoaz111 написа на 04 ное 2009 ОТГОВОРИ
ученичка на 15 години от Разлог , ПГТХТ
deni300 написа на 16 мар 2008 ОТГОВОРИ
ученичка
как да го изтегля
deni300 написа на 16 мар 2008 ОТГОВОРИ
ученичка
жсички тези глупости са лажа
 
Домашни по темата на материала
Кратка прогноза за времето
добавена от user82 28.01.2016
0
5
есе за любовта..плсссссс
добавена от rosi_n52 09.06.2013
1
22
Сродни думи. ПОМОЩ! Давам точка на всеки отговор.
добавена от - 21.05.2013
4
44
Подобни материали
 

Еднородни части

23 окт 2010
·
129
·
3
·
808
·
545

В състава на изречението често пъти две или повече думи имат еднаква синтактична служба и се намират в еднакво отношение към една обща дума. Тези думи се наричат еднородни...
 

"Ралица" - Славейков

08 дек 2007
·
1,608
·
3
·
448
·
698

Проблемът за силната воля и несломения човешки дух, отразен в поемата “Ралица”
 

Моята представа за свободата

24 яну 2008
·
439
·
2
·
244
·
804
·
1
·
1

Какво означава свобода? Нейното значение може да бъде разглеждано от различни аспекти. Свобода е да можеш неограничаван от никого да мечтаеш.Свобода е да успееш да превърнеш мечтите си в реалност...
 

Пищови по фонетика за изпит

27 юни 2009
·
687
·
4
·
1,444
·
732
·
5
·
1

Пищови по фонетика по конспект за първи задочен курс...
 

Как се пише съчинение - описание

07 яну 2011
·
224
·
12
·
307
·
1,422

Темата е "моят домашен любимец" За целта, трябва да наблюдавате самостоятелно своя домашен любимец /или този, който бихте желали да имате/...
 
Онлайн тестове по Български език
Наречия, предлози, причастия
изпитен тест по Български език за Ученици от 5 клас
Тестът е предназначен да провери знанията върху последната част на раздела "Думите като части на речта" по новата програма за учениците в 5-ти клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
25
7
1
10 мин
12.09.2019
Глаголи и причастия
междинен тест по Български език за Ученици от 6 клас
Тестът е за проверка на знанията по български език. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
10
9
2
4 мин
08.10.2019
» виж всички онлайн тестове по български език

Блага дума железни врати отваря

Материал № 70988, от 04 яну 2008
Свален: 334 пъти
Прегледан: 521 пъти
Качен от:
Предмет: Български език
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 393
Брой символи: 2,918

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Блага дума железни врати отваря"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител


Мариана Иванова
преподава по Български език
в град Монтана
с опит от  4 години
12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения