Големина на текста:
БЛАГА ДУМА ЖЕЛЕЗНИ, ВРАТИ ОТВАРЯ
Това се случило отдавна, по времето когато управниците по тези земи били
честолюбиви, егоистични и недалновидни. Те спорели със съседите си за щяло и
нещяло и водели продължителни, изтощителни и глупави свади.
И ето, в разгара си била поредната война. Земята отново се покрила с окопи,
неприбран плод, изгорени стърнища, изкоренени дървета и стелещ се дим. На фронта
се озовали всички мъже, годни да носят оръжие. Там се оказал и един мъж, нито млад,
нито стар. Хич не му било до сражения. Не ламтял за земя - и своята едва обработвал.
Не се обиждал лесно и не действал прибързано. Бил спокоен по природа, разсъдлив и
жалостив. Не бил бунтар, нито умеел добре да изразява мислите си. Не одобрявал
войната, но не знаел как да й се противопостави. И така, той попаднал на фронта за
сетен път и тук отново в гърдите му забушували различни чувства, а в ума му се
загнездили въпроси, на които той не намирал отговори. Смисълът на ставащите
изтребления му бил неясен и това го обърквало. Войниците и от едната и от другата
страна на фронта му изглеждали еднакви - изплашени или изпълнени с омраза,
страдащи или ликуващи. Изпитвал съжаление към тях, както и към всичко живо и
неживо, населяващо тази земя. Не споделял изблиците на ненавист на своите другари
по съдба и не разбирал и думичка от разпалените речи на командирите си. Понякога
казвал:”Ако някой те настъпи, нима ще му се сърдиш? Че той може да е сляп! Ти
трябва да се отдръпнеш от пътя му, ако си зрящ”.
Но никой не му отговарял. Намирали го странен, чужд и не му вярвали. Тогава
огромна тъга го изпълвала, притискала го, душела го, сълзи бликвали от очите му.
Често с мъка и безпокойство си мислел за своята жена, останала у дома, за
малките си деца и неприбраната реколта. Страх от бъдещето, тревога за близките и
безсилие се борели в него. Неосъществими желания и намерения го сграбчвали,
терзаели и измъчвали. Довеждан до отчаяние, той се молел за помощ и утеха, за покой
и забрава.
Лятото и есента прекарал по-леко. Дори и на фронта от земята се носел дъх на
плод и вечност. В окопите пониквали бурени и той с изненада и недоумение
забелязвал, че пръстите му погалвали всеки стрък с любов, на каквато селската му душа
сякаш не била способна. Тревите, храстите и дърветата били досущ като в родното му
село и той ти чувствал приятели. Старите му врагове - къртиците, лалугерите и
мишките, притичвали пред краката му, спирали да се ослушат, подушвали го, случвало
се и да го погледнат. А той изпитвал някакво странно облекчение, сякаш е получил
опрощение за минали дела. Понякога се извивал вятър, който разпръсвал миризмата на
кръв и трупове и довявал отнякъде ухание на цветя и невинност. Облаците, които
идвали с него или се спускали отгоре, чертаели знаци, рисували картини по небето, а
той се вглеждал в тях и се опитвал да тълкува посланията им. От време на време дъжд
измивал и обновявал света, променял го и пораждал надежда. А слънцето, чакан
утринен гост, с всяко свое появяване превръщало както раздиращото чувство, така и
ужасната гледка в поносими. Но най-голяма радост му носели птиците. Зареяни високо
над окървавената земя с волен и безгрижен летеж, те пеели своите безсмислени песни,
които го отнасяли далеч, далеч в непознати нему земи. Но ето че дните започнали да
стават видимо по-къси, а нощите и утрините - мразовити. Студът сковал земята, а
мъглата се разпростряла трайно над нея. Живите същества се изпокрили, някои заспали
дълбок сън и наоколо останал да властва само човекът. А той, така мислел селянинът,
бил незрял, объркан, страхлив, гневлив и алчен. Резултатът от това господство навявал
печал. И все пак... Понякога пред погледа му се очертавал силует на дърво, врана или
врабче пресичали жадния му взор, цъфнало глухарче в някоя дупка го изпълвало със
сладостен копнеж или от небето се изсипвал сняг и превръщал за кратко света в чисто
нов.
Един ден, заслушан в нерадостните си мисли, човекът се спънал в бучка пръст.
Била замръзнала и твърда. Навел се да разтрие крака си там, където го заболяло, и
съзрял орех - сгърчен и черен. “Като мен” - помислил и го взел в длани. Притиснал го
леко. Черупката подала, счупила се и между частите й се изнизал дух. Човекът не бил
страхлив, но леко се стъписал. Случилото се надхвърляло неговия опит. Ядката
проговорила:”Ако всеки сложи ръка на сърцето си и се замисли  кога за последно е
казал добра дума...” Сепнал се селякът и кошмарът свършил...
В днешният забързан и динамичен свят не казваме благи думи. Забравили сме,
че те са вълшебни. А може би те ни се сърдят? Сигурно ще избягат и ще се скрият от
нас! Думата е блага билка! Ако се опитаме поне веднъж на ден да казваме по една
добра дума ще припомним вълшебство на думите. И може би светът, в който живеем
ще стане по-добър! Добра дума железни врати отваря - така нашият народ е оценил
добрите отношения между хората. Всеки от нас знае колко е приятно да чуе някоя
добра дума за себе си или близките си. И колко криво би му станало, когато чуе някоя
лошадума.
Добрите и лошите думи винаги съпътстват живота. Особено сега, когато нашият
народ е поставен да живее в голяма мизерия - не стигат парите, липсва работа, хората
са винаги в напрегната ситуация, че бъдещето на децата им е несигурно...
Всеки иска да намери добър събеседник и да сподели мъката си, да чуе добра дума,
която да стопли душата му, да вдъхне увереност и подкрепи надеждата му в утрешния
ден. Добрата дума е тази, с която бихме спечелили много човешки сърца и би
разтопила ледовете между нас. Добрата дума сама ще ни изведе на светлия друм.
Добрата дума не изисква нито пари, за да я кажем, нито да я отработваме. Изисква само
добре да я обмислим, за да не бъде тя празна и гословна и да достави удоволствие, да
вдъхне надежда в утрешния ден на нашия събеседник. 
Често  хората приличат на птичката от притчата.  Една птичка дълго време
живяла в клетка. Често гледала през решетките към прозореца, а оттам се виждали
дърветата. Гледала другите птици, които весело летели на свобода, и често мислела,
какво ли е това да чувстваш, как слънцето топли гърба ти, вятърът вее в крилата ти, и
летейки нагоре и надолу на воля да ловиш мушички... Когато птичката мислела за
всичко това, сърцето й започвало учестено да бие. Тя заставала на по-високо място в
клетката и дишайки дълбоко почти усещала трепета от възможния полет.
Понякога друга птица кацала на перваза на прозореца, отдъхвала си малко и с почуда
гледала птичката в клетката: нима е възможно такова нещо? Птица в клетка!
Немислимо!
В такива моменти птичката се чувствала още по-нещастна. Крилцата й се отпускали, в
гърлото й засядал камък, а сърцето й го обземала печал.
Един път собственикът оставил вратата на клетката отворена. Птичката стояла и
гледала през открехнатата врата. Видяла птиците, пърхащи там, на свобода, видяла как
слънцето играе по гърбовете им, а вятърът роши перата им, и почувствала вълнение.
Птичката забелязала, че и прозорецът е отворен и сърцето й забило още по-бързо.
СВОБОДНА! Тази мисъл я завъртяла и тя полетяла! Така и ние хората, когато
освободим думите политаме. Понякога не виждаме и малкото добро, което срещаме.
И ако ви остане време, вгледайте се, за да видите добрината, която прави всеки.
Някои хора я правят без да осъзнават това. Доброата дума не е нещо сложно, не е
услуга, която връщаш. Тя помага на приятел, подава ръка, дарява топлина, която
сгрява сърцето. И така малките добрини правят големи неща.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Блага дума железни врати отваря

И ако ви остане време, вгледайте се, за да видите добрината, която прави всеки. Някои хора я правят без да осъзнават това. Доброата дума не е нещо сложно, не е услуга, която връщаш. Тя помага на приятел, подава ръка, дарява топлина, която сгрява...
Изпратен от:
a
a на 2008-01-04
Добавен в:
Есета
по Български език
Статистика:
334 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Кратка прогноза за времето
добавена от user82 28.01.2016
0
5
есе за любовта..плсссссс
добавена от rosi_n52 09.06.2013
1
22
Сродни думи. ПОМОЩ! Давам точка на всеки отговор.
добавена от - 21.05.2013
4
44
Подобни материали
 

Еднородни части

23 окт 2010
·
129
·
3
·
808
·
545

В състава на изречението често пъти две или повече думи имат еднаква синтактична служба и се намират в еднакво отношение към една обща дума. Тези думи се наричат еднородни...
 

"Ралица" - Славейков

08 дек 2007
·
1,608
·
3
·
448
·
698

Проблемът за силната воля и несломения човешки дух, отразен в поемата “Ралица”
 

Моята представа за свободата

24 яну 2008
·
438
·
2
·
244
·
804
·
1

Какво означава свобода? Нейното значение може да бъде разглеждано от различни аспекти. Свобода е да можеш неограничаван от никого да мечтаеш.Свобода е да успееш да превърнеш мечтите си в реалност...
 

Пищови по фонетика за изпит

27 юни 2009
·
685
·
4
·
1,444
·
732
·
2
·
1

Пищови по фонетика по конспект за първи задочен курс...
 

Как се пише съчинение - описание

07 яну 2011
·
224
·
12
·
307
·
1,422

Темата е "моят домашен любимец" За целта, трябва да наблюдавате самостоятелно своя домашен любимец /или този, който бихте желали да имате/...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Български език
Звукови промени и текст
тематичен тест по Български език за Ученици от 6 клас
Тест за проверка на знания и умения, усвоени от учениците. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
12
5
1
8 мин
09.08.2019
Контролна работа по български език за 5-ти клас
изпитен тест по Български език за Ученици от 5 клас
Тестът съдържа въпроси, свързани с изучаваните в 5-ти клас глаголни времена. Всеки въпрос има само по един верен отговор.
(Труден)
25
7
2
2 мин
01.08.2019
» виж всички онлайн тестове по български език

Блага дума железни врати отваря

Материал № 70988, от 04 яну 2008
Свален: 334 пъти
Прегледан: 521 пъти
Качен от:
Предмет: Български език
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 393
Брой символи: 2,918

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Блага дума железни врати отваря"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител


Мариана Иванова
преподава по Български език
в град Монтана
с опит от  4 години
11

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения