Големина на текста:
“Шибил”
1.“Старопланински легенди” е книга за устремеността на човека към изключителното, за порива
на духа му към предела на абсолютната свобода, смиряващ се в смъртта. Йовков изгражда герои
митове; той се завръща назад, към глъбините на родното, за да изведе своята нова митология, която
поставя в центъра на изображението силната личност, отстояваща правото на свободен избор и
човешко щастие. “Шибил”е първият разказ в сборника, позицията му е съзнателно избрана от
автора – според Йовков той трябва да се чете като разказ въведение, защото в него са зададени
темите, мотивите, проблемите, които в един или друг вариант ще присъстват и в останалите
легенди.
2.Разказът “Шибил” проследява кръстния път на човека – от бездните на греха до извисените
пространства на чистотата и праведността. Изключителността на героя е в неговата способност да
се промени, в самото желание за преображение. Желанието е провокирано от съприкосновението с
женската красота, разчетена като магия, от породилата се любов, която извежда героя по белия път
на спасението. Любовта в текста е също изключителна, тя престъпва нормите на патриархалния
морал, ето защо е невъзможна в реалния, земния свят. Сливането на Рада и Шибил става в
отвъдното чрез смъртта; тя пречиства греха и отрежда място на героите в пространството на
легендарното. Финалът на разказа възпроизвежда митологично-фолклорния модел смърт-сватба,
чрез който се увековечават красотата, любовта и свободният избор на човека – по повелите на
сърцето.
3. “Старопланински легенди”, в много по-силна степен от останалите книги, доказва
способността на Йовков да мисли в митологични модели. Още първият разказ от цикъла –
“Шибил” – очертава пространствената опозиция “горе”-“долу”, изразена чрез двата топоса –
Балкана и полето /селото/. Тази двуделност е позната в литературата от Ботевите текстове, но за
разлика от Ботевия юнак, който неизменно следва посоката нагоре, Йовковият герой напуска
пространството на волността и слиза долу, при хората. Ботевият юнак се изкачва към високото
баладично пространство на подвига, защото “долу” е робското, а то е несъвместимо с мъжката чест
и достойнство. Йовковият герой се отправя към общността, защото осъзнава, че любовта е
невъзможна извън границите на общностния етос. С началото на “Шибил” /”Шибил, страшният
хайдутин...слизаше от планината и отиваше да се предаде”/ започва негласният диалог на Йовков с
Ботев и утвърждаването на един нов героически модел. Йовков опоетизира не подвига в името на
националния идеал, а силата на човешкия дух, чрез която се отстояват индивидуални ценности и
личностен избор.
4.В ретроспективен план /характерна особеност на Йовковото повествование/ разказът
проследява пътя на Шибил, изследва психологическата мотивация за направения избор. Отправно
начало на сюжета е мотивът за греха, за изгубеното божествено подобие: “Шибил беше погазил
много закони и не знаеше вече, нито искаше да знае кое е грях и кое не”. Шибил обитава
демоничното пространство на Джендемите /”джендем” от турски означава ад/, на погазените
закони; обкръжен е от “страшни, брадясали” хайдути, чиито зъби лъсват “като на гладни вълци”
при мисълта за плячка. Идеята за греха като регресия на човешкото към хаотичното Йовков
внушава чрез метафоричното съотнасяне на героя със зооморфни фигури; поставя акцент върху
зверската същност на страстта към насилие. Хайдутите плячкосват на място, където пътят чертае
“два обръча на капан, в който много хора бяха намерили смъртта си” – уподобени са на хищници, а
пътниците на жертви. Идеята е подсилена по-късно чрез сравнение - когато хайдутите
препречват пътя на жените, те се втурват на различни страни “като ударени птици”.
5.Но човекът у Йовков не е веднъж завинаги зададен; той има възможност да се промени, да
преоткрие своята човешка същност. Преходът към новото битие започва със срещата с женската
хубост; с нея завършва безвремието на хайдутина, построено върху чуждата смърт и чуждото
нещастие; чрез Рада животът показва на Шибил своята истинност. Срещата на Рада и Шибил е
завръзка на сюжетното действие. Образът на девойката Йовков изгражда по античния модел на
калокагатията – външната красота е в хармония с духовната сила – “Какъв кураж!” – мисли Шибил
за Рада, която го гледа спокойно и право в очите. Още в началото Рада е откроена от останалите
жени – те падат на земята и заплакват /жестове, показателни за женското безсилие/, тя стои дръзко
на пътя, “млада, хубава”. Естетичното е откроено чрез облеклото премяна; то отличава девойката
от другите и предсказва сватбения ритуал, който ще се състои във финала: “Къде беше тръгнала
тъй натруфена, на сватба ли?”. Описанието на облеклото свидетелства за пъстротата,
многообразието; то е проекция на жизнеността и пълнокръвието: “Синя джанфезена рокля, елече
от ален атлаз, пъстра божигробска броеница, сребърни пафти”. Силно функционална, както и в
други Йовкови разкази, е символиката на цветовете. Аленото, което по-късно ще бъде сдвоено с
цвета на червения карамфил, бележи пълнотата на битието, но и предсказва жертвената кръв.
Синьото е цветът на небесното, цвят нематериален, който дематериализира всичко, към което се
отнася; то задава упътеността към отвъдното, където реалното се превръща в идеално /синьото ще
присъства след това и в облеклото премяна на Шибил/.
6.Срещата на Рада и Шибил е представена като чудо – хайдутите са укротени “по някое чудо”.
Красотата и любовта събират изключителните, предопределените един за друг. Чрез ритуалното
съшиване на ръкава и чрез любовната игра-разговор, дали обещание за женитба, се извършва
своеобразно предбрачно тайнство. Скъсаният ръкав на Шибил свидетелства за разкъсаността на
неговото битие, за непълнотата. Рада е тази, която ще го съшие; чрез иглата и конеца /митологични
образи на съдбата/ тя ще го пришие и към себе си, защото тайната на любовта е път към
мистичното сливане в една вечна и съвършена цялост /според романтичната християнска
теология/. След тази среща умира разбойникът Шибил, за да се роди любимият. Преди срещата
гората “още не беше се развила”, при започналата промяна дивите сливи цъфват, разлистват се
крушите. В текста паралелно се наслагват знаците на природното възкресение и знаците на
човешкото преображение. Йовков съзнателно избира сезона на пролетта /в “Старопланински
легенди” около една трета от текстовете се случват в “пролетна” ситуация/; пролетта носи идеята
за ново начало, за случване на онова събитие, което е в състояние да разкъса веригата на
профанното време и да отвори пролука към сакралното. Започналото преображение слива човека с
природата – нейното пролетно пробуждане убеждава Шибил, че любовта е всемирен, естествен
закон. Магията на Радината хубост го прави сляп за знаците-прокоба /прелитащия черен гарван и
огнения знак на светулката/, но отваря очите му за други знаци – цъфналия божур, любовния зов
на “гриви гълъби”. Шибил става неразделна част от естеството, защото със сърцето си дочува гласа
на предишната си любима – планината. Останалите хайдути не го разбират, за тях планината не
говори, тя е само място за препитание. Затова и избягват от него “като от чумав”. Героят остава
сам – самотата е необходима не само за да подчертае различието, но и защото Шибил трябва сам
да направи избора, да реши дали да поеме по Пътя.
7.Шибил премисля миналото си и осъзнава непълнотата, “разкъсаността” на своето битие. Израз
на желанието да се освободи от миналото са изпратените златни дарове за Рада /в християнската
традиция даването на злато е израз на желание за покаяние и пречистване/. Шибил ритуално се
освобождава от натрупаните един след друг грехове по обратен ред, за да се стигне до края-начало
– “всичко, което имаше, беше го дал”. Очите на Рада, усмивката й го мамят; любовният копнеж го
довежда до избора да напусне своя дом – планината-“гнездо”, и да поеме по пътя, без да се обръща
назад – към първичността на грубата сила, към погазените закони. Когато получава “хабера” –
божигробската броеница на Мурад бей /знак за опрощението/, Шибил се усъмнява – “Дълго време
мисли дали това не е примка”. Но думата на Рада преодолява и последното съмнение, което “като
червей загриза сърцето му”. Отново планината е тази, която му помага да вземе окончателното
решение – тя “се беше стаила, тиха, замислена...загърната в бяло було”. Шибил тръгва въпреки
предчувствията, въпреки мисълта за смъртта; нещо по-силно и властно го тласка надолу, към
селото – поривът на сърцето: “Той стана, тръгна подир тези очи и тази усмивка и повече не се
обърна назад”.
8.Новата същност на героя текстът акцентува и чрез антропонимните знаци – когато слиза долу,
при хората, хайдутинът Шибил става Мустафа; той сам назовава себе си не с разбойническото си
име, а с истинското, човешкото. С ново име той се готви за срещата с Рада, разпасвайки пищовите
с позлатени дръжки, кулаклиите ножове “всичко това, което за него беше вече тежко и
непотребно бреме”. Продължен е диалогът с Ботев за Ботевия герой е задължително
въоръжаването /”Аз вече пушка нарамих”/; Йовковият герой се разоръжава – оръжието му е
непотребно, защото по него е полепнал грехът, то е последната връзка с миналото, която Шибил
трябва да скъса, за да се обвърже с бъдещето. Сцената на свалянето на оръжието е символичен
жест на отказ от сила. По-силна от атрибутите на мъжката агресия е женската привлекателност,
красотата, любовта, чрез които героят придобива друга, по-голяма сила – на духа, с която ще
отстои избора си, ще го следва докрай в трагичната му обреченост. Когато тръгва към Рада, Шибил
е пременен и променен: “Но как е пременен! Дрехи от синьо брашовско сукно, сърма и злато.
Тънък и висок, малко отслабнал, малко почернял, но хубав и напет”. Видът му предизвиква
възхищението на Мурад бей, на друговереца. Неговата реплика: “Какъв юнак” Какъв хубавец!” е
израз на общочовешкото възхищение пред красотата, пред изключителността. Празничната дреха
на Шибил е поредният знак за отделяне от профанното, за навлизане в легендарния статус.
Пременена е и Рада – “също тъй, както беше се облякла, когато я пратихме в планината”. Всичко е
подготвено за сватбения ритуал. Но той не може да се състои в патриархалния социум – не е
отредено за хайдутина да вземе дъщерята на Велико кехая; любовта на Рада е грях от гледна точка
на колективния морал. Не е завършено и пречистването на Шибил – греховете му не са възмездени.
Изкуплението може да настъпи единствено със смъртта. Тя ще възмезди погазените норми, но и ще
събере влюбените в отвъдността. Различните, необикновените Шибил и Рада не могат да бъдат
заедно тук, на земята; любовта им е неразбираема, неприемлива за патриархалния социум. Но това,
което земният закон разделя, небесният събира. Изгубва сила родството по кръв, по-властна от
него е кръвта на желанието. При писъка на майката Шибил не трепва; при вика на Рада се обръща.
Двамата протягат ръце да се достигнат – това нереализирано действие означава пренасочването на
героите в друг хронотоп. След новото пропукване на пушките пада Шибил, пада до него и Рада, а
помежду им остава червеният карамфил – символичното свързване в любовта. Смъртта на героите
е тяхната сватба в отвъдното, небесното постигане на непостижимото на земята сливане между
мъжа и жената. Текстът завършва с трагичната игра на цветовете – първо се развява червената
кърпа, знакът на пролятата кръв, на смъртта. Но след нея е размахана и бялата кърпа – там, в
другия свят, Рада и Шибил постигат Божията милост; те са благословени и спасени.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

"Старопланински легенди"

"Старопланински легенди” е книга за устремеността на човека към изключителното, за порива на духа му към предела на абсолютната свобода, смиряващ се в смъртта...
Изпратен от:
Дамян
на 2011-06-26
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
36 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Трябва ми помощ с правенето на сюжет
добавена от hristo.ivanov_749 16.04.2019
0
6
ролята на песента в разказа по жътва?? помощ за утре е!!
добавена от rosenova_1981 23.04.2017
0
11
Спешна домашна за утре по Литература за 7 клас, изд. Булвест - 2000
добавена от zlatomira2003 26.10.2016
0
13
главатарят които искал да плени месечината
добавена от ronaldino400 03.05.2018
1
12
човекът, който нарушава граници
добавена от christian.atanassov 16.01.2017
1
4
Подобни материали
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,834
·
2
·
267
·
1,090

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 

Й.Йовков - Трудът, доброто и любовта - прераждане в красота

15 яну 2008
·
686
·
4
·
1,113

В творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е свързана с човечност и красота в конкретно - историческото и непреходното, в националното и общочовешкото...
 

История за любовта

23 окт 2006
·
683
·
2
·
287
·
795
·
1

История за любовта Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човещки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила...
 

Светът и човекът в разказите а Йовков

20 дек 2007
·
365
·
1
·
448
·
128
·
2

Красота, добро и хармония - три вълшебни думи, които придават много по-разлини измерения а света, с който сме свикнали...
 

Преобразяващата сила на любовта в разказа "Шибил"

01 мар 2008
·
2,430
·
2
·
297
·
821
·

В разказа "Шибил" Йордан Йовков описва прелома в душата на един разбойник, предизвикан от любовта...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Тест за изходно ниво по Български език и литература за 11-ти клас
изходен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Проверка на познанията по литература за 11 клас, подготовка за ДЗИ. 10 въпроса, само един верен отговор на въпрос.
(Лесен)
20 минути
10
22
1
1 мин
28.08.2018
Тест по БЕЛ, входно ниво за 12-ти клас
входен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Тестът е подходящ за проверка на входно ниво на ученици от 12-ти клас. Съдържа 41 въпроса от затворен тип, изготвени по модела на матурата. Предназначен е за два учебни часа. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
32
1
1
4 мин
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

"Старопланински легенди"

Материал № 709765, от 26 юни 2011
Свален: 36 пъти
Прегледан: 73 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 25
Брой думи: 11,711
Брой символи: 70,005

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Старопланински легенди""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения