Големина на текста:
Възникване и развитие на групата
Психологията на малката група е относително нова област в системата на
психологическите науки. Тя се заражда едва през 20-те и 30-те години на ХХ век.
Преди това почти не е била разработвана.
Лъо Бон( 1891г.) пръв изследва и описва психологията на масата, към която
причислява всички “колективи”, в това число и “ групи”, значително различаващи се от
масата. Главните признаци на масата според него са:
- Изключване на разбирането при поведението;
- Предизвикани реакции от типа на “късото съединение”;
- Една особена влияемост и внушаемост.
Като неразчленено множество от хора тя се различава от групата, в чиято
организация има вътрешно разчленение, групово ръководство, опрделенин ред, права и
задължения и всеки заема опрделено “място” или позиция. Следоватено групата е
самостоятелна социално- психологическа категория и нейното изучаване заслужава
специално място в социалната психология.
Предвестник на теорията за групата, груповата динамика и “науките за поведението” е
Хенри Хант. Той почертава особеното значение на групата и на отношенията с
работниците.
Поведението на малките групи става обект на социологически, психологически,
антропологически и психиатричен анализ в началото на ХХ век. За целта се използват
естествени и специално подбрани групи в “поправителни” (превъзпитателни)
заведения, училища и сред войници. Различни специалисти се интересуват от повдигане
сътоянието на духа в групата, от подобряване на отношенията и взаимоотношенията
между членовете й, от груповото мислене, “демократичното ръководство” ролята на
груповия водач (лидера), взаимодействието в неофициални групи и способите за
стимулиране на групите.
През 1909 година известният американски социолог и социален психолог Чарлз Кули
поставя проблема за малките групи.Той въвежда термина “първични групи” за
означаване на групи, в които преобладават личните връзки между хората за разлика от
1
безличните, формални или “вторични групи” и смята, че първичната група играе главна
роля за определяне характера и идеалите на човека.
Работата на Зигмунд Фройд “Групова психология и анализ на аз-а”, преведена и
публикувана на английски език /1922г./, оказва влияние върху социологически и
социално-психологически изследвания на групата, в които стават модерни методите
заимствани от психиатрията.
В най- завършен “класически” вид концепцията за малката неформална група се
формулира и първоночално разработва от американският социолог, социален психолог
и психиатър Елтън Мейо и неговите сътрудници, които правят многогодишни
експерименти в предприятие, и обръщат особено внимание на емоционалните, преди
всичко безсъзнателни фактори в процеса на взаимодействие между хората, а също и на
влиянието на семейният живот на индивида върху поведението му и отношенията в
“малките групи”. Психоанализата помага за разкриване и отстранавяне на проблеми във
взаимоотношенията, обясняващи се с психични травми или подтиснати инстикти още в
детството.
Освен гносеологическите източници зараждащата се психология на малките групи
има здрави социално-икономически корени. Психологията се оказава необходима като
основа за научно организиране на труда и управлението, за решавенето на важни
организационни и идеологически задачи.
? Основни направления за проучването на малките групи
В проучването на малките групи се обособяват няколко направления изградени и
развивани върху психологически основи:
- социологическото на Е. Мейо (представители Ф.Ротлисбъргър, У. Ф. Уайт, Дж.
Хоманс, Р. Бейлз и др.);
- социометричното или микросоциологичното (школота на Дж. Морено);
- психологическо или “групова динамика”- основно направление, което е относително
самостоятелно направление (К.Левин, Д. Картрайт, Д. Мартиндейли др.)-
разновидност на гещалтпсихологията, където се изучават прородата на образувание и
на малките групи, законите на тяхното развитие, функциониране и взаимовръзка с
индивиди и др. Групи, проблемите на лидерството, образувание на социалните
2
(групови) норми, съотношението между групови цели и индивидуални мотиви,
сплотеността на групата, мужду групови връзки и др.
- За малките групи се изграждат и чисто “психоаналитични теории” и
неопсихоаналитични концепции (Е. Фром, Х.Рихтер и др.), в които групата се разглежда
като средство за психологическа защита на индивида.Близки до тях са теорията на
системите (Т.Нюкоум, Т. Парсънс и др.) - в основата се полага баланса, равновесието на
всички вътрешни групови системи: комуникации, ориентации, социални роли и
емпирико-статистическата теория- по-скоро с методическа ценост.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Възникване и развитие на групата

Психологията на малката група е относително нова област в системата на психологическите науки. Тя се заражда едва през 20-те и 30-те години на хх век. Преди това почти не е била разработвана...
Изпратен от:
Ася Павлова
на 2011-06-23
Добавен в:
Доклади
по Социална психология
Статистика:
12 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Анализ на реална житейска ситуация, използване на социално психологическите теории
добавена от mirella.kalinkova 03.12.2014
0
21
 
Онлайн тестове по Социална психология
Тест по социални комуникации
изходен тест по Социална психология за Студенти от 1 курс
Тест по социални комуникации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
119
1
1 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по социална психология

Възникване и развитие на групата

Материал № 708798, от 23 юни 2011
Свален: 12 пъти
Прегледан: 27 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Тип: Доклад
Брой страници: 3
Брой думи: 545
Брой символи: 3,761

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Възникване и развитие на групата"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения