Големина на текста:
№1Предмет на политологията
политологията е академична дисциплина която се
появява в последната четвърт на 19 в.. От тогава до
сега нейният предмет и периметър се развиват и
обогатяват. Началото на изследванията и
преподаването на тази дисциплина започва като
Политически науки. Най-много в САЩ, Фр-я,
Германия и в др. Зап. Евр. страни.Началото на
Политологията търсим далеч в древността,в момента в
който хората разбират че могат да влияят в/у тези
които ги управляват. Това става в древна Гърция.
Платон и Аристотел достигат до извода, че хората
могат да се управляват сами ако приложат към своите
действия разум. Връзката м/у разума и науката е
особено важна за пол-ката от древността до нашата
съвременност. Пол. Мисъл се развива през
средновековието, през ренесанса до наши дни. Най-
силно развита е в САЩ и Зап. Европа. В Зап. свят днес
работят няколко десетки хиляди политолози. Някои от
тези политолози намират изява в научно-изсл.
центрове. По-голяма част преподават, др. журналисти,
а трети професионални политици.
През 1948 г. Световната организация за наука и
изкуство ЮНЕСКО препоръчва да се включат
следните главни проблеми1.политически теории
2.полит. институции3.полит. партии4. международни
отн-я
П-та се различава в САЩ и Европа. В САЩ
спецификата на П се заключава в това че една част от
нейните проблеми се реализират на микроравнище а
по-голямата част на макро.В Зап. Европа П-та се
оформя главно по американски образец. Но в Европа
тя носи белези на собствени традиции. Става дума за
повсеместната връзка на. П-та е науката за д-вата и
правото. В Европа тя има служебен характер. Тя е
призвана да обслужва управляващите пол. сили.
Място и роля-трябва да кажем ,че те не са еднакви в
разл. усл-я на истор. процес. П-та изучава начинът на
управление на пол. общества, изучава тяхната форма
организация;начините чрез които се решават
конфликтите и се вземат. Общи решения, връзките
между тези общества. Пол-та е призвана да изясни
защо пол. същности са такива каквито са и защо пр-
сите се развиват в дадена , а не в друга посока. За са
изпълни тази задача тя си създава концепции които са
по-абстрактни и от процесите и явл-та. Заедно с това
развива хипотези с макс. обяснителен и прагматичен
харектер .От една страна да обясни пр-сите и явл.-та , а
от друга създава прогноза и предсказва резултате от
промяната. Като говорим за това че П-та е американска
дисциплина то тя си остава такава и не е случайно че
американската П-та винаги е свързана от една страна
със законите и философията, а всичко това води до
прилагане на юридически принципи и норми към
управлението. Американците дълбоко вярват че
политика базираща се на законите винаги представлява
форма на здравия разум. Като дисциплина за тях
представлява търсене на пътища чрез които да се
формира демокрация за всички хора.
.Предмет на пол-та
Както всяка наука има свой предмет така и П-та Но
какъв е обхвата на този предмет. Съществуват
различни гледни точки
1.)Тя е на полския изследовател Артур Боднар. Според
него в П-та има две основни схващания относно
нейният предмет.
-възприема П-та като наука за д-вата и нейните
институции и взаимоотношенията между държавите.
-възприема че предмет на П-та това е властта на
големите обществени групи.
Това е твърде ограничено.
2)Според Едуард Енлън иДжордж Марч предметът на
пол-та включва в себе си елементи
-обект на изследванията е политиката
-обект на изследване е пол. власт
-пол. институции
-пол. процеси
-функциите на пол. система
-идеологиите и движенията
-международните отношения
Извод:Пол-та като наука е много по-широко понятие и
е по- всеобхватна от която и да е друга идеология.
Развитието й я представя като особен метод, който ни
позволява да вникнем в ценностите на демокрацията.
№2МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ
В П-та се използват много. По-важни са 6.
1)Политическа философия-представлява наука за
разума приложен към чов. действие.
2)Институционализъм-система за създаване на
организации
3)Бихейвиодизъм-начин на поведение
В кръга на този метод се вкл. методолог. Изучаване на
общ. мнение, гласоподаването, пол. психология и
теориите за пол. коалиции и игри
4)Плурализъм-той обединява институц. проблеми с
бихевиористичните. От първостепенно значение за
него са демократичните начала и тяхното въздействие
върху чов. познание и д-ст.
5)Структоропезъм- изучава връзката м/у отделния
индивид и о-вото. Представлява скрития “дневен ред”
на пол. действие. Той има за задача да разкрие
определите /детерминантите/ на чов. познание.
6)Дивелъпментализъм-развитие. Той изучава
проблемите на прехода от една пол. система към друга.
Изучава как се извършва промяната и какви са
резултатите от нея. Успешно се прилага при прехода
от тоталитаризъм към демокрация.
Тези 6 метода могат да се използват както по отделно
така и в съвкупност.
ПОЛИТОЛОГИЯТА И ДРУГИТЕ НАУКИ
Като обществ. наука тя си взаимодейства и използва
постиженията на други науки.
1)С науката за държавата и правото. Тя доставя
теоритичен и емпиричен материал засягащ опр.
Правилни решения.
2)Пол-та с науката за икономиката. Процесите на
производство , разпределение и обмен на мат. Блага.
-социология на политиката
-социология на пол. отношения
4)Психологията-особено важна е ролята на обществ.
психология която изследва формирането на
поведението и псих. процеси в различни групи
5)С Историята- като наука за реални събития изцяло е
в обсега на интересите на Пол-та.
6)Географията- особено полезни пол. и стопанска
география
7)Философия
8)Етнография
9)Антропология и т. н.
ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗУЧАВА
ПОЛИТОЛОГИЯТА
1)Тя дава богата информация за пол. процеси, в
резултат на които се формират опр. ценности.
Големият въпрос в условията на Демокрация е как
човек да защити своите възгледи като не ограничава , а
уважава другите схващания.
2)Чрез Политологията се формират знание за
закономерности на пол. процеси. Това дава
възможност човек сам да формира своето поведение в
което на преден план е разума а после емоциите.
3)Дава възможност на младите хора активно да се
включат в пол. живот и самостоятелно да направят
своя пол. избор. Познаването на Пол-та ограничава
възможностите за маниполиране.
4)Получава се по-голяма информираност относно
тенденциите на международната пол.процеси.
Пол-та трябва да запълни петното в нашето
политикознание.
№3 ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ТЕОРИИ НА 19 И 20ВЕК
В края на 18 и началото на 19 век цивилизацията в
Западна Европа се развива под определящото значение
на 2 фактора.
1)Влиянието на Великата Френска
БуржоазнаРеволюция която осигури развитието на
новите общ. отношения и провъзгласи пол. облик на
новото европейсткото общество.
2)Извършването на индустриалния преврат при който
промишлеността се отделя от селското стопанство, а
градовете се оформят като центрове на фабрично
производство.
Като резултат на бурното развитие на търговията се
създава световен пазар. В съответствие с това започва
създаване на нова политическа система . В пол.
общество стремеж на буржоазията към свобода ,
прогрес и законност за това и водещо значение заема
либерализмът. Постепенно тази доктрина става водещо
направление на пол. мисъл през 19 век. Продължава до
края на века когато започва намесата на д-вата във
всички области в общ. живот. Започва кризата на
либерализма . Появява се култ към насилието
;шовинизъм, расизъм и елитаризъм. В края на 19
началото на 20 век е широк спектърът на пол.
доктрини:1 Теория за елита- тя възражда старата
аристократична идея за невъзможността масите да се
управляват . двама основатели-италианци Гайтано
Моски Вилфредо Парето. Според елитарната теория
по-ката е сфера на борба между две противоположни
класи-властващо общество /елита/ и подчиненото
мнозинство.Друг представител е немският Роберт
Михелс.Той възприема идеите на италианците и ги
прилага при изследване на пол.партии.Той формира
т.н. железен закон на олигархията.Общо за
елитаристите е това, че те свързват оцеляването на
цивизацията с развитието на елита.За това гл.задача за
настоящите и бъдещите поколения-формиране и
възприемане на най-способния елит.Елит-теория от
началото на века оказва значение през 20 век и най-
вече за появата на неометаризмът, който е едно от най-
влиятелните направления в пол.наука.Характерно за
неометаризмът е съчетаване на елементи от
плуларизъм.
Носи название плуларистичен елитаризъм.
Осно в него:
-в съвр.общество действат няколко елита
-м/у елитите има свободна конкуренция
-елитите се контролират от масите с помощта на
избирателното право
-достъпът до елита е открит и той може да се допълва
от народа
От тази гл.точка съвременната демокрация е не власт
на народа, а демократичното управление на елита.
2.Теория на плуларистичната демокрация
Според нея в съвременото. общество съществуват
различни . организации, които осъществяват своите
интереси чрез натиск в/у пол.власт.Това става чрез
участие в пол.живот.Използване на всеобщото
пол.право и право на обединение в партии.В тези
условия прилагането на взаимодействие, свободни
правила и конкуренция м/у отделните групи.Така
пол.власт се разделя на правителствени и
неправ.организации.От тук и понятието
пол.плуларизъм.При тази д-я държавата се поставя
като арбитър м/у конкуриращите се пол.групи и д-вата
е призвана да защити и осигури усл-та на свободна
пол.конкуренция.
3.Теорията на технокрацията-според привържениците
й твърде много се засилва влиянието на техника и
технология в пол.живот.От тук и рязко се увеличава
броя на научно-техн.спец.в упр-то.В резултат от НТП
възниква нова соц.пол.с-ма в лицето на
технокрацията.Тази теория възниква около 20-те год.
На нашия век, а 60-те 70-те години принос имат
Саймън, Даниел Бел, Збигнев
Бжежински.Напр.Саймън пише за научно управляема
д-ва.Бел достига до извода за създаване на индустр.
общество, а Бжежински го нарича технотроно
общество.
4.През 60-те теория за конвергенция-от лат. сближавам
се, събирам се в една точка.В резултат на общ.развитие
между двете противопол. с-ми започват да намаляват
различията-или взаимствайки +черти те ще се слеят в
едно постиндустр. об-во.В резултат на това и най-вече
на НТП се създава единно индустр. об-во, д-ва на
масовото изобилие.
№ 4.Доктрини на либерализма и консерватизма
Тези две теории възникват 17-ти-18-ти век.Те са във
взаимно влияние и двете течения по своему търсят
отговор на един и същи въпрос:Как да се управлява об-
вото в усл-та на демокр. устр-во.
-либерализма:пол.либерализъм се основава на вярата,
че съществуват методи и пол. технологии, които имат
за крайна цел осигуряването на по-голяма свобода на
индивида.От историческа гледна точка съществуват
няколко признака за ……………… на либерализма:
1)национален признак
-френски Л
-британски Л
-испански Л
2)по името на съотв.учени
-Л на Джон Грей
-Л на Липман
3)континентален
-Л от европейски тип
-Л от американски тип
В съвр.условия либерализма се ориентира към
създаването на основи в/у които се изгражда една
развита демокрация.
Най-високите образци се свързват се т.н. либерална
демокрация.
Характерни черти:
1)отхвърля абс.суверенност както на отделния
индивид, така и на мнозинството и признава контролът
в/у техните действия чрез принципите на правото.
2)подчиненост на общ. действия на определен морален
ред
3)ограничаването на цялата власт, вкл. и властта на
мнозинството
4)правото и зад-то на всички граждани да участват в
управлението
5)водещата роля на принципите на консенсуса
Л в нашата съвременност става не просто и не само
елемент от културата или цивилизацията на
съвременността, но той се превръща в мощен
регулативен принцип на взаимоотн-та вътре в об-вото.
-консв…………..самото понятие има различно
значение. Като правило термина означава застиналост,
затвореност на индивида. В много случаи К е резултат
от респект към промяната . С две думи гл. задача на К
е да осигури възпроизводство на общ. отношения в/у
принципите на еволюция. К включва:
1)разбирането на божествена предопределеност на
историята . човек трябва да се съобразява с дадените от
бога принципи на морала и управлението на
обществото.
2)ред и стабилност в обществото-израз на правото, а
висш съдник за това е нормативността на божествения
ред. Ето защо в К пол. традиция религията играе
ролята на гл. регулативен принцип, а редът и
стабилността стават условие за възпроизводство на
стабилни и морални ценности.
3)К не отхвърля а поставя център на многообразието
над еднообразието.За К свободата е много по-ценна и
по-желана отколкото поставянето на всички хора в
еднакво положение. свободата се постига като се
гарантира на хората правото на собственост.
4)Това са основни характеристики на човешкия морал
според К-чест и дълг.
К като пол. традиция е традиция на умерената
еволюция на постепенна промяна на отношенията
които се основават на принципите на консенсуса на
некърнимостта на собствеността и на възможността за
индивидуална собственост К не желае революции,
защото те……………реда и сигурността.
К се основава на индивид. права и свободи на
гражданите, но дава гол. значение на мор. стойности
на реда , на стабилността и на еволюцията.
№ 5ПОЛИТИКАТА –ПОНЯТИЕ И ОБЕМЕН
ОБХВАТ
1.Що е политика.Подходи за изследване
Политиката е едно от основните направления на
предмета на Пол-та. Тя е едно от най- динамичните
части общ. процеси. В нея се събират и отразяват най-
разнообразни връзки и взаимодействие. Корените в
пол-та пронизват всички слоеве на обществото и се
откриват на най- различни равнища. Всичко това прави
от пол-та една от най- актуалните теми и я превръща в
обект на внимателно наблюдение и пол. действие.
Политика- оказва се че дефинир. на пол-та е една изкл.
трудна задача и каквото и определение да се даде то
може да бъде оспорвано.
Кога възниква тя? Определено не изведнъж не е
еднократен акт, а нейната поява представлява дълъг
период от време. Началото –далеч в древността когато
се появява потребност от нов вид соц. връзки м/у
хората и която да регулира отношенията м/у тях в
съответните с иконом. и соц промени в обществото . В
родовото общество няма Постепенно възниква сток.
пр-во и пазара, потребни са нови форми и ср-ва за
регулиране на отн-та , т.е.нов тип авторитет и власт,
поради всичко това 1 възниква териториалната
община, а по късно градът и градът-държава. В хода на
истор. пр-с на създаване на публ. власт. възниква и
пол-та като спец. тип чов. д-ст.Първите прояви се
наблюдават в територ.община, но истинското й
рожденно място е градът. В града разделението на
труда се осъщ. напълно. Класовото деление е
обективна реалност, а противоречията произлизат от
това деление опред. насоката на обществ. живот.
Самата дума Политика е гръцка полис-град, д-ва. В
някои случаи с това понятие са обозначавали
участието в държавните работи. В други случаи са
обозн.ръководството. ,а в други самите дейности в
държавата . Не подлежи на съмнение , че самите
дейности са възникнали преди появата на самото
понятие и във всички случаи връзката м/у пол-та и дв-
та не е случаен инцидент. Тази връзка се потвърждава
от практ. опит на народите от древността до нашата
съвременност. Същинската пол-ка започва там където
възниква д-вата като спец. институция о-вото. За това
и повечето изследователи възприемат пол-та като
синоним на държавността. До преди няколко 100
летия, когато се ражда новата цивилизация като
резултат от просвещението 17-18 самата пол-ка се
отъждествявала с институциите на държавната власт.В
епохата на възникването на нац. д-ви и формирането
на гражд. об-во когато се утв. идеите за своб. на личн.
пол-та добива ново кач. съдържание.
Бентън, Труман – разширяване на конфликти м/у
отделни групи в обществото и постигане на единство
на интерес на тези групи.
Изсл. Енлън и Марч пол-та най-просто казано се
занимава с разпределение на мат. Блага в дадено об-во
и с регулиране на колект. живот -но пол-та отразява
дейността на индивида или групи, започвайки от
семейство и достигайки до межд. орг-ии когато трябва
да се вземат общи решения.
Робърт Дал-пол-та е една от най-сложните материи с
които човеч. има досег, но независимо от това има
редица причини поради които трябва да заставим в
себе си и об-вото да започне да разбира п-та и сред тях
вероятно е потребността хората да направят по-добрия
избор от разл. възможни алтернативи.
Подходи и методи
От края на 19-ти век два подхода
-институционален
-функционален
Институционален-разграничаване три власти-закон.,
изп., съдебна-(Жан Луи Монтескьо).Осн. понятие на
метода “институция” произх. от лат. институере-
създав. на организация.
Институциите в об-вото реал. идеите чрез упр.
практика.Те “подреждат” сем. живот чрез пол. ср-
ва.Институциите не същ. сами по себе си, а предст.
съвк. от хора, които действат съобразно общите
интереси.
Функционален-Този метод обяснява соц. промяна от
гл. точка на взаимоотн-та м/у соц. институции и
ценностите на обществото.От 20-ти век се появява и
трети метод.
Бихейвиаризъм-поведенчески.Главното се състои в
това, че чрез него се събират, анализират и
интерпретират данни от поведението на гражд. в об-
вото.
№6Генезис и същност на Д
Проблемите на П Д са едни от най- важните проблеми
на съвр. пол. наука. Тяхната сложност и
многоаспектност и различни темпове на реализация в
отделните страни обуславят и множеството подходи
при тяхното изучаване и различни концепции в
науката. Съвр. разбиране на П Д е съединяването на 2
противотипол. тенденции ; от идеала към реалността ;
от реалността към идеала. Съвременните теории
възприемат като изходен пункт разбирането и
възприемането на Д като:На първо място какво е народ
На второ място може ли реално той да управлява държ.
и ако може как
На трето място .как се реализира народното представ-
во ;
На четвърто –какви са демократичните правила на пол.
отн-я. Д възниква в античноста Др. Гърция в хода на
истор. развитие тя се прекъсва 2000г. и отново се
заражда 16 -17 век.
Развитие на античната демокрация-демос-народ
;крация-власт, сила
Според древногр. мислител Аристотел демос-не
народ, а пол. об-во в Атина. Според него е общност от
хора съставена от свободно родените граждани. Още
със своето раждане те получават права които ост. хора
нямат. В Атина се формира пол. о-во, съставени от
свободно родените хора и те получават функц.-я за
държ. управление следователно легитимен източник на
д-вата пол. воля на свободно родени граждани.
Античната традиция в обл. на Д се развиват всички
граждани. тази ф-ма на упр.-е предст. Д ,при която
цялото об-во се конституира като законод. орган, т. е
то създава з-оните. По-късно се …………на о-вото, по-
богатите се отегчавали от събранията и изпращали
представител. Античната Д е с-ма за управление
свързана с новата роляна д-вата. Д-вата като
институция стояща над хората, се превръща в
институция подчинена на гражданите. Но ант. Д
подчинявайки д-вата на о-вото, в същото време
подчинява това о-во на законите които то е
изработило. При това положение д-вата не се разбира
като пол. насилие, а общуване и д-вата трябва да е
еднакво предразположена и към бедни и богати.
Според Аристотел истинска Д има тогава когато има
умереност (съгласие) за това той казва “Управлението
е изкуство, което трябва да се придобива както всички
други професии”. С появата на Ренесанса в залеза на
феодализма отново се поставя въпроса за учредяване
на Д. Периода на времето на възраждането на Д
съвпада с революциите където с насилие и кръв се
постига промяна на упр-то но самото насилие пък не
гарантира стабилност на даден народ, тъй като то е
свързано с гражд. война. този въпрос поставя още
Томас Хобс
“Д по принцип трябва да изключи насилието и та би
могла да съществ. там където се разбира от цялото
общ-во”.
Според жан Жак русо Д се постига чрез скл. на общ.
договор, а процедурата по него увеличава пр-са на
демократизация.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ:
-От много изследователи Д се разбира като
социализираща идея която е символ на
справедливостта и на принципа на свободата.
-Д- като форма на пол. икон. и културна еманципация
и там, където няма еманципация Д може да се
разглежда като нереализ. възможност.
-Д може да се разглежда като режим на пол. власт,
който вкл.:
1)плуларизъм (множество партии, идеологии и т. н.)
2)състезателност
3)отделяне на държавата от парт. власт
4)публичност и прозрачност на всички дейности
5)управление чрез консенсус
ИЗВОД: Д е основната черта на съвр. развити пол. с-
ми. Това е най-добрият от всички възможни режими,
това е орг-я на пол. и гражд. об-во, която осигурява
реално народовластие, което се основава на зачитането
и гарантирането правата и свободите на гражданите.
От това произтичат и нейните принципи като идеал на
соц. модел на нашата съвременост.
№ 7.ПРИНЦИПИ НА Д
Принципите на Д представляват абстрактни правила
по отношение на която и да е чов. общност към човека
въобще и гражд. об-во. Самите принципи формулират
Д като общочовешки ценности и те са универсални за
развитите цивил. общества. Те са фундамент за
решаване противоречията м/у интересите на
гражданите.Принципите на съвр. Д се зараждат и
формират в хода на ист. развитие на пол. об-во и
непрекъснато се обогатяват.
2.1 Народен суверинитет-идеята за него се формира по
време на бурж. революции.Същността й е в
признаването на народа като източник на висшата пол.
власт и неговата независимост от лични и групови
субекти в пол. отн-я.
Този принцип означава:
-на народа принадлежи учредителна и конституционна
власт
-народа избира своите представители и периодически
ги променя
-народа има право да участва непоср. в изработката и
приемането на законите
-признаване от народа на властта и установените
ценности
В съвр. усл-я в развитите демокр. д-ви има редица огр-
я и препятствия за реализация на този принцип.Най-
важният фактор за неговата реализация е пол.
информираност на гражданите.А това означава
независимо от ср-вата за масова информация и разл.
информираност на об-вото.
Според фр. изследовател политолог-политик Рокар
главен елемент сред атрибутите е властта на парите и
тяхната сила в политиката не повиша ентусиазма, а
рязко влияе в/у снижаване ефективността на взимане
на ришение.С този принцип на народността е свързан
въпроса с непосредствена Д -> пряко участие на
народа в управлението на д-вата.Тя обаче има редица
недостатъци-ниска ефективност, недост.
компетентност при взимане на реш-я, перс.
отговорност от последствията от всенар. приемане на
решения.
2.2 Принцип на болшинството-самата идея намира
своите корени далече в древността и този принцип се
признава от всички партии.Спорес известния амер.
изследовател У. Ростоу смисъла на Д се състои в това,
че държавността се установява на основата на
съгласието на управляваните, а това всъщност е
управление на болшинството.Това е един от
крайъгълните елементи на Д.Той влезе в практиката
като способ за борбата с об-вото и е свързан с борба за
властта в два аспекта:
-винаги се реализира в рамките на конкр. пол. с-ма.В
разл. с-ми за болшинство се признава не по-голямата
част от населението, а тази част която се признава за
граждани, които имат право да участват в политиката и
избора за властта.
-изисква опр. ограничения, в смисъл че болшинството
може да потиска интересите на об-вото.Според фр.
Морис Дюв Д казва той е власт на болшинството което
уважава правата на малцинството.От тук се извежда
идеалът на съвр. Д ->консенсусната.Но както всеки
идеал той напомня хоризонт, когато всеки се стреми
към него, а не могат да го достигнат.
2.3 Принцип на представителността
Когато говорим че съвр. Д е упр-е на народа, това не
озн. че всеки гражданин трябва да вземе участие при
вземане на решения.Непоср. (пряката) Д се прилага в
огр. кръг проблеми. В истор. план човечиството
изживява дълъг път за да разбере потребността от
изполв. на представителните институции.Този
принцип озн. че волята на народа от предст.
институции, народа делегира своята власт на
избраници чрез ибори, които носят отговорност пред
народа.Този принцип изисква правила в отн-та между
народ-избранник.
1 доверие
2 компетентност и отговорност
3 организираност
4 конст. ограничения на властта
5 контрол над народните избраници
Представителната форма на Д в наше време се явява в
осн. форма и най-пълно тя се проявява в
парламентаризма.Този принцип има своята
ограниченост, защото се ограничава възможността на
мнозина от гражданите да приемат пол. решения и се
създават усл. за обсебване властта от Д. Въпреки това
предст. с-ма е един от фондаменталните проблеми на
Д. По мнението на много Д както никоя друга форма
на упр-е се нуждае от кач. лидери, които компетентно
и далновидно да ръководят. Заедно с това изборната с-
ма, като елемент на Д не гарантира селекцията на
лидерите и това е едно от противоречията на Д.
2.4 Равенство; в смисъл равни права на участие в упр-
то на д-вата и об-вото. Съдържанието на този принцип
е съвкупност от права, даващи възможност на всеки
гражданин да избира и да бъде избиран в структ. на
властта и упр-то. Това право е формално и не
гарантира на всеки реално участие във властта.То като
неин принцип не може да се разглежда в смисъл че
всички имат еднакви качества които са необх. за
участие в пол. упр-е. Известния фр. Шарл Луи
Монтескьо предупреждава,че Д е длъжна да избегне
тези две крайности.
2.5 Свобода-в пол. контекст свобода означава преди
всичко лична свобода. Това е реална възможност за
избор на пол. самоуправление на личността или
групата. Разбира се Д не е свобода на индивида от
властта въобще. Безграничната свобода от властта е
опасна за цялото об-во. Проблема за огр. на свободата
също е проблем на Д. В този смисъл безкрайната Д е
признак на анархизма. Свободата се реализира чрез
правата на човека. Това е съвкупност от ПН на
взаимоотношения м/у хората, а също и д-вана и об-
вото като цяло. Те осигуряват възможност хората да
действат по свой избор и да получават опр. блага за
живот. Правата и свободите на човека го
характеризират като пол. и соц. субект.Доколкото
всеки член на об-вото е роден в него, живее в него, той
притежава права и свободи без които не може да
съществува. Тома Джеферсън-Декларация на всички
хора по рождение имат правото на живот, свобода и
стремеж към щастие. Съвремената полит. правна
концепция е закрепена в д/те на ООН. През 1948 е
приета декл. за правата на чавека.
чл.1.Всички хора се раждат свободни и равни в своето
достойнство.
чл.2.Всеки човек е длъжен да притежава всички права
и свободи провъзгл. в декл-та.
2.6.Плуаризъм-самото понятие означава признаване в
общ. пол. живот на множ. разл. и взаимнозависими и в
същото време автономни и соц. и пол. групи и партии,
орг-ии и т. н.
Той се характеризира с следните принципи:
-източник е многообразието от социалистически и
политически интереси
-многообразие на централната власт
-свободна борба на политическите сили и
състезателност на елита
Заключение: всички принципи на Д предсдтавляват
основата върху която се изгражда цялата система на
съвременната Д
№ 8.Пол. процеси и участия.Пол. пр-с
показва динамиката на пол-та, показва реализацията на
такива яв-я, като конфликт, сблъсък, борба, криза,
движение и т.н.Основно полож-е за протичането на
един нормален пол. процес е такова състояние на пол.
с-ма при което решаването на конфликтите да става с
помощта на приети от всеки процедури, които са
чужди на силовия диктат.Според изсл-те при пол. пр-с
се наблюдават два аспекта.Първия е свързан с
трансформиране на изисквания на гражданите в реални
придобивки.Втория с формирането и
функционирането на правителство.
Първия аспект-при трансформацията на желанията в
придобивки трябва да бъдат ангажирани главно в
структури на д-та като парламент, партии, непартийни
формации и длъжностни лица.Според Дейвид Ийстън
всяко заобикаляне на някое от посочените звена на д-
та води до нарушаване баланса на интересите в об-
вото.
Втория аспект-формирането и функц. на правото
а)политическо участие.Представлява широко поле от
активност, свързано както с простото обикн. участие в
изборите така и с проф. ангаж. в държавата и парт. стр-
ри.Според преобл. мнение сред изсл- те в една развита
демокр. с-ма пол. участие се свежда до участие в
изборите т.е. да се упражни правото на глас.От чисто
псохолог. гл.т. именно участието в изборите е най-
често срещаната и достъпна форма за участие на
гражданите в стр-те и механизмите на властта.Пол.
участие е не само форма за индивидуална или групова
активност но то е и среда от която властта и нейните
институции черпят основ. за своята лигитимност.В
този смисъл пол. участие става израз на принципно
основание на пол-та.
Чрез него се изв. следното:
1)Фактически се озаконява с-мата на властта в об-вото
2)Чрез него се откроява ролевата технология, която
води до превръщането на едни граждани в избиратели,
а други в избраници
3)Чрез него се дава принципа на всеобщото право да
бъде свързан с отговорността на длъжн. лица пред
електората
б)гласуване- в нашата съвр. за повечето пол. с-ми
гласуването е единствената форма за пол.
контрол.Този факт на свои ред изправя пол. с-ма пред
големия въпрос: Как да се гарантира д-та при една
теоретична периодичност на изборите.Изходът се
търси в конкуренцията на предизборните платформи, в
сблъсъка на кандидатури, в отчетността на пол.
структури.Всичко това показва ,че гласуването
осигурява трансп. на електоралната мощ в парламент.
министерски места .По този начин проблема гласуване
става и проблем за изборите за правилата по които се
провеждат и за рез-те които се постигат чрез тях. В
нашата съвр. съществ. 3 избирателни с-ми –
мажоритарна, пропорционална,смесена.
Мажоритарна-предшества появата на други 2 с.ми и
доминира в страни, където либ. ……….се формира
най- рано-САЩ и Велик-я. Тази с-ма се характеризира
с това че изб. печели този, с най –много гласове. тя се
прилага в два варианта: практ. печели този който
получи най. много гласове . Такава система се прилага
в САЩ, Великоб.-я, Канада.
Сложна-изисква се спечелилият са получи абс.
мнозинство от подадените гласове т. е.50 +1 за да
спечели изборите. за да достигне со този резултат се
провежда 2 ри тур ако на 1 вия никой не получи абсл.
мнозинство. Такава с.ма във Фр-я и на президен.
избори у нас. В нашата съвр. в 83 д-ви се прилагат
вариантите на маж. с-ма.
Пропорционалната се въвежда след маж. за първи път
през миналия век 1889 г. в Белгия. Това става под
влиянието на идеята за по-справ. и по- равномерно
представителство на различни партии в Парл-та. Тя се
прилага в различни варианти като най-известни са 2.
1)Предлагане на партийни листи в нац мащаб и в
отделни избир. райони.
2)Самите избиратели гласуващи за съотв. листа на
дадената партия опр. и степенува предложените
кандидати. Този е по-използван у нас.
През последните няколко десетилетия в редица
държави се използва смесена с-ма. Модификация на
пропорц. с-ма е въвеждането на праг за влизане в парл-
та-варира от 2-10%
Най-често срещания праг м/у 3-5%
Различия м/у пропор. и маж.:
-Мажоритарната набляга на принципа на ефект.
участие според специалисти тя способства за
формирането на по-стабилни прав-ва.
-Пропорционалната набляга на представителността на
парл-та; на потребността да бъдат отчетени по-широк
кръг от соц. и пол. интереси. Според спе.-те маж. дава
възможност за изява на изявени личности, като в
същото време ограничава спечелването на малко изв.
но с голям потенциал, що се отнася со пропор. тя дава
възмож. на множество, но при опр. усл-я може да се
стигне до блокиране на норм. пол. интерес поради
разпиляване на електоралната сила и невъзм. да се
формира прав-во.
Трудно е да се каже коя е по-добра поради това в
редица страни-смесени.
Но не е важно коя ще се използва а тя да е такава че да
не блокира протичането на норм. пол. пр-с.
№ 9Властта като социален феномен
1.Въпросът за властта е основан в теориите за
политиката и трудно би се намерила конкретна тема в
политиката в която той да не присъства. Властта и
властните отношения имат както обективна така и
субективна основа. В обективната и субективната
своебразно се преплитат във всички форми на
човешкото общуване в това число и на властните
отношения. Анализа на властта включва следните
направления:
- властта като перспективна характеристика-разглежда
я като атрибут на индивида и включва анализа ,
неговото взаимоотношение със заобикалящата го
среда. основна теза на това направление е, че :властта
не съществува извън своя носител, т.е.че тя е
способност да се предизвиква изменение в
обкръжението с цел да се постигне желан ефект
- разглежда властта като междуличностно отношение.
Според него субекта А влияе и въздейства върху
субекта В при което възникват въпроса какви
изменения може да предизвика А у В и как В
възприема действията на А.
- разглежда властта като ресурс-ресурсите на властта
според американския изследовател Робърт Дал са
всичко онова което хората или групата могат да
използват, да оказват влияние върху другите.
- разглежда властта като философска категория-вай-
диференциран подход, който включва особено трудни
равнища на анализ. В неговите рамки се разглеждат
проблеми като връзка, морал-власт, ценностна
обусобеност на властта; проблеми власт и отговорност
Какво е власт?-в различните езици думата е синоним
на следното:влияние; способност; умение;
насилие;принуда;господство;контрол;
В края на века изследванията дават възможност да се
даде отговор на въроса какво е власт. Още древните
гърци са определили че властта е начален тласък с
който надарения човек налага волята си над
останалите.Класиката оределя:властта това е успешен
опит на А да накара В да направи нещо ,което при
други обстоятелства не би направил. Според немския
изследовател Макс Вебер властта е възможност за
налагане на дадена воля върху поведението на другите.
Властта е взаимодействие между 2 субекта, единият от
които взима надмощие не поради естествените си
върховенство, а поради неравенството на ресурсите с
които разполагат.
Целият личен и обществен живот на човека е така
пропит от тези отношения, че е трудно да се намери
една елементарна политическа ситуация която да ни
служи за изходяща основа за обяснение. Пример са
отношенията между двама влюбени- единият го ползва
като властен ресурс.За обществото като цяло има също
неравно разпределение на властните ресурси
-източници
-физически
-материални
-символни
Физическите се основават на заплахата или
приложението на директна физическа санкция или
лишаването на субекта от елементарни източници за
задоволяване на човешките потребности.
Материалните се основават на изгодата-спадат
контрола на такива ресурси като заплати, придобивки
като могат да бъдат получени като възнаграждение за
дадено поведение.
Символни-представляват ресурси, свързани с
поддържане и разпределение на престиж, почит,
уважение. Макс Вебер: който се занимава с политика,
той се стреми към властта, за да се наслади на
придобивките от нея.
Анатомия на властта
Американския изследовател Джон Голбрайт в
едноименната си книга обосновава тезата, че властта
възниква и се възпроизвежда в 3 основни линии, чието
взаимодействие образува т.нар. дърво на властта.
Властта се разглежда в 3 основни форми-1.наложена
санкция, 2.компенсаторна форма, 3. власт на условията
Наложената санкция-основава се на подчинение от
външен натиск или заплаха от неприятни последици.
Компенсаторната форма-чрез награда, която се
получава в замяна на дадено желано поведение.Власт
на условията-според Голбрайт-за разлика от другите 2
тази форма се упражнява с властта на вярванията и
убежденията на хората. Подчинението се постига не
чрез заплаха или компенсация,а чрез предварително
направен избор и самото подчинение не се разбира
като такива от самия подчинен. Според Голбрайт
властта, която се основава на условията повече
отколкото на другите форми е власт, която е
характерна за функционирането на съвременната Д. За
да могат да се разграничат формите на властта е
необходимо да се открият предпоставките, които
обуславят диференцирането на тези предпостави.това
са корените-личност, собственост, организация.
Най-ярко влиянието на личността върху властта се
проявява в лидерството. в съвременните общества
ролята на личността взета като ресурс на властта се
основава преди всичко на условията и се изразява във
възможността лидера да убеждава хората, да създава
вяра в тях-.
Собствеността и богатството насочват вниманието към
особено важни аспекти на властните отношения. дават
възможност да се постигне подчинение посредством
следната зависимост-социално положение-контрол
върху икономическите ресурси-разнообразни форми на
подчинение.
Най-важният корен е организацията. от нея тръгва и де
регулира подчинението като израз на приложената
власт. организацията разгледана като институция е
тясно свързана с условията с които се реализира
властта. в наше време организацията се превръща в
начини на прехвърляне на ресурси от субекта на
властта към досегашния обект, особено когато не
разполага със собственост
Заключение: трите корена на властта се комбинират по
различен начин които пораждат множество канали и
инструменти за приложението на властта.
В същността на властта основно значение има
отговора на въпроса кой властва и върху какво
властва.човешкото тяло или съзнанието на човека.
Природата се изключва от възможните обекти на
властта. Като организъм човекът е част от природата
той е биологичен вид и неговото тяло не е обект на
власт, а на сила. Като средство за контрол прилагането
на сила е насилие и в този смисъл сила и насилие са
синоними. В тесния смисъл под сила разбираме
употребата на физически средства върху човешко
тяло.Друго понятие, което се използва е принудата-тя е
контрол, който се осъществява върху насилието. В
социален смисъл силата е ликвидиране на
алтернативите за действие на субекта и лишаването му
от възможен избор. Насилието е средство на властта,
но силата не е власт, следователно трябва да се прави
разлика между власт и сила. Власт има само там и
тогава когато се постига подчинение, докато силата е
средство на властта, но тя не е власт.На другия полюс
срещу силата стои влиянието. При него решението се
взема не от този, който влияе а от този който е
повлиян. Докато силата изисква пряко въздействие
между 2 субекта, то при влиянието контакта между 2
те страни не е задължителен. Освен това насилието
(силата) винаги е умишлено, но влиянието може да
бъде и непреднамерено. Тази особеност дава
основание на много изследователи да определят
властта като преднамерено влияние.Съществуват 2
вида влияние-преднамерено и непреднамерено. При
непреднамереното влияние резултата може да бъде
неочакван и за двете страни. При преднамереното има
поставена цел на една от страните и при това влияние
една от страните остава в неведение. Според
специалистите най-изтънчена форма на влияние е
манипулацията. Авторитет-на практика се оказва, че да
има човека авторитет е различно от това да има власт.
Практиката показва, че отделни индивиди или групи
които са на власт и притежават достатъчно сила да
сломят всяко опозиция но нямат авторитет за да
изпълнят тази си роля те трябва да бъдат възприети от
своите подчинени. За разлика от властта авторитета
предполага две неща: неравенството между страните
да не е асиметрично; подчинението при авторитета има
други мотиви-при авторитета субекта доброволно се
подчинява, защото мисли, че така трябва да направи
дори това да е против неговата воля.
№10Същност и структура на политическата
система
Терминът ПС е въведен от американския изследовател
Дейвид Ийстън през 1953 година в неговата
едноименна книга. Още с появата си този термин става
обект на изследователи и постепенно се превръща в
метод на синтез между два важни клона на
политическата теория. ПС създава условията за
реализирането на властните взаимовръзки.
Централната роля в тях е на държавата, която е гарант
за развитието на Д.
Елементи на ПС

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Политология

политологията е академична дисциплина която се появява в последната четвърт на 19 в.. от тогава до сега нейният предмет и периметър се развива...
Изпратен от:
Bigush
на 2011-06-18
Добавен в:
Пищови
по Политология
Статистика:
30 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

За демокрацията

13 окт 2007
·
571
·
11
·
2,501
·
163
·
2

Исторически терминът демокрация се използва за характеристика на определен кръг идеи и на определен тип и форма на държавата и на определена политическа система...
 

Същност и особености на тоталитаризма

30 окт 2006
·
2,522
·
10
·
1,003
·
363
·
2

Настоящият реферат има за задача да се занимае с понятието тоталитаризъм като го разгледа в дълбочина, за да достигне и обясни същността и особеностите му.
 

Демокрацията

15 юли 2007
·
616
·
21
·
1,342
·
211
·
1

Демокрацията - предпоставки за възникването й, видове и демократични процедури.
 

Теоретични виждания за духа на капиталистическото общество и икономическата култура

01 мар 2006
·
422
·
9
·
3,720

В общество, в което интересът към политиката е бил по-голям, отколкото към икономиката, е напълно естествено повече да се обсъждат проблемите на политическата, а не толкова на икономическата култура. ...
 

Каква е демокрацията в България

27 апр 2008
·
429
·
3
·
543
·
231

Демократизацията на обществото е една от същностните характеристики на прехода у нас. Демократичните преобразувания могат да бъдат конкретизирани по различни начини - установяване на многопартийна система, свободно избран парламент..
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
178
2
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Политология

Материал № 706288, от 18 юни 2011
Свален: 30 пъти
Прегледан: 46 пъти
Предмет: Политология
Тип: Пищов
Брой страници: 5
Брой думи: 7,700
Брой символи: 46,570

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения