Големина на текста:
Пневмококова пневмония
На латински език: Pneumonia crouposa,
Pneumonia lobaris
Определение: Пневмококовата
пневмония представлява остро
инфекциозно заболяване на белия дроб,
което обхваща един цял лоб –
паренхим, алвеоли, интерстициум
Етиология: Причинява се от
Streptococcus pneumoniae – Грам-
положителни бактерии – по въздушно
капков път
Клиника: Заболяването най-често
започва остро след простуда с втрисане
и висока температура 39-40
o
С. Общото
състояние се влошава, има отпадналост,
суха кожа, зачервено лице (facies
febrilis). Появяват се бодежи в гърдите.
Дишането се учестява (тахипнея), а по-
късно настъпва задух, кръвното
налягане е с тенденция към
понижаване. В първите дни кашлицата
е суха, мъчителна, а към 4-5-ия ден
става влажна с отделяне на типичните
ръждиво-кафяви храчки (гной и
хаматин). Могат да се появят и
симптоми от страна на сърдечно-
съдовата система – тахикардия,
хипертония до сърдечна
недостатъчност, особено при болни над
65г.
При физикалното изследване се
установява зачервено лице, обложен
език, цианоза по устните и типичната
физикална находка за белодробна
инфилтрация –тъп перкуторен тон,
изострено везикуларно или бронхиално
дишане, дребни влажни хрипове,
крепитации в първи и четвърти стадий,
понякога плеврално триене.
Усложнения: 1. От страна на белите
дробове – плеврален излив, абсцес на
белия дроб. 2.ССС-остра сърдечна
недостатъчност, ендокардит,
миокардит, перикардит. 3. Органи и
системи-токсичен хепатит,
гломерулонефрит, отит, артрит,
менинги
Диагноза: Поставя се въз основа на
клиничните прояви, аускултаторната
находка и резултатите от проведените
изледвания, като особено важно е
рентгенологичното изследване.
Д.Дг. инфаркт на белия дроб,
белодробен застой, белодробен
карцином и мантелна пневмония,
белодробна туберкулоза
Лечение: Режимът е постелен.
Провежда се антибиотично лечение с
пеницилин за 7-10 дни. При
свръхчувствителност към пеницилин се
прилагат макролиди (Erythran). При
резистентни към пеницилин
пневмококи се прилагат
цефалоспорини от ІІІ поколение.
Симптоматично лечение:
антипиретици, аналгетици, отхрачващи
средства – Bromhexin. След
преминаване на гноевидна във бяла –
Tawipec.
Изследвания: 1. Лабораторни
изследвания:Кръвна картина: ускорена
СУЕ, Урина: урината е с намалено
количество, има протеинурия,
уробилинурия. 2. Рентгеново
изследване: Установява се масивно
хомогенно засенчване, засягащо цял
белодробен лоб. Рядко има малки
плеврални изливи Микробиологично
изследване:Посявка на храчки –взети
чрез транс трахеална пункция.
Стафилококова пневмония
На латински език: Pneumonia lobularis.
Етиология: Причинява се от
Staphylococcus aureus,albus,epidermitis –
Грам+.
Клиника: Заболяването най-често се
развива след грип с висока
температура, катар на горните
дихателни пътища, кашлица със
слузно-гнойни или кървави храчки,
бодежи в гърдите. Общото състояние
на болния е сериозно засегнато.
Сърдечната дейност е учестена,
дишането е учестено, повърхностно,
появява се задух, цианоза.Протича с
редица
усложнения:абсцедиране,плеврални
изливи и сепсис.
Диагноза: Основава се на клиничната
картина и доказването на S. aureus в
храчки
Д.Дг. Прави се с: туберкулоза, микози,
при оформен абсцес – с бронхиален
карцином.
Лечение: Режимът е постелен.
Провежда се лечение със
полусинтетични пеницилини
(Methicillin),Цефалоспорини(Cefalexin,
Cefamandol, Ceftriaxon) широко
спектърен АБ (Augmentin) При много
резистентни щамове се прилага
Vancomycin-суха субстанция от 1гр.
При тежко протичане се прилагат
интравенозни капкови инфузии с
Dextran, антистафилококова плазма.
Изследвания:
1. Лабораторни изследвания – ускорена
СУЕ. 2. Рентгеново изследване-
петнисти сенки в средните и долни
белодробни полета, често двустранно.
3. Микробиологично изследване –
стафилококите се доказват чрез посявка
на храчки на хранителна среда и чрез
хемокултура.
Вирусни пневмонии
Определение: Среща се най-често по
време на епидемия, през студените и
влажни мисеци на годината. Рискови
болни са лица над 65г., с хронични
белодробни заболявания, със сърдечни
пороци и намален имунитет.
Етиология: Причинява се от три типа
грипни вируса А, В, С. Грипният вирус
А засяга всички възрастови групи, а В
се среща предимно при по-млади лица.
Патоанатомия: Развива се
интерстициална пневмония, с оток,
ексудат, лимфоцитна инфилтрация. При
тежки случаи се наблюдават масивни
хеморагии в интерстициума.
Клиника: Чиста грипна пневмония се
среща рядко. Обикновено към 4-ия ден
настъпва бактериална суперинфекция –
най-често със стафилококи. Различават
се две клинични форми:
1. Лека форма. Започва с катар на
горните дихателни пътища. Налице е
фебрилитет 37.5-38
o
С, суха, дразнеща
кашлица, гнойни храчки се появяват
след настъпване на бактериална
суперинфекция към 4-5-ия ден. Болните
се оплакват то отпадналост, главоболие,
болки в мускулите, гадене, повръщане,
сухота в гърлото, промени в гласа.
Физикалната находка е бедна, може де
се чуе изострено везикуларно дишане и
сухи хрипове.
2. Тежка форма. Има висока
температура, изразена интоксикация,
бързо се развива дихателна и сърдечна
недостатъчност, белодробен оток. Тази
фарма се среща предимно у лица с
понижен имунитет.
Усложнения: Най-честите усложнения
са: бронхиолит, миокардит, перикардит,
остра сърдечна недостатъчност и
ритъмни нарушения.
Диагноза: Сигурна диагноза се поставя
чрез вирусологичните и серологични
изследвания.
Д.Дг.със бактериални пневмонии и
други небактериални
Лечение:Винаги се започва със
широко спектърни АБ,Макролиди
(Erytran, Klacid,Sumamed).При
прояви на дихателна и сърдечна
недостатачност се провежда
кислородотерапия.
Изследвания: 1. Лабораторни
изследвания. Понякога има ускорена
СУЕ. 2. Рентгеново изследване.
Установяват се данни за
интерстициална пневмония –
двустранни петнисто-ивицести сенки.3.
Вирусологични и серологични
изследвания – РСК(реакция за
свързване с комплемента)
Микоплазмена пневмония
Причинителя е Mycoplasma
pneumonia.Инфекцията се предава по
ваздушно-капков път и засяга младите
хора
Клиника:Заболяването може да
протече като фарингит, трахеобронхит
или пневмония. Температурата най-
често е субфебрилна,суха
кашлица,рядко кръвохрачене,болки по
ставите,мускулите,хрема,отит.Физикал
ната находка е бедна.Протичането най-
често е благоприятно,но са възможни и
усложнения-
миокардити,перикардите,нефрити,миал
гии,артрити,тромбоцитопения.
Диагноза:Поставя се въз оснава на
серологичните изследвания или
причинителя се изолира от храчки.
Д.Дг:Прави се най-често със
стрептококова пневмония и останалите
набактериални пневмонии
Лечение:Тетрациклини-
2гр./дн.;Макролиди-
Erytran,Klacid.Симптоматично лечение-
Analgin,Vit.C.
Изследвания:В КК-наличие на
положителни студови антитела.При Ро-
графия се откриват сегментни
засенчвания,понякога и лобарни.
Пневмонии,причинени от
хламидииПричинители са 3 вида
хламидии:Chlamidia Psitaci ,Chl.
Pneumoniae и urogenitalis.Източник на
заразата са около 200 вида
птици.Инфекцията става по въздушно-
капков път,разпространява се в целия
организъм и се открива в лимфните
възи,белия дроб,черния
дроб,далака,мозъка.Заболяването
започва с втрисане,t-39-
40,главоболие,болки в
ставите,мускулите,ларингит,суха,дразн
еща кашлица,рядко
кръвохрачене.Рентгенологично се
откриват предимно интерстициални
пневмонии.Често е наблюдават
плеврални изливи и извънбелодробни
усложнения-
миокардит,перикардит,менингит,хепати
т.Диагнозата се поставя от анамнезата и
серологичното изследване.Лечението е
като при Mycoplasma pneumonia.
Рикетсиозна пнавмония – Ку-
трескаПричинява се от Ricketsa Burneti
– предава се от различни насекоми и
животни-дивеч,малки гризачи.Човек
може да се зараи от непастьоризирано
мляко,
фекалии,урина,плацента.Инкубационни
я период е от 10 до 20 дни.Началото е
остро,с висока t-39-40,силно пронтално
главоболие,миалгии,болки в гърба,суха
кашлица, отпадналост.Бедна физикална
находка.Рентгенологично се виждат
ивицисто-петнисти или сегментни
сенки.Възможни са усложнения-
миокардит,ендокардит,
брадикардия,плеврани изливи,
нефрит,артрит. Диагноза се поставя от
анамнезата и серологичните
изследвания.В повечето случаи
заболяването протича доброкачествено,
усложненията са редки.Лечението се
извършва с тетрациклини,
макролиди.При усложнено протичане е
уместно включването на
кортикостероиди за 2-3дни-Urbason-
2x400mg.
Белодробен карцином
На латински език: Carcinoma pulmonis.
Определение: Белодробният рак
представлява хетерогенна група от
епителни белодробни тумори-
бронхиален карцином,
бронхиоалвеоларен карцином и
бронхиален аденокарцином.Това е един
от най-често срещаните карциноми
след карцинома на стомаха.Мъжете
боледуват по-често от жените-4:1.Най-
засегната възрастова група е от 45 до
65г.
Етиология: За възникване на
заболяването значение имат следните
фактори: 1. Тютюнопушене. В
цигарения дим се съдържат
канцерогенни вещества – катран,
бензпирен, полоний, кадмий и др.,
които въздействат на бронхиалната
лигавица. 2. Професионални
вредности-азбест,уран,йонизиращи
лъчения. 3. Замърсяване на
атмосферния въздух от неизгорели
автомобилни газове.4.Наследствеността
и прекарани хронични възпалителни
заболявания на белия дроб.
Белодробният рак се разделя на четири
основни хистологични типа:
Плоскоклетъчен карцином,
Дребноклетъчен карцином,
Аденокарцином, Едроклетъчен
карцином.Във стадиите на развитие се
използва международната
класификация
TNM(tumor,nodul,metastasis)
Клиника: В развитието на заболяването
се различават три фази: І. Латентна
фаза – може да продължи с години. ІІ.
Безсимптомна фаза. Туморът е
достигнал размер 0.5-1.0 сm в диаметър
и се открива случайно при цитологично
изследване на храчки. ІІІ.Клинична
фаза-кашлица,в началото суха и
дразнеща, преминава във
продължителна и мъчителна със
слузно-гнойна
експекторация.Кръвохраченето е
характерен симптом,но се наблюдава
рядко в по-късен стадий.Други по-
късни симптоми са болки в гърдите и
задух.Системни симптоми-отпадналост
и безапетитие, паранеопластични
синдроми, предизвикани от хормони,
отделящи се от туморните клетки.
Развива се синдром на
Кушинг(повишена продукция на
кортизол от надбъбречните
жлези),безвкусен диабет. Метастазира
по лимфен път-вътрегръдни и
периферни лимфни възли и в черния
дроб,мозък,кости,надбъбречни
жлези,бъбреци.
Диагноза: Поставя се въз основа на
анамнезата за наличие на рискови
фактори, характерната клинична
картина, рентгеновото и другите
изследвания.
Д.Дг: Прави се с: туберкулоза,
хронична пневмония,белодробен
инфаркт,абсцес.
Лечение:хирургично,лъчево и
химиолечение,определя се от
хистологичния тип на карцинома и
стадия на заболяването.При далечни
метастази и плеврални изливи не се
прилага оперативно лечение.
Изследвания: 1. Рентгенография на бял
дроб.2.Томографско изследване на бял
дроб.3.Бронхоскопия с биопсия. 4.
Цитологично изследване на храчка -
търсят се туморни клетки.
Белодробна туберколоза
Tuberculosis pulmonum e инфекциозно
заболяване,което може да се развие във
всички органи и системи,но най-често
заболява дихателната система.
Етиология:Причинителят е
Mycobacterium tuberculosis-
3типа(човешки,говежд,птичи).Източни
к на инфекцията са най-често
заболелите лица и много рядко
животни.Най-честия път на заболяване
е аерогенният и много по-рядко през
храносмилателната с-ма и кожата-
малки капки и прахови
частици,съдържащи бактерии.
Патогенеза:След заразяването
туберкулозните бактерии попадат в
белите дробове и се задържат най-често
във върховите области.Разпространяват
се по кръвоносните и лимфните
пътища-получава се начална
бактериемия,която е първият най-ранен
етап в развитието на
туберколозата.Възникват две основни
имунологични състояния-специфична
алергия и специфичен имунитет.Израз
на тази специфична алергия е кожната
свръхчувствителност към
туберкулина(изследва се с кожните
туберкулинови проби-манту,които са +
при инфектираност). Имунитет се
осъществява от Т-лимфоцитите.
Специфичния имунитет е
естествен(след първото туберкулозно
инфектиране)и придобит(след
ваксинация с отслабени или
авирулвнтни бактерии-БЦЖ).
Клинични форми:Развитието на
туберкулозата може да протече като
първична и вторична.Първична-Ранна
туберкулозна интоксикация,Първичен
комплекс,Туберкулоза на
вътрегръдните лимфни възли и
Хематогенно-дисеминирана
туберкулоза(остра,подостра,хронична).
Вторична-Огнищна, Инфилтративна,
Туберкулом на белия дроб,Кавернозна
белодробна туберкулоза,Хронично-
фиброзно кавернозна.Фази на ТБК-
инфилтриране,разпадане,разсейване,вс
мукване,уплътнение.Локализация и
разпрострненост(означава се по дялове
и сегменти).Бацилоотделне-При
отделяне на туберкулозни бактерии-
БК+ и без отделяне-БК-.
Диагностични методи:При
аускултация се установява изострено
илиотслабено везикуларно
дишане,разнокалибрени влажни
хрипове,бронхиално
дишане.Рентгеновото изследване е
осн.метод.Откриват се инфилтративни
изменения с разл.големина,плътност,
форма и локализация. Бронхоскопично
се откриват стеснения,дефорации и
фистулизиране на
бронхите.Лабораторни изследвания-
СУЕ е увеличена при милиарна
туберкулоза и казеозна пневмония.При
туберкулозен менингит ликворът е
бистър,съдържнието на елтък е
повишено.При хроничните форми може
да има лек анемичен синдром.Диагноза
се поставя на базата на диагностичните
методи.
Лечение:Трябва да е своевременно
проведено антибактериално и
продължава 9-12 месеца.То
включва:1.Хигиенно-диетичен режим-
покой,чист въздух и
диета11(храни,богати на
белтъци),прием на витамини С А и В-
комплекс.2.Химиолечениекомбинирано
(3препарата)непрекъснато и
продължително.Осн.туберкулостатици-
Rimicid,Tubocin,Pyrasinamid ;
допълнителни противотуберкулозни
лекарства-S-сtreptomycin, Ethambutol ;
кортикостероиди. Хирургично лечение
се рилага при доказана
полирезистентност на туберкулозните
микобактерии. Симптоматично
лечение- отхрачващи
бронходилататори,кислородо терапия,
имуномодулатори.
Бременност-Основното заболяване
оказва влияние върху интраутеринното
развитие на плода предимно с
развилата се хипоксия.
Интраутеринното инфектиране на
плода е много рядко. Пръксването на
бременността по медицински
индикации е показано при случаи с
множество отворени каверни, с тежки
смущения на дишането и туберкулозна
интоксикация. Противопоказано е
прекъсването на бремнността през
втората й половина. Лечението се
провежда както извън бременността. За
предпочитане е раждането да става
през естествените родилни пътища. В
послеродилния период е необходимо да
се провежда адекватно по
продължителност и дозировка лечение.
КПР - Кардиопулмонална
ресусцитация е комлекс от
диагностични и терапевтични дейности
за възстановяване на преустановени
основни жизнени функции (сърдечна
дейност, дишане, функции на
централната нервна система) при
пациенти в състояние на клинична
смърт.Най-честа причина за загуба на
съзнание са различни видове аритмиии
и нарушена функция на камера и остра
десекация на аортата. Правила:
Диагностика на спешното състояние
1Поставяне на пациента в основно
положение за кардиопулмонална
ресусцитация .
2Осигуряване на проходимост на
горните дихателни пътища - флексия на
главата назад, изтегляне напред на
долната челюст, отваряне на устата и
освобождаване на езика
3Обдишване по метода “уста в
уста”и“уста в нос”.
4Обдишване с АМБУ.5Индиректен
сърдечен масаж(5 масажа – 1
обдишване) 6Подаване на кислород
посредством маска или назален катетър
7Осигуряване на венозен път и
въвеждане на адреналин1мг. и атропин
1мг(редуват се през 5 мин, мах. Доза по
3 мг. Дневно) 8Осигурява се монитор и
дефибрилатор, или ЕКГ апарат за
определяне на сърдечния ритам и какъв
е;КПР се извършва до 20
мин.Дефибрилация – работа с апарат –
задава се PEDALS,подава се 100J ток,
ако няма резултат 2-3мин.се подава
200J, max.е 360J.Състояния при които
не се прави дефибрилация –
брадикардия(редуваме адренали и
атропин), междувременно продължава
сърдечния масаж – принципа е
30мин.Когато няма мозъчна циркулация
се счита че пациента е починал.
ЕКГ-Метода се основава на графичната
регистрация от разликата във
биоелектричните потенциали, които
възникват в различните участъци на
миокарда при неговото възбуждане.
Електрокардиографите са апарати в
които разликата в потенциалите
отвеждани от тялото, се усилва при
приемането на електронен усилватели
се предава на графична
регистрация.Задължително е да се
регистрират 12 отвеждания: -
двуполюсни от крайниците –
регистрира се потенциалната разлика
между 2-та крайника, I отвеждане –
дясна ръка/R, червен електрод(-) и лява
ръка/L, жълт електрод(+). II отвеждане
– дасна ръка – ляв крак/F, зелен
електрод(+); III отвеждане – лява ръка –
ляв крак. Разположението на
еднополюсните електроди е същото
както при двуполюсните и се
обозначава с: aVR – отвеждане от
дясната ръка, aVL – от лявата и aVF –
от левия крак. Изпитващия електрод
регистрира сърдечните потенциали от
точки на гръдната стена,спрямо
създаден 0 електрод, чрез свързване
на3-те стандартни отвеждания помежду
им. Отвежданията се бележат с V и
цифрата на съотфетното отвеждане.
Местата на които се поставят
електродите са следните:V1–4то
междуребрие до десния стернален ръб;
V2–4то междуребрите до левия
стернален ръб; V3-по средата на
отвеждане V2 и V4; V4–5то
междуребрие на медиоклавикуларната
линия; V5–5то междуребрие на
предната аксиларна линия;V6- Vто
междуребрие на средната аксиларна
линия. Общи правила за ЕКГ-
регистрация са: 1.Предварително
пациента да бъде успокоен, че
изследването е безвредно и
безболезнено.2.Стаята и леглото да
бъдат затоплени,за да се избегне
трепереното на мускулите,което дава
смущения в записа.3.Да се изключат
всички електроуреди в
помещението,тъй като смущават
правилния запис.4.След включване към

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Вътрешни болести

пневмококова пневмонияна латински език: pneumonia crouposa, pneumonia lobaris. Определение: пневмококовата пневмония представлява остро инфекциозно заболяване на белия дроб, което обхваща един цял лоб – паренхим, алвеоли, интерстициум...
Изпратен от:
alf.a
на 2011-06-17
Добавен в:
Пищови
по Вътрешни болести
Статистика:
372 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Предмет на вътрешната медицина

01 мар 2011
·
131
·
12
·
5,741
·
344

Заболяването най-често започва остро, внезапно,в пълно здраве или след простуда, с втрисане; висока температура до 39-40градуса, суха кашлица, която след 4-5 дена става влажна,с отделяне на типични ръждиви храчки...
 

Артериална хипертония

03 фев 2012
·
95
·
46
·
1,279
·
175

Oпределение. Повишаване на стойностите на AH: - над 130/80 mm hg – при недиабетици, - над 120/80 mm hg – при диабетици регистрирани в 3 последователни измервания за период от 2 седмици...
 

Вътрешни болести

Материал № 706028, от 17 юни 2011
Свален: 372 пъти
Прегледан: 473 пъти
Предмет: Вътрешни болести, Медицина
Тип: Пищов
Брой страници: 13
Брой думи: 9,623
Брой символи: 63,407

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Вътрешни болести"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения