Югозападен университет
„Неофит Рилски”
град Благоевград
Курсова работа по дисциплина
Съвремени културни процеси
Тема:
Сплин
Изготвил: Павлина Димитрова
Фак. No.0949004
Специалност: Културология
Курс: Втори
Проверил: гл. ас. д-р Л. Антонов
АЛБАТРОСЪТ
Февруари 1848 година. Парижката беднота работници,
безделници, студенти – е на барикадите. Сред тия живописни дрипи
и развалини се вижда и един елегантен младеж с нова пушка в
ръцете. Той е възбуден и се шегува. Заканва се, че не би имал против
да стреля дори и срещу втория си баща.
Може би това е само екстравагантност – поредната в живота на
Шарл Бодлер? Или са изблици на индивидуален бунт? Но нали всеки
бунт е срещу действителността. А тя за Бодлер е още по – мрачна и
ненавистна не само защото личните несгоди го преследат още от
люлката, но най – вече затова, че поетът е прозрял истината, която
ще го тласка напред – мъчително и безплодно усилие!, за да го
захвърли отново там, откъдето е тръгнал : има един свят отвъд, „най
– живото доказателство за нашето безсмъртие” ...
ОМРАЗА В ЛЮБОВТА
Творчеството на Шарл Бодлер е неизменно съпътствано от образа
на Жената – било то майката, цветарката, цигуларката,
компаньонката или малкото, раздърпано просещо момиче из
студените парижки улици. Самият му живот минава под знака на
Жената – той я презира и обругава, за да си отмъсти за
откраднатите нежност и обич от офицер Опик – втория му баща.
Бодлер изпитва наслада от женското падение, обяснява всички злини
с нейното съществуване („Винаги съм се чудел на това, че на жените
е позволено да влизат в църквата. За какво могат те да говорят с
Бога?”). Но изправен пред загадката, че Природата – по – мъдра и по
– велика , и най вече по – безпристрастна от всички нас – не случайно
е избрала тъкмо жената да сътвори Гения, Бодлер я търси,
посвещава й най – съкровените си мисли и мечти („Жената е покана
за щастие.”).
НАЧАЛО И КРАЙ НА ЕДИН ДОЖИВОТЕН
ОБРАЗ
Напускайки омразното семейство на майка си и втория й
съпруг, младият парижанин се превръща в поет. Но за да се роди
нещо в него, друго такова трябва да умре. За да се роди Поетът,
Синът умира. Поетът се ражда там, където човекът разбира, че
трябва да се отдели от другите и да продължи сам. Парадоксът на
контекста е, че бягайки от майка си, Бодлер заживява с жена. Жест,
насочен изключително срещу войнстващата благообразност – тя е
негова държанка, а на всичко отгоре и мулатка.
ИДЕАЛИСТЪТ
Бодлер знае, че идеалният свят е само мечта – нещото, към
което трябва да се стремим, защото за твореца пътят към идеала е
по – важен, отколкото неговото осъществяване, а участта ни е
отредила да живеем и в един друг, по – осезаем и затова по –
