Големина на текста:
Шуменски университет „Епископ
Константин Преславски”
ФХН
Курсова работа
Дисциплина :Българска средновековна архитектура
Тема :Църковна архитектура на Първо българско
царство
Курс :Магистри Археология
Задал темата :доц.д-р С.Витлянов
Работил по темата :Християн Узунов
Ф.н :10107А
Постепенното навлизане на християнството в страната приобщава живота на първите
християнски общини в границите на България към живота на балканските провинциални
църковни средища. Официалното възприемане на християнството в столицата на държавата
насочва връзките на българската църква към Цариград. В художествения живот, направляван от
идеите на новата религия, започват да се чувствуват вече две течения — едното провинциално,
другото — столично. Обаче в проявите на всички изкуства, които обслужват новия култ,
България се явява като продължител на местните провинциално византийски традиции. При
това, както ще видим, особено в строителството, в първите архитектурни програми,
предназначени за българската църква в държавните средища, съживената дейност, обслужваща
християнския култ в България, се намира на нивото, което тя е имала не във водещите центрове
на византийското изкуство, а в глухите кътове на балканските провинции. В репертоара от
форми и техники, който навлиза в страната заедно с първите християнски проповедници,
приети съгласно договора между хан Борис и император Михаил III, лъха провинциализъм,
известна архаичност, неприсъща на художествената дейност на имперската столица.
Художествената дейност в България след възприемането на християнството, приобщавайки
страната към византийско-средиземноморската култура, и запазва още в самото начало едно
своеобразие, което ще се обогатява все повече през следващите векове, за да я отличава както от
византийската култура на големите имперски центрове, така и от останалите провинции на
източнохристиянското изкуство. Строителство на черкви. Големите промени, настъпили
след 864 г. в областта на идеологията и културата в България, се отразяват особено ясно в
създадените и развиващите се вече почти два века политически средища на страната, както и в
религиозния център Мадара. Естествено първата грижа на новото християнско духовенство е
била разрушаването на старите езически капища. Едни от тях са заличени от лицето на земята,
други след разрушаването им са заместени от нови християнски култови сгради, трети са били
изцяло или частично използувани и преустроени в черкви.Така в Плиска още през първите
години след официалното възприемане на християнството бил съборен квадратният храм в
центъра на жилищната част на дворците. Над запазените му основи в земята останали само
един ред каменни блокове от зидарията на нивото на околния терен. Над тях положили каменна
настилка на двора, така че пред жилищните сгради на двореца вече не се изпречвала друга
постройка. Вторият голям храм южно от оградата на жилищния дворец е бил подложен на
преустройство. За неговия вид по времето, когато е действувал като езическо капище, ние, както
бе вече отбелязано, нямаме достатъчно сигурни данни. При преустройството му са били,
изглежда, разрушени неговите външни стени. Към вътрешната правоъгълна зала, ориентирана
на изток, бил прибавен църковен олтар на мястото на късата източна стена на залата. Този
триделен олтар, образуван от три апсиди, завършвал неразчлененото пространство на залата,
превърната в черква. Така е била създадена една от първите църковни постройки в България
през IX в. на базата на строителното наследство в плисковския хански ценър.Типът на тази
черква трудно може да бъде определен. Данните от самия паметник са оскъдни. Сега
разполагаме само с основи, които очертават точния план. Никакви следи на място не показват
разчленението на стените, така че сме принудени да разглеждаме църковното пространство като
една неразчленена зала, навярно покрита с гредоред. Триделното устройство на олтара
подсказва аналогично разчленение на вътрешното пространство с два реда подпорни стълбове,
които превръщат черквата в базилика. Проверочните сондажи във вътрешността на черквата
през 1949 г. не разкриха никакви следи от стъпките на тия стълбове-колони. Остава да се
допусне, че тези стъпки са били по-плитки и слаби, та са били незабелязано вдигнати при
първите разкопки, нещо, което не е вероятно, или трябва да се приеме планът на залата такъв,
какъвто е. Не е ясна още една особеност на тази първа черква: към северната и южната стена в
приолтарната част е пристроено по едно правоъгълно отделение. Тези две отделения напомнят
крилата на трансепт, но липсата на каквито и да било данни за базиликално устройство на
залата оставя и това предположение неподкрепено. Тези отделения ще да са били просто
свързани чрез обикновени проходи с вътрешното пространство. При южното отделение, вън от
него, се е запазил един малък тухлен басейн с канал от глинени тръби, който е извеждал водите
от него стръмно надолу към изток. Две обстоятелства противоречат на предположението, че
това може да бъде писцина на баптистерий: преди всичко намира се вън от помещението, което
по своето положение би могло да играе ролята на кръщелня; второ — нивото на този басейн е
по-високо от нивото, на което са запазени сега откритите основи на целия комплекс. Към това
може да се прибави и обстоятелството, че не бе открита при проучванията през 1949 г. на това
място специалната яма за събиране на водата от кръщелния басейн, което е задължително при
тези устройства в черквите. В такъв случай басейнът трябва да се изключи от устройството на
тази черква.Най-големият строеж в Плиска от първите години на тържеството на
християнството е Голямата базилика във Външния град. Замисълът за нейното издигане се е
диктувал очевидно от необходимостта да се води борба срещу остатъците от езичеството в
съзнанието и бита на плисковските жители. Затова тази огромна по размерите си черква е била
издигната не във Вътрешния град при дворцовия център, а във Външния град, на място,
свързано с официалните езически култове. Преди да бъде издигната новата сграда, е било
унищожено старото езическо светилище на същотомясто, така че олтарната част на базиликата
се разположила върху останките на стария кръстовиден храм. Била е извадена цялата
конструкция на старата сграда, като на място са останали само подложките на някогашните
основи, подкрепени от гъста мрежа отвесно забити колове. Базиликата е била дълга 99 м и
широка 29,5 м. Образувана е от две почти равни части — обширен атриум и същинска черква.
Имала е прост, неразчленен притвор, а на олтарната страна — една единствена апсида с
дълбоко предапсидно пространство. Отвън апсидата е била петостенна. В източния край на
страничните кораби са били обособени специални помещения, необходими за църковната
служба. Към север и към юг при тези приолтарни помещения са били долепени към корпуса на
черквата по една пристройка. Северната е изпълнявала ролята на някакъв параклис — в нея е
запазена стъпката на широка олтарна маса — менза. Южната е служила за кръщелня. В
тухления и под е изградена четириконхална писцина. Двете странични пристройки са били
строени след издигането на черквата. Техните основи, единствено запазени, се различават от
основите на голямата сграда.Много тържествено е бил оформен главният вход на черквата в
западния кран на атриума. Дебелите основи подсказват, че пред западната фасада се е издавал;
масивно, почти квадратно по план тяло, което напомня кула. Приземието е представлявало
дълбок проход, през който се е влизало в обширния двор. За разлика от традиционните атриуми
на базиликите от раннохристиянската епоха в двора пред базиликата не е имало кладенец или
каменна чаша . Кладенец е имало в южния кораб на самата черква, но по всяка вероятност той
ще да е бил заварен тук при строежа на черквата и ще да е обслужвал преди това езическия
храм. Отворът на този кладенец се намира на повече от 1,5 м дълбочина под нивото на
черковната настилка. Към него се е слизало в едно отделение, отворено към пространството на
южния кораб. Голямата базилика във Външния град е пряко свързана с дворцовия център не
само като паметник на новата религиозна политика, диктувана от българския владетел. Между
източната порта на Вътрешния град и западния — главния вход на базиликата, е бил прокаран
абсолютно прав път, настлан с грамадни неправилни каменни блокове. Очевидно по този път са
минавали представителите на ханския — княжеския двор и самият владетел, когато е трябвало
да отива и да се връща от Голямата базилика.Големината на базиликата във Външния град е
поразителна. Нейните размери и внушителният и корпус хармонират с простора на укрепеното
Плисковско поле. За обстановката, в която се явява, тя представлява рядък и необичаен
паметник за Долна Мизия през IX в. Нейната големина и особено устройството и издават
раннохристиянски прототипи и в това няма нищо чудно.Когато в България започва църковно
строителство, във византийските провинции все още живее базиликата като църковна сграда.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 юни 2021 в 21:40 студент на 41 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - Археология, випуск 2020
29 апр 2021 в 11:39 родител на 44 години
11 мар 2021 в 08:51 студентка на 33 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Природо-математически, специалност - Химия, випуск 2010
19 яну 2021 в 18:02 студент на 25 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - История, випуск 2021
12 яну 2021 в 22:03 потребител от София
20 дек 2020 в 13:16 студент на 22 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историкически факултет, специалност - Археология, випуск 2023
12 юли 2020 в 12:53 потребител
08 юли 2020 в 11:31 студент на 57 години от Пловдив - Европейско висше училище по икономика и мениджмънт, факулетет - Икономически факултет, специалност - Маркетинг и продажби, випуск 2021
 
 

Църковна архитектура на Първо българско царства

Материал № 704093, от 14 юни 2011
Свален: 168 пъти
Прегледан: 267 пъти
Предмет: Археология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 9
Брой думи: 3,989
Брой символи: 24,893

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Църковна архитектура на Първо българско царства"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала