Диагностика на деца
с комуникативни нарушения
РЕФЕРАТ
Изготвил: Александра Налбантова
Фак. № 66913
УВОД
Съвременният свят , който живеем, се е превърнал в пространство на постоянен
размен на информация и комуникация. Именно комуникацията е този фактор, който
ни свързва със света. Още Аристотел е казал „ Човекът е социално животно”, има
нужда от общуване и най-вече да се чувства част от някаква общност, за да се
социализира адекватно и да функционира нормално.
В случаи на нарушена комуникация наблюдаваме явление, при което се прекъсват
връзките на индивида със заобикалящата го среда. Тогава този индивид се
превръща в лице с комуникативни нарушения и става обект на интервенция и
корекция. Комуникативните затруднения са едно доста разпространено нарушение.
Редица науки правят опити да се заемат с този проблем, но безспорно водеща роля
има Специалната педагогика. Причината , поради която тази област така явно се е
наложила е ,че с всяка измината година броя на децата с нарушено развитие все
повече се увеличава. А именно при прилагането на една ранната речева
диагностика и интервенция се откриват големи възможности за компенсиране на
комуникативното нарушение или свеждането му до граници близки до нормата за
дадена възраст, както и за осъществяване на превенция по отношение на речевото
развитие на децата. За сведения ще приложа данни от едно изследване проведено в
САЩ преди няколко години, които са учудващо адекватни към положението в
България спрямо настоящия момент. Двайсет процента от всички ученици са обект
на Специалната педагогика, повече от петдесет процента от всички деца в
предучилищна възраст получават специално-педагогическа помощ за говорни
езикови нарушения, а по последни данни за страната ни всяко пето дете у нас спада
към групата деца с комуникативни нарушения.
Ето защо е от изключително значение да се вземат навременни мерки , за да могат
да се предоставят възможно най-голям брой положителни алтернативи за справяне
с проблема както на децата , така и на техните семейства. Първата стъпка както при
всяко лечение е поставяне на диагноза. От изключително значение е тя да бъде
направена от компетентно лице , за да се избегнат вероятно допустимите грешки.
Много са методите а диагностициране , особено интересни са тези за ранно
диагностициране. Използват се тестове за оценка на уменията за сукане, гълтане,
дъвкане и етапите на пиене от чаша и хранене с лъжица. Затрудненото и забавеното
развитие на тези умения оказват пряко въздействие върху овладяването на
артикулационните умения и произношението на много от звуковете, както и на
самоконтрола и координацията на артикулаторните органи .В процеса на корекция
на артикулационните, дихателните и говорните възможности, както и при корекция
на степента на разбиране се използват различни методи и техники, подбрани
индивидуално за всяко дете и според всеки диагностичен и терапевтичен казус.
Първоначално обучението се провежда индивидуално, до момента на формиране на
комуникативни умения, след което се преминава към групова логотерапия, с цел
подобряване на наличните възможности за общуване.Голямо внимание се отделя на
възможностите на децата за овладяване на писмена реч. Различните нарушения в
сферата на фината моторика дават възможност за овладяване на писмена реч с
ръкописен шрифт, с печатен шрифт или чрез техническо средство пишеща машина
или компютър. Именно това е и темата която бих искала да разгледам по-обстойно
–
Диагностика на деца с комуникативни нарушения
.
Класификация на комуникативните нарушения
Ще изложа накратко клaсификацията на комуникативните нарушения. Те се делят
основно на пет големи групи:
1)Нарушения на артикулацията- фонологията – характеризират се с погрешно
възпроизвеждане на речеви звукове. Езиковите характеристики, начинът на
говорене се извличат от назоваване на картини, имитация, преразказ
представяне на езикови модели. Съществуват и специфични тестове за
изследване на коартикулацията.
2)Нарушение на плавността – най-често срещано нарушение е заекването. То
се характеризира с удължаване на звукове срички , думи, напрежение в
артикулационния апарат, съдвижение (мигане, лицев тремор). Извършените
изследвания на етиологичните фактори показват, че най голям е процента на
заекване в резултат на психична травма – 59%. Не съществуват специални
тестове за заекване. Повечето от процедурите включват разглеждане и
интерпретиране на детските проблеми, изследване на степента на заекване,
анализ на различните физиологични речеви процеси и интерракцията
родител-дете.
3)Гласови нарушения – гласът е продукцията в ларингса и селективната
трансмисия и модификация чрез резонанса и силата. Важна е ранната
идентификация, тъй като някои състояния могат да се предотвратят при
навременна интервенция. При изследването на този вид патология е
задължително участието на фониатър или специалист УНГ и фонопед.
4)Езикови нарушения
4.1) морфологичен дефицит
34
