Големина на текста:
БИБЛИОТЕЧНОИНФОРМАЦИОННОТО ОБРАЗОВАНИЕ
В БЪЛГАРИЯТРАДИЦИИ, ТЕНДЕНЦИИ, БЪДЕЩЕ
Гл. ас. Ю.Савова
Колеж по библиотечно дело
В последно време, въпросите, свързани с библиотечно –
информационното образование, почти не присъствуват на страниците на
не особено разнообразния ни професионален печат. Това е направо
анахронизъм. В момент като днешния, когато България се готви за влизане
в ЕС и един от основните акценти се поставя върху професионалното
образование, такава пасивност е недопустима. Затова се радвам, че
настоящата конференция на СБИР дава възможност да бъдат разгледани
въпроси, свързани с образованието.
Веднага искам да направя едно уточнение – аз няма да
предлагам модел на библиотечно информационно образование за
страната. Това е правено неведнъж досега, повече или по – малко успешно,
от хора с голям опит и любов към професията. Моята цел в случая е да се
спра накратко на традициите в областта на библиотечното образование,
неговото настояще и евентуално бъдеще.
Ще направя още една уговорка – целта на настоящия доклад е
преди всичко да бъде привлечено вниманието на професионалната общост
към този тъй важен проблем. Ясно е, че в случая, проблемът няма да бъде
разгледан подробно. Използвам възможността да изразя своето виждане,
базирайки се най – вече на публикациите в професионолния ни печат и на
собствения си немалък опит в областта на библиотечно
информационното образование.
На някои места в доклада съвсем съзнателно говоря за
библиотечно, а не за библиотечно – информационно образование. За
библиотечно – информационно образование се говори в последните
години. В нашите български условия до началото на 90-те години
говорихме за библиотечно образование и подготовка на научно
информационни кадри.
И така – какви са традициите в българското библиотечно
образование. Те са неразривно свързани с развитието на библиотечното
дело и оттук с трудната борба за утвъждаване на библиотечната професия
у нас. А налагането на дадена професия в културното пространство на
която и да е държава е немислимо без съответното професионално
образование. Както много точно е казано в една публикация
“Библиотечното образование е безпорно най важният фактор за
изграждане на професионалната общност в България (9).
Действително, истинското утвърждаване на професионалния
библиотекар, т.е. на изискването да се назначават и у нас на
библиотекарски длъжности хора с предварителна съответна подготовка (2)
се извършва след 1944 г. Но смятам, че е твърде пресилено, дори
некоректно да се твърди, че библиотечното образование е плод на
социализма и че от периода до 1944 г. няма наследени традиции и опит.
Много по – точно, а и коректно е да се каже, че масовизирането на
библиотекарската професия у нас започва от 50-те години на 20 век. (3). Но
основата е поставена в периода до 1944 г. Тук могат да бъдат изредени
редица имена на личности имащи повече – или по – малко отношение към
този въпрос. Тъй като в случая не преследвам абсолютна пълнота, ще
откроя само някои от тях, а именно Стоян Аргиров, Тодор Боров, Ячо
Хлебаров. Огромна е тяхната роля за институционализирането на науките
библиотекознание и библиография, които са в основата на библиотечното
образование. Израз на това, са първите лекции по тези дисциплини,
изнасяни в Софийския университет и на курсовете, организирани от
Върховния читалищен съюз (3).
Смятам, за не случаен факт, че именно Тодор Боров и Ценко
Цветанов, хора свързани с традициите в развитието на българското
библиотечно дело, са основните строители на библиотечното образование
у нас след Втората световна война.
В рамките на такъв ограничен по обем доклад аз няма да се
спирам подробно на състоянието на библиотечното образование в
България в периода 1944 – 1989 г. Разбира се, не може да не се спомене
факта, че развитието на нашето библиотечно образование през този период
е органично свързано със създаването на ДБИ през 1950 г. и откриването
на катедра по библиотекознание и библиография към СУ през 1952 г. От
този момент в България вече съществуват институции, носещи
отговорността за библиотечното образование, които по първоначална идея
подготвят специалисти за различни по тип библиотеки. Диференциацията
на подготовката по типове библиотеки е стара идея в българското
библиотечно образование, съответстваща на европейските традиции, която
в случая намира добра за времето си реализация.
За мен беше интересно в каква степен въпросите свързани с
библиотечното образование, намират място на страниците на
професионалния печат. Това е обширна тема, която ще бъде предмет на
самостоятелна публикация. Най – общо обаче може да се каже – тези
въпроси са застъпени слабо. На страниците на Известията на НБ “Св.св.
Кирил и Методий” на тези въпроси е посветена само една статия от 1970 г.
(8). В Годишника на ББИ “Елин Пелин” положението е същото – една
статия през 1963г.(2) Разбира се, на страниците на сп. “Библиотекар”
материалите са значително по многобройни. Като цяло обаче
преобладават материали, свързани с конкретни квалификационни
мероприятия, семинари, курсове. Почти липсват статии разглеждащи общи
въпроси на библиотечното образование, неговото съдържание,
организация. На практика липсва открита дискусия. Изключение правят
статиите на няколко изтъкнати библиотечни дейци – като напр. Ценко
Цветанов, Тодор Боров, Христо Тренков, в които са застъпени различни
гледни точки преди всичко по организационните въпроси на
библиотечното образование – т.е. кой и къде да подготвя различните
библиотечни специалисти(2;3;5;7). Характерно за техните работи (не само
на страниците на сп. “Библиотекар”), в които се разглеждат проблеми на
библиотечното, а по – късно и информационното образование е да бъдат
представяни и анализирани учебните планове. Особено характерни в това
отношение са статиите на Тодор Боров. Например и в двете си статии –
“Подготовка на библиотекари (Год. на ББИ, 1963 г.)” и “Как да подготвяме
кадри за научно – техническа информация” (Библиотекар, 1965, №1), той
не само представя учебните планове, които са скелета на съответното
обучение, но и анализира и последните тенденции в развитието на
библиотекознанието и научната информация, както и специфичните
български условия. Това той прави достояние на всички. За съжаление,
тази традиция постепенно изчезва.
70-те години са плодотворен период в развитието на
библиотечното дело и библиотечното образование в България. Това
съответства и на световните тенденции през този период.
Искам да обърна особено внимание на втората половина на 70-
те години. Това е период в който библиотечното образование в България
набира скорост. Държавният библиотекарски институт (ДБИ), днес Колеж
по библиотечно дело (КБД) получава нова, самостоятелна сграда, строена
специално за библиотечно училище. Подчертавам този факт, тъй като той
бележи основен момент по отношение на институционализирането на
библиотечно – информационното образование в България.
Построяването на самостоятелна и модерна сграда специално
за нуждите на ДБИ, който е учебно заведение, подготвящо основния брой
кадри за българските библиотеки, е голям успех и то не само за България.
Това е успех за професионалното библиотечно образование. 70-те години
са раздвижен период за библиотечното строителство, в това число и на
сгради за библиотечни училища на много места по света. Ако направим
сравнение обаче, ще видим, че сградата на ДБИ се откроява. Това е важно.
Поради спецификата на нашата професия, наличието на добра материална
база е от огромно значение. Тя дава възможност за постоянно
модернизиране на обучението.
Във връзка с 25-годишнината на ДБИ и построяването на нова
сграда се обръща по – специално внимание на библиотечното образование.
За пръв и последен до момента път два броя на основния професионален
орган по това време списание “Библиотекар”, са изцяло посветени на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
04 юни 2021 в 00:12 студент на 45 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Педагогически, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2020
06 мар 2021 в 11:07 студентка на 32 години от София - Колеж по телекомуникации и пощи, факулетет - МИТП, специалност - Мениджмънт и информатика в телекомуникациите и пощите, випуск 2011
23 ное 2020 в 11:11 студент на 34 години от София - Академия на МВР, факулетет - Факултет сигурност, специалност - Защита на националната сигурност, випуск 2019
01 окт 2019 в 08:42 потребител на 28 години
26 май 2018 в 14:22 студент на 36 години от София - Университет по библиотекарство и информационни технологии, факулетет - Библиотекознание, специалност - Библиотекознание и библиография, випуск 2018
20 май 2018 в 13:06 в момента не учи на 44 години
11 юни 2017 в 20:23 студент на 25 години от София - УНИБИТ, факулетет - Библиотекознание и библиография, специалност - Библиотекознание и библиография, випуск 2020
 
 
Онлайн тестове по Книгознание, библиотекознание и библиография
Библиотечно обслужване на лица със специфични нужди
тематичен тест по Книгознание, библиотекознание и библиография за Студенти от 4 курс
Обслужване на лица със специфични нужди в библиотеката. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
20
14
1
2 мин
18.06.2012
Библиотечно обслужване на хора със специални нужди - 2 вариант
тематичен тест по Книгознание, библиотекознание и библиография за Студенти от 4 курс
Тест върху материала за библиотечно обслужване на хора със специални нужди. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
20
22
1
1 мин
18.06.2012
» виж всички онлайн тестове по книгознание, библиотекознание и библиография

Европейско библиотечно образование

Материал № 703913, от 13 юни 2011
Свален: 118 пъти
Прегледан: 148 пъти
Предмет: Книгознание, библиотекознание и библиография, Култура и изкуство
Тип: Лекция
Брой страници: 8
Брой думи: 2,359
Брой символи: 15,407

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Европейско библиотечно образование"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала